№ 17254
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110146142 по описа за 2023 година
Ищецът ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД моли съда да признае на
осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Р. Н. Г. е задължена да му плати следните
суми:
на осн. чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 2357,58 лв. – претендирана
като задължение за връщане на получената сума (главница) по договор за
потребителски кредит от 3.8.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №24416/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-
в – 29.4.2021 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД – 256,44 лв. – неустойка за забава по т.12.1 от
договора за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за плащане на сумата по чл.9,
ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 11.9.2018 – 28.4.2021 г.
на осн. чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 908,14 лв. –
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за
периода 1.10.2019 – 2.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №24416/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-
в – 29.4.2021 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД – 98,03 лв – неустойка за забава по т.12.1 от
договора за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за плащане на сумата по
чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 11.9.2018 – 28.4.2021 г.;
1
на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД – 195,15 лв – неустойка за забава по т.12.1 от
договора за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за плащане на сумата по чл.79,
ал.1 ЗЗД (сумата по осъдителния иск) за периода 11.9.2018 – 28.4.2021 г.;
Предявен е и иск за осъждане на ответника да му плати на осн. чл.79,
ал.1 ЗЗД сумата от 1807,92 лв., претендирана като възнаграждение по
договора за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за допълнителен пакет услуги,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №24416/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 29.4.2021 г., до изплащане
на сумата. По тази претенция съдът се е произнесъл с разпореждане за
отхвърляне на заявлението.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение и разпореждане за частично отхвърляне на
заявлението – в частта, касаеща сумата от 1807,42 лв., претендирана като
възнаграждение за допълнителни услуги, като основано на нищожни
неравноправни клаузи от договора за потребителски кредит от 3.8.2018 г.
Срещу заповедта по чл.410 ГПК ответникът Р. Г. е възразила, което обуславя
правния интерес на ищеца да предяви установителните искове срещу нея.
Отхвърлителното разпореждане е основание на ищеца обуславя интереса му
да предяви осъдителния иск.
На 3.8.2018 г. ответникът Р. Г. е сключила като солидарен длъжник
договор за потребителски кредит с пакет от допълнителни услуги. Ищецът се
е задължил и е предоставил на ответника и солидарния й съдлъжник сумата от
3000,00 лв. срещу насрещното задължения да я върнат на 24 равни месечни
вноски по 146,39 лв. при 49,90 % годишен процент на разходите, 41,17%,
годишен лихвен процент 0,11 % лихвен процент на ден, както и
възнаграждение за 2711,88 лв. по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, като общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги
се равнява на 7981,92 лв. и общият размер на месечната вноска – на 221,72 лв.
Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги. Пакетът
допълнителни услуги включва – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
2
възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Ответникът се е задължил на плати на ищеца
възнаграждение за допълнителните услуги в размер 2711,88 лв., платимо на
равни вноски заедно с вноските по кредита.
Безспорно е по делото, че на ищеца по договора са му платени суми в
общ размер на 2831,90 лв.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:
Основателността на този иск е обусловена от доказване от страна на
ищеца на сключването на валиден договор за потребителски кредит, по силата
на който ищецът се е здължил и е предоставил на ответника като солидарен
длъжник сумата от 3000,00 лв. срещу насрещното задължение на същия да я
върне заедно с договорна лихва на 24 равни месечни вноски, изискуемостта
на вземането с настъпването на съответните падежи или изпълнението на
хипотезата за настъпване на предсрочна изискуемост и упражняване на
правото на ищеца за предсрочна изискуемост с уведомяване на длъжника за
това.
Между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, който урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на
потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
3
на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите
разходи.
В случая не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК., като
макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по
кредита, в него не е включено т. нар. "възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги" в размер общо на 2711,88 лв. В ГПР по договор за
кредит следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Задължението за заплащане на възнаграждение
по пакет допълнителни услуги представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК, който не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата
сума на заем, дължима от потребителя към деня на сключването. Независимо,
че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ
размер на задължението, без включване в тях на възнаграждението по пакет
допълнителни услуги, те не могат да изпълнят отредената им функция - да
дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му. Възнаграждението
по споразумението за допълнителен пакет услуги е отразено както в договора
за кредит, така и в погасителния план, поради което се явява задължително
условие за отпускане на заем. Оттук и съдът намира, че дължимото
възнаграждение за допълнителни услуги следва да се включи към ГПР.
Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК ( в този смисъл
4
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на
ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
13336/2019 г., Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8029/2021 г.), като за недействителността на договора съдът следи и служебно.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК
е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя и
създаване на множество процесуални правоотношения между страните. Това
би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК /така
Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС,
Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., Решение
№ 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г. и Решение №
262316 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г. /
Следователно кредиторът може да претендира единствено връщане на
предоставения на кредит – в случая 3000 лв. Ищецът в процесния казус
признава, че е получил плащане на сума в общ размер на 2831,90 лв., поради
което ответникът е останала задължена за сумата от 168,10 лв. В тази част
искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 2357,58 лв.
– не и следва да се отхвърли.
Доводите за неоснователността на останалите искове се съдържат в
мотивите относно иска по чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължена да плати на ищеца направените по делото разноски,
5
съразмерно на уважената част от исковете – 2,98 % от 162,83 лв. за разноските
по заповедното дело, съответно 268,26 лв. – по исковото, т.е. 4,85 лв.,
съответно 7,99 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
Р. Н. Г. с ЕГН ********** е задължена да плати на ищеца ПРОФИКРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* на осн. чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД сумата от 168,10 лв., представляваща задължение за връщане на
получената сума (главница) по договор за потребителски кредит от 3.8.2018 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №24416/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 29.4.2021 г., до изплащане
на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 ГПК, както следва:
частично - иска по чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за
разликата от уважената част до пълния предявен размер от 2357,58 лв. и
изцяло - исковете:
по чл.92, ал.1 ЗЗД – 256,44 лв. – неустойка за забава по т.12.1 от
договора за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за плащане на сумата по чл.9,
ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 11.9.2018 – 28.4.2021 г.
по чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 908,14 лв. – възнаградителна
лихва по договора за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за периода 1.10.2019
– 2.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №24416/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 29.4.2021 г., до
изплащане на сумата;
по чл.92, ал.1 ЗЗД – 98,03 лв – неустойка за забава по т.12.1 от договора
за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за плащане на сумата по чл.240, ал.2
ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 11.9.2018 – 28.4.2021 г.;
по чл.92, ал.1 ЗЗД – 195,15 лв – неустойка за забава по т.12.1 от договора
за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД
(сумата по осъдителния иск) за периода 11.9.2018 – 28.4.2021 г.;
6
ОТХВЪРЛЯ иска на ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК
********* осъждане на ответника Р. Н. Г. с ЕГН ********** да му плати на
осн. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 1807,92 лв., претендирана като възнаграждение
по договора за потребителски кредит от 3.8.2018 г. за допълнителен пакет
услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №24416/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 29.4.2021 г., до
изплащане на сумата;
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника Р. Н. Г. с ЕГН **********
да плати на ищеца ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********
следните суми: 7,99 лв., представляваща обезщетение за направените
разноски по настоящото дело и 4,85 лв. – по заповедното ч.гр.д. №24416/21 г.
на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от същото да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7