МОТИВИ ПО ПРИСЪДА
НОХД № 1554/2018г. НА ДнРС
Районна прокуратура Дупница е предявила обвинение
срещу А.Д.М. за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК.
В обвинителия акт се сочи,че на 19.07.2018 година, около
12:00 часа в близост до начална станция на лифта за Седемте рилски езера, в
района на хижа „Пионерска“ в Рила
планина, се е заканил с убийство на З.Г.З. ***, заявявайки му: „Ела, ела, че те
***! Че те бутна с джипа в некое дере! Че ти извада сърцето с нож и че те ***!
Че те утепам некъде!“, едновременно с което е извадил сгъваем нож, които е
размахвал срещу З., и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му.
Прокурора
поддържа обвинението по обвинителния акт и предлага на подсъдимия да се наложи
наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да се отложи по реда на
чл.66,ал.1 НК.
Подсъдимият не се признава за виновен
и дава обяснения, че не се е заканвал на
пострадалия.Защитника излага доводи за недоказаност на обвинението и
предлага подсъдимия да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна.
Подсъдимият М. и пострадалият З. са
познати,чиито отношения се обтегнали по повод пререкания ,възникнали между
последния и брата на подсъдимия.
На 19.07.2018г. пострадалият З., се
намирал на началната станция на лифта за 7-те Рилски езера, над х.“Пионерска“.
В този момент, край него минал подсъдимия с автомобила си .Тъй като няколко дни
преди това, между З. и брата на подсъдимия
имало скандал, последният спрял, слязъл от колата да му потърси сметка.
Двамата разменили реплики на висок тон,след което се разделили. Свид.З.,
минавайки покрай павилиона на свид.З./негова братовчедка/ и казал,че
подсъдимият го заплашил с нож, след което подал и заявление до РУ гр.Дупница.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свид. В. и З.. Първата
не поддържа отношения нито с подсъдимия, нито с пострадалия,като е напълно
незаинтересована от изхода на делото . Същата е
очевидец на случая и единствена има
непосредствени впечатления. Свидетелката установи,че между подсъдимия и пострадалия е
имало пререкания, като е чула разговор на висок тон и по жестовете
предположила,че се карат,но не е чула заплахи и не е видяла подсъдимия да държи
нож. Свид.З. също е чула скандала между двамата/ макар и доста по -отдалече/,
като впоследствие пострадалия и е казал,че
подсъдимия го е заплашил с нож-обстоятелство, което свидетелката не е възприела
непосредствено. Съдът даде вяра и на показанията на пострадалия З. в частта, в
която установи,че между него и подсъдимия е възникнал скандал, включващ и
заплахи от последния/ че ще инсценира грабеж,за да го осъдят и др./,но не и ,че
го е заплашил с убийство, насочвайки нож към него.Последните твърдения се
опровергаха ,както от показанията на свид.В.,която заяви,че не е видяла
подсъдимия да държи нож, така и от поведението на пострадалия при проведената
очна ставка между него и свид.М. и Т..По отношение тези свидетели, съдът изобщо
не даде вяра на показанията им,че са били в джипа на подсъдимия и са очевидци
на случая ,тъй като техните твърдения-че подсъдимия дори не е разговарял с
пострадалия, а се е карал на тях, противоречат на останалите гласни
доказателства . В случая обаче,съдът счита,че
именно твърдението,че двамата
свидетели са били в автомобила/ макар и
невярно/,провокира промяната на показанията на пострадалия при очната ставка,че
не е имало закана с убийство от страна на подсъдимия, както и че не е видял да
има нож. Установи се,че автомобила на подсъдимия е бил със затъмнени задни
стъкла и пострадалия не е могъл да види дали на задната седалка има хора, което
явно разколеба убеждението му,че не е имало непосредствени очевидци и съответно
доведе до промяна на показанията му, а именно,че не е видял нож, както и че не
е сигурен дали подсъдимият е отправял
закани.Извода,че пострадалия е хиперболизирал разправията с подсъдимия, под
влиянието на ескалиралите емоции, сочейки в заявлението,че подсъдимия му
„извадил нож и искал да го наръга“, както и последващите твърдения за отправени
закани с убийство, се подкрепя и от показанията му,че е пуснал жалбата с
намерението подсъдимия да бъде предупреден и не е очаквал,че на последния ще му
бъде повдигнато обвинение.
С оглед на така установеното, съдът
прие,че подсъдимият не е осъществил състава на две отделни престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК, , нито
от обективна, нито от субективна страна, по следните съображения:
Обект на престъплението по горния
текст са обществени отношения ,свързани с формирането на свободна воля на
личността. Събраните по делото доказателства, установиха,че подсъдимият не е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението- закана с убийство на З. с думите : „Ела, ела, че те ***! Че те бутна с джипа в некое
дере! Че ти извада сърцето с нож и че те ***! Че те утепам некъде!“,размахвайки нож. Първоначално
пострадалия посочи,че подсъдимият се е заканвал,че ще го „наръга с ножа“/ изявление,
което не е посочено в ОА/,че ще го вкара
в затвора и др, а в последствие,при проведената очна ставка, посочи,че не е
сигурен дали са отправяни закани.Действително между пострадалия и подсъдимия е
възникнал скандал, с размяна на реплики и по всяка вероятност и закани от
страна на последния, но не се установи,че тази закани са били с убийство, а още
по-малко ,че е настъпил противопрвания резултат-възбуждане
на основателен страх у пострадалия от осъществяването и. Обстоятелството,че пострадалия е
искал подсъдимия да бъде
предупреден,без изобщо да допуска,че ще бъде образувано настоящото наказателно
производство ,обосновава извода,че същия не е изпитвал страх от осъществяването
на отправените закани.
Липсата на обективна страна на
престъплението, води и до липса на субективна такава. Последната се обективира
от съответните действия по осъществяване
на изпълнителното деяние, а в случая се установи,че подсъдимият не е
предприемал такива,като не се е заканвал с убийство и не е имал намерение да постигне
общественоопасни последици от осъществяване на деянието.
С оглед на изложеното, съдът прие,че
подсъдимият А.М. не е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 във
вр. с ал.1 НК , призна го за невинен и
на осн.чл.304 НПК го оправда по
повдигнатото обвинение.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: