Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч.гр.дело №5333 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба от
13.04.2021 год. на присъединения по право взискател Държавата, чрез Национална
агенция за приходи /НАП/, срещу разпределение на суми от 05.04.2021 год. по изпълнително
дело №20208510401716 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№851 на КЧСИ.
Жалбоподателят поддържа,
че разпределението било формален акт на съдебния изпълнител, което трябвало да
бъде изготвено в писмена форма и задължително да е мотивирано. В него следвало
да бъдат посочени по вид, основание и размер конкретните вземания на
взискателите, които се приемат за погасяване, кои от тях се ползват с
привилегия и каква точно, респективно кои от тях са хирографарни, дали същите
се погасяват изцяло или частично, съответно остава ли някаква част от тях
неудовлетворена. Съгласно разпоредбата на чл. 458 ГПК и мотивите към т. 5 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год.,
ОСГТК, държавата винаги била присъединен по право кредитор. С оглед защитата на
публичния интерес и извършване на законосъобразно разпределение по
изпълнителните дела, по които държавата била присъединен взискател,
законодателят бил изрично предвидил съдебният изпълнител да изплаща съобщение
до Национална агенция по приходите по реда на чл. 191, ал. 3 ДОПК за всяко
започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Въпреки задължението,
установено в разпоредбата на чл. 191, ал. 3 ДОПК, частният съдебен изпълнител
не бил изпратил съобщение до НАП за издаване на актуално удостоверение във
връзка с извършеното разпределение. Последните удостоверения по изпълнителните
дела с длъжник „С.С.“ ООД били съответно от 02.10.2020 год. и от 30.12.2020
год. Ето защо моли обжалваното разпределение да бъде отменено и вместо него
направено такова, което да е съобразено с естеството на кредиторите и
привилегиите на техните вземания.
Първоначалният взискател
„С.С.“ ЕООД счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Поддържа, че
жалбоподателят не се позовавал на конкретни нарушения при извършване на
разпределението от частния съдебен изпълнител. Основният довод бил свързан с
липсата на изпратено съобщение до НАП по реда на чл. 191, ал. 3 ДОПК за
издаване на актуално удостоверение във връзка с извършването на разпределение
на суми през м.април 2021 год. За започналото изпълнително дело Държавата била
уведомена и присъединена по право като взискател, като била приета цялата й
претенция в размер на 3 058 420.60 лв. Спазено било условието по чл.
458 ГПК и по чл. 191, ал. 3 ДОПК държавата да бъде уведомена със съобщение за
всяко разпределение, включително това било сторено и за процесното разпределение
от 09.04.2021 год. Липсвало обаче законово изискване за специално удостоверение
непосредствено преди извършването на поредното разпределение. НАП имала
възможност да предяви нов размер на своето вземане след получаване на
съобщението от съдебния изпълнител за изготвеното разпределение, а в жалбата
нямало твърдения за променен размер /увеличение/ на вземането. Промяната в
размера на претендираната сума била и без значение, тъй като с разпределението
не била отделена сума за погасяване на вземанията на държавата като присъединен
по право взискател поради недостатъчност на сумата, която се разпределя.
Разпределението на постъпилата сума от
29 892.66 лв. била съобразено с вземанията на взискателите и реда на
привилегиите по чл. 136, ал. 1 ЗЗД. В случая първо следвало да бъдат
разпределени суми за такси и разноски по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, а остатъкът
– за вземането на обезпечения кредитор по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД предвид
нормата на чл. 16, ал. 1 ЗОЗ. Нямало твърдения и данни по делото, че вземанията
на държавата или част от тях имат привилегия, включително по чл. 136, ал. 1, т.
2 ЗЗД, поради което и същите се ползвали с общата привилегия по чл. 136, ал. 1,
т. 6 ЗЗД. Отделно от това в жалбата нямало възражения по отношение на реда на
привилегиите.
Длъжникът „С.С.“ ООД
счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Актуалният размер на
вземанията на държавата бил намален в сравнение с удостоверената претенция от
02.10.2020 год. и 30.12.2020 год. – това било видно от справката на НАП към
19.04.2021 год. /която е приложена към възражението/. Освен това голяма част от
задълженията към държавата произтичали от ревизионни актове, които не били
влезли в сила. Следователно интересите на държавата били зачетени от частния
съдебен изпълнител.
В мотивите си по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител жалбата е допустима, но се явява
неоснователна. Сочи, че с образуването на процесното изпълнително дело бил
изпратил уведомление по чл. 191, ал. 3 ДОПК, което било получено в
деловодството на ТД на НАП на 28.09.2020 год. Според представеното
удостоверение длъжникът имал непогасени публични задължения, които били присъединени
за събиране. В резултат на наложен запор била постъпила сумата от
29 892.66 лв., която била разпределена с обжалваното разпределение от 05.04.2021 год. За предявяване на разпределението били
уведомени всички страни, в т.ч. присъединения по право взискател. Действително
не било изпращано ново уведомление до НАП по чл. 191, ал. 3 ДОПК преди
обжалваното разпределение, но това обстоятелство само по себе си не водело до
незаконосъобразност на извършените действия, нито до накърняване на публичния
интерес. Обжалваното разпределение било подробно мотивирано, като било
изготвено съгласно чл. 460 ГПК вр. с чл. 136 ЗЗД и било отчетено, че първо
трябва да бъдат отделени суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение, както и че пропорционално на размера на
погасените вземания с предпочтително
удовлетворение следва да
се погаси и дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Държавата била включена в
разпределението, но подлежащата на разпределение сума била изчерпана преди да се
стигне до вземането на държавата съгласно чл. 136 ЗЗД. Поради това и въобще не
можело да бъде поставян въпроса за накърняване на публичния интерес поради
липса на актуализиране на размера на публичните задължения.
