О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.05.2019 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1980 по описа
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на гл.
32 ГПК.
Постъпила е искова молба вх. №37690/21.12.2018г,
с която е предявена претенция на Национална агенция за приходите, в качеството
на публичен взискател за обявяване на относителна недействителност по отношение
на Държавата на продажба на жилище и идеални части от поземлен имот като
сделка, извършена във вреда на публичния взискател, по която страна е свързано
с длъжника лице, сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
приключила с установяване на публични задължения.на осн. чл. 216 ал.1 т. 6 ДОПК.
Между страните са разменени книжата по
делото: Исковата молба
съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. Ищецът обосновава фактите, на които основава претенцията си и
сочи доказателства.
В срок са
депозирани отговори вх. № 5277/18.02.19г и № 5502/20.02.2019г от ответниците с
оспорване на твърдението за увреждане поради липса на изпълняемо публично
вземане. Посочени са доказателствени искания.
Пропуснатият срок
за допълване на исковата молба изключва продължаване на размяната на книжата.
Насрещните страни
са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 и чл. 238 ГПК.
По
предварителните въпроси: С
определение №719/22.02.2019г съдът е отхвърлил възражение за разглеждане на
делото по общия ред, като е обосновал разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 ал.1 т.1 от ГПК).
Сезиран е родово компетентен съд, според определена по
реда на чл. 69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК цена на иска, надхвърляща 25 000лв. Ищецът
е освободен от авансово внасяне на държавна такса.
Местната
компетентност не е оспорена.
Представителната
власт на пълномощника на ищеца е надлежно учредена (л. 86). Ответниците са
извършвали действията си чрез законни представители.
Исковата претенция
е вписана с вх. рег. № 163/09.01.2019г в СВ гр. Варна.
По
допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията на ищеца за образувано изпълнително производство за принудително
събиране на задължение, установено в ревизионен акт в полза на публичен
взискател срещу първия ответник, сключил с другите двама ответници
разпоредителна сделка, изчерпваща активите на длъжника. Съдът
преценява, че тези твърдения очертават както активната легитимация на ищеца
като увреден кредитор, така и съвместната пасивна легитимация на договарящите
се ответници като необходими другари по сделка, чиято относителна
недействителност претендира ищецът. Възражението на
ответниците Г по допустимостта на иска е
необосновано, тъй като се основава само на оспорване на вредоносния ефект на
процесната сделка, а това обстоятелство не касае легитимация, а е въпрос по
съществото на делото. В отговора си ответника „НС ГОЛД“ЕООД се позовава на влязъл в сила акт, който отрича вземането на
публичния взискател. Зачитането на такова решение би изключило интерес от
водене на процеса, поради което този довод следва да се разгледа като
възражение по допустимост. Страната е посочила решение, постановено в
производство по налагане на административна санкция. Съдът предприе служебна
проверка и установи съдържанието на този съдебен акт. Такова решение само по
себе си не може да формира сила на пресъдено нещо за преюдициялните факти по
гражданския спор. В случая дори ответникът сочи акт, с който му е наложена
санкция за късно начисляване на публичното задължение, поради което и това
решение потвърждава наличието на дълга, а не го изключва. В този смисъл
позоваването на приключилото а.н.д. 440/17г на ВРС е изцяло безпредметно и не
променя извода на съда за допустимо обосноваване на претенцията на публичния
взискател.
Искът е предявен от
пълномощник по чл. 32 ал. 3 ГПК, овластен от изпълнителния директор на НАП като
специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на
публични вземания ( чл. 2 ЗНАП), който като публичен взискател е легитимиран да
предяви иска в качеството си на процесуален субституент на държавата съгласно
чл. 216, ал. 2 от ДОПК. Адвокатът на ответното дръжество е упълномощен от
законен представител (л. 81). Представителната власт на пълномощниците на
ответниците съпрузи е надлежно учредена (л. 69 и 70).
По доказателствените искания:
В исковата молба ищецът е направил доказателствени
искания по представени писмени доказателства. Макар да касаят неоспорени факти,
доколкото поясняват иначе безспорните твърдения относно ревизионното
производство, сключената сделка и
родствените връзки, съдът счита за необходимо да приеме писмените
доказателства.
