Решение по дело №1199/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А.Ю. – гражданин на Ирак, с ЛНЧ **********, срещу Решение № П-1/25.10.2023 г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което не е допусната негова последваща молба с вх. № ЦУ-10-254 от 05.10.2023 г. до производство за предоставяне на международна закрила.

В жалбата са развити доводи, че от предходната молба, подадена от оспорващия, били настъпили съществени промени. Сочи се, че в интервюто представил достатъчно доказателства за положението на държавата, от която бягал - за липсата на свободна обстановка, на нормално съществуване и не на последно място – наличие на държавна репресия на другомислещите, в това число на младото поколение, което било ноторно известно и на българската общественост. Не ставало въпрос за икономически причини за бягството, а за липса на нормални условия за живот и страх от репресия, както спрямо семейството на чужденеца, така и спрямо него самия. В страната му съществували всички нарушения, които били включени в европейските норми за оказване на защита на гражданите на тези страни. Новото обстоятелство било избухването на войната между Палестина и Израел в Ивицата Газа, който конфликт пряко засягал и родината на оспорващия. Военните действия репликирали на съседните държави, доколкото те вземали различна страна в спора и това допринасяло за допълнително напрежение в държавата. Репресиите и на тази основа били ежедневие и било безотговорно да се твърди, че точно мястото, където живеел оспорващия, било безопасно за живеене. Съществувал реален риск за живота му и това обезсмисляло отказа за повторно разглеждане на молбата му.

В съдебно заседание пълномощникът на оспорващия излага подробни съображения, въз основа на които моли да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното решение.

Ответникът по жалбата – Интервюиращ орган при ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител счита, че жалбата е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки, и моли тя да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. молби до ДАБ при МС – една подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ с № УРИ 105400-2940/13.06.2023 г. (с името А. А. от Ирак) и друга подадена чрез ТЦ – с. Пъстрогор към ДАБ под вх. №1127/20.06.2023 г., А.Ю. от Ирак е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-13697/20.06.2023 г. като А. (собствено име) Ю. (фамилно име), гражданство Ирак, етническа принадлежност - кюрд, роден на *** г. в Ирак, гр. Мосул, със същия постоянен адрес, професия бръснар, с основно образование, религия –., неженен, без документи за самоличност.

На 22.06.2023 г. с А.Ю. е проведено интервю относно причините да напусне държавата си по произход, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег. № УП-13697/22.06.2023 г.

С Решение № УПП-701/04.07.2023 г., Интервюиращ орган на ДАБ при МС е отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на А.Ю..

С Решение № 698/08.09.2023 г., постановено по адм. д. № 865/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, е отхвърлена жалбата на А.Ю. срещу Решение № УПП-701/04.07.2023 г. на Интервюиращ орган в ТЦ – Пъстрогор към ДАБ при МС.

От А.Ю. е подадена последваща молба за международна закрила с вх. №ЦУ-10-254 от 05.10.2023 г. до Председателя на ДАБ при МС (рег. № УП-13697/05.10.2023 г.). В нея се навеждат доводи, че от предходната му молба били настъпили съществени промени. В проведеното интервю чужденецът бил представил достатъчно доказателства за положението на държавата, от която бяга - за липсата на свободна обстановка, на нормално съществуване и не на последно място – наличие на държавна репресия на другомислещите, в това число на младото поколение, което било ноторно известно на българската общественост. Не ставало въпрос за икономически причини за бягството, а за липса на нормални условия за живот и страх от репресия, както спрямо семейството на чужденеца, така и спрямо него самия. В страната му съществували всички нарушения, които били включени в европейските норми за оказване на защита на гражданите на тези страни. Изложени са съображения, че молителят отговаря на условията за получаване на хуманитарен статут.

