Р Е
Ш Е Н
И Е № 260909
гр.Пловдив, 15.
07. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Светлана
Станева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д. № 642/2021г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по въззивна
жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК – *********, чрез
юрк. И.П., против Решение №
261866/29.12.2020г. по гр.д.№ 14828/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV
гр.с., с което дружеството е осъдено да заплати на Д.П.Д., ЕГН - **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сума в
размер от 2 283, 49 лв., представляваща предадена от ищеца на ответника сума
при изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /18.09.2019г./, до
окончателното й изплащане; както и е осъдено да му заплати на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер
на 641, 35 лв., представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените
искове.
Въззиваемата страна Д.П.Д., ЕГН - **********, депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира,
че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото в
законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд –
Пловдив от Д.П.Д. против „Профи Кредит България” ЕООД е заведена искова молба /ведно с
писмени уточнения – на л.52 и на л.56/, с която посочва, че се посочва, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********/ 21.03.2017г.,
по силата на който на ищеца е предадена в заем сума в размер от 3 000 лв.
Изтъква се, че към договора е сключено и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги- приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отглагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за
смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. За цитирания пакет от допълнителни услуги, ищецът е следвало
да заплати на кредитора допълнителна сума в размер от 2 642, 04 лв. Поддържа
се, че ищецът е заплащал добросъвестно и в срок дължимите по договора за
потребителски кредит и споразумението към него суми. Въпреки това, счита че
същите са недействителни, доколкото не са съобразени с изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Акцентира се върху факта, че в ГПР посочен в договора не е
включена сумата по предоставения пакет от услуги. В тази връзка, то не е
посочена и ясна методика, по която се формира ГПР и кои компоненти са включени
в него. Изтъква се, че по своето същество, предоставеният пакет от услуги
представлява скрито възнаграждение за кредитора. Услугите, посочени в
допълнителното споразумение са свързани с обичайната дейност на търговеца по
предоставяне и управление на кредита и на практика не се предоставя на длъжника
допълнителна услуга. Твърди се и че самите клаузи не създават задължение за
кредитора да предостави услугата, а единствено възможност на длъжника да я
поиска, като след това кредиторът разполага с автономна преценка дали да я предостави.
Поддържа се и че възнаградителната лихва, дължима по силата на договора е
противоречаща на добрите нрави, доколкото се явява прекомерна. Възразява се, че
на потребителя не са му разяснени възможностите за отказ от договора. Направено
е искане да бъде уважена предявената претенция с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, като ответното дружество бъде осъдено да възстанови на ищеца
сумата от 2 283, 49 лв., която е заплатеното от него по недействителния договор
за кредит над размера на усвоената главница, която възлиза на 3 000 лв.
Към исковата молба
прилага Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
**********/21.03.2017г., Извлечение по сметка към Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **********/21.03.2017г., Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, Общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД и
Погасителен план към Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
**********/21.03.2017г.
Ответникът „Профи Кредит България”
ЕООД депозира в срок Писмен отговор
по чл.131 от ГПК, с който оспорва претенциите. Изтъква, че процесният договор за потребителски
кредит не страда от пороците, посочени в исковата молба. Посочва, че пакетът от
допълнителни услуги е предоставен по искане на клиента и не е задължителна
предпоставка за отпускането на кредита. Ищецът се е възползвал от
предоставените допълнителни услуги- например от услугата „приоритетно
разглеждане и отпускане на кредита”. В тази връзка се сочи, че още на
20.03.2017г. на ищеца му е предоставен формуляр и преддоговорна информация,
като на следващия ден- 21.03.2017г. е сключен договорът и е усвоен договореният
финансов ресусрс. Застъпва, че всички разходи по кредита са ясно и
недвусмислено посочени и длъжникът е имал познание за общия размер на
задължението, което ще погаси в края на заемния период. Изтъква, че в ЗПК
лиспса нормативно установено задължение за кредитора да посочва отделните
компоненти, които формират ГПР и методика, по която се изчислява същото.
Посочва и че дори и да се приеме, че допълнителното споразумение е
недействително, то това не обосновава недействителност и на самия договор за
потребителски кредит, доколкото се касае за две отделни правоотношения.
Към Писмения отговор
прилага Искане за отпускане на потребителски кредит, Стандартен европейски
формуляр, Допълнителна преддоговорна информация, Заявление за промяна на
погасителен план, Анекс № 1 към ДПК № **********, ведно с погасителен план и
Анекс № 1 към ДПК № **********, ведно с погасителен план.
В хода на производството
е допусната и приета ССЕ, изпълнена от в.л.Д. С.
Районен съд – Пловдив, за да уважи иска, излага основни съображения, че няма
спор между страните, че договореният между страните финансов ресурс в размер от
3 000 лв. е изцяло усвоен от длъжника, както и че с част от процесната сума е
погасено предходно задължение на Д. към кредитора, а оставащата сума е
преведена по посочена от него разплащателна сметка. Изяснило се е по делото, че
в изпълнение на задълженията си по договора за кредит, ищецът е заплатил сума в
общ размер от 5 283, 49 лв. Районният съд аргументира, че споразумението за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги следва да се разглежда като
неделима част от процесния договор за потребителски кредит. От съдържанието на
клаузите на споразумението, се налага извод, че без договора за кредит, същото
е на практика безпредметно. Затова, става видно, че не се касае за две правоотношения, а за
единно такова- по предоставяне на договорен между страните паричен ресурс и
произтичащите от това права и задължения за страните. В подкрепа на този извод
е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит- в гл. V
„Допълнителни възможности за клиента”, изрично е маркиран пакетът от услуги
„екстра“. В тази насока налага извод, че за преценка валидността на процесния
договор за кредит, следва да се обсъдят съвместно клаузите на договора и
споразумението към него. По отношение на твърденията за недействителност на
процесния договор и споразумението към него поради непредоставяне на нужната
информация на потребителя, то Районният съд е счел тези доводи за неоснователни. Ищецът-
потребител е положил подпис в документ именуван „Декларации” /л. 8 гръб/ и не
оспорва факта, че е получил копие от приложимите към договора общи условия. След
като общите условия са му предадени и в тях е отразена информацията по чл. 11,
ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК, то не необходимо тя да бъде възпроизведена отново в
самия договор. За яснота и пълнота на изложението, Районният съд посочва, че б.
„Д” от документа „Декларации” / л. 8 гръб/, съдържа в себе клауза, съобразно
която и при непредаване на екземпляр от договора за кредит, общите условия към
него и погасителния план, длъжникът дължи изпълнение на задълженията си по
договора. Цитираният текст е в явно противоречие с императивните изисквания на
чл. 11, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ЗПК и в случай, че договорът, общите условия или
погасителния план не са предадени на потребителя, то това води до извод за
цялостна недействителност на договора. Досежно другите твърдения с исковата молба за недействителност
на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то
те са обвързани с възнаграждението в
размер от 2 642, 04 лв., договорено за пакета от допълнителни услуги. В тази
връзка Районният съд посочва, че клаузата от договора за кредит, по силата на
която се избира пакет от допълнителни услуги ( гл. V- та от договора-
„Допълнителни възможност за клиента”) не е индивидуално договорена. Тя се явява
част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на тъврдяното
от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на
длъжника. Последното обстоятелство се потвърждава и от изложеното на стр. 2-
ра, абз. „втори” от отговора на исковата молба. От коментара на ответното
дружество досежно естеството на услугата „приоритетно разглеждане и отпускане
на кредита” се изяснява, че на практика, без да се ползва пакетът от
допълнителни услуги, за длъжника би било невъзможно да получи в обозрим срок
поискания финансов ресурс. Според Писмения отговор по чл.131 от ГПК се пояснява, че самият кредитор обвързва
предоставянето на преддоговорната информация и разглеждането на искането за
отпускане на кредит със сключването на споразумението за допълнителни услуги. Затова
Районният съд налага извод, че не следва
да се възприеме тезата на ответника за наличието на индивидуална договореност
между страните относно споразумението за предоставяне на допълнителни услуги. Отделно,
кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на
практика влизат в кръга на обичайната му практика. Дейностите по оценка на кредитоспособността