Софийският градски съд,
като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбите пороци на
обжалваното действие и възраженията на първоначалния взискател и длъжника,
както и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнително дело №20208510401716
по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№851 на КЧСИ, е било
образувано по молба на заложния кредитор „С.С.“ ЕООД въз основа на разпореждане
за пристъпване към изпълнение №2020091102718, издадено на 11.09.2020 год. от
ЦРОЗ, съгласно договор за особен залог на вземане от 01.09.2020 год. за парична
сума, за която се учредява залогът в размер на 2 182 164 лв., сключен
между посоченото дружество, като заложен кредитор и „С.С.“ ООД, като
залогодател, вписан с разпореждане за вписване №2020090102430 в ЦРОЗ,
обезпечаващ вземанията на заложния кредитор в размер на 1 471 745 лв.
по спогодба от 31.07.2020 год.
На 17.09.2020 год. на
длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение.
На 28.09.2020 год. на
ТД на НАП било връчено уведомление по чл. 191, ал. 3 ДОПК. След постъпването на
удостоверение от 02.10.2020 год. за наличието на задължения в общ размер на
3 058 420.60 лв. /корпоративен данък от нефинансови предприятия/,
Държавата била присъединена като взискател по делото на основание чл. 458 ГПК.
Частният съдебен
изпълнител наложил запори върху вземанията, предмет на договора за особен залог
от 01.09.2020 год., като във връзка със събрана сума било изготвено
разпределение от 05.11.2020 год. /което не се спори, че е влязло в сила/.
На 14.12.2020 год.
частният съдебен изпълнител изготвил протокол за присъединяване на изпълнително
дело №20208510402692 – за вземане на „С.С.“ ЕООД към „С.С.“ ООД в размер на 988 762 лв.,
образувано въз основа на разпореждане за пристъпване към изпълнение на ЦРОЗ съгласно
договор за особен залог на вземане от 19.10.2020 год., към процесното
изпълнително дело.
По
изпълнително дело №20208510402692 на 17.12.2020 год. на
ТД на НАП било връчено уведомление по чл. 191, ал. 3 ДОПК, като на 30.12.2020 год. е постъпило
удостоверение за наличието на задължения в общ размер на 3 269 204.13
лв. /корпоративен данък от нефинансови предприятия/.
На 16.12.2020 год.,
19.01.2021 год., 09.02.2021 год. и 16.03.2021 год. били извършени нови
разпределения на постъпили суми /които не се спори, че са влезли в сила/.
На 05.04.2021 год. частният
съдебен изпълнител изготвил протокол за разпределение, с който сумата от 29 892.66
лв. била разпределена, както следва: 1/ 856.30 лв., от които обикновени такси
по т. 5, 11 и 13 ТТРЗЧСИ в размер на 108 лв. с ДДС и и пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 748.30 лв. с ДДС, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и 2/ 29 036.36 лв. – за взискателя и заложен кредитор „С.С.“ ЕООД, на
основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбите е подадена в
срока по чл. 462, ал. 2 ГПК от легитимирано лице /присъединеният по право
взискател не е бил надлежно призован за деня на предявяване на разпределението
– призовката е получена на 09.04.2021 год., който е определеният за предявяване
на разпределението ден/, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата
на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв
е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания,
които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател,
на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
На разпределение
подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител, независимо от
произхода му. При извършване на разпределението съдебният изпълнител следва да
определи естеството на отделните притезания – кои са привилегировани и кои
хирографарни, както и какъв е редът на привилегированите притезания съгласно разпоредбата
на чл. 136 ЗЗД. Съдебният изпълнител следва да спази предвидения ред, като
отдели необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо
по реда на привилегиите; остане ли свободна сума тя следва да се отдели за
притезанието, което е следващо по реда на привилегиите и след изчерпване на
всички привилегировани притезания се пристъпва към отделяне на суми за
притезанието, което следва привилегированите. Ако са налице само хирографарни
кредитори, то същите се удовлетворяват по съразмерност – чл. 133 ЗЗД,
пропорционално на размера на вземанията си. Съразмерно се удовлетворяват и
няколко еднакви по ред привилегировани притезания съгласно чл. 136, ал. 3 ЗЗД.
