Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021
гр.
Бургас, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 120 по
описа на БОС за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК-
търговски спорове.
Образувано e по искова молба от РТК ООД,
ЕИК122082104, със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, ул. Кирил и
Методий№23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, съдебен адрес
гр. София, ул. Проф. Н. Михайлов №7, вх.Б, ет.1, ап.2, с която е предявен иск
за осъждане на Община Поморие, ЕИК000057179, с административен адрес гр.
Поморие, ул. Солна №5,
представлявана от кмета Иван Алексиев, да заплати на ищеца сумата от 30 000
лева, представляваща сборна мораторна неустойка, дължима на основание чл. 15 от
сключен между страните договор №Д-610 от
02.12.2016г. след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка за
сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите
за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на
улиците в Община Поморие, ведно със законната лихва, считано от предявяването
на исковата молба – 19.03.2020г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 02.12.2016г. е сключил с
ответника договор, по силата на който му е възложил да извършва дейности
по сметосъбиране и сметоизвозване на
битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване
на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие. Посочва,
че съгласно сключения между страните договор дължимите от ответника суми е
следвало да се заплащат в срок до 30 дни след издаване на фактура и съставянето
на приемо-предавателен протокол за извършените работи. Поддържа, че е изпълнил
точно и в срок задълженията си по договора, за което са били съставни
съответните приемо-предавателни протоколи, но ответникът заплатил дължимото
възнаграждение забавено. Според ищеца дължимата главница по фактура №6462 от
31.01.2017г. в размер на 55 722,67лв. е заплатена на 18.04.2018г.,
съответно по фактура №6463 от 31.01.2017г. в размер на 65 316,40лв. е
заплатена на 18.04.2018г. Позовава се на
уговорката на чл.15 от договора, съгласно която страните са постигнали съгласие
за неустойка при забавено изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждението от възложителя в размер на 0,1 процента от стойността на
дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността на
договора, възлизаща на 3 420 000 без ДДС съгласно чл. 2 от договора. Съгласно
допуснато изменение в размера на предявения иск в последното по делото съдебно
заседание ищецът е намалил размера на предявения иск съобразно влязло в сила
между страните решение№12 от 28.04.2021г. на БАС по в.т.д.№43/2021г., с което
неустойката за предходен период е намалена поради прекомерност. По фактура №6462 от 31.01.2017г. ищецът
претендира неустойка в размер на 14 500лв. за периода
28.02.2017г.-18.04.2018г., формирана като обезщетение на дневно обезщетение за
забава по дните на забава – 410 дни и по
фактура №6463 от 31.01.2017г. неустойка в размер на 15 500лв. за периода 28.02.2017г.-18.04.2018г.,
формирана като произведение на дневното обезщетение по дните на забава – 410
дни, без да превишава ограничението по договора. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
БОС е сезиран с иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Възразява, че с клаузата по чл. 15 от сключения договор е уговорена
мораторна лихва, а не неустойка, поради което не следва да надвишава нормативно
установения размер. В случай, че с клаузата страните са постигнали съгласие за
неустойка, възразява, че същата е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави. Счита, че уговореният размер на неустойката излиза извън нейния
обезщетителен и санкциониращ характер и въпреки, че формално неустойката е
ограничена в размер на 20 процента от стойността на договора, с оглед
стойността на горната граница е налице очевидна аморална несъразмерност на неустойката.
Посочва, че при месечни задължения на общината в порядъка на 50 000лева не
е възможно неустойката да достигне до размер, превишаващ размера на главния
дълг. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност, като моли
да се намали размера на неустойката до размера на дължимата законна лихва за
периода, тъй като е изпълнил задължението си, въпреки забавата си и ищецът не е
претърпял вреди. Въвежда в процеса
възражение за погасителна давност. Посочва, че съгласно чл.4 от договора
падежът на задължението е 30 дни от представяне на фактура и протокол за
извършената работа, поради което задължението е изискуемо от 03.03.2017г. и е
погасено с кратката три годишна давност към датата на предявяване на исковата
молба.
Депозирана е допълнителна искова молба в
преклузивния двуседмичен срок, с която се поддържат първоначалните доводи в
исковата молба. Ищецът намира, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от
договора се налага извода, че с нея страните са уговорили клауза за неустойка.
Изразява становище по същество на спора, че клаузата не е за законна лихва,
както и, че страните не са ограничени да уговорят по-висок размер на
обезщетението за забава, дори по отношение на лихвата. Посочва, че е налице
валидна клауза за неустойка, която не е нищожна поради противоречие на добрите
нрави. Развива доводи, че уговореният дневен размер на неустойка е сравнително
нисък и тя би стигнала размера на просрочената сума при 1000 дни забава и не би
го превишила значително, тъй като вземането за неустойка се погасява с три
годишна давност. Намира, че само по себе си обстоятелството, че неустойката
надвишава размера на главния дълг, не следва да се тълкува като основание за
нищожност и преценката следва да бъде конкретна, от волята на длъжника зависи изпълнението
на задълженията му в срок. Излага съображения, че неустойката не подлежи на
намаляване поради прекомерност, с оглед вида на сделката търговска и качеството
на страните, действащи като търговци по процесния договор, но дори и ответникът
да не е търговец той е икономически по-силната страна, предвид естеството на
договора и начина на сключването му след възлагането на обществена поръчка.
Позовава се на останалите клаузи от договора, а именно, че договорът е с
продължително действие и ищецът може много трудно да го развали поради забава
на възнаграждение, равняващо се на три месечни дължими вноски, с тримесечно
предизвестие, той носи риска да изпълнява договора без да получи насрещни
плащания в срок от шест месеца. Неоснователно според ищеца е възражението за
погасителна давност и давностният срок започва да тече от последния ден, в
който се начислява неустойката, т.е от деня на плащането на главницата –
18.04.2018г. При условията на евентуалност, ако се приеме, че процесните
вземания представляват мораторна лихва погасени по давност според ищеца са
малка част от тях, но ответникът не е посочил каква част от исковата сума счита
за погасена по давност и за кой период, поради което възражението му е
бланкетно и не трябва да бъде разглеждано от съда.
Ответникът се е възползвал от правото си на допълнителен
отговор в законоустановения двуседмичен срок, с който поддържа първоначалните
оспорвания в отговора на исковата молба.
Окръжният съд,
като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
В с.з. пред
БОС ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли за
уважаването му.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява в с.з., като не изразява становище по спора.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С договор за възлагане на
обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци,
почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците,
снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие, изх. рег.№Д-610 от
02.12.2016г., сключен по реда на ЗОП след решение на кмета на Община Поморие, ответникът Община Поморие е възложила на
ищцовото дружество РТК ООД извършването на описаните в чл.1 дейности на нейната
територия с съответствие с ценова оферта, техническо предложение на изпълнителя
и техническа спецификация на възложителя.
Съгласно чл.3 от договора цените
на услугите са съгласно ценово предложение на изпълнителя, представляващо
неразделна част от договора.
Уговорено е в чл.4 плащането на
цената да се извършва в срок от 30 дни след представяне на фактура и месечен
протокол за извършена работа, подписан от двете страни.
Предвидено е в чл. 15 при забава
на изпълнението на задълженията по договора неизправната страна да дължи на
изправната лихва за забава в размер на 0,1 процента върху стойността на
дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността на
договора.
По делото са представени
двустранно съставени актове за извършена работа за месец януари 2017г., както и
двустранно подписани фактури, в които са обективирани извършени услуги по
договора, състоящи се в сметоизвозване за месец януари 2017г., ръчно метене,
зимно поддържане и транспорт за месец януари 2017г., както следва: фактура №6462 от 31.01.2017г. на стойност
55 722,67лв. и фактура №6463 от 31.01.2017г. на стойност
65 316,40лв.
От изслушаното по делото
заключение на вещото лице Т.Д. по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от настоящата съдебна инстанция, се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника Община Поморие, в което са отразени
извършени плащания по процесните фактури на 18.04.2018г.
С оглед на това съдът намира, че считано от
03.03.2017г., с настъпване на 31-вия ден от подписване на издадените фактури и
месечни протоколи за извършена работа от Община Поморие, съобразно чл. 4 от
договора следва да се определи началото на периода на забавата до деня,
предхождащ извършеното плащане – 17.04.2018г.
Ответникът е изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на възнаграждение по фактура №6462 от 31.01.2017г.
за периода 03.03.2017г.-17.04.2018г. и по фактура №6463 от 31.01.2017г. за
периода 03.03.2017г.-17.04.2018г., като съгласно чл. 15 от договора дължи сборна
дневна мораторна неустойка за 406 дни забава по фактура №6462 от 31.01.2017г. в
размер на 22 622,32 лв. и по
фактура №6463 от 31.01.2017г. в размер на 26 515,86 лв. за посочения
период, при дневен размер на неустойката - 0,1 процента върху стойността на
възнаграждението по съответната фактура.
Приложени са решение №433 от 30.11.2020гг. по т.д.№70/2020г.
на БОС, частично отменено с решение№12 от 28.04.2021г. по в.т.д.№43 по описа на
БАС за 2021г., недопуснато до касационно обжалване с определение№50570 от
07.11.2022г. по т.д.№2414/2021г. на ВКС, с които са уважени предявени от ищеца
срещу ответника искове за неустойка
за забава за предходен период въз основа на същия договор по издадени
фактури№№6454 и 6455 от 30.12.2016г.
Страните са обвързани от сила на присъдено от влязлото
в сила съдебно решение по т.д.№70/2020г. на БОС относно всички обстоятелства, на които се основава
иска за неустойка за минал период по силата на сключения между тях договор, в това число относно възраженията, които ответникът е могъл да направи против съществуването на спорното материално право, основани на факти преди формирането на сила на присъдено
нещо.
След като със силата на присъдено
нещо е признато, че клаузата за неустойка е породила действие, въпросът за
валидността на неустоичната клауза е недопустимо да бъде пререшаван
в настоящото исково производство съгласно разпоредбите на чл. 297, чл. 298, ал.
1 и чл. 299, ал. 1 от ГПК (в този смисъл решение № 104 от 13.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1745/2010 г., IV ГО, решение № 115 от
10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2010 г., I ТО, решение № 133 от
14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I ГО).
Съдът споделя практиката на касационната инстанция – решение №137 от
12.10.2015г. по т.д.№2618/2014г. на ВКС, I ТО, съгласно която
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се
отнася до всички факти, които биха представлявали основание за погасяване или
несъществуване на вземането за неустойка и са релевантни относно
съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно
признатото вземане към приключване на съдебното дирене, независимо дали са били
известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.
С оглед на това преклудирани от силата на присъдено нещо са
въведените с отговора от ответника възражения, че задължението по чл. 15 от договора няма неустоичен характер,
както и за нищожността на посочената клауза за неустойка поради нарушаване на
добрите нрави. Тези правоизключващи
възражения на ответника не почиват на нови факти, възникнали след обвързване на
страните от обективните предели на сила на присъдено нещо.
В решение№12 от 28.04.2021г. по в.т.д.№43 по описа на БАС е прието, че
претендираната от ищеца неустойка за забавено плащане по фактури №№6465 и 6455
от 30.12.2016г. на основание чл.15 от договора е прекомерна и следва да бъде
намалена наполовина по реда на чл. 92, ал.2 от ЗЗД .
Правото на вземане за неустойка по отделни фактури не се основава на
множество договори или на отделни клаузи за неустойка, а на една клауза по
договор за периодично изпълнение, по която се дължи сборна мораторна неустойка
по всички фактури за периодите на забава и защитата на ищеца би могла са се
осъществи посредством предявяване на един иск за сборна неустойка, основаващ се
на едни и същи правопораждащи факти /в този смисъл определение №114 от
04.03.2014г. по т.д.№2401/2014г. на ВКС/. Обстоятелството, че ищецът е сезирал
съда с отделни искове за неустойка по множество фактури и, че договорът е за
периодично изпълнение не променя идентичността на спорното материално право.
Предвид това съдът намира, че с решението по в.т.д.№43 по описа на БАС е
формирана сила на присъдено нещо по правонамаляващото възражение на ответника
относно приложението на разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД в отношенията на
страните предвид липсата на качеството търговец на Община Поморие.
Съгласно мотивите към т. 3 на ТР № 1/2009 г. от 15 юни 2010 г. по ТД №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС прекомерността на неустойката се преценява към момента
на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди.
За периода на забавата 03.03.2017г.-17.04.2018г. размерът на законната
лихва върху процесните фактури възлиза на 6362 лева, съответно 7457 лева., като
превишението на неустойката над размера на настъпилите вреди е над 3,5 пъти.
БОС на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД намира, че неустойката следва да бъде
намалена наполовина поради прекомерност, като в тази връзка съобрази
превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на
договора, абсолютния размер на неустойката, както и обичайната практика за
уговаряне на неустойка при договори от същия вид.
С оглед на това съдът намира, че ответникът следва
да заплати неустойка на основание чл.15 от договора по фактура №6462 от
31.01.2017г. за периода 03.03.2017г.-17.04.2018г. в размер на 11 311,16
лева и по фактура №6463 от 31.01.2017г. за периода 03.03.2017г.-17.04.2018г. в
размер на 13 257,93 лева.
