№ 11778
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110100162 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу
К. Н. Г. за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата
в размер на 3485,91 лева – главница за стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 04.01.2023 г., до
окончателно изплащане на задълженията, сумата в размер на 596,00 лева –
мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., сумата в размер на 41,00 лева – главница за
цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 04.01.2023 г., до окончателно изплащане на задълженията, сумата в
размер на 9,33 лева – мораторна лихва върху задълженията за дялово
разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в град София, общ. Лозенец, ул. ............... аб. №
336156, поради което между страните било възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. е
доставял до имота топлинна енергия на стойност 3485,91 лева, която
1
ответницата не е заплатила, поради което и изпаднала в забава и дължала
обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 596,00 лева за
периода от 15.09.2020 г. до 2 3.11.2022 г. Развива съображения, че
ответницата му дължи и сума за главница за услугата дялово разпределение в
размер на 41,00 лева за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г. и обезщетение за
забава в размер на законната лихва на стойност 9,33 лева за периода от
31.12.2019 г. до 23.11.2022 г., както и законната лихва върху двете главници
от датата на депозиране на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите.
В срока по чл. 131, ал. 1 о т ГПК ответницата не е подала отговор на
исковата молба. Извън срока същата представя молба, с която признава
задълженията, прави искане да не се допускат експертизи, и прилага
екземпляр от сключено с ищеца споразумение за разсрочено плащане и
фискален бон.
Третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД не е взело становище.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, ответникът и третото лице не са се явили лично, респ. не са били
представлявани. Ищецът е направил изявление, че всички дължими суми, вкл.
за разноски за държавни такси, са били заплатени от ответника, като дължимо
остава само юрисконсултското възнаграждение за исковото производство.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ по исковете за главницата – че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия, реално доставената на ответницата топлинна енергия за
процесния период, осъществяването и дължимостта на услугата „дялово
разпределение”, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума; и
2
2/ по исковете за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. При доказване на горните обстоятелства от страна
на ищеца ответницата е следвало да докаже, че е заплатила исковите суми.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
следните обстоятелства: че между страните е било налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота
на посочената в исковата молба стойност, както и че му се дължи такса за
услугата дялово разпределение на посочената в исковата молба стойност, че
ответникът е изпаднал в забава за плащане, за което дължи мораторни лихви
в посочените в исковата молба размери.
Следователно по делото не се спори относно основателността на
исковите претенции по основание и размер. Не се явява и спорно
обстоятелството за настъпили плащания след подаване на исковата молба.
Видно от представените от ответника писмени доказателства на л. 70 и л. 75
от делото, отразеното авансово плащане в споразумението на л. 39 от делото
и направеното изявление от ищеца, чрез процесуалния му представител,
страните са сключили извънсъдебно споразумение, по което ответницата е
заплатила всички задължения, предмет и на настоящото производство, като са
погасени и разноските за държавна такса.
С оглед изложеното, изявленията на ищцовото дружество, чрез
пълномощника му, и ответницата, които съдът цени по реда на чл. 175 от
ГПК, процесните суми са погасени изцяло от ответника в хода на
производството. Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, задължаваща
съда да вземе предвид при постановяване на решението си и фактите,
настъпили след предявяване на иска, съдът приема, че с извършеното
плащане ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца за
главници, мораторни лихви и законна лихва. Предвид това съдът счита, че
исковите претенции за тези суми следва да бъдат отхвърлени като погасени
чрез плащане в рамките на процеса.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
съдебни разноски, доколкото е дал повод за образуване на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 и по аргумент от противното на основание чл. 78, ал. 2
3
от ГПК. Ищецът е признал неизгодния за него факт, че разноските за
държавна такса са били заплатени, което отговаря на отразеното в
представеното споразумение и платежни документи. Дължими разноски
обаче остават и тези за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в размер на 100,00 лева, определено в минимален размер
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и еднотипността
на делата с този предмет.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
....................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, срещу К. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ...............
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на К. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ....................., за имот, находящ се в
град София, общ. Лозенец, ул. ............... аб. № 336156, сумата в размер на
3485,91 лева – главница за стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба - 04.01.2023 г., до окончателно
изплащане на задълженията, сумата в размер на 596,00 лева – мораторна
лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
23.11.2022 г., сумата в размер на 41,00 лева – главница за цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 04.01.2023 г., до
окончателно изплащане на задълженията, сумата в размер на 9,33 лева –
мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за периода от
31.12.2019 г. до 23.11.2022 г., поради настъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ............... да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ....................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК сумата в размер на
100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното исково производство.
4
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„Далсия Елвеко“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5