РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. Враца, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420100982 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 92 ЗЗД за сумата от 5331,99 евро, представляваща неустойка за забава за
подписване на акт образец №16 и разрешение за ползване с деветнадесет месеца
за жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул.“Овче поле“ №83-85 и 87,
респективно за апартамент №18 предвидена в нотариален акт от 23.02.2017г., №6,
том1, рег.№ 436, дело №6, вписан в службата по вписванията с вх.рег.№8780, акт
№166, том XVII, дело 5853/2017г. за учредяване право на строеж за построяване
на жилищна сграда.
Ищецът твърди, че на 23.02.2017 г. учредил на ответника с нот. акт вписан в
службата по вписванията- гр.София, с вх.рег.№8780, акт №166, том XVII, дело
5853/2017г., право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 68134.305.396 с
адрес гр.София, Столична община, район Възраждане, улица „Овче поле“ № 83-85 и 87
срещу задължение за построяване на жилищна сграда, респективно като обезщетение
следвало да получи апартамент № 18 в същата сграда, с площ 50,18 кв.м, заедно с мазе
№18, заедно с 9,73 застроена площ идеални части от сградата, видно от Таблица за
определяне на площите и идеалните части на имотите в строеж,/Жилищна сграда с
подземни гаражи и магазини в УПИ I - 16,17, кв.221, м.“Западно направление“, район
„Възраждане“, гр.София. В т.V от цитирания нотариален акт ответникът се задължил в
срок не по-късно от 23 месеца, считано от влизането в сила на разрешението за строеж,
да завърши строителството на сградата с Акт образец № 15, както и да осигури
издаване на Разрешение за ползване в едномесечен срок от завършване на
строителството с Акт образец №15. Съгласно т.Х1 от същият акт, ответникът поел
задължение, че ако не изпълни задълженията за осигуряване подписването на Акт
образец №16 и Разрешение за ползване за „Жилищна сграда с подземни гаражи и
магазини“ в договорените срокове, то тогава дължи на съсобствениците - учредители /
в това число и на ищеца / неустойка за забава в размер на две евро на кв.м за първите
1
два месеца и пет евро на кв.м за всеки следващ месец след втория, изчислена върху
получената в обезщетение обща разгърната застроена площ.
Установявало се от разрешението за ползване под № СТ905-904 от 13.11.2020г.,
че разрешението за строеж на жилищната сграда е влязло в сила със заповед №РА51-35
от 15.02.2017 г. ,от което следва, че сградата следва да бъде завършена за 23 месеца,
тоест на 15.03.2019 г. и осигурено разрешение за ползване до 15.04.2019г.
Датата на самото разрешение за ползване било от 13.11.2020г. Ответникът
изпаднал в забава на изпълнението на договора, обективиран в цитирания нотариален
акт с 19 месеца, поради което дължи договорената в т. XI неустойка, както следва :
Застроена площ на апартамент № 18 е 50,18 кв.м, заедно с 9,73 застроена площ ид.ч. от
сградата или 59,91 кв.м застроена площ или 59,91 кв.м х 2 евро х 2 мес.= 239,64 евро и
59,91кв.м х 5 евро х 17 мес.= 5092,35 евро, следователно задължението възлиза общо
на сумата от 5331,99 евро.