Насрещните страни
също се позовават на писмени доказателства, но за обстоятелства, които нямат
отношение към предмета на делото, тъй като касаят съществуване на публичния
дълг, а не наличието на производството по принудителното му изпълнение. В
същата връзка са и задачите по експертизата, поискана от ответниците. Тъй като
възраженията срещу изпълняемото право не могат да се разгледат в настоящия
процес, такова заключение не би било необходимо за този правен спор и съответно
не следва да бъде допускано.
По изложените по-горе съображения не следва да се
допускат и допълнителните доказателства по установяване на приключило
административно производство по налагане на санкция на търговеца.
На страните следва да се укаже и необходимостта от
представяне на списъци на разноските с конкретно посочени по размер
претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл.
37 от ГПК) на предявен иск на публичен визскател, насочен срещу увреждаща го прехвърлителна
сделка между неговия длъжник и свързани с него ответници, на осн. чл. 216,
ал.1, т. 6 ДОПК.
ДОПУСКА като доказателства по делото
писмените документи, приложени към искова молба в неоспорени копия, заверени по
реда на 18З ГПК, както следва:
·
удостоверяващи легитимация на
кредитора и увреждането му: заповед за възлагане на ревизия №
Р-030003117000802-020-001/13.02.2017г и
връчването й като електронен документ на 15.02.2017г; ревизионен акт № Р-030003117000802-091-001/3.08.2017г и връчването му като
електронен документ на 3.08.2017г.(л.5-14), справка за задължения на първия
ответник(л.23), покана за доброволно плащане
и наложени обезпечителни мерки и справки
за имущество на длъжника ( л. 24-42)
·
удостоверяващи придобиването и
разпореждането с актива на длъжника: нотариален акт от 21.03.2017 (л. 15-18)
·
удостоверяващи свързаност на
договарящите: справки за родствени връзки (л.21) .
ОБЯВЯВА на страните като служебно известни факти, ненуждаещи се
от доказване наличните в ТР по партидата
на НС ГОЛД ЕООД, ЕИК ********* вписвания
и обявявания на документи, визуализирани чрез публичен достъп до електронен
търговски регистър, включително история на промени, както следва: в периода от
възлагане на ревизия до сделката като съдружници и управители са вписани: Р Й К
и Н Т Г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на ответника НС ГОЛД ЕООД
за прилагане на АНД №440/2017г на
ВРС,евентуално на копия от книжата по него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на
ответниците Т. и В. Г за допускане като доказателство на писмени документи, приложени към отговора:
протокол № П-03000316199087-073-001/31.01.2017г. и справка декларация по ДДС
за 08.2016г и искане за задължаване на
насрещна страна да представя неуточнени документи.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на ответниците за
допускане на счетоводна експертиза
със задачи, заявени в двата отговора по делото.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК, като ги предупреждава, че
при пропускане на посочване на такъв списък до приключване на съдебно дирене,
правото им да искат изменение на определени от съда разноски в тяхна полза ще
бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 11.07.2019г от
10.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на
делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат
призовани. Да се призоват страните.
Проект за устен
доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните( на ищеца чрез пълномощника), ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към
Наредба № 7 на МП.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N1980
по описа за 2018 год,
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приет е за разглеждане иск на предявен от Национална агенция за приходите, съд. адрес ***
Приморски полк 128, чрез М. Г. - служител с юридическо образование, упълномощен
от изп.директор срещу „НС ГОЛД“ ЕООД,
ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес: обл. Варна, общ. Девня, гр. Девня 9160, кв.
Химик, бл. 19, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от управител К, чрез адв. А.
