Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 034
гр.Пловдив, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в открито съдебно
заседание на 15.02.2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
секретар:Стефка Тошева
с участието на прокурор от АП - Пловдив
Албена Кузманова
след като разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова възз.гр.д. №
515/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Повторно въззивно производство по реда на чл.294, във вр. чл.258 и сл ГПК,
след отмяна на предходното въззивно решение с Решение № 165/13.10.2020г. по
описа на ВКС.
Образувано е по въззивна жалба, вх.№
7184/07.03.2018г., подадена от К. з. п. н. к. и о. н. н. п. и./КПК., правоприемник
на К., по см.на §2 от ДР на ЗПК., против Решение № 192/15.02.2018г.,
постановено по гр.д.№ 957/2016г. по описа на ОС - Пловдив, в частите, с
които се отхвърля искането на К. за отнемане в полза на Д., от П.Д.Д., ЕГН
**********,***, тъй като не е разполагал със средства от установен източник за
придобиването им, на следните парични суми:
- 5500лв., съставляваща общ размер на вноски на каса,
направени от ответника през 2010г. по негова банкова сметка № ... в „У.
Б.“ АД, открита на 09.04.2010г., изтеглена от проверяваното лице, тъй като не е
разполагало със законни парични средства за направа на вноските;
- 300лв., съставляваща вноски на каса, направени от
ответника през 2009г. по негова банкова сметка № ... в „У. Б.“ АД, открита
на 14.11.07г., при салдо към 31.10.10г. в размер на 3.56лв., тъй като
проверяваното лице не е разполагало със законни парични средства за направа на
вноските;
- 4 968лв., като сбор от сумите от 1242лв. и от
3726лв., съставляващи равностойност /пазарна стойност от продажбите съответно
на:
поземлен имот ..., находящ се в землището на с.С..,
придобит от ответника на 13.11.2008г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г.,
продаден от него на 06.08.09г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г.
поземлен имот ..., находящ се в землището на с.С..,
придобит от ответника на 25.11.2008г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г.,
продаден от него на 06.08.09г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г.
Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението в посочените
обжалвани части, а искането е за отмяна и постановяване на друго, с което
исковата претенция да се уважи изцяло.
Не е постъпил в срок писмен отговор на жалбата от въззиваемия П.Д.Д..
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа становище, че
жалбата е неоснователна.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена в законния срок, от
активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно
обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на препис от жалбата до насрещната страна за отговор, поради което се
поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната
жалба и оспорванията, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна
проверка на обжалваното решение, при преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Производството пред съда, в което е постановено обжалваното решение, е
образувано въз основа на Мотивирано искане, вх.№ 12495/19.04.2016г., подадено
от К. з. о. н. н. п. и./К., БУЛСТАТ ..., чрез Председателя П. Г., срещу
ответник П.Д.Д., ЕГН **********, за отнемане в полза на Д., както следва:
1/на осн. чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.), сума в размер на 120 0000лв.,
представляваща материална облага от престъпление, за което ответникът е осъден
с влязла в сила на 06.102015г. присъда по НОХД № 7006/2013г. по описа на РС-
Пловдив; 2/ на осн. чл.4, ал.2 ЗОПДИППД (отм.) сума в размер на 5500лв.,
представляваща внесена от ответника през 2010г. на каса по откритата на
09.04.2010г. негова банкова сметка № ... в „У. Б.“ АД, изтеглена, сума в размер
на 300лв., представляваща внесена от ответника през 2009г. по откритата на
14.11.2007г. по негова банкова сметка № BG ... в „У. Б.“ АД, със салдо към
31.10.2010г.- 3.56лв., и сумите 1242лв. и 3 726лв., представляващи
пазарните стойности от продажбите от ответника на два негови недвижими имота,
придобити през 2008г., с нотариален акт за покупко-продажба № ..., т...., д.№
.../... от 06.08.2009г. и с нотариален акт за покупко-продажба № ..., т....,
д.№ .../... от 06.08.2009г.
В искането са били въведени следните твърдения: С влязла в сила на
06.102015г.присъда по НОХД № 7006/2013г. по описа на ПРС ответникът бил признат
за виновен за това, че в периода 01.10.-20.10.2008г., в условията на
продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – управител на
„Б. к.“, е присвоил чужди пари- сума от 120 000лв., собственост на това дружество,
връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, като
присвояването е в големи размери, поради което и на осн. чл.202, ал.2, т.1, вр.
чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК и при условията н а чл.54, ал.1 НК бил осъден на 3
години „лишаване от свобода“.Престъплението, за което ответникът бил признат за
виновен и осъден, попадало в обхвата на чл.3, ал.1, т.7 ЗОПДИППД (отм.).
Проверяваният период, съобразен с чл.11 ЗОПДИППД (отм.), бил
31.08.1991г.-2010г, но релевантният период за производство по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) бил
по време и след периода на престъпната дейност.За този релевантен период
ответникът придобил имущество на значителна стойност в размер на общо 130
768лв.(120 000лв. имотна облага от извършеното престъпление; 4 698 лв. за
закупуване на недвижими имоти и общо 5 800лв., внесени суми по банковите му
сметки.В конкретния случай можело да се направи обосновано предположение за
наличието на връзка- пряка или косвена между престъпното деяние,
извършено в периода 01.10-20.10.2008г. и придобитото имущество, с оглед на вида
и характера на престъпленията, времето на извършването им, липсата на приходи
със законен източник, размера на разходите и при съобразяване на ТРОСГК №
7/2014г.
В подадения в срок писмен отговор, вх. № 16861/01.06.2016г., ответникът
П.Д. е оспорил предявения иск, като недопустим, евентуално
неоснователен.Конкретно е поддържано в отговора следното:Мотивираното искане по
делото представлявало механичен сбор от извършени от ответника сделки, без да
се държи сметка за тяхната последователност във времето и трансформацията на
имущество от един вид в друг.Не било изпълнено задължението на К. при
установени средства от законен източник да изследва трансформацията на тези
средства, което било в противоречие с императивни изисквания в нормата на
чл.18, ал.1,т.2 и 7 от Закона и това водело до противоречиви и взаимно
изключващи се твърдения на ищеца.Отделно от това, неотчитането на
трансформацията на имуществото от един вид в друг имало за последица това да се
иска отнемане не само на придобитото от ответника имущество, но и на всички
средства от сделки при трансформации на имуществото, т.е. сбора на целия оборот
на средства.Следвало да се прави разлика между оборота на средства и
първоначално вложената сума, за да бъде осъществен този оборот, като на
отнемане подлежал само резултатът от оборота, но не и целият оборот.При
трансформация на имуществата било неоснователно да се иска, наред с последното
имущество, отнемане на полученото по всяка сделка, тъй като по този начин се
достигало до отнемането на средства, каквито лицето никога не е
притежавало.Придобитото от ответника през проверявания период било придобито
със законни средства – приходи от продажба на собствено имущество през
годините, получени заеми от трети лица, а получените от него доходи били
надлежно документирани, за което не били изложени никакви мотиви.Изложените в
искането факти за получените от ответника доходи и направените разходи били
произволни и неточни, не били взети предвид получени доходи и многократно били
завишени извършените разходи за придобиване на имущество, без да бъдат изложени
мотиви за това.Правело впечатление, че и в приходната, и в разходната част била
посочена сумата 12 000лв., без да бъде изследван фактът на реалното й
придобиване.Изобщо не била правена преценка с какви средства е разполагал
ответникът и по какъв начин и реално какви средства е вложил в придобиването на
спорното имущество.Не били налице предпоставките на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.),
за да може да се направи обосновано предположение, че имуществата са придобити
пряко или косвено от престъпната дейност.
С първоинстанционно решение, което в тази част не е обжалвано и е влязло в
сила, от П.Д.Д. се отнема в полза на Д. сумата 120 000лв., представляваща
материалната облага, придобита от престъпната дейност, за която е признат за
виновен и осъден с влязла в сила присъда.
За да се отхвърли искането за отнемане в полза на Д. от ответника П.Д. на
сумите извън облагата от престъплението - 5 500лв., 300лв. и 4 968лв., е прието
следното: За недвижимите имоти, сумата от продажбата на които на 13 и
25.11.2008г. в размер на 4 968лв. се иска да бъде отнета в полза на Д., не може
да се направи предположение, че са придобити от престъпната дейност на
ответника, тъй като за придобиването им има установен източник, а именно
средствата в размер на общо 1000лв. от продажбата на 13.11.2008г. на друг имот
на ответника, закупен на 22.08.2008г., ПИ .... за сумата 1000лв.Евентуално, ако
условно се приеме, че средствата за закупуването на тези имоти са от
престъпната дейност, сумата 4 968лв. отново не подлежи на отнемане, тъй като
представлява трансформация на /част от/ облагата от престъплението в размер на
120 000лв. За вноската на сумата 300лв., извършена от неизвестен вносител
през 2009г., по посочената банкова сметка ***, както и за вноските на сума в
общ размер 5500лв., извършени от ответника на 17.09. и 08.10.2010г., също не
може да се направи предположение, че са придобити от престъпната дейност на
ответника, тъй като и за тях е установено, че ответникът е разполагал със
законни средства, като към 01.01.2020г. е разполагал с наличност от
29 477лв.Евентуално, ако условно се приеме, че средствата за извършването
на вноските са от престъпната дейност, сумата в общ размер на 5800лв. отново не
подлежи на отнемане, тъй като също представлява трансформация на /част от/
облагата от престъплението в размер на 120 000лв.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, на обжалваното решение се
констатира, че липсват пороци, обуславящи нищожността му.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, на решението в обжалваните
части, се приема, че същото е допустимо.Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки.Липсва нарушение на диспозитивното начало,
като е правилно определен предметът на делото – потестативното право на Д. за
отнемане от ответника на посочените в мотивираното искане имуществени права,
респективно на тяхната равностойност.
Правилна е дадената материално-правна квалификация, а именно чл.4, ал.1 и 2
Закона за отнемане в полза на д. на имущество, придобито от престъпна
дейност ЗОПДИППД(отм.) (обн., ДВ, бр. 19 от 1.03.2005г., отменен
19.11.2012г.), тъй като производството срещу ответника за отнемане на
придобитото от престъпна дейност имущество в полза на Д. е образувано пред ТД
на К. з. у. н. и., п. о. п. д./КУИППД на 08.02.2010г., което е по
времедействието на ЗОПДИППД(отм.) и не е било приключено към момента на
неговата отмяна със ЗОПДНПИ(отм.), поради което и следва да се довърши при
условията и реда на ЗОПДИППД(отм.), на осн § 5 ПЗР ЗОПДНПИ(отм.) и §
5 ПЗР Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество/ЗПК. (Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.)
Активната процесуална легитимация на КПК. в съдебното производство е в
качеството й на процесуален субституент на Д. и като универсален правоприемник,
съгласно § 6, ал.1 ЗПК., на К.з.о. н. н. п. и.
В производството задължителното участва прокурор на осн. чл.30, ал.1
ЗОПДИППД(отм.)
Както е изяснено в ТРОСГТК на ВКС № 1/09.12.2013г. по
тълк.д.№1/2013г., извън посочените изключения в т.1 от посоченото ТР (случаите,
в които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните или следва да
осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес), обсегът на въззивната дейност е ограничен по отношение установяване
на фактическата страна на спора или въззивният съд, извън посочените
изключения, следва да възприеме изрично неоспорените във въззивната жалба
фактически констатации на първоинстанционния съд. С оглед ограниченията,
съгласно чл.269 ГПК, въззивна проверка се дължи само на изрично въведените в
жалбата оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, като въззивният
съд не извършва служебна проверка за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, както и въззивна проверка се извършва само на изрично
оспорените правни мотиви в жалбата.
Поради изложеното, въззивната проверка за правилност, на осн. чл.269 ГПК, се извършва на решението само в обжалваните части и само на заявените
оплаквания за неправилност във въззивната жалба на КПК., а именно
следните:Изрично оспорени в жалбата са изводите, че сумата в общ размер от
5 500лв. не може да се възприеме като разход, като извършени при
несъобразяване със заключението на в.л.Т.Р.Изрично оспорени в жалбата са и
изводите, че не е ясно кое лице е направило вноската на сумата в размер на
300лв.Изрично оспорени в жалбата са и изводите, че не е доказана връзката с
престъпната дейност на сумата 4 968лв., представляваща сбор от пазарните
стойности на отчуждените два недв. имота от ответника, като извършени в
противоречие с трайната съдебна практика, нарушение на процесуалните правила и
необосновани спрямо доказателствената съвкупност – заключението на в. л. Т.Р.,
от което се установявало, че през целия проверяван период ответникът е имал
недостиг на парични средства в пъти по-голям от изискуемия по закон размер,
съгласно § 1, т.2 ДР ЗОПДИППД(отм.), и заключението на в.л.Г., от
което се установявали релевантните за спора пазарни цени към момента на
отчуждаването на имотите.