Иска се от съда да признае за установено вземането, така както и заявено в
заповедното производство.Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез адвокат С. Ч. от АК-Враца оспорва
иска.На първо място посочва, че с нотариален акт за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на жилищна сграда № 06, том I, рег.№ 436, дело №
06/23.02.2017г. на нотариус К. К. рег.№ 064 на НК с район на действие PC София
собствениците на п.и.№ 68134.305.396 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18032/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 723 кв.м., сред
които и ищцата, взаимно си учредяват, запазват и приемат правото на строеж върху
така описания поземлен имот за построяване от страна на „Иванов-53“ ЕООД на
„Жилищна сграда с подземни гаражи и магазини“ на седем етажа със ЗП 446.09 кв.м. и
РЗП 3 252.54 кв.м. Съгласно пункт 1.2.4 от нотариалния акт, като обезщетение срещу
учреденото право на строеж, за Е. А. В. е предвиден СОС - жилище /апартамент/ № 18
с площ от 50.18 кв.м. и идеални част от сградата в размер на 9,76 кв.м., заедно с Мазе
№ 18. Съгласно пункт V от цитираният акт, приемателят на суперфицията - „Иванов-
53“ЕООД се задължил да завърши строителството на сградата с Акт образец № 15 в
срок до 23 месеца, считано от влизането в сила на разрешението за строеж, както и да
осигури издаване на Разрешение за ползване в 1-месечен срок от завършване на
строителството с Акт образец № 15. В пункт VII пък, страните уредили
имуществените си отношения във връзка със запазеното и учредено право на строеж,
като учредителите-съсобственици са се задължили да заплатят на строителя „Иванов-
53“ЕООД за получените в повече площи от договореното по предварителен договор
обезщетение. Конкретно, Е. А. В. се задължила да заплати на „Иванов- 53“ЕООД сума
в размер на 14 399 Евро, както следва: половината от нея в срок до 15 дни след
подписване на Акт образец № 14, която сума е платена и ответникът няма претенции за
тази част от задължението. Останалата ½ е следвало да бъде платена в 15-дневен срок
от завършване на сградата с Акт образец № 16 и Разрешение за ползване по ЗУТ.
Плащане не е извършено от страна на ищцата.
Посочва се, че разрешението за строеж на цроцесната жилищна сграда е влязло в
сила на 10.04.2017 г., което означава, че сградата е следвало да бъде завършена с акт
образец № 15 за 23 месеца, тоест до 10.03.2019г. Допълнително страните били
уговорили още 1 месец за разрешение за ползване. Последното е с дата 13.11.2020г.,
което означава, че ответника е изпаднал в забава с 19 месеца за въвеждане на сградата в
експлоатация спрямо учредителите на правото на строеж, в т.ч. и ищцата Е.
В..Разрешението за ползване на сградата № СТ-05-904 на Началника на ДНСК е
издадено на 13.11.2020г., при което падежът за плащане на всички останали
задължения от страна на Е. А. В. е настъпил на 28.11.2020 г., но същата не е платила
2
дължимите общо 7 199.50 Евро. В тази връзка се твърди, че съгласно пункт XI от
нотариалния акт при забава на приемателя-строител за осигуряване на Акт образец
№16 на сградата, той дължи на учредителите-съсобственици, в това число и на Е. А. В.,
неустойка за забава в размер на 2 евро/кв.м. за първите 2 месеца и 5 евро/кв.м. за всеки
следващ месец след втория, изчислена върху получената в обезщетение обща РЗП в
размер на 43,04 кв.м., а не както твърди ищцата 59,91 кв.м. Съгласно приложената с
исковата молба таблица за площообразуване, придобитият от нея апартамент №18 е
със застроена площ 50,18 кв.м. плюс 9,76 кв.м. общи части или общо ищцата получава
бруто застроена площ 59,94 кв.м., за която дължи доплащане на ответника, тъй като
надвишава полагащото й се обезщетение. Навеждат се твърдения, че ясно в пункт XI на
нотариалния акт е уредено, че неустойката за забава се начислява месечно след втория
месец от падежа на задължението за предаване на сградата с разрешение за ползване и
се изчислява върху получената в обезщетение обща РЗП, а именно 43,04 кв.м.,
разликата до 59,94 кв.м. не представлява обезщетение, тъй като за нея ищцата дължи
доплащане именно на 14 399 евро, от които е платено само половината. Съгласно чл.5
от предварителния договор за получените в повече площи над дължимото обезщетение
съсобствениците-учредители заплащат на строителя 850 евро на кв.м. за жилищата. По
този начин се определя дължимата се от ищцата на ответника сума за полученото в
повече над обезщетението.Тъй като „Иванов-53“ЕООД се е забавил с осигуряването на
разрешението за ползване, същият дължи на Е. А. В. неустойка за забава в размер на 3
830.90 Евро /2 месеца по 2 евро на кв.м., изчислена върху дължимото й се обезщетение
от 43,04 кв.м. - 172,16 евро и 17 месеца по 5 евро на кв.м. изчислена върху дължимото
й се обезщетение от 43,04 кв.м. - 3 658,40 евро/.
Посочва се на следващо място, че на 17.02.2021г. ответникът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което е образувано ч.гр.д.
