№ 137914
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110150325 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „ЕОС матрикс“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата Д. Я. К. за следните суми:
130,26 лева – неизплатен остатък от главница, ведно със законната лихва от
07.09.2023 г. до изплащане на вземането; 12,34 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 27.10.2022 г. до 06.09.2023 г., и 120
лева – такси по тарифата на банката, част Х, т. 10 – задължения по договор за
потребителски стоков кредит № 714347/27.10.2021 г., сключен между
длъжницата и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по което е прехвърлено на
заявителя с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 23.05.2023 г.
Претендираното вземане от 120 лева според тарифата на банката,
представена с молба с вх. № 304147/27.10.2023 г., е за „разходи по изискуем
кредит“, т.е. срещу тази „такса“ не се предоставя никаква услуга на
длъжницата, а тя цели да обезщети разходи за събиране на кредита, която я
превръща от правна страна в неустойка – парично вземане, което се дължи
при неизпълнение и покрива част от вредите на кредитора. Начисляване на
неустойка при забавено плащане по договор за потребителски кредит обаче е
забранено от чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, които предвиждат, че при тези случаи
потребителят – кредитополучател заплаща само законна лихва, която е
поискана в заявлението. Поради това същото следва да се отхвърли в тази
част като нарушаващо императивно правило на закона – чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 142,60 лева от общо
262,60 лева, или за 54,39 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева, следва да се
присъдят пропорционално само 13,60 лева. По делото не е доказано
претендираното адвокатско възнаграждение от 240 лева да е заплатено за
вземането именно по това дело, тъй като представените четири фактури за
големи суми препращат като свое основание към непредставения по делото
1
Протокол от 04.07.2023 г., а описът на вземанията, който е представен, не
носи подпис и поради това е с неясен автор, като може да е съставен от
заявителя само за целите на процеса. Поради това не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 250855/11.09.2023 г. В ЧАСТТА, с
която „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
София, ул. „Рачо Петров - Казанджията“, № 4 – 6, иска осъждане на Д. Я. К., с
ЕГН: **********, с адрес: София, ул. „Нов живот“ № 11, да плати на
заявителя сума в размер на 120 лева (сто и двадесет лева) – „такса“ по
тарифа на банката част Х, т. 10, която всъщност представлява неустойка –
задължение по договор за потребителски стоков кредит № 714347/27.10.2021
г., сключен между длъжницата и „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по което е
прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
23.05.2023 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2