Р е ш е н и е
№ 256/7.5.2015г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, ІV състав, в открито заседание на седми април, две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Д.Г. и с участието на прокурора Станка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 9,
по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК.
Делото е образувано по искова молба на Д.Б.А. ***,
подадена против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, на
основание чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът сочи, че изтърпява наложено му наказание с
присъда “доживотен затвор“, със специален режим без работа в самостоятелно
помещение, в което не са изпълнени изискванията, предвидени в Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) в затвора, в гр.
Пазарджик. Твърди, че в помещението, което обитава, не е подсигурена течаща
вода, санитарен възел – имало определен график за ползване на тоалетна и течаща
вода – сутрин, на обяд и вечер по 10 минути. През останалото време при нужда е
ползвал 10-литрова кофа. Счита, че е налице неспазване на вменени задължения от
страна на затворническата администрация в гр. Пазарджик. Вследствие на това е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и незачитане на
човешкото му достойнство, стрес, безсъние, главоболие, нежелание за живот. От
04.11.2013 г. до 04.01.2015 г. е бил без санитарен възел и без течаща вода.
Иска от съда да установи, че е бил поставен в
нечовешки условия за изтърпяване на присъдата и за незаконосъобразните действия
на затворническата администрация да бъде обезщетен в размер от 16 800
лева, ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от 04.11.2013 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ответникът – ГД
„ИН“ оспорва предявения иск. Счита за недоказани твърденията на ищеца, че са му
причинени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на
служителите на Затвора, гр. Пазарджик и ГД „ИН“. Според ответника недоказано е
твърдението на ищеца, че незаконосъобразно са му ограничавани права. От събраните
по делото доказателства се установило, че при постъпване в затвора в гр. Пазарджик ищецът е бил
настанен съответно в спални помещения
№№ 122, 119 и 123. Помещенията разполагат със сигнален бутон, с който лишеният
от свобода уведомява дежурния надзирател за възникнали нужди от всякакъв
характер, вкл. и физиологични нужди. При поискване лишеният от свобода се
завежда до санитарното помещение, като му се осигурява достъп до тоалетна и
течаща вода. Счита, че разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е напълно
спазена. Също така в процесния период не е имало писмени или устни оплаквания
от страна на ищеца относно липса на тоалетна и течаща вода в спалното
помещение, както и че при ползване на сигналния звънец не му е бил осигуряван
достъп от страна на постовите полицаи. Намира иска за неоснователен и
недоказан, поради което моли съда да го отхвърли.
Прокурорът дава заключение за недоказаност на исковата
молба. Ищецът не е провел пълно доказване на исковата си претенция. От
събраните по делото доказателства в никакъв случай не се установява каквото и
да е незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице от
затворническата администрация, в резултат на което ищецът да е претърпял
претендираните неимуществени вреди, а именно унижаване на човешкото му
достойнство. Прокурорът счита, че безспорно в случая липсва нарушение на
разпорадбата на чл.20, ал.3, изр.1 от ППЗИНЗС. Предлага съдът да отхвърли
исковата молба като неоснователна и
недоказана.
Административен съд Пазарджик, IV състав, след като взе предвид наведените в исковата
молба доводи, изразеното становище на ответника и на прокурора, и се запозна с
приетите по делото гласни и писмени доказателства, намира следното:
Съгласно справка с рег.№ 607/25.02.2015 г. на
Началника на Затвора гр. Пазарджик, ищецът А. *** с присъда на Окръжен съд Пловдив. Началото на наказанието е 05.03.2012
г. Поставен е на специален режим на 14.10.2013 г. Ищецът е постъпил в затвора в
гр. Пловдив на 05.03.2012 г. и е преведен в затвора в гр. Пазарджик на
04.11.2013 г. При постъпването си е настанен в спално помещение № 122. На
23.01.2014 г. по негова молба е преместен от спално помещение № 122 в спално
помещение № 119. На 02.09.2014 г. отново е пожелал да бъде преместен в спално
помещение № 123. И в двата случая основният мотив на ищеца да иска
преместването е, че в другото помещение е било по-топло. В зоната за повишена
сигурност, в която е настанен А. няма изготвен нарочен график за ползване на
тоалетна и течаща вода. Достъпът на настанените в тази зона се осигурява при необходимост и изявено
желание от осъдените – 24 часа в денонощието. Това става със сигнален бутон,
инсталиран в спалното помещение. При необходимост осъдените сигнализират с него
и се извеждат незабавно.
Свидетелят К. – изтърпяващ наказание „Лишаване от
свобода“ в същото отделение на затвора, е дал показания, че в килиите в
отделението няма мивка и тоалетна и че хората ползват кофи за естествените си
нужди. Вечер след осем и половина, след проверката не се отварят килиите. През
деня ги пускат сутрин, обед и вечер по 10 минути. Има обща тоалетна на
коридора. Тази тоалетна е в средата на коридора. Лишените от свобода тропат,
тъй като понякога звънците са развалени.
Надзирателите идват, но се карат. Чешма няма, нито ги пускат до тоалетна.
Свидетелят В. твърди в показанията си, че в Зоната с
повишена сигурност, в която е настанен лишеният от свобода А. няма изготвен
нарочен график за осигуряване достъпа на лишените от свобода за ползване на тоалетна и течаща вода. Тоалетна и течаща
вода се ползват от лишените от свобода при необходимост и при желание от тяхна
страна чрез оповестяване на постовия надзирател по звуково-сигнална система
денонощно, 24 часа. Това става като в
коридора има постоянно по двама постови надзиратели. При задействане на
сигналната система спалното помещение се отваря и на лишения от свобода се
осигурява течаща вода или тоалетна. Твърди, че дори да възникне повреда в
системата , същата се отстранява незабавно. След преценка на събраните по
делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от
правна страна следното:
Исковата молба е допустима. Ищецът е
аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица в затвора в гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на
чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е
необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия
на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна
дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или
бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред.
В проведеното исково производство не бяха
установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на
затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на
ищеца. Член 43, ал.4 от ЗИНЗС разпорежда, че количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.20,
ал.3 от ПП ЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Действително по делото се установи, че в
спални помещения № 122, 119 и 123 в ЗПС в Затвора гр. Пазарджик не е бил налице
санитарен възел за периода на исковата претенция. По същото време обаче е била
създадена от затворническата администрация организация, описана от свидетеля В.
и в приетата по делото справка на началника на затвора в гр. Пазарджик, за
осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от
изложеното, ищецът не е бил лишен от постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода по начин, който да накърнява неговото човешко достойнство.
Следователно не е налице незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на
санитарно-хигиенни условия за постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
в спалното помещение и на условия за поддържане на лична хигиена през периода
от 04.11.2013 г. до датата на подаване на исковата молба 06.01.2015 г.
По отношение на причинната връзка:
Доколкото в настоящото производство по реда
на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или
бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и
следва да се приеме, че също не е налице.
При определяне на фактическия състав на
отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се
реализира отговорността на ГД „ИН“.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без
уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на
претендираните вреди.
По изложените съображения искът следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д.Б.А., предявен
против ГД „ИН“ гр.София, на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, за претърпени неимуществени
вреди в размер на 16 800 лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия:/П/
Решение № 5843 от 17.05.2016 г. на ВАС София, Трето
отделение по адм. д. № 7406/2015 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256/07.05.2015г., постановено от
Пазарджишкия административен съд по адм.д.№ 9/2015 година.
Решението е окончателно.