О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1285
гр. Пловдив, 07.08.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на седми август
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като
разгледа докладвано от съдия Цветкова ч. гр. д. № 1283 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.
№ 18128/02.07.2020г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
против разпореждане № 37470 от 05.06.2020г., постановено по гр. д. № 6128 по
описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, с което се отхвърля заявление на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение срещу Г.С.А., ЕГН **********
за сумата от 5329, 60 лева главница, 1191, 32 лв. договорна лихва, 650, 21 лева
обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски.
В частната жалба се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Моли
се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение
за всички суми, претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като
разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява
частично основателна.
Заповедният съд е бил сезиран със
заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Г.С.А., ЕГН **********,
за сумата от 5329, 60 лева – предсрочно изискуема главница за периода
20.12.2018г. до 05.10.2021г., 1191, 32 лева договорна лихва за периода
20.12.2018г. до 05.03.2020г., сумата от 650, 21 лева обезщетение за забава за
периода 21.12.2018г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и за направените разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
За
да отхвърли заявлението заповедният съд е извършил проверка на договора за
потребителски заем относно наличието на неравноправни клаузи, като е счел, че в
заповедното производство е невъзможно да се извърши преценка относно наличието
на хипотезата на чл. 22 от ЗПК, защото това предполага събиране на
доказателства при условията на състезателно начало, а констатацията на съда за
евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за отказ
да издаде заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението по арг. от чл. 411,
ал. 1, т. 3 от ГПК.Заповедният съд е съобразил, че в конкретния случай е
предоставен заем от 7500 лева, платим на 60 месечни вноски по 226, 38 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент 16, 05%; ГПР 18, 61% и обща сума за плащане –
13582, 80 лева.Липсва методика за определяне на ГПР.Предвидено е заплащане на
такса ангажимент в размер на 187, 50 лева и допълнителна услуга – застраховка в
размер на 2520 лева.При тези данни заповедният съд е приел, че е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, която е
пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на
издаване на заповедта.
Безспорно заповедният съд е задължен
да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с
добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Изхождайки от предмета на процесния
договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при
сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от
друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита
в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В процесния договор ГПР е определен в
размер на 18, 61% като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали
да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата
сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора
съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по
кредита.Поради
това заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно претендираната
договорна лихва, обезщетението за забава и съответната част от разноските.
Относно претенцията за издаване на заповед за
изпълнение за главница и за законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
не се установява наличието на основание заявлението да бъде отхвърлено, поради
което атакуваният акт следва да бъде отменен в тези му части и вместо него да
се постанови издаването на заповед за изпълнение.
Предвид горните съображения съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба с вх. № 18128/02.07.2020г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявана от изп. директор Д. Б. с процесуален представител И.Н.
против Разпореждане № 37470/05.06.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 6128/2020г. по описа на ПРС, четвърти гр.с., в
частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на претендираната сума от 1191,
32 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.12.2018г. до 05.03.2020г.
и по отношение на претендираната сумата от 650, 21 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 21.12.2018г. до датата на подаване на
заявлението – 03.06.2020г.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 37470/05.06.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 6128 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, IV
гр. с., в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на
претендираната главница в размер на 5329, 60 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и
за съответна част от разноските,
като
ВРЪЩА
делото на Районен съд гр.Пловдив, IV гр. с. за продължаване на
процесуалните действия по него с издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД,
ЕИК ********* против Г.С.А., ЕГН ********** за сумата
в размер на 5329, 60 лева главница,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
03.06.2020г. до окончателното й изплащане и за съответна част от разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧРЕНОВЕ: