РЕШЕНИЕ
№ 1711
гр. Бургас, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120101281 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от АНТ. К. М. ЕГН
**********, с адрес: *, против П. ЯН. М. ЕГН **********, с адрес: град *, за осъждане на
ответната страна да плати на ищцата сумата 760 лева, дължима по договор за заем, сумата
134, 91 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 31.05.2020 година до
28.02.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на
разноските, направени по водене делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: По силата на договор
за паричен заем от 25.02.2022 година, който е с нотариална заверка на подписите, А.К. М.,
от една стара като заемодател, е предоставила на П. ЯН. М., от друга страна, като заемател,
сума в размер от 760 лева. Срокът за връщане на заемната сума е 30.05. 2020 година.
Изложено е още в исковата молба, че съгласно чл.2 от договора заемната сума е
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора. В исковата молба е
посочено, че сумата не е върната на уговорената в договора дата, поради което ищцата
предявява иска си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответната страна П. ЯН. М. не е дала писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата, представлявана от адвокат А., поддържа предявения иск
и счита, че следва да бъде постановено неприсъствено решение по спора.
В съдебно заседание ответната страна не се представлява.
1
По материалноправната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява
неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана
възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай, че не
представи в срок писмен отговор и не изпрати представител в съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства и по – конкретно
договор за заем от 25.02.2020 година, сключен между АНТ. К. М., от една страна, и П. ЯН.
М., от друга, с нотариална заверка на подписите от 25.02.2020 година рег. № 1529 на
нотариус Ц. А. рег. № * от НК за предоставяне на заем на сума в размер от 760 лева, се
установява вероятна основателност на иска. Заемателят се е задължил да върне сумата в
срок до 30.05.2020 година на тримесечни погасителни вноски с падежи както следва:
30.03.2020 година, 30.04.2020 година и 30.05.2020 година.
Вероятната основателност на иска за присъждане на лихви за забава се установява
съобразно чл.86 от ЗЗД и е начислена считано от деня следващ падежа на последната
погасителна вноска по договора до датата на подаване на исковата молба.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода от спора е
основателно претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Към
исковата молба е приложено доказателство за внесена по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса в размер 100 лева, която следва да бъде присъдена на посоченото основание.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие платеният
адвокатски хонорар е в размер на 400 лева. При това положение в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноски в общ размер от 500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. ЯН. М. ЕГН **********, с адрес: град *, да плати на АНТ. К. М. ЕГН
2
**********, с адрес: *, сумата 760 лева /седемстотин и шестдесет лева/, дължима по
договор за заем от 25.02.2020 година с нотариална заверка на подписите от 25.02.2020
година рег. № 1529 на нотариус Ц. А. рег. № * от НК, сумата 134, 91 лева /сто тридесет и
четири лева, деветдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 31.05.2020 година до 28.02.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.03.2022 година до
окончателното й плащане, както и сумата 500 лева /петстотин лева/, представляваща
разноски, направени по водене на делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3