№ 2426
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100512655 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 14075/17.07.2024 г., постановено по гр.д. №54041/2022 г.
на СРС, 25 състав, са отхвърлени предявените от Л. Ц. М., ЕГН **********,
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, осъдителни искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за заплащане на
сумата от 1000 лева, имуществени вреди, представляващи разходи за
процесуална защита- изготвяне на отговор на искова молба по гр. дело №
72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав и снабдяване с писмените
документи, приложени към отговора, както и 1449,79 лева, представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в притесненията и загубата на време и
средства поради необходимост да води гр. дело № 72066/2021г. по описа на
СРС, 25-ти състав, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
11.03.2022г. до окончателното изплащане на сумите.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство от Л. Ц. М., в която се твърди, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано. Въззивникът поддържа,
че ответникът му причинил вреди следствие на поведението му на
монополист, което включва злоупотреба с право. Сочи се, че „Топлофикация
София“ ЕАД системно игнорира собствените си задължения, произтичащи от
законовата и подзаконовата нормативна уредба, както и от ОУ на дружеството.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
1
предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Моли се въззивният съд да
остави жалбата без уважение и да потвърди постановеното
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно, както и да
присъди сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени осъдителни искове от Л. Ц. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД
с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1000 лева, имуществени вреди,
представляващи разходи за процесуална защита- изготвяне на отговор на
искова молба по гр. дело № 72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав и
снабдяване с писмените документи, приложени към отговора, както и 1449,79
лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в притесненията и
загубата на време и средства поради необходимост да води гр. дело №
72066/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
С Решение № 6374 от 24.04.2023г., постановено по гр. дело №
72066/2021г. по описа на СРС, е признато за установено, че Л. Ц. М. дължи на
2
„Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 1642,98 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, аб. № 256111,
ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху тази сума за периода от 16.07.2019г. до 08.06.2021г. в размер на
264,25 лева, сума в размер на 43,77 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от 22.06.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело
№ 35847/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав като е отхвърлена претенцията
за установяване съществуване на вземане за цена на доставена топлинна
енергия над присъдената сума от 1642,98 лева до пълния предявен размер от
1717,98 лева, претенцията за установяване съществуване на вземане за
мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна енергия над
сумата от 264,25 лева до пълния предявен размер от 271,22 лева и
претенцията за установяване съществуване на вземане за мораторна лихва
върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за период от 01.07.2018г.
до 08.06.2021г. в размер на 8,52 лева. Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Л. Ц. М. в частта, с която са уважени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове спрямо него, по която е
образувано в.гр. дело № 8739/2023г. по описа на СГС, III-В въззивен състав.
От служебно извършена справка от въззивния съд е видно, че с решение №
7207/30.12.2024 г., постановено в.гр. дело № 8739/2023г. по описа на СГС, III-
В въззивен състав, решението в обжалваната част е потвърдено.
Съдебната практика /решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2944/2013 г., IV г. о., решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1049/2008 г., IV г. о., решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр.д. № 50921/2015 г. на
IV г. о. и др./ и правна теория са константни в разбирането си, че
отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна
да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски на
тази страна, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски
представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния
закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда,
включва - неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от
воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което
потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността
за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди,
защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази
отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се
търси в отделно производство. Тя включва направените по делото разходи за
внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно
заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези
основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото
3
/чл. 78 ал.1 ГПК/ и се дължат от страната, която с поведението си
неоснователно е причинила възникването на съдебния спор. Ето защо и
ищецът не може да претендира сторените разноски по гр. дело №
72066/2021г. по описа на СРС в отделно производство с отделен иск, поради
което и претенцията за сумата от 1000 лв. се явява неоснователна.
От друга страна отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск
по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила
дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени
имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени
вреди. За разлика от отговорността за разноски, отговорността за вреди от
злоупотреба с право е виновна. В конкретния случай се претендират вреди,
настъпили в рамките на друго водено съдебно производство / за сумата от
1449,79 лева/ и които не представляват разноски по смисъла на закона, поради
което и следва да се извърши преценка дали съдебното предявяване на
претенциите от „Топлофикация София“ ЕАД представлява злоупотреба с
право.
Носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало
е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с
правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено действие.
Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК. Злоупотребата с
право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Недобросъвестно е, когато ищецът знае, че няма
нарушено право, но предявява иск с цел да причини вреда или други
неблагоприятни последици на насрещната страна или с цел да извлече
някаква облага от това. Доказването на деянието (предявяването на иска) и
неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия,
докато вината на дееца се предполага до доказване на противното /решение №
67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о. на ВКС/. В
конкретния случай с влязло в сила решение предявените искове от
„Топлофикация София“ ЕАД искове срещу ищеца са уважени в голямата си
част, вкл. е установено наличието на облигационна връзка с ищеца с предмет
на доставка на топлинна енергия в процесния имот. При уважаването на
исковете, било то и частично, не може да се обоснове извод за наличие на
злоупотреба с право, доколкото заявеното субективно право е съдебно
признато, което изключва възможността предявяването на исковете да
представлява злоупотреба с право – т.е. при знанието от страна на ответника,
че не разполага с претендираното субективно потестативно право.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
4
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14075/17.07.2024 г., постановено по гр.д.
№54041/2022 г. на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА Л. Ц. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5