Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158 05.02.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на осемнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 583 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена от К.Г.К. и М.М.К., чрез адв.
Г.,***, с която се претендира да се приеме за установено по отношение на
ответника, че правото на принудително изпълнение на Заповед №
РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Царево за премахване на незаконен
строеж „3 броя бунгала“, находящи се в поземлен имот с идентификатор
00878.107.17 по КК на гр. Ахтопол, м. „Коросията“, се е погасило поради
възникнала правна невъзможност за изпълнението й.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е издал Заповед № РД-01-478/04.08.2017
г., с която е разпоредил премахване на незаконен строеж – „3 броя бунгала“,
находящи се в поземлен имот с идентификатор 00878.107.17 по КК на гр. Ахтопол,
м. „Коросията“, като премахването е следвало да бъде извършено от ищците като
адресати на заповедта, както и за тяхна сметка, тъй като същите са се заявили
като собственици на строежа. Изпълнението на заповедта било насрочено за
16.03.2020 г. Междувременно, след издаването на заповедта, Община Царево
предявила против ищците насрещен отрицателен установителен иск по висящо към
момента гр.д. № 257/2019 г. по описа на РС Царево, с който е поискала да се
приеме за установено, че същите не са собственици на 3 бр. бунгала, находящи се
в процесния поземлен имот с идентификатор 00878.107.17 по КК на гр. Ахтопол, м.
„Коросията“. Към момента спорът по гр.д. № 257/2019 г. по описа на РС Царево
бил висящ. Ищците считат, че е налице ново обстоятелство – оспорване на
собствеността им върху бунгалата, предмет на заповедта, който факт е настъпил
след приключване на производството по оспорване на издадената заповед за
премахването им, тъй като исковата молба на Община Царево им е била връчена
след приключване на устните състезания пред касационната инстанция, разглеждаща
законосъобразността на заповедта, предписваща събарянето на постройките. Ищците
считат, че би противоречало на закона премахването на трите бунгала от тях, и
то за тяхна сметка, при положение, че има висящ граждански спор за
собствеността им. Поради това, предявяват отрицателен установителен иск по
чл.292 АПК, с който искат от съда да приеме за установено, че правото на принудително
изпълнение на влязлата в сила Заповед № РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на
Община Царево за премахване на незаконен строеж „3 броя бунгала“, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 00878.107.17 по КК на гр. Ахтопол, м.
„Коросията“, се е погасило поради невъзможност за изпълнението й.
В с.з. ищците се представляват от адвокат,
който поддържа исковата молба, моли за уважаването й, сочи доказателства и
претендира присъждане на разноски.
Правното основание на предявения иск е чл.
292 АПК.
В срока по чл. 131 ГПК вр.чл.144 АПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който искът се оспорва като
неоснователен. Сочи се, че не е налице визираната в закона хипотеза, при която
може да се приеме, че правото на принудително изпълнение се е погасило, тъй
като не е налице нов факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание,
който да сочи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или
погасяване на същото/.
В
с.з. ответникът се представлява от адвокат, който оспорва иска и претендира за
отхвърлянето му, както и за присъждане на разноски.
Административен съд – Бургас, като взе предвид исковата молба, становището
на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че е налице влязла в сила Заповед № РД-01-478/04.08.2017 г. на
кмета на Община Царево /л.27-л.28/ за премахване на незаконен строеж „3 броя
бунгала“, находящи се в поземлен имот с идентификатор 00878.107.17 по КК на гр.
Ахтопол, м. „Коросията“, с адресат на заповедта К.Г.К. и М.М.К., заявили се
като собственици на строежа. Няма спор, че тази заповед е била оспорена като
незаконосъобразна от К.Г.К. и М.М.К. и оспорването окончателно е отхвърлено
като неоснователно с влязло в сила съдебно Решение № 14820/04.11.2019 г. по адм.дело № 696/2019 г. на
ВАС, ІІ отд. /л.32-л.34/.
Безспорно е също, че е към момента налице
висящ граждански спор за собствеността върху процесните бунгала, като е
образувано гр.д. № 257/2019 г. по описа на РС Царево по отрицателен
установителен иск, предявен от ищците против Община Царево /л.10-л.14/.
Безспорно е също, че в хода на това производство Община Царево е предявила
насрещен отрицателен установителен иск против К.Г.К. и М.М.К., с който оспорва
собствеността им върху процесните бунгала, подлежащи на събаряне, като
насрещният иск е приет за съвместно разглеждане по гр.д. № 257/2019 г. на ЦРС
/л.18-л.25/.
Страните спорят
относно това дали е налице хипотезата на чл. 292 АПК, а именно – дали са налице
нови факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да водят
до погасяване или изключване на правото на принудително изпълнение, произтичащо
от същото изпълнително основание.
С Определение № 1977/08.10.2020 г. по
настоящото дело съдът е указал на ищците, че е тяхна доказателствената тежест
да установят, че са налице нови факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание - Заповед №
РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Царево, а именно - факти, които изключват, погасяват или отлагат
задължението за премахване на незаконния строеж, като им е указал също, че не
сочат доказателства за това.