№9518/2021г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав. На 24.09.2021г. е издаден
изпълнителен лист в полза на „ИВАНОВ-53“ ЕООД за сумата от 6 588,41 лв. -
представляваща задължение по Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на жилищна сграда №06, том I, рег.№436, дело №06/2017г.,
изчислена след прихващане на сумата от 3 830,90 евро, дължима неустойка от
„ИВАНОВ-53“ ЕООД към Е. А. В. по пункт XI от нотариалния акт.Заведено е и
изпълнително дело №2320/2021г. по описа на ЧСИ С. Петров №921 с район на
действие СГС. С подаденото от „ИВАНОВ-53“ ЕООД заявление по чл.417 от ГПК е
извършено прихващане с вземането на ищцата за неустойката за забава, при което
последната е изцяло погасена и не се дължи. Съгласно чл.103, ал.1 от ЗЗД, когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Към 17.02.2021г. вземането на „ИВАНОВ-53“ ЕООД за цена за имота на ищцата е
ликвидно и изискуемо с настъпил падеж на 28.11.2020г., при което е могъл да извърши
прихващане срещу задължението си към нея за неустойка. С връчването на заповедта
за изпълнение от ЧСИ С. Петров №921 на ищцата същата е узнала за извършеното
прихващане, но въпреки това твърди, че има вземане, което е погасено съгласно
чл.104, ал.2 от ЗЗД. По тази причина се твърди, че вземането на ищцата спрямо
ответника по заповедта от 17.12.2021г. по ч.гр.д.№4256/2021,г. на ВРС не съществува,
тъй като е погасено чрез прихващане с насрещното вземане на ответника от ищцата за
цена на имота.В т.9 от формата на заявлението по чл .417 ГПК, подадено от ответника
до СРС се съдържало ясно и недвусмислено изявление за прихващане, със следния
текст; „След прихващане на двете насрещни задължения, Е. А. В. дължи на „Иванов-
53“ЕООД сума в размер на 3 368.60 Евро, с левова равностойност 6 588.41 лв. по
фиксирания курс на БНБ за 1 евро 1.95583 лв.
Въз основа на изложеното се иска от съда да отхвърли изцяло предявения иск и да
3
присъди сторените от ответника разноски, включително адвокатско възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт /л. 7 – 12 /, вписан в службата по
вписванията - гр.София, с вх.рег.№8780, акт №166, том XVII, дело 5853/2017г. се
установява, че ищцата на 23.02.2017 г. учредила на ответника право на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 68134.305.396, с адрес: гр.****, ****, район ****
улица „***“ № *** и ***** срещу задължение за построяване на жилищна сграда,
респективно, като обезщетение следвало да получи апартамент № *** в същата сграда,
с площ 50,18 кв.м, заедно с мазе №***, ведно с 9,73 застроена площ идеални части от
сградата, което е видно от Таблица за определяне на площите и идеалните части на
имотите в строеж,/Жилищна сграда с подземни гаражи и магазини в УПИ I - 16,17,
кв.221, м.“Западно направление“, район „Възраждане“, гр.София /л.14 – 15/. Видно от
скица № 15-68426-17.02.2017 г. по кадастралната карта и кадастралните регистри
площта на парцела е 723 кв. м. и Е. А. В. е собственик на 1/24 идеална част. В пункт
1.2.6. е отразено, че за Е. А. В. е отреден - Самостоятелен обект в сграда - жилище/
Апартамент/ № 18, находящ се на V етаж / кота +11.96/ плюс единадесет цяло
деветдесет и шест стотни метра/ в сградата, състоящ се от предвдверие, дневна-
трапезария- кухня, спалня, баня- тоалетна и мокро помещение с площ от 50.18 кв.м.,
заедно с прилежащо мазе № 18, в сутерена на сградата/ кота - 3.00 минус три метра/ с
площ 3.77 кв.м., заедно с 1.905% идеални части от общите части на сградата. В пункт
V е посочено, че приемателят - Еднолично дружество с ограничена отговорност с
фирма” Иванов-53” ЕООД, представлявано от Управителя И. Ц.И. се задължава да
завърши строителството на сградата с Акт образец 15, в срок не по- късно от 23
месеца, считано от влизането в сила на разрешението за строеж, а в пункт VIII, че
учредителите - съсобственици се задължават да заплатят на приемателя за получените
в повече площи от договореното обезщетение по предварителния договор за
учредяване на право на строеж, сключен между страните на 02.12.2015 г., съгласно
чл.5 и чл.15 от същия, сумите, както следва:1.половината от стойността в срок до 15
дни след подписване на Акт Образец № 14 по ЗУТ, 2.Останалата половина от
стойността ще бъде изплатена от Съсобствениците- учредители на Приемателя в 15
дневен срок от завършване на сградата с Акт образец №16 и разрешение за ползване по
ЗУТ, като ищцата Е. А. В. следвало да заплати сумата в размер на 14 399 евро. В Пункт
XI пък е уредено, че в случай , че приемателя - строител не изпълни задълженията си
за осигуряване на подписването на Акт образец №16 и разрешение за ползване на „
Жилищна сграда с подземни гаражи и магазини” в договорените срокове, то дължи на
Съсобствениците- учредители неустойка за забава в размер на 2 евро на кв.м за
първите два месеца и 5 евро на кв.м. за всеки следващ месец след втория, начислена
върху получената в обезщетение обща разгърната площ.