По възражението за погасителна давност
Изискуемостта и начинът на изчисляване на
уговорената между съконтрахентите подневна неустойка за забава са аналогични на
изискуемостта и начина на изчисляване на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнено парично задължение с настъпил падеж, като следва да се има
предвид създадената по реда на чл.290 ГПК в решение № 24 от 17.02.2009 год., по
т.д.№ 574/2008 год. на І т.о. на ВКС съдебна практика, според която щом лихви
се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и искът е
предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви,
не се погасяват всичките, а само тези, които са били дължими преди тригодишния
срок от предявяване на иска, както и решение на ВКС№48 от 07.09.2010г. по
т.д.№286/2010г., IТО .
Давността спрямо главното задължение е прекъсната с
извършеното плащане на 18.04.2018г. , респективно са налице данни, че срокът за изпълнение на задължението е бил
продължен със сключени допълнителни споразумения. Предвид това неоснователно е
възражението в отговора, че акцесорното задължение за неустойка е погасено поради
погасяване по давност на главното задължение. В случая се касае за периодични
плащания по договора по смисъла на ТР №3/2011г. на ОСГТК, поради което началният
момент, от който започва да тече давността по чл.
111, б. "б" ЗЗД, се определя според правилото на чл. 114, ал. 4 ЗЗД – от последния ден, за
който неустойката се начислява. Последният ден е
денят, в който главното задължение е погасено чрез изпълнение или
денят, в който начислената за всеки ден забава
неустойка достигне до уговорения си максимален размер /в този смисъл решение решение № 50126 от 2.11.2022 г. на ВКС по
т. д. № 1264/2021 г., I т. о., ТК, решение
№ 106 от 10.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1632/2019 г., I т. о., ТК/
При горните мотиви предявеният иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД е частично основателен за периода 03.03.2017г.-17.04.2018г.
до размера от 11 311,16 лева по фактура №6462 от 31.01.2017г. и до размера
от 13 257,93 лева по фактура №6463 от 31.01.2017г., като в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сборна неустойка по двете фактури в размер на 24 569,09лева.
За горницата над уважения размер до предявения
сборен размер от 30 000лева, включващ сумата от 14 500лева - неустойка
по фактура №6462 от 31.01.2017г. и сумата от 15500 лева -неустойка по фактура
№6463 от 31.01.2017г., искът за сборна мораторна неустойка за периода
28.02.2017г.-18.04.2018г. за забавено изпълнение по фактури №№ 6462 и 6463 от
31.01.2017г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора, съразмерно на
уважената част от иска, на основане чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 5541,97 лева
В полза на ответника, съразмерно на отхвърлената
част от иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски в размер на 877,63 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Поморие, ЕИК000057179, с административен
адрес гр. Поморие, ул. Солна№5, да заплати на РТК ООД, ЕИК122082104, със седалище
и адрес на управление гр. Елин Пелин, ул. Кирил и Методий№23, представлявано от
управителя Николай Георгиев Илиев, съдебен адрес гр. София, ул. Проф. Н.
Михайлов №7, вх.Б, ет.1, ап.2, сумата от 24 569,09
лева /двадесет и четири хиляди петстотин шестдесет и девет лева и девет
стотинки/, представляваща сборна мораторна неустойка за периода
03.03.2017г.-17.04.2018г., на основание чл. 15 от сключен между страните договор №Д-610 от 02.12.2016г. за
сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите
за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на
улиците в Община Поморие, от които 11 311,16 лева неустойка за забавено
плащане на възнаграждение по фактура №6462 от 31.01.2017г. и 13 257,93
лева неустойка за забавено плащане по фактура №6463 от 31.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от
предявяването на исковата молба – 19.03.2020г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сборна мораторна неустойка за
периода 28.02.2017г.-18.04.2018г., за горницата над уважения до предявения
размер от 30 000лева.
ОСЪЖДА Община
Поморие, ЕИК000057179, с административен адрес гр. Поморие, ул. Солна№5 да
заплати на РТК ООД, ЕИК122082104, със
седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, ул. Кирил и Методий№23 сумата от
5541,97 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА РТК ООД, ЕИК122082104, със седалище и адрес на
управление гр. Елин Пелин, ул. Кирил и Методий№23, да заплати на Община
Поморие, ЕИК000057179, с административен адрес гр. Поморие, ул. Солна№5, сумата
от 877,63 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: