РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. П., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200903 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. Ф. М., с ЕГН- **********, с адрес гр. П., ул. „Р.“
№**, против Наказателно постановление № 21-1006-001203 от 26.05.2021 г., издадено
от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- П., с което за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100
лева.
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно, т.к. нарушението не
било извършено и същото не било констатирано надлежно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично,
поддържа жалбата си, ангажира доказателства и излага становище за основателност на
жалбата с искане НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. По делото е постъпило писмено становище, в което са изложени
обосновани доводи за законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с
относимите материално правни и процесуални разпоредби, с което се иска
потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
1
представителство и възражение за прекомерност на евентуално претендирания
адвокатски хонорар.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в
нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 12.05.2021 г., около 14,40
часа, в гр. П., на бул. „Б.“ №19, управлявайки личния си автомобил- товарен автомобил
„О.А.С.“ с рег. № ****, е преминал на червен забранителен сигнал, при нормално
работеща трисекционна светофарна уредба.
Всичко това било възприето от автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР- П., в
чиито състав бил актосъставителят св. С.К. и свидетеля по акта- св. И.К.- мл.
автоконтрольори. За така констатираното св. К. съставил срещу жалбоподателя АУАН
с бл. № 428963/12.05.2021 г. за извършеното от него нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП,
след което му го предявил и връчил срещу подпис. При предявяване на акта
жалбоподателят заявил, че нямал възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение под
формата на молба срещу съставения му АУАН, в което е посочил, че не е минал на
червен светофар и че движещите се пред неговата и след неговата кола също били
преминали, както и че иска нарушението му да бъде доказано, още повече че
полицейските служители твърдели, че същото било заснето.
След извършена проверка, възражението не било уважено от АНО и били
счетено за неоснователно, като въз основа на АУАН на 26.05.2021 г. било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 11.06.2021 г.,
видно от разписката към НП. Жалбата срещу последното била подадена лично от
санкционираното лице директно в съда на 14.06.2021 г., видно от отбелязаното в
печата върху същата (л.2), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията свидетелите С.К. и И.К., които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установената фактология от правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и показанията на
свидетелите К. и К., които по съществото си са достоверни, ясни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават гореописаната
2
фактическа обстановка. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели, макар
същите да се намират в служебни отношения с АНО, т.к. по делото липсват каквито и
да е доказателства, че те са заинтересовани от изхода на делото от една страна, а от
друга нямат какъвто и да било личен мотив да уличават жалбоподателя в нарушение,
което да не е извършил.
От всички доказателства по делото се установява безспорно, че на бул. „Б.“ в гр.
П. на номер 19 има, в близост до читалище „В.“ има пешеходната пътека, урегулирана
със светофар. Установи се също, че на посочената в НП дата, свидетелите К. и К. са
били на работа като са извършвали контрол на пътното движение, установени на бул.
„Б.“ №17, пред сградата на „Пощенска банка“, малко след цитираната пешеходна
пътека в платното за движение в посока към сградата на Общината. По думите на св. К.
Били установени на 20-тина метра от пешеходната пътека. Няма спор, че по същата
пътна лента и в посочената посока се е движил автомобилът, управляван от
жалбоподателя. Полицейските служители бяха категорични в показанията си, че при
приближаването на пешеходната пътека, пътният светофар, който я урегулирал светел
с червена секция за МПС, които се движели по булеварда (забранителен сигнал), като
жалбоподателят вместо да спре управлявания от него автомобил и да изчака да светне
зелената секция на светофара (позволителен сигнал), която да позволи да продължи
движението си, той преминал през пешеходната пътека, докато все още светофарът за
него светел в червена светлина. Всичко това било видяно от свидетелите К. и К..
Последните бяха категорични в показанията си, че са видели как управляваният от
жалбоподателя автомобил е преминал през пешеходната пътека на светещ за него
червен сигнал на светофара, поради тази причина той бил спрян за проверка.
Спорният момент се изразява в твърдението на жалбоподателя, че е навлязъл в
кръстовището на зелен светилен сигнал на светофара и че полицейският служител през
това време бил с гръб към неговия автомобил като изведнъж се обърнал и му подал
стоп-палка.