на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното
дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се
предоставят на потребителя. Сумата от 2 642, 04лв., дължима по споразумението
за предоставяне на допълнителни услуги, не цели възмездяване на кредитора за
действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито
възнаграждение. Позовава се на чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
че - договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен
годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Позовава се
и на чл. 19, ал. 1 ЗПК – че ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. С оглед на това, налага извод, че е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В конкретния случай е записано, че ГПР е 49, 90 %, но от съдържанието
на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин се формира същият. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид
предпоставките, при които се сключва споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, то същото е с характер на възнаграждение и е следвало
стойността му да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Районният съд
кредитира заключението на ССЕ – че ако възнаграждението за „допълнителните
услуги” бъде включено в ГПР, размерът му нараства 115, 068% В случая, акцентът се поставя не само върху
факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че
това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява почти двойно и
то без да се включва възнаградителната лихва (доколкото възнаграждението за
допълнителните услуги е 2 642, 04 лв., а чистата стойност на усвоения ресурс е
3000лв). Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира
и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посочва, че за
да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Съгласно
нормата на чл. 23 от
ЗПК
- когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В процесния случай, от приетото по делото заключение се констатира, че
длъжникът е заплатил на кредитора сума в общ размер от 5 283, 49 лв. Длъжникът
по недействителния договор за кредит дължи чистата стойност на предоставения
финансов ресурс, който в случая възлиза на 3 000 лв. Това свое задължение той е
изпълнил, като платеното на кредитора над сумата от 3000 лв. до 5 238, 49 лв. подлежи
на възстановяване, доколкото изначално липсва основание за имущественото
разместване, тоест ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 2283, 49 лв.
С
подадената въззивна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за изцяло неправилно.
Окръжен
съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За
нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без
да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основните
възражения на жалбоподателя се изразяват в това, че неправилно Районният съд е
приел, че не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ал.2 от ЗПК,
както и на чл.19 от ЗПК, като в тази връзка се поддържа, че ГПР в размер на 49,90 % е в определения от
закона размер. Също така счита, че годишният лихвен процент от 41,17 % не
противоречи на добрите нрави и не надвишава трикратния размер законна лихва. Възразява
и срещу следващите изводи на Районния съд относно недействителността на уговорката
за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са
неоснователни, като споделя изцяло и препраща на осн. чл.272 от ГПК към
направените правни изводи от Районния
съд. Следва да се добави само, че от приетата ССЕ с в.л. Д. С. се констатира, след
направени изчисления, че всъщност, ако в ГПР се включи възнаграждението за
пакет допълнителни услуги /раздел VI от договора/, то тогава действителният
размер на ГПР ще бъде в размер 115,07 % . Констатира също, че длъжникът е
извършил плащания в общ размер на 5 283,49 лв., в която сума са включени
съответно: сумата 1 475,40 лв. /погасена главница/, 1 832,16 лв. /погасена
договорна лихва/, 1 687,97 лв. /плащания по допълнителни услуги/, 180 лв.
/такси по тарифа/ и 107,15 лв. /лихви за просрочие/. При отпуснат кредит в
размер на 3000 лв., в такъв случай подлежи на връщане на осн. чл.55 ал.1 пр.1
от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК от кредитора на длъжника сумата в размер на
2 283,49 лв. /5 283,49 лв. – 3000 лв. = 2 283,49лв./.
Решението
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати лично на адв. К.Р.
сумата 450 лв. /с ДДС/ на осн. чл.38 ал.1 т .2 от ЗА.
Обжалване.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 261866/29.12.2020г. по гр.д.№ 14828/2019г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с.
Осъжда „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на лично на адв. К.П.Р.,***, сумата 450
лв. /с ДДС/ на осн. чл.38 ал.1 т .2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: