Решение по КНАХД №1931/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба вх. № 13656/19.08.2025 г. от М. П. П., [ЕГН], с адрес гр. Девня, ул. „Украйна“ № 1, вх. А, ет. 4, ап. 10, чрез адв. Й. А. от АК-Варна, срещу Решение № 109/03.06.2025 г., постановено по АНД № 409/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, ІV състав, с което е потвърдено НП № 253а-34/17.01.2024 г. на Началник РУ Девня при ОД на МВР Варна, с което на М. П. П. за нарушение на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето, на основание чл. 45 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В касационната жалба се моли за отмяната на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. Твърди се, че решението на районния съд е необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изложеното от РС-Девня, досежно заключението за правилност и законосъобразност на НП. Счита, че неправилно мотивите на съда се основават на повърхностната преценка на свидетелските показания и двусмисленото възприемане на доказателствата по делото. Оспорва изводът на въззивния съд за безспорна установеност на нарушението. Счита, че АУАН няма обвързваща доказателствена сила и административно-наказателния орган /АНО/ следва в административнонаказателното производство да докаже по безспорен начин твърдените от него факти. Намира, че АНО не е изпълнил изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, според които в НП следва да е посочено описание на нарушението от фактическа страна и обстоятелствата при които е извършено. Счита, че допуснатото нарушение във формата на НП води до ограничаване на защитата на касатора. Намира за недопустимо фактите и обстоятелствата да бъдат изяснявани едва в съдебната фаза. Счита, че използваното понятие „извършва продажба“ не е факт, а правен извод. Сочи, че в решението не е обсъдено и възражението, че чл. 5б, ал. 3 от ЗЗДт съдържа две изпълнителни деяния, които представляват отделен състав на административно нарушение. Незаконосъобразно и в противоречие с чл. 18 от ЗАНН, АНО е санкционирал нарушителя с едно наказание за две деяния. Намира за нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, вменяваща на АНО задължение за точно описание на нарушената законова разпоредба.

Ответникът – Началник на РУ - Девня при ОД на МВР- Варна, в писмени бележки с.д. № 14955/17.09.2025 г. от гл. юрисконсулт К. Л.-А. оспорва изцяло касационната жалба. Излага становище по съществото на спора, с релевирани доводи за обоснованост и правилност на решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност в случай, че жалбата бъде уважена, моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 109/03.06.2025г. постановено по АНД № 409/2024г. по описа на Районен съд Девня, с което е потвърдено НП № 253а-34 от 17.01.2024г. издадено от Началника на РУ – Девня при ОД на МВР-Варна, с което на М. П. П. за нарушение по чл. 5б ал. 3 от ЗЗДт, на основание чл. 45 от същия закон е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лева.

За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал, че на 09.10.2023г. Д. Д. и И. Х. и двамата полицейски служители в РУ – Девня, изпълнявали служебните си задължения, като участвали в специализирана полицейска операция във връзка с продажба на тютюневи изделия и алкохол на непълнолетни и малолетни лица в [населено място]. Около 09,40 часа г-жа Х. влязла в магазин за хранителни стоки, находящ се на бул. „Съединение“ в [населено място], ет. 1, обект 1, собственост на „Тибог – 3“ ЕООД, тъй като имала информация, че в този търговски обект редовно се продават тютюневи изделия на непълнолетни и малолетни лица. В този момент като продавач – консултант в магазина работила г-жа П., а в магазина влязло и видимо непълнолетно лице от женски пол. В присъствието на г-жа Х., детето поискало една кутия цигари и г-жа П. я подала, след което то я заплатило. Установена била самоличността на лицата. Констатирано е, че детето, на което г-жа П. продала цигарите е 13-годишната П. Т. П.. АУАН е съставен за допуснато нарушение по чл. 5б ал. 3 от ЗЗДт и е подписан без възражения. Същия ден г-жа Х. снела сведения от детето, което в присъствието на неговата майка, потвърдило гореописаните фактически обстоятелства. В законоустановения срок срещу съставения АУАН не постъпили писмени възражения, поради което административно – наказващия орган възприел описаните в него фактически обстоятелства за доказани, а правната квалификация на нарушението за правилна и издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил глоба на жалбоподателката в минимален размер.

