О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 385
гр. Пловдив, 16.04.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на шестнадесети април през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН
ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА
СЕМКОВА
сложи за разглеждане ВЧНД № 451/2020
год. по описа на ПОС, докладвано от съдията Нина Кузманова и за да се произнесе
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Обжалвано е определение на РС-Пловдив, постановено на 06.02.2020г.
по ЧНД № 58/2020г., с което е потвърдено Постановлението на РП-Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по д.п. №237/2019г. по описа на 4 РУ
на МВР -гр. Пловдив.
Недоволна от определението е останала жалбоподателката С.А. Б., която го обжалва с искане за отмяна, а
така също и на Постановлението на РП-Пловдив за прекратяване на наказателното
производство и връщане на делото за допълнително разследване и с указания по
приложението на закона. Излагат се доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства относно проведен инструктаж за безопасна експлоатация на въпросния
артикул в спортната зала, което счита, че е проява на бездействие от
ръководството на фирмата, стопанисваща спортната зала.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обосноваността и законосъобразността на постановеното определение и във връзка
с направените оплаквания, прие за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и е допустима, но
разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С постановление
от 28.11.2019г. Районна прокуратура -
Пловдив е прекратила наказателното производство
по д.п. № 237/2019г.
по описа на 4-то РУ на МВР- Пловдив, водено за престъпление по чл.133
от НК, като е прието, че от събраните доказателства не се установява да е
извършено престъпление от общ характер.
За да
потвърди атакуваното постановление, първоинстанционният
съд е възприел изводите на прокурора,
че са налице основанията на чл.24, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на
образуваното наказателно производство. Изложените съображения на районния съд се споделят и от
настоящата инстанция.
Няма спор по делото, че пострадалата Б. имала сключен договор от
21.08.2018г. с „***“ ЕООД, което дружество осъществявало спортна дейност в
стопанисваната фитнес –зала в гр.П., ***. По делото са събрани множество
писмени доказателства, а и не представлява никакъв спор обстоятелството, че
обектът с наименование „***“ е бил съобразен със санитарно-хигиенните, противопажарни и други
технически изисквания за използването му по предназначение. Установено е също,
че пострадалата Б. е провела общо три тренировки в спортната зала, като първата
била проведена от инструкторката В.С., а третата, проведена на 07.09.2018г.- от
инструкторката Е.М., като и двете инструкторки били обучени по системата Curves. В показанията на разпитаните
свидетели ясно е обяснен начина на организация и провеждане на тренировката,
при която треньорът заставал отпред и показвал упражненията, а трениращите жени
следвали инструкциите му. При третата тренировка в клуба, Б. получила контузия
на левия крак, която според назначената СМЕ-за представлява счупване на петата
ходилна кост на лявото стъпало в основата й. Според заключението на назначената
комплексна СМЕ-за причина за падането на Б. и причиненото увреждане, е стъпването
на ръба на уреда „почивна станция“, при което тя е загубила равновесие.
По делото е налице спор и разминаване в гласните доказателства, относно
момента на настъпване на посоченото травматично увреждане, за изясняване на
което са разпитани присъствалите на място на инцидента свидетели и е извършен
следствен експеримент, които правилно и
обстойно са били обсъдени от състава на районния съд. Според показанията на св.Б.,
контузията е настъпила при изпълнение на упражненията на т. нар. „почивна станция“,
а според показанията на св.Е.М.-инструктор и св.Д.Ц. –присъствала при
провеждане на тренировката- това е станало при слизане от този фитнес артикул и
при преминаването към друг уред. С оглед на тези противоречия и след извършения
следствен експеримент, вещите лица приемат, че и двете версии са правдоподобни,
т.е. че причиненото увреждане може да е настъпило, както по време на изпълнение
на упражнението, така и след неговото приключване, при преминаване от едни уред
към друг. В крайна сметка са категорични, че причината за падането на Б. и
настъпването на увреждането е стъпването на ръба на уреда, при което тя е
загубила равновесие. Правилно е прието
при така обсъдените доказателства, че не може да се приеме с категоричност
версията на пострадалата относно момента на настъпване на травмата.
С оглед
на изложеното и правилно възприет доказателствен материал, изводите на първата
инстанция, че не са осъществени от обективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.134 от НК, са правилни и законосъобразни. Изводите, че
осъществяваната от фитнес инструкторите дейност, не може да се квалифицира като
представляваща източник на повишена опасност, са обосновани от доказателствата
за същността на организираните любителски фитнес-тренировки за жени. Тази
дейност не подлежи на разрешителен режим, видно от приложените писма от МФВС и
не представлява източник на повишена опасност, за което са изложени подробни
съображения, както в атакувания съдебен акт, така и в постановлението на
прокурора. Настоящият съдебен състав напълно ги споделя и не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Доводите, които се поддържат и с въззивната жалба, за осъществяване на
престъпление по чл.133 от НК, също са
неоснователни и първоинстанционният съд е дал обоснован отговор на тези въпроси.
Липсват категорични доказателства, от които да се направи извод за
непредпазливо поведение от страна на инструкторката Е.М. или друго лице от
ръководството на клуба. От страна на разследващите са положени достатъчно
усилия за изясняване на момента на настъпване на увреждането и въпреки
усилията, противоречията в доказателствения материал не са преодолени. За това
и само според твърденията на Б., не може да се приеме това обстоятелство. Налице
са и сведения, съдържащи се в показанията на свидетелките В.С. и Е.М., че още
при първа тренировка, от инструкторите, е разяснен начина на работа с уредите и
как да се изпълняват упражненията,
включително и упражненията на дъската „ почивна станция“. Отделно от това
самите упражнения по време на тренировката биват показвани от инструктора, като
начин на изпълнение. Така че, неприемливи са възраженията на пострадалата, че
не е била наясно с рисковете и особеностите при употреба на уреда. За самия
уред „почивна станция“, както се установи от показанията на св.С.Т. , не се
изисква специална сертификация и на него биха могли да се извършват множество
упражнения. Упражненията на тази дъска не представляват особен риск за участващите
в тренировката, поради което и не може да се търси отговорност от инструктора,
в случай на проявено невнимание от страна на изпълняващия упражнението.
Безспорно, налице е травма, причинена от неправилно стъпване/ в точност
стъпване на криво/ с единия крак от страна на св.Б. по време, докато трае
тренировката на последната, но липсват доказателства това да е резултат от
проявена небрежност от страна на лицата, ангажирани с провеждането на
тренировката.
Събраните до момента доказателства са изчерпателни и са достатъчни, за да
се направят изводи за липсата на доказателства за извършено престъпление от общ
характер, за което бяха изложени съображение по-горе в мотивите на съда.
Поради всички изложени по-горе
съображения ПОС, намира атакуваното определение на ПРС за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 254 от 06.02.2020г.,
постановено по ЧНД № 58/2020г. по
описа на Пловдивски районен съд, ХХ наказателен състав.
Определението
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.