С обжалваното в настоящото производство Решение № П-1/25.10.2023 г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС, на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ не е допусната последваща молба с вх. № ЦУ -10-254 от 05.10.2023 г. на А.Ю. до производство за предоставяне на международна закрила. В решението е прието, че липсата на нови факти и обстоятелства за личното положение на А.Ю. в подадената последваща молба за международна закрила сочи, че няма правни основания за разглеждане на подадената молба от кандидата, предвид неспазването на изискванията за нейната допустимост. Посочено е, че събраните в предишното и настоящото производство доказателства не водили до извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от значение за индивидуалното положение на кандидата и обстановката в Ирак.

Решението е връчено на 30.10.2023 г. срещу подпис на чужденеца, като последният е запознат със съдържанието му на език, който разбира, което обстоятелство е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата е подадена на 03.11.2023г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.

Според показанията на разпитания по делото свидетел А.Г.С., положението в Ирак не било спокойно, като там се биели кюрди с турци, имало и религиозни проблеми между различни групировки, както и срещу християните, но не знаел дали военните действия в ивицата Газа оказвали влияние в неговата държава. Свидетелят изяснява и че с жалбоподателя се запознал в България, като той му споделил, че баща му бил убит в Ирак и че наскоро А.Ю. станал християнин.

При личното изслушване на жалбоподателя в съдебно заседание същият заявява, че основните причини, поради които напуснал Ирак, били, че там нямало сигурност за живота му и че не се зачитали човешките права. По-конкретно сочи, че през 2003 г. имало групировки, свързани с политически сили, които тормозили семейството му, а през 2017 г. баща му бил убит от групировката ДАЕШ, което ги принудило да избягат и да отидат в Кюрдистан. Заявява и че ако се върне в държавата си, имало възможност да бъде арестуван и вкаран в затвора, защото не бил обвързан по партийна линия.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 2 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Д. С.З., младши експерт - интервюист в Транзитен център – с. Пъстрогор, който съгласно чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ и представената по делото Заповед № ЦУ- РД05-446/21.06.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /л. 18 по делото/ има законоустановено правомощие единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, да вземе решение, с което да не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. В случая е спазен предвиденият в същата разпоредба срок от 14 работни дни, поради което времевите граници на предметната компетентност на органа не са надхвърлени.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно и подробно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му, които са конкретни, ясни и кореспондиращи по между си.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваният административен акт е издаден в производство по реда на Глава VI, Раздел III – „Процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила“. В чл. 76а ЗУБ е предвидено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2. Според тази разпоредба подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III. Предвид направената констатация за липса на нови обстоятелства по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗУБ, правилно е приложена процедурата по Глава VI, Раздел III от ЗУБ, като от съдържанието на Решение № П-1/25.10.2023 г. не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

В настоящия случай оспорващият всъщност не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход.

Събраните в предишното и в настоящото производство доказателства не сочат наличие на нови обстоятелства, които да рефлектират съществено върху индивидуалното положение на кандидата. Една част от тях датират доста назад във времето, като кандидатът е имал възможност да се позове на тях при подаване на първоначалната молба за закрила. При преценка на представената по делото справка относно положението в Република Ирак може да се направи извод, че понастоящем, въпреки проблемите в тази страна, не може да се приеме, че чужденецът е изложен на реална опасност от тежки посегателства. От изнесеното в съдебно заседание от оспорващия става ясно, че той по-скоро търси по-спокойно място за живот. Ето защо административният орган, след като подробно и последователно е изследвал твърденията и опасенията на молителя, анализирал е положението в Ирак, взел е предвид липсата на писмени доказателства, е стигнал до правилния извод за неоснователност на последващата молба за закрила, който извод се явява напълно законосъобразен.

По отношение на другото твърдяно обстоятелство, а именно, че след избухването на войната между Палестина и Израел в Ивицата Газа, положението в този район било опасно, следва да се отбележи, че то не е от значение за преценка допустимостта на депозираната от чужденеца последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила, като в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на А.Ю. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от А.Ю. – гражданин на Ирак, с ЛНЧ **********, срещу Решение № П-1/25.10.2023 г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което не е допусната последващата му молба с вх. № ЦУ-10-254/05.10.2023 г. до производство за предоставяне на международна закрила.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: