О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 04.06.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр.д.№193 по описа за 2020 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от „***“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, чрез юрисконсулт А. Б., насочена
срещу разпореждане № 746/17.02.2020 г. на Районен съд
– Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№323/2020 г. по описа на
същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е оставил
без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
депозирано от „***“ ЕАД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за
изпълнение против Е.П.П., ЕГН **********. Съдът е указал на заявителя, на
основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск
за вземането си в едномесечен срок от съобщението. За да постанови обжалвания акт, заповедният
съд е приел наличието на вероятна неравноправност на клаузи от приложения към
заявлението договор за потребителски заем.
Частният жалбоподател обжалва постановеното от РС –
Кюстендил разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. На първо
място излага, че заповедният съд е следвало да отхвърли частично заявлението
само досежно претендираните вземания, произтичащи от установените неравноправни
клаузи. Твърди, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
приложен договорът за потребителски кредит, от който произтича процесното
вземане, предвид което следва да се приеме, че заявлението отговаря на
изискванията на чл.410, ал.3 ГПК. Акцентира, че предмет на заявлението е
заповедно производство, а не исково такова, което има двустранен и състезателен
характер. Сочи, че в случая, доколкото заповедното производство е едностранно,
законът не изисква представяне на доказателства в подкрепа на твърденията от
страна на кредитора, освен посочените в чл.410, ал.3 ГПК. Излага, че едва след
оспорване на твърденията на заявителя от длъжника посредством подадено от същия
възражение, заявителят ще има възможност да инициира исково производство, в
което да доказва твърденията си. Твърди, че целта на заповедното производство
по реда на чл.410 и сл. ГПК е само да провери дали вземането е спорно, като е
достатъчно заявителят да твърди съществуване на вземането. Приема, че въпросите
за доказването на обстоятелствата и фактите, на които се основава вземането,
което е предмет на заповедното производство, са въпроси, които не са в
пределите на изследване от заповедния съд. На самостоятелно основание се
твърди, че погрешно заповедният съд е приел, че в процесния случай са нарушени
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Изтъква, че в договора
за кредит е уговорен фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите,
поради което изискванията на закона, касаещи референтни стойности, индекси и
методики, са неприложими. Сочи, че към договора е приложен ясен погасителен
план, който не подлежи на промяна. Твърди, че съдържанието на договора отговаря
на императивните изисквания на закона. Алтернативно приема, че дори да се
установи наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, то заповедният
съд неправилно е отхвърлил изцяло претенцията на заявителя, без да се съобрази
с разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. На следващо място
излага довод за липсата на изискване към заявлението да се представят
доказателства за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането на друг
кредитор. По същество моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цялото претендирано
вземане.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Заповедният съд е бил
сезиран с подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „***“ ЕАД, с което се поддържа искане за
издаване на заповед за изпълнение против Е.П.П., ЕГН ********** за парично
вземане в размер на 247.66 лв. главница по Договор за потребителски кредит CASH
– 04249552, сключен на 11.06.2008 г. между „***“ ЕАД и Е.П.П. /кредитополучател/,
прехвърлено от страна на „***“ ЕАД по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017
г. в полза на „***“ ООД, ЕИК *********/понастоящем „***“
ЕООД/. От своя страна „***“ ЕООД е прехвърлило процесното вземане в полза на
заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 03.05.2019 г., договорна лихва в размер на 15.29 лева за периода от
05.10.2008 г. до 17.10.2008 г., обезщетение за забава в размер на 278.39 лева
за периода от 21.01.2010 г. до 12.02.2020 г., както и законната лихва, считано
от постъпване на заявлението в съда – 12.02.2020 г. до изплащане на вземането,
както и сторените деловодни разноски – 25 лева внесена държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство на осн. чл.78, ал.8 ГПК в размер
на 100.00 лева.
Към заявлението са
представени: Договор за потребителски кредит CASH – 04249552, сключен на
11.06.2008 г. между „***“ ЕАД и Е.П.П., Застрахователно удостоверение №CASH- 04249552 по Групова
полица №001357/19.11.2007 г.и общи условия за застраховане на кредитополучатели
по стокови кредити.
В т.12 от Заявлението
е конкретизирано от заявителя, че на 11.06.2008 г. е сключен Договор за
потребителски кредит CASH – 04249552, между „***“ ЕАД и Е.П.П.
/кредитополучател/. Вземането по процесния договор е прехвърлено от страна на „***“
ЕАД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017 г. в полза на „***“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем „***“ ЕООД/. От своя страна „***“ ЕООД е прехвърлило
процесното вземане в полза на заявителя по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019 г.
Съдът с разпореждане
№ 746 от 17.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№323/2020 г. е отхвърлил искането
като неоснователно, констатирайки вероятна неравноправност на процесния договор
за потребителски кредит, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали
в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Заповедният съд е мотивирал решението си,
излагайки съображения, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, без да разпише ясно
методиката, по която формира годишното оскъпяване. Приел е, че надлежна
проверка в този смисъл може да бъде извършена в хода на състезателно
производство и при участието на двете страни. Доколкото обаче, законът е
възложил на съда да осъществява потребителска закрила и в хода на заповедното
производство, и при констатирана неравноправност на клаузи от приложения към
заявлението договор за потребителски кредит, е оставил искането за издаване на
заповед за изпълнение без уважение.
Заповедният съд също
така в обжалваното разпореждане е приел, че заявлението не отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, към които препраща текстът на чл.410,
ал.2 ГПК. Изложил е, че съгласно ТР №4-7 от 11.11.1954 г. на ОСГ на ВС,
прехвърлянето на вземане /цесия/ има действие и спрямо длъжника от деня, когато
предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Обобщил е, че доколкото
се касае до частно правоприемство, то за да е основателно искането за издаване
на заповед за изпълнение от частен правоприемник по договор за цесия,
прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, съгласно
постановките, залегнали в т.4 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГКТ на ВКС.
Акцентирал е, че в този смисъл в заявлението обаче липсва информация, нито са
наведени доводи в тази насока.
При така установеното
от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е
допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за
частично основателна. Съображенията в тази насока са следните:
В заповедното
производство съдът извърша преценка дали е дължимо претендираното от заявителя
вземане срещу длъжника. Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2
и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави,
съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в
заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими
права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът
следи служебно и в заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Договора за паричен
заем попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Потребителски
кредит е форма на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне
(аргументирано в чл. 9, ал. 1 ЗПК).
В настоящия случай
заповедният съд е приел наличие на вероятна неравноправност на процесния
договор за потребителски кредит, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
При анализ на
приложения към заявлението договор за паричен заем, съдът установява, че в
Раздел „Заем“ от същия се съдържа следната информация: размер на заема в лева – 1200 лева;
застраховка сигурност на плащанията – 24.00 лева; срок, седмици за издължаване
– 18; седмична погасителна вноска – 87.67 лв., брой погасителни вноски – 18;
обща сума на плащанията в лева – 1578.06 лв. и годишен процент на разходите –
378.54 лв. В случая кредиторът се е задоволил единствено с посочване като
абсолютни стойности на размера на главницата, размера на погасителната вноска,
брой погасителни вноски, общия размер на дълга и ГПР, но не в процентно
съотношение, а като фиксирана сума.
Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. По договора структурата на
дълга е главницата (отпусната в заем сума) и годишния процент разходи /ГПР/. В
ГПР, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, се включват всички разходи на кредитора свързани
с договора за кредит, включително и възнаградителната лихва. Правната норма на
чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.
11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Настоящият състав на
въззивната инстанция констатира наличие на вероятна неравноправност на договорната
лихва, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В договора няма заложен
погасителен план. Посочени са заемната сума, размер на погасителна вноска, брой
вноски. Липсва информация от какво се формират вноските, каква е
последователността на разпределение на вноските между различните суми-главница
и лихви. В договора липсва информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания. Погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. Планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е
приложимо, допълнителните разходи. Когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В случая дори не е посочен
лихвения процент по заема, а само е изписана крайната сума, формираща годишния
процент на разходите.
КнОС счита за необходимо
да отбележи, че при недействителност на договора на основание неравноправност
на негови разпоредби, съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да
върне чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва или други
разходи по договора, т.е. следва да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение за дължимата главница по кредита.
Във връзка с
изложения от заповедния съд довод в обжалваното разпореждане за липса на
доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия на процесното
вземане, настоящият състав на въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи следното.
Изискването за
съобщаване на сключения договор за цесия на длъжника цели да гарантира неговите
интереси, тъй като той не е страна по договора, но последиците на договора
засягат неговата правна сфера. Отчитайки тези особености, законодателят
обезпечава интересите на длъжника като предвижда изрично редица гаранции: чл.
99, ал. 3 от ЗЗД – предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето; чл. 99, ал. 4 от ЗЗД – прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по
арг. от чл. 103, ал. 3 от ЗЗД – длъжникът може да направи на цесионера всички
възражения, които е могъл да направи на цедента и които произтичат от
облигационното правоотношение с него и възраженията, произтичащи от други
правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до съобщението по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поради това длъжникът се освобождава от отговорност, ако
до получаване на съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД престира на стария
кредитор, а след получаване на съобщението – на новия кредитор. Следователно
изпълнението на изискването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е факт относим към
правопораждащите факти и съдържанието на предявеното вземане, нито към
принадлежността на вземането в патримониума на цесионера /той придобива същото
от момента на сключване на договора за цесия/, а към противопоставимостта на
цесията на длъжника и съответно към възможността на цесионера да претендира
изпълнение на придобитото от него вземане. От момента на съобщаването от
цедента, договорът за цесия поражда действие и по отношение на длъжника и той
не може да се освободи от задължението, като престира на първоначалния
кредитор. Именно поради това съобщаването на цесията е факт от значение за
спорното право, чието настъпване следва да бъде съобразено от съда в хода на
висящото производство. В практиката на ВКС /Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.
д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. / се приема че цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК /Виж Определение
№ 559 от 5.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 884/2019 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Вероника Николова/. В Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. Василева, е прието също така,
че не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да
бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от
съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник. Получаването на уведомлението
за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към
исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия
пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано.
Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство
цесията има действие спрямо длъжника. Предпоставките за основателност на
заявление по чл. 410 ГПК са същото да е редовно от външна страна /да отговаря
на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК/, и вземането да е индивидуализирано
по основание и размер. В конкретния случай сочените предпоставки са налице.
Изложените доводи водят до извод, че в хода на заповедното производство
съобщаването на длъжника за извършената цесия не е факт имащ отношение към
съществуването и изискуемостта на вземането и не следва да се изследва от
заповедният съд. Същият ще бъде обект на проверка в бъдещ исков процес, по евентуално предявен установителен
иск при направено възражение от длъжника, в който процес ще бъдат разгледани и
решени със сила на пресъдено нещо и въпросите относно изискуемостта на
вземането към датата на подаване на заявлението, необходимостта от свеждане до
знание на длъжника за станалата цесия/ респ. настъпилата/или обявена/
предсрочна изискуемост.
С оглед изложеното и
това, че неравноправните клаузи, като нищожни, не пораждат задължение за
плащане по тях, съдът намира, че заявлението по чл. 410 от ГПК в тези части
подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат
следва да бъде потвърден в тези части. Следва да се издаде заповед за
изпълнение за претендираната със заявлението главница, както и за лихвата за
забава.
По разноските:
Претендираните от
заявителя разноски в заповедното производство с оглед частичната
основателността на искането, следва да се
редуцират, както следва: държавна такса в размер на 11.43 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 45.74 лева.
Разноски пред
въззивната инстанция не се претендират.
По изложените правни
съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №746/17.02.2020 г. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№323/2020 г. по описа на същия съд в
частта, с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против Е.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** за парично вземане в размер на
247.66 лв. главница по Договор за потребителски кредит CASH – 04249552, сключен
на 11.06.2008 г. между „***“ ЕАД и Е.П.П. /кредитополучател/, прехвърлено от
страна на „***“ ЕАД по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017 г. в полза на „***“
ООД, ЕИК ********* /понастоящем „***“
ЕООД/. От своя страна „***“ ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на
заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 03.05.2019 г., както и обезщетение за забава
в размер на 278.39 лева за периода от 21.01.2010 г. до датата на подаване на
заявлението-12.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъплането
на заявлението в съда- 12.02.2020 г. до изплащането на вземането
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на ***“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***4, представлявано от
Изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев против Е.П.П., ЕГН **********,
с адрес: *** за парично вземане в размер на 247.66 лв. главница по Договор за
потребителски кредит CASH – 04249552, сключен на 11.06.2008 г. между „***“ ЕАД
и Е.П.П. /кредитополучател/, прехвърлено от страна на „***“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2017 г. в полза на „***“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем „***“ ЕООД/. От своя страна „***“ ЕООД прехвърля
процесното вземане в полза на заявителя по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019 г. и обезщетение за забава
в размер на 278.39 лева за периода от 21.01.2010 г. до датата на подаване на
заявлението-12.02.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозирана на заявлението до изплащане на вземането, както
и сторените по делото разноски – 11.43 лв. държавна такса и 45.74 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №746/17.02.2020 г. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№323/2020 г. по описа на същия съд в
останалата част.
ВРЪЩА делото на КнРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК,
съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.