*** и Т. И. Г.,
ЕГН ********** и В.К.Г., ЕГН **********, и двамата с общ
адрес: ***, чрез адв. К. *** за обявяване на относителна недействителност по
отношение на Държавата на вписана в Агенция по вписванията, Служба по
вписванията - гр. Варна на 21.03.2017г, с дв. вх. per. 6224, вх. № 6279, Акт №
69, том XIV, дело № 2838/2017г. продажба на жилище и идеални части от поземлен
имот, извършена с нотариален акт № 82, том I, per. № 1520, дело № 47, при
нотариус И. *** действие ВРС, с която първия ответник е прехвърлил
собственост на втория ответник по време
на брака му с третата ответница недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, общ.
Варна, район Приморски, с.о. Сотира, ул. „Проф. Фриц Цвики" № 6, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 6, представляващ самостоятелен обект, в сграда с идентификатор
10135.2508.1394.6.6, на ет. 2, в сграда 6-жилищна сграда, изградена на етап
груб строеж, както и 24 кв.м. идеални части от правото на собственост
върху ПИ с идентификатор 10135.2508.1394
по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Варна, целия с площ 1660 кв.м., от които идеални части 12.00
кв.м. са отредени съгласно архитектурен проекти и купувачът ще ползва за
ПАРКОМЯСТО № 1, находящо се на открития паркинг, в незастроената част на
поземления имот, като сделка, извършена
във вреда на публичния взискател, по която страна е свързано с длъжника лице,
сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, приключила с
установяване на публични задължения, на осн. чл. 216 ал.1 т. 6 ДОПК.
Ищецът и първият
ответник претендират насрещно и за определяне и присъждане на разноски по
делото.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Съдът отчита като безспорни твърденията, които са изрично признати и са
били възприети от ответниците при
изграждане на защитната им теза в подадените отговори.
Не е спорно провеждането на ревизионното производство, започнало с
възлагането на проверка по начисляване на данък ДДС за период 29.11.2015 –
24.08.2016г със заповед, връчена на проверявания ответник на 15.02.2017 и
преключила с акт за установяване на неначислен и съответно невнесен данък в
размер на 16666,50лв по сделка, документирана с фактура №5/23.06.2016г и лихва
от 1782.53лв., връчен на задължения търговец на 03.08.2017г. Няма спор, че за
това вземане е предприето принудително изпълнение по изп. дело ********* от
2017г и след изтичане на срок за доброволно изпълнение по покана, връчена на
08.11.2017г. публичният изпълнител е насочил изпълнение върху банкови сметки с
постановление за налагане на запор от 22.01.2018г и е изискал справки от
публични регистри(ЦРОЗ, служба КОС при МВР, регистри на дружества с държавно и
общинско участие, Служба по вписвания, регистъра на БНБ за банкови сметки и
сейфове, регистъра на ПС на КАТ, регистъра на въздухоплавателни средства и
кораби, регистрите на земеделска земя и техника), от които не са получени данни
за известно имущество на този длъжник.
Не са оспорени и фактите по сключването на спорната сделка между
ответниците: на 21.03.2017 г. двама
управители Н Т Г. и Р Й К, действащи заедно от името на дружеството, договорили
с Т.И.Г. (баща на управителя Г. и в брак с В.Г.), прехвърлянето на жилищен имот( ведно с
принадлежащи ид.ч. от застроен терен) и допълнително идеални части от терена съ
уговорка за разпределено ползване като паркомясто от незастроена част, за обща
цена от 50 340 лева, платена авансово преди сделката.
За тези
обстоятелства не се налага доказване.
Оспорен е вредоносния
характер на разпореждането, но не са посочени активи, върху които взискателя да
насочи изпълнение.
Не са оспорени,
но не са и признати възраженията на ответниците за погасяване на изпълняемото задължение,
установено с ревизията, за която дружеството е било уведомено.
Ответниците твърдят, че незабавно след
издаване на необжалвания ревизионен акт
за неначисления ДДС, на 25.08.2016г дружеството издало нова фактура за същата
сделка, като вече посочило данъка и го декларирало за този месечен период в справка
–декларация, подадена с вх.№ 030026659813 от 04.09.2016г. Именно това
начисление е било и прихванато в същия данъчен период с дължим данъчен кредит и
така задължението за ДДС по конкретната доставка е било изцяло погасено. Твърдят,
че този резултат е признават и при следващи проверки, както и по повод наложени
административни санкции, но поради пропуск на данъчната администрацията не е
бил служебно отчетен и коригиран. Не се твърди обаче изпълнение на ревизионния
акт, нито неговото изменение и отмяна.
По правната
квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Претенцията за обявяване на недействителност на увреждащи действия на
длъжника съответства на конститутивен
отменителен иск, уреден в чл. 216 ал. 2 ДОПК като потестативно право,
реализуемо по съдебен ред за обявяване на относителна недействителност на
сделка, по отношение на увреден публичен взискател.
Предмет на делото по този иск е самото потестативно право, чиято същност
е идентична с Павловия иск на частните кредитори ( подробно изяснена в
практиката по чл. 135 ЗЗД – решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 171/2009г. ,ІV г.о., решение № 326 от
20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г., III г. о., ГК). Самото правоотношение, което легитимира
публичния взискател е предмет на
установяване в това производство, само доколкото е визирано като предпоставка
във фактическия състав на потестативното право (Решение № 166 от 30.12.2009 г.
на ВКС по т. д. № 430/2009 г., II о., Решение № 1121 от 13.12.2005 г. на ВКС по
т. д. № 422/2005 г., II о.).
В случая няма
спор, че ревизионния акт е влязъл в сила и не се твърди задължението по него да е изпълнено. Възраженията касаят
НОВОНАСТЪПИЛИ факти (начисляване на данък по нова фактура и прихващането му),
като основание за изключване на материалното право за първото начисление, но
тези факти не биха могли да се съобразяват от гражданския съд, докато
ревизионния акт е стабилен. Компетентен по реда на чл. 133 и 134 ДОПК да измени
влезлия в сила ревизионен акт е само органа по приходите, съответно и
възраженията на ответниците могат да се разгледат само по този ред, а не като
изпълнение по акта. Наличието на основание за служебна корекция на установеното
в акта задължение не изключва изпълняемостта до отпадане на действието на акта
като изпълнително основание. Едва след като това основание бъде признато и
ревизионния акт, установил спорното вземане е отменен или изменен, ще отпадне и
ефекта на относителната недействителност, дори и тя вече да е била обявена от
съда. Съответно защитата си задължено лице следва да проведе по надлежния ред
извън настоящия процес.
Понастоящем
изпълнителната сила на ревизионния акт не е отречена, поради което и така посочените в двата отговора факти и
доводи за погасяване на задължението, установено с ревизия, започнала преди
спорната сделка са ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ПРЕДМЕТА НА СПОРА по настоящото дело и съдът не следва
да ги обсъжда.
Предмета на делото по отменителния иск включва само фактическия състав,
пораждащ потестативното право по чл. 216 ал.1 т. 6 ДОПК.
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
С оглед изложената правна квалификация, в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключена сделка с имот на дружеството след връчване на заповед
за възлагане на данъчна ревизия, в резултат на която с влязъл в сила акт са
установени публични задължения; сделките да уврежда публичен взискател, тъй
като обективно затрудняват принудително събиране на публичните задължения
поради липса на активи на длъжника, и свързаност по см. на § 1, т. 3 б.
"а" от ДР на ДОПК между длъжника в лицето на негов управител и
съдружник и купувачите. По тези факти няма спор, за тях са представени неоспорените писмени
доказателства от ищеца.
Оспорването на увреждащия характер на сделката изисква насрещно
доказване на достатъчно активи, върху които да може да се насочи изпълнение.
Такива не са посочени, поради което и няма факти, за които ответниците да носят
доказателствена тежест.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително
извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за
тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.
НА осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът
указва предварително на страните и възможността от доброволно уреждане на спора:
Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните. В случаите на одобрена съдебна спогодба между
страните половината от подлежащата на събиране след приключване на спора държавна
такса ще бъде опростена.
С оглед предмета на делото, предпоставен от удовлетворяване на кредитор
с признат дълг, съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез
съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на
страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните
при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните
контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на
участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение
на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява
запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа
на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните
доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за
медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя
безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор
доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен
ден от 9 до 17 ч.