С
оглед разпределената доказателствена тежест, ищците са представили нови писмени
доказателства, а именно – съдебно удостоверение, издадено от РС Царево, от
което се установява, че насрещният отрицателен установителен иск, предявен
против ищците от Община Царево по гр.д. № 257/2019 г. по описа на ЦРС, им е бил
връчен на 18.10.2019 г. /л.177/,
както и препис от вписана искова молба по този насрещен иск, видно от който
същата е била вписана в Служба по вписванията – Царево с вх.рег.№ 1619 на 04.10.2019 г. Ищците считат, че така
предявеният насрещен отрицателен установителен иск против тях, приет за
съвместно разглеждане по гр.д. № 257/2019 г. по описа на ЦРС, е нов факт, който
води до погасяване правото на принудително изпълнение на Заповед №
РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Царево, тъй като е настъпил след приключване на устните
състезания пред касационната инстанция, разглеждала спора за законосъобразност
на тази заповед, които устни състезания са приключили на 16.10.2019 г., видно от приложеното по делото Решение №
14820/04.11.2019 г. по адм.дело № 696/2019 г. на ВАС, ІІ отд. /л.32-л.34/.
Съдът намира, че така предявеният насрещен
отрицателен установителен иск от Община Царево против ищците относно собствеността
върху постройките, чието събаряне е предписано с влязлата в сила Заповед №
РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Царево, не представлява по
съществото си нов факт по смисъла на чл. 292 от АПК, който да води до
невъзможност за изпълнение на задължението, предмет на влязлата в сила Заповед
№ РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Царево. Последната е стабилен
административен акт и подлежи на изпълнение, като установените със същата
незаконни постройки подлежат на премахване, независимо чия е собствеността
върху същите, в който смисъл е и постановеното по делото Определение №
10714/05.08.2020 г. по адм.дело № 6830/2020 г. на ВАС, ІІ отд. Въпросът кому
принадлежи собствеността върху постройките, би имал значение единствено за
възлагане на разноските по принудителното изпълнение.
За да е налице нов факт но смисъла на чл.
292 АПК, същият следва да води до изключване,
погасяване или отлагане на задължението за премахване на незаконния строеж,
каквато хипотеза в случая не е налице. Такъв факт би могъл да бъде, например,
институтът на погасителната давност, но в конкретния случай искът не се
основава на такъв факт. Оспореното право на собственост на ищците върху
процесните бунгала не е факт по смисъла на чл. 292 АПК, който би могъл да
изключи, погаси или отложи изпълнението на задължението за тяхното премахване.
Отделно от това, предявеният насрещен установителен иск не е и нов факт, т.е.
факт, настъпил след приключване на устните състезания в производството по
оспорване законосъобразността на изпълнителното основание, а именно – на
процесната Заповед № РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Царево, тъй като
към датата на приключване на устните състезания пред касационната инстанция –
16.10.2019 г., насрещната искова молба вече е била вписана в Служба по
вписванията – Царево на 04.10.2019 г., с което е настъпило оповестителното й действие
спрямо третите лица, и на 07.10.2019 г. е била приета за съвместно разглеждане
с Разпореждане № 1101/07.10.2019 г. по гр.д. № 257/2019 г. на ЦРС /л.20-л.21/.
Без значение е фактът кога ищците са узнали за така предявения насрещен иск и
кога им е била връчена насрещната искова молба, тъй като разпоредбата на чл.
292 АПК не държи сметка за този субективен елемент, а за момента, в който е
настъпил самият факт. Когато изпълнителното основание е обжалвано по съдебен
ред, фактите, настъпили до момента на приключване на устните състезания в
последната инстанция по същество, се считат преклудирани /в този смисъл е Решение №
7436/28.05.2012 г. по адм.дело № 3243/2012 г. на ВАС, ІІ отд./. Ето защо,
възраженията на ищците, свързани с висящия спор за собственост по насрещния иск
по гр.д. № 257/2019 г. на ЦРС, са преклудирани, тъй като са могли да бъдат
направени още пред касационната инстанция по адм.дело № 696/2019 г. на ВАС по повод
оспорване законосъобразността на изпълнителното основание.
С оглед на горното, предявеният иск по
чл. 292 АПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и претенцията на
страните за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.144 АПК, ответникът
има право на направените по делото разноски. Същият е представил на л.145
договор за правна защита и съдействие, видно от който за процесуалното
представителство по делото е уговорил с адв. Н. хонорар от 600 лв., платим по
банков път, но по делото не е представено платежно нареждане за банков превод,
в съответствие с разясненията, дадени с т.1 на Тълкувателно решение №6/2012 г.
по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата на осн.чл.130 ЗСВ.
Ето защо, тези разноски не следва да се присъждат на ответника, тъй като няма
доказателства реално да са заплатени.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Г.К. с ЕГН ********** и М.М.К. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, против кмета на Община Царево иск за приемане за
установено по отношение на ответника, че правото на принудително изпълнение на
Заповед № РД-01-478/04.08.2017 г. на кмета на Община Царево за премахване на
незаконен строеж „3 броя бунгала“, находящи се в поземлен имот с идентификатор
00878.107.17 по КК на гр. Ахтопол, м. „Коросията“, се е погасило поради
възникнала правна невъзможност за изпълнението й.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд на Р България.
СЪДИЯ: