№ 407
гр. С., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200865 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на В. Д. Б. против НП
№6748 /03.12.2021г. на Директора на ОД на МВР- С., с което на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба. Моли да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно
заседание лично и счита, че не е извършил нарушение, поради което не
следва да носи административнонаказателна отговорност. Моли
наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител,
който не се явява. Изпраща становище по жалбата като моли наказателното
постановление да се потвърди като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 14.11.2021г. в Република България са били проведени
парламентарни избори. Около 15,00 часа в сградата на 7- мо основно
училище „Панайот Хитов“, находящо се в гр. С., ул. „Братя Кутеви“ №14
било установено лице без да има поставена защитна маска за лице за
1
еднократна или многократна употреба. Това лице било жалбоподателя В. Д.
Б.. Жалбоподателят бил установен от служител на РУ на МВР- С. осигуряващ
охраната на въпросното училище във връзка с провеждане на
парламентарните избори. Служителят на реда бил св. И. М. И.. Той след като
установил неговата самоличност го извел от сградата и потърсил съдействие
от негови колеги за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение по Закона за здравето. На място пристигнал св. Д. П., който приел,
че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето и му съставил акт за установяване на административно нарушение.
Колегата му И. И. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на
акта. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта за установяване
на административно нарушение и отбелязал в него своето възражение.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на ОД на МВР- С. възприел същата
фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и
на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ наложил на жалбоподателя наказание
„Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването, разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
атакуваното наказателно постановление е описано точно нарушението, което
жалбоподателят е извършил. Съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, което предвижда административно наказание „Глоба“ от
300 до 1000 лева за нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на
Министъра на здравеопазването или на директор на Регионална здравна
2
инспекция (РЗИ) противоепидемични мерки по чл.63, ал.4, 7, 10 или 11 и
чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето при възникване на
извънредна епидемична обстановка Министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Съдът счита, че в случая описаното в наказателното постановление деяние е
квалифицирано от правна страна като административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, която административнонаказателна
разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или
неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63,
ал.1 или ал.2 от Закона за здравето с акт на Министъра на здравеопазването
или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл.63, ал.1 и ал.2 от
закона за здравето са съответните държавни органи, които имат
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки,
задължителни за спазване под страх от административно наказание или
наказание за престъпление по НК. Ето защо за попълване на общо
формулирания състав на административното нарушение по чл.209а, ал.1 от
ЗЗ е необходимо не да се посочи чл.63, ал.1 или ал.2 от същия закон, които
имат други адресати различни от субекта на нарушението, а следва да се
конкретизира акта на компетентните държавни органи, неговото съдържание
в противоречие, с което се явява поведението на жалбоподателя.
В наказателното постановление и в акта за установяване на
административно нарушение е посочена Заповед №РД- 01- 743/31.08.2021г.
на Министъра на здравеопазването като с т. I- 7 е въведена и следната
забрана: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в това
число транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и други са длъжни да имат поставени защитни маски за лице за еднократна
или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение №3“. Фактическото обвинение за местонахождение на
жалбоподателя в училището, където се провежда избора за народни
представители без поставена защитна маска за лице сочи на неизпълнение на
3
задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено с акт по
чл.63, ал.1 от Закона за здравето правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и е основание за налагане
на предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание.
В тази връзка съдът не споделя въведените възражения от страна на
жалбоподателя за неприложимост на посочената заповед на министъра на
здравеопазването към датата на съставяне на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето (в сила към датата
на извършване на нарушението 14.11.2021г.) при непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл.61, ал.1 от същия закон, с цел защита и опазване живота и
здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите, а разпоредбата на ал.4 предоставя правомощие на
Министъра на здравеопазването да въвежда със Заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал.1. Дали въведените мерки са
законосъобразни или действителни, дали те се споделят като целесъобразни,
необходими, правилни от адресатите на въведените с тях забрани и
задължения е без значение, след като са въведени с общозадължителен
административен акт, който подлежи на изпълнение до момента на изричната
му отмяна или оттегляне. Към 14.11.2021г. въпросното задължение е било
действащо и неизпълнението му води до нарушаване на посочената правна
норма, съдържаща и санкция за неизпълнение.
Съдът счита, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
отмяна на наказателното постановление. Санкцията е определена в
минимален размер и съответства на обществената опасност на нарушението и
вината на жалбоподателя.
Ето защо съдът следва да приеме, че действително жалбоподателят е
извършил нарушението по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и следва да
носи административнонаказателна отговорност, поради което атакуваното
4
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №6748 /03.12.2021г. на Директора на ОД на
МВР- С., с което на В. Д. Б. с ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5