Фактическа обстановка, описана в съдържанието на АУАН и възприетата от административно наказващия орган в НП е установена от въззивния съд от събраните по делото доказателства - писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка – АУАН, съставен в присъствието на очевидец – свид. И. Х., дадените сведения от малолетното дете П. Т. П., показания на свид. Д. Х. и на свид. Д. Д..

Съдът приел, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на г-жа П. е проведено законосъобразно и, че в съдържанието на акта и издаденото въз основа на него НП са описани обстоятелствата при извършване на нарушението и е дадена правна квалификация на същото по ЗЗДт. Разгледал е и е отхвърлил възраженията във въззивната жалба, т.к. приел, че от даденото в АУАН и в НП описание на нарушението става ясно за какво нарушение се ангажира отговорността на нарушителя, като и че описанието на деянието в АУАН и НП съответства на посочената като нарушена правна норма. Счел е, че макар и да не е изписано конкретното предложение на чл. 5б ал. 3 от ЗЗДт няма никакво съмнение, че се касае за едно, а не за две нарушения, изразяващо се в продажба на тютюнево изделие /а не на алкохол/ на малолетно лице. Посочил е, че жалбоподателката не е ангажирала каквито и да било доказателства за наведените в жалбата твърдения, че майката на детето я е помолила по – рано същия ден да му продаде кутия цигари. Съдът приел наказателното постановление за обосновано и направил извод, че правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е осъществено описаното нарушение и правилно е определена правната квалификация на нарушението. Съдът приел, че АНО е взел предвид целите на налагане на административното наказание, поради което извел извод, че наложената санкция за допуснатото нарушение е правилно определена в минимален размер, при което липсва възможност за намаляването . На изложените мотиви потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, сочещи на незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, поради липса на мотиви. В решението се съдържат мотиви, както относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение за повдигнатото обвинение. Свидетелски показания са обсъдени подробно, като е мотивирано защо и на кои от тях съдът дава вяра. Действително, както сочи касатора, АУАН няма обвързваща доказателствена сила, но към административно-наказателната преписка са представени снетите сведения от малолетното лице, които потвърждават по безспорен начин фактите, описани в АУАН. Констатациите и правните изводите на въззивната инстанция, че административното нарушение е извършено, не могат да бъдат опровергани от твърденията на жалбоподателката, че майката на детето я е помолила по-рано същия ден да му продаде кутия цигари, т.к. доказателства за това не са събрани в хода на въззивното производство. Напротив, показания на П. П., дадени още в хода на административнонаказателното производство и в присъствието на майка  опровергават защитната теза на г-жа П..

Правилен е изводът на ВРС, че от материалноправна страна е установено извършеното от страна на г-жа П. нарушение на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Съгласно цитираната разпоредба се забранява предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца. Съгласно чл. 2 от Закона за закрила на детето, "дете" по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. С оглед на това правилно е наложено наказание на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето, в минималния предвиден в разпоредбата размер. Посочената разпоредба предвижда наказание глоба или имуществена санкция от 2000 лв. до 4000 лв. за всеки който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

От съдържанието на доказателствата и мотивите на касирания съдебен акт, се налага извод, че въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.14, ал.1 от НПК, тъй като вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти е формирано на базата на обективен всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства по делото.

Направено е искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно по арг. от чл.63д, ал.1 вр. ал.3 ЗАНН вр. чл.143 от АПК, поради което на касационния ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/03.06.2025г. постановено по АНД № 409/2024г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА М. П. П., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „Украйна“ № 1, вх. А, ет. 4, ап. 10 юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 (осемдесет лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.