Определение по дело №2346/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 41
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20217050702346
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………………2022 г.                                                                                          гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав

на седми януари 2022 г., в закрито заседание

в следния състав:     

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

 

като разгледа докладваното от председателя

частно административно дело №2346 по описа за 2021 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от А.С., гражданин на ***, чрез адв. Х.К. срещу Решение за прекратяване на Административно производство УРИ 365р-*****/30.09.2021 г. на Директор на ОД на МВР Варна.

            В жалбата се иска решението да бъде отменено, като незаконосъобразно и производството по заявлението на С. да бъде възобновено.   Разгледана по същество жалба се явява неоснователна по следните съображения:

            Съдът намира, че е изправен пред производство по чл.197 и сл. от АПК. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.56, ал.4 от АПК, жалбите срещу акта за прекратяване се разглеждат по реда на глава десета, раздел ІV. Ето защо на жалбоподателя двукратно беше предоставяна възможност за представяне на доказателства в подкрепа на твърдението му, че обжалваното решение е незаконосъобразно, но до този момент това не е сторено от негова страна.

Съгласно доказателствата по делото, се установява следната фактическа обстановка:

            В сектор “Миграция“ при ОД МВР Варна е подадено заявление от С.А., роден на *** г, гражданство ***, ЛНЧ: **********, за предоставяне право на продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като лице желаещо да извършва работа по трудово правоотношение след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

            Към заявлението били представени - Копие на паспорт № FE******, валиден до 28.01.2026 г., със снимката и личните данни, както и печата за последното влизане в страната;

-           Копие на трудов договор № ***** - * / 17.06.2020 г. между „Джи Ти България“ ЕООД и С.А.;

-           Доказателства за осигурено жилище.

            Към заявлението не бил представен изискуем документ - заверено копие на разрешение за работа, издадено от Агенцията по заетостта.

            Съгласно изискването на чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ, Административният орган е изготвил съобщение УРИ ******-****/06.07.2021 г./л.11 от преписката/ с което е указал на заявителя в 14 дневен срок да представи „Заверено копие на разрешението за работа, издадено от Агенцията по заетостта.“ Заявителя е уведомен за  съобщението, чрез посочено от него лице за контакт /л.10 от преписката/. В указания срок изисканото доказателство не било представено и административния орган е издал процесното решение, като е прекратил административното производство.

            Така постановеното решение е законосъобразно.

            Между страните по делото не се спори, че С. е подал заявление за предоставяне право на продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). В посочения текст ясно е определено от законодателя, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и желаят да извършват работа като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

            Видно от представените по делото доказателства С. е представил със заявлението си всички необходими документи, с изключение на разрешението от органите на МТСП. Това разрешение се изисква, както от чл.24, ал.1 т.1 от ЗЧРБ, така и от чл.15 от ППЗЧРБ.

            След като това доказателство не е представено нито със заявлението, нито в предоставения на С. допълнителен срок, съдът намира, че правилно и законосъобразно административният орган е прекратил административното производство. В конкретния случай, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, тъй като чл.14, ал.2 изр. последно от ППЗЧРБ еднозначно указва, че „В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.“

            Следва да се посочи, че жалбоподателя не е представил въпросното разрешение от МТСП и към настоящият момент.

            Предвид изложеното съдът намира решението на директора на ОД на МВР Варна за прекратяване на административното производство за законосъобразно, съответно жалбата подадена срещу него за неоснователна.

            Воден от горното и на основание чл.200, ал.1 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С., гражданин на ***, чрез адв. Х.К. срещу Решение за прекратяване на Административно производство УРИ 365р-*****/30.09.2021 г. на Директор на ОД на МВР Варна.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването с частна жалба пред ВАС по реда на Глава ХІІІ от АПК.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: