Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260043
20.10.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на двадесет и трети септември………….……………… две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… П.Д…………... ………. .….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 835
......... по описа за
2019 год., ...………....................……………................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано
по жалба на „ Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София.
С
Решение № 448 от 05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 678/2019 г., РС Хасково е
признал за установено на основание чл.439
ал.1 от ГПК по отношение на „ Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София,че С.Т.В. *** не дължи сумата от 1008.70 лв.,ведно
със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба – 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане, сумата от 95 лв.,
на основание чл.92 от ЗЗД, представляваща уговорена неустойка по договор от
16.02.2006 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от подаване на исковата молба – 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 44,15 лв., представляващи направени по делото разноски, за които
суми е издаден на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
гр. София изпълнителен лист по влязло в сила решение, постановено по гр.д. №
8885/2008г. по описа на РС София,което вземане е прехвърлено на „ Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София с договор за цесия от 15.05.2015 г.
Със същото решение съдът е осъдил „ Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София да
заплати на С.Т.В. *** направените по
делото разноски в размер на 360 лв.
Недоволен от постановеното решение е
останал въззивникът „ Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното
решение е неправилно поради неговата необоснованост и неправилното приложение
на материалния закон. Неправилно съдът тълкувал действието на Постановление №
3/18.11.1980 г.на пленум на ВС. Формираните правни изводи били необосновани,
като в решението липсвал анализ на изложените от страната доводи във връзка с
приложението на цитираното постановление. Неправилно съдът приел, че общата
погасителна давност е започнала да тече от момента на издаването на
изпълнителния лист 04.12.2009 г. и е изтекла на 04.12.2014 г. С подаването на
молба и образуването на изпълнително дело на 24.09.2010 г. давността била
прекъсната. Твърди,че по време на изпълнителният процес не тече давност, поради
това било ирелевантно дали в хода на изпълнителния процес са били предприемани
действия по принудително изпълнение, които да прекъсват давността. Твърди,че
даденото
разрешение на въпроса относно давността в
изпълнителния процес в ТР № 2/26.06.2015 г., с което е отменено действието на
ППВС № 3/1980 г. е неприложимо в случая, доколкото ТР нямало обратно действие.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и
постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения
иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от
адв. Т., пълномощник на С.В., в който оспорва подадената въззивна жалба.
Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то
да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът,с
писмена молба, поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения.
В съдебно заседание въззиваемата, чрез
пълномощника си адв. Т. оспорва въззивната жалба по изложените в писмения
отговор съображения.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски
пред въззивната инстанция в размер на 400 лв., съгласно договор за правна
защита и съдействие от 04.09.2019 г.
РС Хасково е сезиран с иск с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК, предявен от С.Т.В. *** против „ Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София да бъде признато по отношение на „ Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София,че С.Т.В. *** не дължи сумата от 1008.70 лв.,ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 29.02.2008
г. до окончателното й изплащане, сумата от 95 лв., на основание чл.92 от ЗЗД,
представляваща уговорена неустойка по договор от 16.02.2006 г., ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба – 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане и сумата от 44,15 лв.,
представляващи направени по делото разноски, за които суми е
издаден на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София изпълнителен
лист по влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 8885/2008г. по описа на
РС София,което вземане е прехвърлено на „ Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София с договор
за цесия от 15.05.2015 г.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен
извод, че предявеният иск е основателен
и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се
представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод
различен от направеният от решаващия съд.
Разпоредбата
чл.439 от ГПК предпоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен
иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на присъдено
нещо, т.е новонастъпили факти. Такива са изтеклата погасителна давност, на
която се позовава ищцата В.. За да
постанови атакувания съдебен акт съдът е приел, че вземането е погасено по
давност, който извод на съда е правилен
и се споделя от настоящата инстанция. Подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността. Правилно съдът е приел,че
давността е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист
04.12.2009 г. Образуването на изпълнително дело, изпращането на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото не са действия, които да
прекъсват давността. От момента на образуване на изпълнителното дело на
24.09.2010 г. до 24.09.2012 г. взискателят не е предприел действия по
принудително изпълнение, поради което производството по изпълнителното дело е
било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Правилно съдът е
посочил,че прекратяването настъпва по силата на закона, като не е необходимо
издаването на изричен акт на съдебния изпълнител и че ако има действия по
принудително изпълнение след тази дадат, то те се явяват незаконосъобразни и не
са годно основание да прекъснат давността. И т.като до изтичането на
давностният срок взискателя не е инициирал ново изпълнително производство въз
основа на същото изпълнително основание, то
към момента на образуване на изпълнително дело № 20199290400249 по описа
на ЧСИ Н. Кавакова по молба от 06.02.2019 г., подадена от „ Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София
предвидената в закона петгодишна давност е изтекла. Дори в полза на жалбоподателя да се приеме, че по
силата на даденото разрешение в ППВВС № 3/1980 г. по време на образувания
изпълнителен процес не тече давност, то както се посочи производството по
изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК на 24.09.2012 г., от който момент до 24.09.2017 г., респ. до
образуването на изпълнителното дело на 06.02.2019 г., отново е изтекла
петгодишна давност. Неоснователно е направеното възражение от въззивника,че
съдът неправилно е тълкувал и приложил ППВС № 3/1980 г., както и че не е
изложил мотиви в тази насока. Съдът изрично е посочил, че действието на ТР е
занапред и че към момента на постановяването му 26.05.2015 г. производството по
изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Изложеното дава основание на съда
да направи извода, до който е достигнал
и първоинстанционния съд, а именно,че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. Това води до извода,че постановеното от РС Хасково
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 448 от 05.07.2019 г.на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 678 по описа на съда
за 2019 г.
ОСЪЖДА „ Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София, бул. „
П.Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „ Люлин-6“ ет.2, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.В., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес *** офис 2, сумата от 400 лв. / четиристотин лева/ направените по делото,
пред въззивната инстанция, разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/