Представен като доказателство по делото е и предварителен договор за
учредяване правото на строеж.
От представеното по делото заверено копие /л. 37 – 38 / от заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК се установява, че на 17.02.2021г.
ответникът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от
ГПК, с което е образувано ч.гр.д.№ 9518/2021г. по описа на Софийски районен съд, 52
състав. В подаденото от „ИВАНОВ-53“ ЕООД заявление по чл.417 от ГПК е посочено,
че същия извършва прихващане с вземането на ищцата за неустойката за забава.
Установи се също, че на 24.09.2021г. е издаден изпълнителен лист в полза на
„ИВАНОВ-53“ ЕООД за сумата от 6 588,41 лв. - представляваща задължение по
4
Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на
жилищна сграда №06, том I, рег.№436, дело №06/2017г., изчислена след прихващане
на сумата от 3 830,90 евро, дължима неустойка от „ИВАНОВ-53“ ЕООД към Е. А. В.
по пункт XI от нотариалния акт /л.40 /.
От представената по делото Таблица за определяне на площите и идеалните
части на имотите/л.14 – 15/, се установява, че разгърнатата застроена квадратура на
жилищната сграда е 3 427.38 кв.м., а застроената площ на апартамент № 18 е в размер
на 50.18 кв.м. , мазето е в размер на 3.77 кв. м. и идеалните части са в размер на 9.76
кв.м.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена съдебно –
счетоводна експертиза.
От заключението по приетата експертиза се установява, че разгърнатата
застроена квадратура на жилищната сграда в размер на 3 427.38 кв.м., опредЕ. в
Таблицата за определяне на площите и идеалните части на имотите, като умножена по
размера на общото обезщетение възлизащо на 30 % от цялата разгърната застроена
площ на жилищната сграда определено в чл. 3 от Предварителния договор и умножена
по 4.*********%, опредЕ.та в чл. 1 от Предварителния договор квота на Е. А. В. е
изчислена по следния начин: 3 427.38 кв.м. /разгърната застроена квадратура/ X 30 % /
размер на общото обезщетение / X 4.*********% / квота на ищцата/ или 43.04
кв.м.Следователно размерът на полагащото се на ищеца обезщетение в кв.м., съгласно
предварителния договор, нотариален акт за суперфиция и площообразуване е в размер
на 43.04 кв.м.
Вещото лице е изчислило също така, че размерът на неустойката за забава,
дължима от ответника на ищцата съгласно пункт XI от нотариалния акт при 43.04 кв.
м., представлява сума в размер на 3830.56 евро, а размерът на неустойката за забава,
дължима от ответника на ищцата съгласно пункт XI от нотариалния акт при 59.91 кв.
м. представлява сума в размер на 5331.99 евро.
В заключението е посочено също така, че за полученото в повече над
обезщетението съгласно пункт VIII, 3.2 от нотариален акт за учредяване право на
строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда, ищцата е трябвало да
заплати сума в размер на 14 399 евро.Последната е заплатила сума в размер на 7199.50
евро, представляваща половината от стойността, дължима в срок до 15 дни след
подписване на Акт Образец № 14 по ЗУТ.Останалата сума в размер на 7199.50 евро,
представляваща дължимата сума, която е трябвало да бъде заплатена от ищцата в 15
дневен срок от завършване на сградата с Акт образец №16 и разрешение за ползване по
ЗУТ, а именно на 28.11.2020 г. не е заплатена.