Както се посочи по-горе свидетелите К. и К. бяха категорични, че са видели, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е преминал през пешеходната пътека,
когато светофарът е светел в червена светлина за него и затова св. К. го е спрял. И
двамата полицаи по техните думи са били извън автомобила и са гледали в посока към
пешеходната пътека, тъй като те са били на този пункт именно с цел да следят спазват
ли се правилата за движение и в частност светлинните сигнали на светофара. В този
смисъл съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че св. К. бил с гръб към него и
не го е видял на каква светлина е преминал, независимо, че това обстоятелство бе
заявено и от св. Г., която се установи че е пътувала в неговия автомобил. Тези
твърдения от една страна противоречат на показанията на полицейските служители, а
от друга страна са лишени от житейска логика. При положение, че полицейският АП е
3
установен в посоченото пътно платно и на посоченото отстояние от пешеходната
пътека (за което няма спор по делото) с цел именно да контролира движението в този
урегулиран със светофарната уредба участък от пътя, автоконтрольорите да седят в
полицейския автомобил, а не на пътното платно и да гледат в другата посока на
движение. Не без значение е и обстоятелството, че св. Г. живее на съпружески начала с
жалбоподателя и при това положение тя е пряко заинтересована от изхода на делото,
поради което и свидетелства в негова полза.
Относно твърдението на св. Г. и жалбоподателя, че пред тях и след тях са се
движили автомобили, които също били преминали през пешеходната пътека, но не
били спрени от полицейските служители, следва да се каже първо, че за това
обстоятелство макар полицейските служители да не си спомниха в съдебно заседание,
дори и да е вярно, не води автоматично до извода, че жалбоподателят не е извършил
нарушението. От друга страна видно от Докладна записка изготвена от ПИ Люцканов,
извършил проверка по повод депозираното възражение срещу АУАН от
жалбоподателя, е че е установил, че след автомобила на жалбоподателя се е движил
друг автомобил, който обаче е спрял пред пешеходната пътека и е пропуснал
преминаващите по нея пешеходци. Това обстоятелство е заявено и от свидетелите К. и
К. в дадените от тях сведения.
При това положение съдът намира, че е безспорно установено, че
жалбоподателят е преминал през пешеходната пътека на забранен червен сигнал на
светофара. Не би могло да се приеме за недоказано нарушение само заради това, че
наказващият орган не е запазил е представил като доказателство по делото запис от
видеорегистратора на полицейския автомобил, заснел извършването на нарушението
от жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение
по чл.6 т.1 от ЗДвП. Безспорно се установиха всички елементи на административното
нарушение. Преминаване на забранен светлинен сигнал на светофара при нормално
работеща светофарна уредба, представлява нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, който
вменява задължение на участниците в движението, какъвто е водачът на МПС да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.
Независимо, че възражения в тази насока не са били направени с жалбата, съдът
при служебната си проверка не констатира допуснати СПН в хода на
административнонаказателното производство. АУАН и НП са съставени от
компетентни органи и в законоустановените срокове. Проведеното против
жалбоподателя АНП е започнало със съставяне на АУАН в негово присъствие и в
присъствието на свидетел. Надлежно му е бил предявен и връчен екземпляр. В това
производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са спазени
4
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице е
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е дата, време и
място на нарушението, както и качеството и действията на субекта на нарушението и
всички съставомерни обстоятелства.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя чрез налагане на глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183 ал.5 т.1
от ЗДвП. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба съгласно
правилно определената санкционна норма. Глобата е в твърд размер съгласно
посочената санкционна норма и няма основание за нейното изменение
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
предвид обществената опасност на деянието и дееца. Самото естество на описаното
нарушение е показателно за неговата тежест и не би могло да се третира като
маловажен случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на обществена опасност
спрямо други случаи на нарушения от същия вид, още повече че с поведението си
жалбоподателят е поставил в риск живота и здравето на другите участници в
движението и на пътника в неговия автомобил. Освен това обществената опасност на
дееца също е завишена предвид обременения му статус като водач- санкциониран е
многократно за нарушение на ЗДвП- с 12 НП и 19 ЕФ, както и са му налагани ПАМ,
още повече че санкционирането му с 2 от НП е за нарушение от вида на процесното.
При това положение случаят не може да бъде определен като маловажен.
Въз основа на изложеното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, е основателна. В процеса тя е представлявана от
юрисконсулт, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- П. да представлява
ОДМВР- П. и Сектор ПП- органът издал обжалваното НП. Искането е направено
своевременно в хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за
решаване. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- П., а не на структурното звено Сектор ПП, тъй
като тя е самостоятелното ЮЛ. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в три съдебни заседания с разпити на трима
5
свидетели, в които обаче не участваше процесуалния представител на АНО, като
единствено от същия е представено аргументирано писмено становище. Поради това и
съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер на
юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева
По изложените до тук съображения Районен съд П. в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-001203 от
26.05.2021 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- П., с което
на Й. Ф. М., с ЕГН- **********, с адрес гр. П., ул. „Р.“ №16, за нарушение на чл.6 т.1
от ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева,
като законосъобразно.
ОСЪЖДА Й. Ф. М., с ЕГН- **********, с адрес гр. П., ул. „Р.“ №16, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. П., представлявана от директор,
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6