В разглеждания случай
частният съдебен изпълнител е посочил кои са взискателите по делото – първаначалният
взискател и заложен кредитор „С.С.“ ЕООД и присъединеният по право взискател
Държавата /чл. 458 ГПК/,
както и размера на вземанията им, спазил е поредността на предпочтително
удовлетворение по чл. 136 ЗЗД и правилно е определил взискателя по изпълнителното
дело, който следва да бъде включен в разпределението.
Част от постъпилите
парични средства в размер на 29 892.66 лв. са
отнесени за погасяване на разноските по принудителното изпълнение. Съгласно чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД с право но предпочтително удовлетворение се ползват вземанията
за разноски по обезпечението и принудителното изпълнение, както и за исковете
по чл. 134 и 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски. Според задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, в първия ред на специалните
привилегии по чл. 136 ЗЗД влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на съответния изпълнителен способ, постъпленията
от които се разпределят, които са такси за налагането на запор върху вещта или
вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и
публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне
на вещта в магазин или изнасянето й от дома на длъжника, разноските за събиране
на възложеното за събиране вземане и др.
От посочените от
съдебния изпълнител в т. 1 от разпределението разноски, които се удовлетворяват
в първи ред е видно, че са включени само такива, които представляват такси
/прости и пропорционална по т. 26 ТТРЗЧСИ/ и са от вида на горепосочените, като
са начислени за действия, които са във връзка с предприетото изпълнение.
Следователно тези вземания в общ размер на 856.30 лв. правилно са били
определени от съдебния изпълнител като такива, които подлежат на
удовлетворяване от първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
По делото няма нито
твърдения /включително и в подадената жалба/, нито данни вземанията на
държавата или част от тях да са привилегировани по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, за
което следва да бъде съобразена и представената от длъжника справка за
задължения към 19.04.2020 год., изготвена от НАП, поради което и СГС приема, че
те се ползват само с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.
При това положение
правилно частният съдебен изпълнител е отнесъл остатъка от остъпилите
парични средства за погасяване
на съответната част от вземането на първоначалния взискател. Съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗОЗ, вземането,
обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т.
3 ЗЗД. Привилегията на вземанията по чл. 16, ал. 1 ЗОЗ вр. с чл. 136, ал. 1, т.
3 ЗЗД е особена. С нея взискателят се удовлетворява предпочтително само от
стойността на заложеното имущество. В частност с обжалвания акт е разпределена
сума, постъпила от наложен запор върху вземания, предмет на сключения между
първоначалния взискател и длъжника договор за особен залог от 01.09.2020 год.
Неоснователни са
доводите в жалбата за незаконосъобразност на разпределението поради нарушение
на чл. 191, ал. 3 ДОПК – неизискване на актуално удостоверение от НАП към
датата на разпределението.
Съгласно разпоредбите
на чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК, държавата е присъединен взискател за дължимите
й от длъжника публични и други вземания в размера, който е съобщила на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението, като без значение е наличието
евентуално и на други вземания, ако те не са съобщени. Съдебният изпълнител
няма право да продължава производството преди получаване на удостоверението от
НАП за наличието на публични задължения на длъжника – чл. 191, ал. 5 ДОПК. Тази
забрана е в сила до изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението за
започналото изпълнение и за всяко разпределение. След изтичане на посочения
срок няма пречка да се продължи изпълнението, но съдебният изпълнител е длъжен
да вземе предвид съобщеното му до този срок публично задължение, както и
съобщеното му след това, до датата на разпределението /като съдебният
изпълнител няма правна възможност да извършва проверка дали действително
съобщеното му от НАП вземане от държавата съществува/.
Логическото тълкуване
на чл. 191, ал. 3 ДОПК налага извода, че за да може държавата да упражни
правата си на присъединен взискател, уведомлението за разпределението следва да
бъде направено още преди извършването му от съдебния изпълнител. Последващо
съобщение се изпраща преди разпределението, за да бъдат включени в него всички
държавни вземания в актуалния им размер /за да не изложи на риск събирането на
публичните вземания на държавата, която е присъединен по право кредитор – в
този смисъл виж например Решение № 234 от 13.11.2018 год. на ВКС по гр.дело №
2688/2018 год., ІV г. о., ГК и Решение № 269 от
19.11.2018 год.
на ВКС по гр.дело №
2996/2018 г., IV г. о., ГК/.
Действително в частност
размерът на вземанията на жалбоподателя е бил определен съобразно
удостоверението на НАП от 02.10.2020 год., но това обстоятелство не е засегнало правата му.
Подлежащата на разпределение сума е в пъти по-ниска от вземанията на
първоначалния взискател, ползващ се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД,
поради което и във всички случаи не би се стигнало до възможност за
удовлетворяване на вземанията на жалбоподателя по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.
Ето защо обжалваното
разпределение се явява законосъобразно и подадената жалба следва да се остави
без уважение.
Предвид изложените съображения, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на присъединения
по право взискател ДЪРЖАВАТА, чрез НАП, срещу разпределение на суми от
05.04.2021 год. по изпълнително дело №20208510401716 по описа на частен съдебен
изпълнител М.П., с рег.№851 на КЧСИ.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/