Експертното заключение е прието по делото, като същото не е оспорено от
страните. Съдът кредитира последното като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
Други относими доказателства по делото не са приети.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че
между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което за
ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка в претендирания
размер поради неизпълнение на поети от последния задължения. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на изпълнение от негова страна на
5
задължението, за неизпълнението на което се претендира неустойка, респективно -
погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установи, че на 23.02.2017 г. ищцата е учредил на ответника с нот. акт
вписан в службата по вписванията- гр.София, с вх.рег.№8780, акт №166, том XVII,
дело 5853/2017г., право на строеж върху поземлен имот с идентификатор
68134.305.396 с адрес гр.София, Столична община, район Възраждане, улица „Овче
поле“ № 83-85 и 87 срещу задължение за построяване на жилищна сграда, респективно
като обезщетение следвало да получи апартамент № 18 в същата сграда, с площ 50,18
кв.м, заедно с мазе №18, заедно с 9,73 застроена площ идеални части от сградата,
видно от Таблица за определяне на площите и идеалните части на имотите в
строеж,/Жилищна сграда с подземни гаражи и магазини в УПИ I - 16,17, кв.221,
м.“Западно направление“, район „Възраждане“, гр.София.
По делото се доказа, а и ответника признава това обстоятелство, че е изпаднал в
забава във връзка с осигуряване подписването на Акт образец №16 и разрешение за
ползване за „Жилищна сграда с подземни гаражи и магазини“, поради което дължи на
съсобствениците - учредители / в това число и на ищеца / неустойка за забава в размер
на две евро на кв.м за първите два месеца и пет евро на кв.м за всеки следващ месец
след втория, изчислена върху получената в обезщетение обща разгърната застроена
площ.Установи се също така, че разрешението за ползване на сградата № СТ - 05-904
на Началника на ДНСК е издадено на 13.11.2020 г., същото няма данни да е атакувано
пред съда, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че е влязло в сила на
28.11.2020 г. Установи се от представените по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице, че разрешението за строеж е влязло в сила от 10.04.2017
г. Строителството на сградата е следвало да бъде завършено на 10.03.2019 г.
Разрешението за ползване на сградата е от 13.11.2020 г., следователно забавата
съгласно Пункт V от нотариалния акт е в размер на 19 месеца.
В пункт XI на нотариалния акт ясно е регламентирано, че неустойката за забава се
начислява месечно, след втория месец от падежа на задължението за предаване на
сградата с разрешение за ползване и се изчислява върху получената в обезщетение
обща разгърната застроена площ, която е 43,04 кв.м. Разликата до 59,94 кв.м. не
представлява обезщетение, тъй като за нея ищцата дължи доплащане именно на 14 399
евро, от които е платено само половината, съобразно заключението на вещото лице.
Вещото лице е изчислило, че неустойката върху 43.04 кв. м. разгърната площ,
представлява сума в размер на 3830.56 евро.Следователно над тази сума, до пълния
предявен размер от 5331.99 евро искът се явява неоснователен на това основание.
Установи се от представеното по делото заверено копие /л. 37 – 38 / от заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, че на 17.02.2021 г.
ответникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с
което е образувано ч.гр.д.№9518/2021г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав.
В подаденото от „ИВАНОВ-53“ ЕООД заявление по чл.417 от ГПК изрично е
посочено, че същия извършва прихващане с вземането на ищцата за неустойката за
забава. Установи се от представените по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице, че разрешението за ползване на сградата № СТ-05-904
на Началника на ДНСК е издадено на 13.11.2020 г., при което падежът за плащане на
всички останали задължения от страна на Е. А. В. е настъпил на 28.11.2020 г., но
същата не е платила дължимите общо 7 199.50 Евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай
всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
6
срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл.
104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в
правоотношението.
За разрешаване на спора, настоящият състав споделя напълно становището
изразено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 103/01.08.2017 г. по гр.д.
№ 61323 по описа за 2016 година на ВКС, Четвърто ГО. Според него, законът не
обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването
на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2
от ЗЗД на прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши. Възможно е между страните да съществува спор за едно от двете
или и за двете задължения. Спорът може да се отнася до съществуването на вземането,
до неговата нищожност или унищожаемост, до изискуемостта му или до размера му.
Затова по силата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е възможно действието на
прихващането да бъде поставено под условие, а именно спорът да бъде отнесен до съда
и спорното вземане да бъде установено със съдебно решение В тези случаи влизането в
сила на съдебното решение, с което се установява вземането има характера на
сбъдването на отлагателното условие, под което е направено прихващането и от този
момент изявлението за това ще породи действие. Това действие обаче ще има обратна
сила, което изрично е посочено в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която
двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня,
в който прихващането е могло да се извърши, тоест прихващането винаги има обратно
действие, независимо от това дали се касае до прихващане с безспорно вземане или за
такова със спорно вземане, което е поставено под условие, съгласно разпоредбата на
чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Този извод следва както от граматическото, така и от
систематическото тълкуване на разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. За да настъпят
последиците от прихващането вземането на прихващащия трябва да съществува както
към момента, в който то може да се извърши, така и към момента на извършването на
компенсаторното изявление, а когато последното е поставено под условие и към
момента на сбъдването на условието. В случаите, когато при предявен иск ответникът
по него направи възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със
свое вземане към ищеца съдът ще трябва да разгледа това възражение и да се
произнесе по отношение на него. С това възражение ответникът твърди, че искът е
неоснователен, тъй като вземането на ищеца, до размера на предявеното с
възражението насрещно вземане, е погасено чрез извършено прихващане. При това в
ГПК, освен правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК, не се съдържат специални правила по
отношение на правото на прихващане и упражняването му, поради което приложение
намират тези, установени с разпоредбите на чл. 103-чл. 105 от ЗЗД. От същите е видно,
че решаващо за прихващането е изявлението на една от страните по реда на чл. 104, ал.
1 изр. 1 от ЗЗД, което е насочено към насрещната страна в правоотношението. С
направеното в исковото производство възражение за прихващане това изявление не се
променя от такова насочено към насрещната страна, в такова отправено до съда с
искане последния да извърши прихващане. С оглед на това, съдът извършва проверка
за това дали са били налице предпоставките за прихващане, осъществили ли са се те и
към кой момент, като намери, че възражението е неоснователно ще уважи иска, а ако
го намери за основателно ще отхвърли иска до размера на заявеното с възражението
вземане. Затова произнасянето на съда се свежда до това дали е налице прихващане и
до обявяване на последиците от същото. В този случай по силата на чл. 298, ал. 4 от
ГПК решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на
разрешеното с него възражение за прихващане. Със сила на пресъдено нещо се
установява както съществуването на твърдяното от ответника вземане, както към
7
момента на възникване на възможността за извършване на прихващането, така и към
момента на извършване на изявлението за това, така и последващото му
несъществуване поради това, че същото е погасено предвид осъщественото
прихващане. В случаите, когато възражението за прихващане е направено под условие,
а именно, ако съдът приеме за неоснователни останалите възражения на ответника
срещу иска, то силата на пресъдено нещо обхваща съществуването на вземането на
ответника към момента на възникване на възможността за прихващане, така и към
момента на сбъдването на условието по чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, а именно момента
на приключване на устните състезания, но също така установява и несъществуването
му поради обратното действие на прихващането. В случаите когато едно от двете
вземания-това на ищеца и на ответника, или едно от двете е спорно, то трябва да се
счита, че прихващането е предявено под предвиденото в разпоредбата на чл. 104, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД условие, при сбъдването на което настъпват предвидените в чл. 104, ал. 2
от ЗЗД последици. Условието е относимо към самото изявление, а не е искане до съда
да извърши прихващането. В този случай постановяването на съдебното решение е
условие за настъпване на погасителните последици на прихващането, но не е техен
източник. Сбъдването на условието настъпва от момента на влизането на решението в
сила. Същото обаче не създава ликвидност на вземането (като установено по
основание и размер), като предпоставка за прихващането, а само я установява. Силата
на присъдено нещо има само установително действие, в отношенията между страните,
поради което от правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК не може да бъде направен извод, че
прихващането настъпва със съдебното решение. Освен това правилото се прилага
еднакво както за спорните, така и за безспорните вземания. По отношение на вторите
компенсаторния ефект настъпва в момента по чл. 104, ал. 2 от ЗЗД и при липса
посочено в чл. 298, ал. 4 от ГПК изключение не може да се приеме, че тази разпоредба
предвижда друг момент за осъществяване на прихващането по отношение на спорните
вземания. За да се счете, че при спорните вземания прихващането се извършва със
съдебното решение, то на същото трябва да бъде придадено конститутивно действие.
За такова действие е необходима изрична законова разпоредба, каквато в случая не е
налице, а с оглед на горното същото не може да бъде изведено и по тълкувателен път
от разпоредбите на чл. 298, ал. 4 от ГПК и чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. От тълкуването
на двете разпоредби не може да бъде направен извод както за това, че решението по
възражението за прихващане има конститутивно действие, така и за това, че
прихващането има действие от влизането на съдебното решение. Самото решение
установява съществуването на вземането, не само към момента на приключване на
устните състезания, а и с обратна сила към момента на възникването му, което
означава, че и ликвидността на същото трябва да се счита установена към този момент.
Вземането не може да придобие качеството ликвидност (като установено по основание
и размер) въз основа на съдебното решение, тъй като то само установява вземането, но
не е условие за това вземането за придобие определено правно качество. Последното
означава да се придаде конститутивно действие на съдебното решение по
възражението за прихващане, каквото законът не му е признал. Съдебното решение
установява със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането не само към
момента на приключване на устните състезания, но и към момента, в който същото е
възникнало. Затова съдебното решение не е предпоставка за възникване на
предвидените в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД предпоставки за извършване на прихващането
като от тази разпоредба не следва извод за това, че решението по възражението за
прихващане има конститутивно действие или за това че прихващането има действие от
влизането на съдебното решение. С оглед на това във всички случаи прихващането
поражда действие от предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент. Този
извод следва и от това, че възражението за прихващане в исковия процес не води до
8
спиране на погасителната давност по отношение на вземането на ответника.
Съществува възможност тази давност да изтече по време на съдебното производство и
това ще направи прихващането невъзможно, ако бъде прието, че прихващането
поражда действие от момента на съдебното решение. Този извод обаче ще
противоречи на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, последиците от която не са
поставени в зависимост от тава дали вземането на ответника е безспорно или е било
предмет на производство по предявено в исковия процес възражение за прихващане.
От така изложената позиция, която настоящия състав напълно споделя следва, че
направеното от ответника изявление за прихващане винаги има действие към
предвидения в разпоредбата на чл.104, ал. 2 от ЗЗД момент, който в случая е датата на
влизане в сила на разрешението за ползване на сградата № СТ-05-904 на Началника на
ДНСК, а именно 28.11.2020 г.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, право на
разноски за производството има ответникът.
В настоящото производство ответното дружество претендира направените по
делото разноски, а именно: 300,00 лв. – депозит за вещо лице, както и 1250,00 лв.
адвокатски хонорар.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.В заповедното
производство ответникът е доказал разноски в размер на 450,00 лева – платен
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. В., ЕГН: ********** против „ИВАНОВ-53”
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.Трайко
Китанчев №10, вх.В, ап.40 иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответника „ИВАНОВ-53” ЕООД дължи на Е. А. В. сумата
от 5331,99 евро, представляваща неустойка за забава за подписване на акт образец №16
и разрешение за ползване с деветнадесет месеца за жилищна сграда, находяща се в
гр.*****, ул.“****“ №*** и ***, респективно за апартамент №*** предвидена в
нотариален акт от 23.02.2017г., №6, том1, рег.№ 436, дело №6, вписан в службата по
вписванията с вх.рег.№8780, акт №166, том XVII, дело 5853/2017г. за учредяване право
на строеж за построяване на жилищна сграда.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. А. В., ЕГН: ********** да заплати
на „ИВАНОВ-53” ЕООД , ЕИК ********* сумата от 1550,00 лева - разноски в
производството по гр. дело № 982/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, както и сумата от
450,00 лева - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 4256/2021 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
9
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10