№ 297
гр. Русе, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520200490 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. П., депозирана против електронен фиш
серия К № 3119253, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателката,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева, за нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП
С жалбата се релевират твърдения, касаещи изтекла погасителна давност
относно нарушението, тъй като от датата на нарушението 27.10.2019г. до
датата, на която е връчен електронния фиш, а именно 17.02.2023г. е изтекъл
срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, както и
че не е налице хипотеза за прилагане на абсолютната давност, тъй като не е
имало прекъсване на обикновената тригодишна давност. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменен издадения електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, не се явява.
Депозирани са писмени бележки от нейния процесуален представител, които
преповтарят депозираната жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
1
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за
обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и
което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателката фактически
и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен
фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 27.10.2019г., в 20:04 часа, в град Русе, бул. „България“ № 13, с
автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на
скоростта на МПС № 11743е4 е било заснето МПС – лек автомобил „Мазда
6“, с рег. № *****, собственост на А. Т. П., което моторно превозно средство
при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено
място е било установено да се движи със скорост 98 км/ч, от която скорост е
била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието,
че посоченото моторно превозно средство се е движило с установена
стойност на скоростта 95 км/ч. и превишение от 45 км/ч.
Във връзка с така установените факти е прието, че жалбоподателката е
извършила нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 600 лева.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно установена от събраните в хода на производството писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, а имено: разпечатка от
клип, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от
проверката на мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване на
2
автоматизирано техническо средство или система и 2 бр. справки от АИС
АНД, приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание
чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело.
Приетата за установена фактическа обстановка, не се и оспорва от
жалбоподателката.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на
вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият
съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства,
съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: Снимка № 11743Е4/0036194 от ARH
CAM SI 11743Е4 (лист 9 от делото) от 27.10.2019г., 20:04:24 часа, безспорно
се установява времето и точното място, на което е било позиционирано
средството за измерване и където е било установено нарушението,
конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на
същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на
МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 98 км/ч., при
3
въведено ограничени от 50 км/ч., от която е приспадната и максимално
допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателката е
санкционирана, именно за превишение от 45 км/ч.
Средство за измерване, с което е установена скоростта на управлявания
от жалбоподателката автомобил е от одобрен тип, преминало метрологична
проверка, което се установява от приложените по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, което видно от Протокол от
проверка № 30-С-ИСИС/14.06.2019г. е преминало последваща проверка,
извършена от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на
средства за измерване“.
Мястото на нарушението напълно съответства на посоченото място на
контрол, съгласно Протокол рег. № 1080р-9251/30.10.2019г. за използване на
Автоматизирано техническо средство или система ARH CAM SI 11743Е4, в
който като дата на използване на техническото средство е посочена именно
датата, на която е извършено и установено нарушението, а именно
27.10.2019г., който протокол по своята доказателствена същност представлява
официален свидетелстващ документ. Посеченото в ЕФ място на нарушението,
напълно кореспондира, с мястото, където е било използвано средството за
измерване, съгласно приложения по делото протокол.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката, за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост
от 50 км/ч в населено място - град Русе, с 45 км/ч., поради което правилно е
приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, а именно административно
наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.
Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е погасена
поради изтичането на давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 80, ал. 3
НК.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е
извършено на 27.10.2019г. С обжалвания електронен фиш на същата е
наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във
връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират
разпоредбите на НК, доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно
въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо
отговорността обстоятелство, поради и което приложение следва да намери
4
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност,
изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и
ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, като тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление
е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо
наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се
стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното
погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а
абсолютната четири години и половина, съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал.
1, т. 5 НК, приложими на основание чл. 11 ЗАНН.
Нарушението е извършено на 27.10.2019 г. По делото е представена
справка АИС АНД (лист 28 от делото) от която е видно, че на 20.04.2021г. и
на 06.07.2022г. от страна на наказващия орган са предприети действия за
връчване на електронния фиш на наказаното лице, с което е прекъсната
давността, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК, приложима на
основание чл. 11 ЗАНН и е започнала да тече нова давност, поради и което
както към датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателката –
17.02.2023г., така и към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност
по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която както беше
посочено е четири години и шест месеца и не е погасена възможността за
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката за извършеното от нея административно нарушение.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш
е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната
срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид изхода на делото неоснователно е искането на
5
жалбоподателката за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл. 58д,
т. 4 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3119253, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на А. Т. П., ЕГН:**********, , с постоянен адрес
*****, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 (шестстотин) лева, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6