РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1500/7.8.2020г.
гр.
Пловдив 07.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав,
в открито
съдебно заседание на девети юли 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора МИРОСЛАВ
ХРИСТЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1320 по описа на Административен
съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл. 72
ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР
Производството
по делото е образувано по повод касационна
жалба от Ч.В.М., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния му представител адв. П., против
Решение № 5 от 15.05.2020г. постановено по адм. Дело
№ 1/2020г. по описа на Пловдивски районен
съд.
Касаторът
твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на ватериалния
закон, тъй като той е дал кръв и урина за химическо изследване
на наркотични вещества, поради
което липсват данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 343б, ал.3 от НК. Според
него установените стойности
на медициското изследване са определящи относно
факта на извършване на престъплението.
На следващо място се сочи, че заповедта за задържане е издадена в нарушение
на целата на закона, и е несъразмерна си несъответна на наложените цели.
Ответникът
оспорва жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Касационната
жалба е неоснователна поради следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна, предвид следните съображения.
Както правилно е посочил въвизвиня съд заповедта за задържане на лице по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на ПАМ, като същата императивно следва да съдържа всички реквизити изроени в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, което
в настоящият случай е налице.
Предпоставка
за 24-часовото задържане в хипотезата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР
да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24
часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието
на вече доказано такова, както и същата безспорно следва да бъде прилагана
единствено и само с оглед постигане целите на закона и при съобразяване
основните принципи на правото, залегнали включително и в АПК.
В
случая законосъобразен е и
извода на съда, че процесната
заповед е издадена в съответствие с материалния закон. След като при извършена проверка с тест дрегер е
налице положителна проба за
наличие на наркотични вещества, то полицейският орган е разполагал с
данни за предполагаемо участие на лицето
в конкретно престъпление- управление на МПС след употреба
на наркотични средства.
Съдът
следва да извърши преценка за законосъобразност на оспорената заповед към датата на издаването
й, поради което е без значение, че в последствие химическата
експертиза е
установила наличие на наркотични вещества.
Настоящият
съдебен състав не кредитира твърдението на касатора, че заповедта за задържане е издадена в нарушение
на целата на закона, и е несъразмерна си несъответна на наложените цели. Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил това възражение, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК не е необходимо приповтарянето
им.
При този изход на правния спор на ответната страна следва да се присъди възнаграждание за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен
съд, ХХII касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от
15.05.2020г. постановено по адм. Дело № 1/2020г. по описа на Пловдивски
районен съд
ОСЪЖДА Ч.В.М., ЕГН **********,*** да
заплати на ОД на МВР гр. Пловдив, сумата
от 100 (сто) лева- юрисконсултско
възнаграждение за осъществено по делото процесуално представителство.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :