ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. ХАСКОВО , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20215600600306 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243 ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от "**** ******" ЕООД / с предишно
наименование „******* – *******“ ЕООД/ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „А. С.“ № ** ет.*, представлявано от
управителя М. Р. К., чрез повереник - адв. В. Б., против Определение №
12/09.04.2021г., постановено по НЧД № 241/2021г. по описа на Районен съд
Свиленград, с което е потвърдено постановление от 13.08.2020г. на прокурор
при РП Хасково - ТО Свиленград, за прекратяване на наказателното
производство по д.п. № 394/2019г. по описа на РУ МВР Свиленград, в частта
с която е постановено вещественото доказателство- челен товарач марка
„JCB“ модел „541-70WM“ с рама № ****************** ведно с
придружаващите го документи, да останат на съхранение в РУ Свиленград. В
жалбата се релевират оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на определението, като се твърди, че както прокурора така и
съдът неправилно приели, че за посоченото МПС е налице хипотезата на
чл.113 от НПК, въпреки липсата на спор за права върху същото, което не
било съобразено и с т.р. № 2/2014г. на ОСНК на ВКС. Иска се отмяна на
определението и връщане на въпросното МПС ведно с касаещите го
документи, на жалбоподателя като негов собственик.
1
Хасковският Окръжен съд, като се запозна с жалбата, приложенията към
нея, обжалваното определение, постановлението на прокурора за
прекратяване на д.п. № 394/2019 г. по описа на РУ МВР Свиленград и
досъдебното производство, намира следното: Досъдебното производство е
образувано с постановлениe от 27.09.2019г. на прокурор при РП Свиленград,
за престъпление по чл.345 А ал.1 от НК - за това, че през 2018г. в гр. С., в
нарушение на установения за това ред, заличил и подправил
идентификационен номер на МПС - специализирана земеделска техника -
челен товарач марка „JCB“ модел „541-70WM“, без регистрационни табели.
На досъдебното производство няма привлечен обвиняем. От разследването е
установено, че св.Н. с баща си Т. Т. /последния починал и неразпитан/,
търсели да закупят за земеделската си дейност машина - челен товарач. По
този повод през май 2018г. посетили селскостопанско изложение в гр.С. З. и
там се видели със св.К. Г. по прякор „ Б.“, който им предложил такава машина
марка „JCB“, продавана от негови познати /посочени от последния по лични
имена/. Св. Н. и Т. се срещнали на същата дата и с въпросните лица –
продавачи на машината и я изпробвали, като разбрали, че машината която
била без регистрационен номер, е внос от Д. По - късно решили да я купят и
за целта бащата на св.Н., контактувал със св.Г. След уговорка между двамата,
машината бил доставена на платформа до гр.С. придружена от още две лица
едно от които според св.Г., било с лично име „П.“. След пристигането на
машината, бащата на св.Н. заплатил за нея сумата от около 70 000 лв. която
представлявала част от договорената цена, като дал парите на св.Г.
Последният според показанията си ги дал на придружаващите машината
лица, а документите за нея дал на бащата на св.Н. Договор за покупко-
продажба или фактура за сделката, не били съставени. Според св.Н., баща му
получил уверение от св.Г., че до около седмица ще получат договор и
фактура за машината, както и други документи и платят остатъка от цената,
което не се случило. След това св.Н. откарал челния товарач в зедемелското
си стопанство и го ползвал без регистрационна табела. При извършена в
началото на 2019г. проверка на земеделската техника от полицейски
служители, за въпросния челен товарач се установило, че под седалката в
кабината му имало поставена табела сочеща, че е марка „JCB“ модел „541-
Т70AGS“ с рама № ******************. Същите данни били отразени и в
документите придружаващи товарача и дадени на св.Н. и баща му при
2
сделката. Същевременно полицейските служители установили, че върху
щампования номер на рамата на челния товарач, бил поставен стикер и след
отлепянето му се установило, че действителния идентификационен номер
щампован на рамата на челния товарач е *****************. В хода на
разследването св.Н. предал доброволно челния товарач, ведно с документите
които имал за него. От трасологичната експертиза е установено, че
действителния идентификационен номер на товарача е щампования върху
рамата му - ****************, а най-вероятния номер на двигателя е
*******************. Интервенция върху идентификационния номер не
била констатирана. За посочения челен товарач, от приложените документи е
установено, че е марка „JCB“ модел „541-70WM“ с рег. № ******,
собственост на „****** – *******“ ЕООД – Клон B., което като лизингодател
сключило за тази машина и още една такава, договор за лизинг с
лизингополучателя „**** ****“ ЕООД гр.Д., последното представлявано
тогава от лицето П. П. А. /неразпитана и неиздирена/. Според представеното
копие от договор за наем, на 27.10.2017г. лизингополучателя „**** ****“
ЕООД представлявано от св. П. В. П., като пълномощник на А., отдал под
наем челния товарач приобщен като веществено доказателство по
досъдебното производство, на дружеството „****** ******“ АД
представлявано от св. Д. М., който в показанията си отрекъл да е получавал
въпросната машина. Това обстоятелство, както и дали св. М. е подписал
договора за наем на машината, не е изследвано. Впоследствие с нотариална
покана от 19.04.2018г. отправена от наемодателя до наемателя, е поискано
връщане на машината. Приложено е и копие на жалба от 05.06.2018г.
адресирана до РП – Добрич, без входящ номер, подадена от лицето К. И. К. /
също неразпитан и неиздирван/ посочен като собственик и управител на
„**** ****“ ЕООД -Д. според която, наемателя не връщал челния товарач. В
хода на разследването от показанията на св. В. Я. е установено, че и той
закупил от лице на име П. от гр.Д. такава машина и разбрал, че последния
купувал техника на лизинг, спирал плащанията и продавал техниката, а
понякога променял идентификационният й номер, както и че продал подобна
машина около гр.С. на лице по прякор „Б.“. Св. Я. посочил също, че по повод
отношенията му с въпросното лице П., в 4 –то РУ МВР Варна имало
образувано д.п. № 2119/2018г. В тази насока били изискани данни, но отговор
не постъпил. По настоящото разследване е установено, че челен товарач
3
както с действителния номер на рамата, така и такъв с номера на табелата
под седалката, не са обявявани за издирване.
При така установените обстоятелства, с постановлението си от
13.08.2020г. прокурорът прекратил на осн.чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от
НПК, наказателното производство по досъдебното производство, като
въпреки повърхностното разследване приел, че от събраните доказателства не
е установено от обективна и субективна страна, да е осъществен съставът на
престъплението по чл.345 А ал.1 от НК. В постановлението си прокурорът
въобще не обсъдил дали не се касае за друг състав на престъпление,
включително против собствеността, което е било необходимо да направи
предвид приетото основание за прекратяване по чл.24 ал.1 т.1 от НПК,
изискващо за приложението му установяване не само, че не е осъществено
престъплението за което е водено разследването, а въобще каквото и да е
престъпление. За челния товарач приобщен като веществено доказателство по
делото, в постановлението на прокурора е прието, че предвид установеното за
правоотношенията между собственика - лизингодател /жалбоподателя/,
лизингополучателя който не платил изцяло лизинга и въпреки това отдал
машината под наем на наемателя, след което тя липсвала, както и че според
гласните доказателства същата била закупена от св. Н. и баща му макар без
договор, е налице спор за собственост и до разрешаването му, на осн. чл.113
от НПК е разпоредено машината да остане на съхранение в РУ Свиленград, а
документите за нея да останат по досъдебното производство.
Постановлението е връчено на св.Н. с разписка от 28.08.2020г. и в
последствие е поставена заверка, че влязло в сила на 05.09.2020г. С молба до
прокурора от 04.03.2021г., жалбоподателя поискал връщане на челния
товарач приобщен като веществено доказателство по досъдебното
производство. По молбата прокурорът се произнесъл с резолюция в която се
позовал на постановлението си от 13.08.2020г. и посочил, че в последното се
произнесъл по въпроса, като неправилно указал на жалбоподателя
възможността да го обжалва по реда на чл.243 ал.4 от НПК и му изпратил
препис от постановлението. След това с жалба / копие от 06.04.2021г.,
оригинал от 07.04.2021г./ посоченото постановление на прокурора е
атакувано от жалбоподателя по реда на чл. 243 от НПК, в частта за
вещественото доказателство, пред РС Свиленград. Последния с обжалваното
пред настоящата инстанция определение приел, че жалбата е допустима но
4
неоснователна и потвърдил постановлението в обжалваната част. С жалбата
против определението на първата инстанция е представено писмо на РП –
Свиленград, до повереника на жалбоподателя според което от св.Н. не
постъпвало искане за връщане на челния товарач.
Настоящата инстанция намира, че в случая обжалваното определение на
Районен съд - Свиленград, е незаконосъобразно. Това е така защото
престъплението по чл.345 А ал.1 от НК, за което е образувано и водено
досъдебното производство, е на просто извършване. То охранява
обществените отношения свързани с реда за идентификация на МПС, което е
и неговият обект на защита. Това престъпление не е резултатно, за
съставомерността му не се изисква настъпването на вреди от
противоправното поведение на дееца и от него не може да има пострадал по
смисъла на чл.74 от НПК - т.е лице, което е претърпяло съставомерни
имуществени или неимуществени вреди и което в едно бъдещо производство
да може да се конституира като страна – граждански ищец / частен
обвинител. При това положение първоинстанционният съд е бил сезиран и се
произнесъл по недопустима жалба, подадена от лице което не попада в
изчерпателно посочения в чл.243 ал.4 от НПК кръг от лица, имащи право да
обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. До подаването на жалбата обаче се е стигнало, поради
неправилно указаният от прокурора ред, за обжалване на постановлението му
за прекратяване на наказателното производство в частта досежно
веществените доказателства. Това обжалване може да стане пред по - горния
прокурор, по реда на чл. 200 вр. чл. 46 ал.3 от НПК, каквато възможност за
защита стои пред жалбоподателя. Изложеното налага без настоящата
инстанция да разглежда жалбата против определението на първата инстанция
по същество, последното да бъде отменено, жалбата подадена от "***
******" ЕООД – С., против постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство по досъдебното производство да бъде оставена
без разглеждане като недопустима и съдебното производство по чл. 243 ал.5 -
6 от НПК, да се прекрати.
Водим от горното и на осн. чл. 243 ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯ Определение № 12 от 09.04.2021г., постановено по ЧНД №
241 /2021г. по описа на Районен съд Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, жалба на "***
*****" ЕООД / с предишно наименование „ ****** – ********“ ЕООД/ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.С. бул. „А. С.“ № ** ет.*,
подадена против Постановление от 13.08.2020г. на прокурор при Районна
Прокуратура - Свиленград, сега при Районна Прокуратура Хасково - ТО
Свиленград, за прекратяване на наказателното производство по ДП №
394/2019г. по описа на РУ- МВР Свиленград.
ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 243 ал.5 -6 от НПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6