При извършване на дължимата дейност за разрешаване на поставения материално
- правен спор въззивният съд намира следното:
По делото е установена и не се оспорва следната фактическа обстановка:
Срещу ответника П.Д.Д. е било образувано производство по чл.21
ЗОПДИППД (отм) за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност, въз основа на получено на 08.02.2010г. в ТД на КУИППД уведомление от
РП - Пловдив за образувано срещу него ДП № .../...г. по описа на сектор“ПИП“
при ОД на МВР, за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201, вр. с ал.26
ал.1, вр. чл.20 ал.1 НК за това, че за времето от 20.08.2008г.-20.10.2008г.
като управител на „Б. к.“ ООД, в съучастие с друго лице, е присвоил сумата от
355 220лв., собственост на дружеството. Производството за проверка пред
КУИППД /К. е било за проверяван период от 31.08.1991г. до 31.12.2010г.Въз
основа на Решение № 280/26.07.2012г. на КУИППД е внесено мотивирано искане за
допускане на обезпечение на бъдещ иск, а с Решение № 141/14.04.2016г. на К. е
образувано производство за отнемане от ответника в полза на Д. на имущество,
придобито от престъпна дейност. С влязла в сила на 06.10.2015г. присъда по НОХД
№ 7006/2013г. по описа на РС - Пловдив ответникът е признат за виновен в това,
че в периода 01.- 20.10.2008г. в условията на продължавано престъпление в
качеството си на длъжностно лице – управител на „Б. к.“ ООД, е присвоил чужди
пари в размер на сумата 120 000лв., собственост на дружеството, връчени му
в това качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи
размери, поради което и на осн. чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201, вр. с
ал.26 ал.1 и при условията на чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване
от свобода. Имуществото, което се иска за отнемане от ответника в полза на д.,
е придобито в периода по време и след периода на престъпната дейност.За нето е
твърдяно, че е налице презумпцията по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм) да е
придобито от престъпната дейност, с оглед вида и характера на престъпленията,
времето на извършването им, липсата на приходи със законен източник за този
период и размера на разходите.
Приложимата материално-правна уредба предвижда следното: За отнемане в
полза на Д. на имущество, придобито от престъпна дейност, в хипотезата на
разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.), е необходимо да е осъществен
следният фактически състав/ФС: срещу проверяваното лице да е започнало
наказателно преследване за престъпление от Наказателния кодекс, попадащо в
списъка по чл.3, ал.1, т.1; през проверявания период проверяваното лице да
е придобило имущество на значителна стойност, като, съгласно § 1, т.2 ДР
ЗОПДИППД(отм.), „значителна стойност“ по смисъла на този закон е стойност над
60 000лв, като в чл.4 е установена законова презумпция, че имуществото е
придобито от лицето от престъпна дейност, когато за придобиването му не е
установен законен източник. За отнемане в полза на Д. на имущество,
придобито от престъпна дейност в хипотезата на разпоредбата на чл.4, ал.2
ЗОПДИППД (отм.) освен осъществяване на елементите от ФС на ал.1,
допълнително е необходимо имуществото по ал. 1 да е прехвърлено на трето
добросъвестно лице по възмезден начин и да е заплатена изцяло действителната
стойност на придобитото, като в този случай на отнемане подлежи само полученото
от лицето по ал. 1.
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че,
тъй като престъплението, за което е признат за виновен и е осъден ответникът,
попада в предметния обхват на чл.3, ал.1, като такова по т.7 от ЗОПДИППД
(отм.), както и, тъй като за проверяваният период ответникът е придобил
имущество на значителна стойност / като се има предвид, че само придобивната
стойност на дяла на ответника от недвижимия имот с построената в него масивна
сграда- ресторант е 217 235.84лв./, са налице първите две предпоставки на
фактическия състав/ФС за възникване на потестативното право на Д. за отнемане
на посоченото имущество от ответника.
Спорът между страните следва да се сведе до наличието на третата
предпоставка за правото на Д., а именно дали за сумите, извън облагата от
престъплението, чието отнемане се иска от ответника в полза на Д., може да се
направи основателно предположение, че са придобити от престъпната дейност на
ответника.
Съгласно
ТРОСГК № 7/30.06.2014г. по т.д.№ 7/2013г., е необходимо да има връзка (пряка или
косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може
обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както
и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде
то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.)
Макар че това изрично не е посочено в жалбата, се приема да са оспорени
мотивите, че не може да се направи обосновано предположение за връзка на
сумите, извън облагата от престъплението, с престъпната дейност.Въведените в
жалбата оплаквания за неправилност на тези оспорени изводи са основателни, тъй
като при извършване на тези оспорени изводи е допуснато твърдяното нарушение на
процесуалния закон, изразяващо се в изцяло игнориране на заключенията на
съдебни експертизи по въпроси, за които е било преди това прието, че съдът не
разполага със необходимите специални знания, без да са посочени основания за
невъзприемането им, и вместо това, основаване на изводите на извършени от съда
собствени проверки и аритметически изчисления, които са произволни и
непроверими.
Като краен резултат, са правилни и следва да се възприемат оспорените
крайни изводи за неоснователност на искането за отнемане от ответника на сумите
5800лв. и 4968лв., които са извън облагата от престъплението, по следните
съображения:
В подадения в срок отговор на ИМ е изрично въведено възражение от ответника
за неизпълнение на правомощията на органите на К. по чл.18, ал.1,т.2 и 7 за
отчитане на трансформацията на имуществото му.
Съгласно чл. 18, ал.1 т.2 ЗОПДИППД
(отм.), органите по чл. 12,
ал. 11 дължат да извършат проверка и на
трансформацията на имуществото.
В искането е твърдяно и по делото се установява, че за проверявания период
ответникът е извършил множество сделки за придобиване и отчуждаване на вещни
права.
Конкретно, в искането /т.6 и 7/ е твърдяно, че ПИ № ... и ПИ ....,
пазарната стойност от продажбата на които на 06.08.2009г.се иска да бъде отнета
от ответника в полза на Д., са били придобити от ответника съответно на
13.11.2008г. и на 25.11.2008г., както и заедно с това е твърдяно в искането
/т.4.1/, че на 13.11.2008г. ответникът е продал друг свой недвижим
имот, ПИ № ....
За сумата в общ размер 5800лв., внесена по банковите сметки на ответника
през 2009 и 2010г., чието отнемане се иска, е твърдяно в искането, че
ответникът е нямал законен източник, но заедно с това са въведени твърдения за
извършени продажби на недвижими имоти от ответника на 06.08.2009г. а именно на
ПИ № ... и на ПИ .... /т.6.1 и 7.1./
От друга страна, не са въведени от К. твърдения и не се установява при извършената
проверка да са били изпълнени правомощията на органите на К. по чл.18, ал.1,
т.2 за изследване на трансформацията на имуществото на ответника за релевантния
период.
Неизследването на трансформацията на имуществото на ответника опровергава
законовата презумпция за връзка на сумите, извън облагата от престъплението, с
престъпната дейност и налага извод за неоснователност на искането за отнемането
им от ответника в поза на Д.
При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, решението в обжалваните
части, като законосъобразно, се потвърждава.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/15.02.2018г.,
постановено по гр.д.№ 957/2016г. по описа на ОС - Пловдив, в обжалваните
части, с които се отхвърля искането на К. за отнемане в полза на Д. от П.Д.Д.,
ЕГН **********,***, тъй като не е разполагал със средства от установен източник
за придобиването им, на следните парични суми:
- 5500лв., съставляваща общ размер на вноски на каса,
направени от ответника през 2010г. по негова банкова сметка №... в „У. Б.“
АД, открита на 09.04.2010г., изтеглена от проверяваното лице, тъй като не е
разполагало със законни парични средства за направа на вноските;
- 300лв., съставляваща вноски на каса, направени от
ответника през 2009г. по негова банкова сметка №BG ... в „У. Б.“ АД,
открита на 14.11.07г., при салдо към 31.10.10г. в размер на 3.56лв., тъй като
проверяваното лице не е разполагало със законни парични средства за направа на
вноските;
- 4 968лв., сбор от сумите от 1242лв. и от
3726лв., съставляващи равностойност /пазарна стойност от продажбите съответно
на:
поземлен имот ..., находящ се в землището на с.С..,
придобит от ответника на 13.11.2008г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г.,
продаден от него на 06.08.09г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г.
поземлен имот ..., находящ се в землището на с.С..,
придобит от ответника на 25.11.2008г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г.,
продаден от него на 06.08.09г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ГПК, пред Върховния
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: