РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000496 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „М.Т.С.” ЕООД – ****, ЕИК
*********8, представлявано от управителя С.Б. против решение №15 от
21.04.2021г., постановено по т. д. 68/2020 г. по описа на Окръжен съд – С., с
което по иск с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК, предявен от „Х.К.“
ЕООД – **** е постановено прекратяване на е„М.Т.С.” ЕООД – ****, ЕИК
********** и е постановено откриване на производство по ликвидация на
същото дружество, както и с което е осъдено „М.Т.С.” ЕООД – гр. Д. да
заплати на „Х.К.“ ЕООД – гр. П. сумата 2050 лева – разноски по делото. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли
предявения иск - по съображения, развити в жалбата. Счита, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, имащи
отношение относно погасяване на задълженията към взискателя по
изпълнително дело №***/****г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. №*** на Камарата
на ЧСИ. Посочва, че от представените платежни нареждания се установява
твърдяното от него погасяване на дълга, а справката на ЧСИ относно размера
1
на задълженията на длъжника по изпълнително дело №***/****г., както и
заключението на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза са били
оспорени от страната. Поддържа твърдение, че не дължи на взискателя „Х.К.“
ЕООД сумите, за които ЧСИ е овластил ищеца да предяви иск за
прекратяване на „М.Т.С.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала С.Б..
В частта, с която е постановено откриване на производство по ликвидация на
„М.Т.С.“ ЕООД, поради прекратяване на дружеството, счита решението за
недопустимо и моли същото да бъде обезсилено. Посочва, че ликвидацията е
част от охранителното производство и може да бъде вписана по партидата на
дружеството едва след влизане в сила на решението за прекратяването му.
Ответникът по жалбата Х.К.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* – чрез
пълномощника му адв. В.И. със съдебен адрес: **** изразява становище, че
счита същата за неоснователна. Изразява становище, че жалбоподателят не е
доказал възражението си за несъществуване на вземането на взискателя,
поради това, че е било удовлетворено преди приключване на първото
заседание по делото – обстоятелство, което посочва като основен факт в
производството по чл.517 ал.4 от ГПК. Претендира присъждане на разноски
за производството пред въззивната инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Иск с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК.
Ищецът Х.К.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* твърди, че има качеството
взискател по изпълнително дело №***/****г. по описа на ЧСИ С.Д. и е
овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество. Като
съображение за това изтъква обстоятелството, че вземанията му към С. Яв. Б.,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.Б.“ не са получили
удоволетворяване при проведеното индивидуалното принудително
изпълнение, а длъжникът е едноличен собственик на капитала на “М.Т.С.“
ЕООД – гр.Д.. Въпреки наложения запор върху дружествения му дял в
ответното търговско дружество, вземането на ищеца е останало непогасено в
пълния му дължим размер. В качеството си на овластен с постановление от
30.09.2020г. на частния съдебен изпълнител взискател моли съда да постанови
решение, с което да прекрати дружество с ограничена отговорност „М.Т.С.”
ЕООД – ****, ЕИК **********.
2
Ответникът „М.Т.С.“ ЕООД – гр. Д. с отговор на исковата молба
оспорва предявения иск. Твърди, че не е възникнало правното основание за
предявяването му, както и че не са налице материално – правните
предпоставки за уважаването му. Твърди, че не му е връчена покана за
доброволно изпълнение по изпълнителното дело, че не е информиран за
началото и за движението на изпълнителното производство като не му е
дадена възможност да погаси задължението, респ. да възрази срещу
дължимостта на вземанията. Счита, че след като постановлението за
овластяване на взискателя за предявяване на иска по чл.517 ал.4 от ГПК не му
е било връчено, предявеният иск е недопустим. Счита, че липсва вземане на
длъжника - съдружник /едноличен собственик на капитала към дружеството
за стойността на припадащия му се дружествен дял, което намира за
основание за отхвърляне на иска.
С допълнителна искова молба „Х.К.“ ЕООД посочва, че в хипотезата на
длъжник, който е и едноличен собственик на капитала, взискателят не дължи
отправяне на предизвестие за прекратяване, а цитираното в отговора решение
като съдебна практика, касаещо изплащането на дружествения дял на
съдружника като условие за отхвърляне на иска на взискателя, намира за
относимо към друга хипотеза, различна от тази по чл.517 ал.4 от ГПК.
С отговора на допълнителната молба се поддържат вече изразените в
първоначалния такъв твърдения и възражения.
При справка в търговския регистър по партидата на „М.Т.С.” ЕООД –
гр. Д., ЕИК ********** се констатира, че С. Яв. Б. е едноличен собственик на
капитала на същото дружество.
С вписване № 20200903134020 е вписано налагане на запор върху
притежаваните от С.Б. дялове от капитала на “М.Т.С.” ЕООД – гр. Д. – за
събиране на сумата 89 459.70 лева в полза на „Х.К.“ ЕООД и Т. Н. - С..
Вписването е извършено на основание разпореждане на съдебен изпълнител
№*** на Камарата на ЧСИ по изп. дело №***/****г.
С Постановление №942/30.09.2020г. по изп. дело №***/****г. по описа
на ЧСИ С.Д., №*** на Камарата на ЧСИ, ищецът „Х.К.“ ЕООД – **** –
взискател по посоченото изпълнително дело е овластен да предяви иск за
прекратяване на ответното дружество. Посоченото постановление на
съдебния изпълнител не е сред подлежащите на обжалване от длъжника
3
изпълнителни действия, посочени в разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК. Това
не лишава същия от защита, тъй като в случая тя се осъществява по друг
процесуален ред – в исковото производство по предявения иск за
прекратяване на дружеството, в което могат да бъдат направени и
възраженията за липса на легитимация, и за погасяване на дълга. Ето защо
твърденията за нередовно уведомяване от страна на съдебния изпълнител на
длъжника за постановяване овластяване на взискателя да предяви иск за
прекратяване на „М.Т.С.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на
капитала се явява С.Б., са неоснователни. Липсва процесуално нарушения,
свързано с извършеното овластяване. От изложеното може да се направи
извод, че „Х.К.“ ЕООД – гр. П. притежава качеството овластен взискател,
което го прави легитимиран по отношение искането за прекратяване
на„М.Т.С.” ЕООД – гр. Д..
Изпълнителното производство по изп. дело №***/****г. по описа на
ЧСИ С.Д. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2020г. по
ч.гр.д. №229/2020г. на РС – Д.. В заповедното производство С. Яв. Б.,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.Б.“ – гр. Д. е осъден да
заплати на „Х.К.“ ЕООД – гр. П. сумата 57 000 лева – по споразумение между
страните от 17.12.2019г. с нотариална заверка на подписите относно
съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми, ведно със
законната лихва върху главницата от 57 000 лева, считано от 10.08.2020г. до
изплащане на вземането, както и 4640 лева – разноски. Възражение по чл.414
от ГПК не е постъпило и издадената заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист са стабилизирани.
По това изпълнително дело присъединен взискател е и Д. чрез Т. Н. – С.
за сума в размер на 32 459.70 лева и 2 601.10 лева – държавна такса. Това се
установява от представеното удостоверение №****/01.02.2021г. на ЧСИ С.Д..
В същото удостоверение е посочено, че към 01.02.2021г. задълженията на С.
Яв. Б., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.Б.“ – гр. Д. към
„Х.К.“ ЕООД – гр. П. са в следните размери: главница: 19 939.42 лева, ведно
със законната лихва върху главницата за периода 19.01.2021г. – 01.02.2021г. –
в размер на 72 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 4 200.12 лева с ДДС. От
страна на ответника са представени платежни нареждания за извършени
преводи на парични суми в полза на ответника или по изпълнителното дело,
но отново за погасяване на суми по споразумението, на основание на което са
4
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Видно от самото
споразумение, то касае размера на задължението за заплащане на остатък от
дължима продажна цена на доставен и получен самосвал марка М. по договор
от 09.11.2016г., законна лихва за забава и разноски по водените дела – за
обезпечение и исково производство – последното прекратено, поради
оттегляне на иска с оглед на постигнатото споразумение и сроковете за
погасяването на дълга. Сумата, която С.Б. дължи на „Х.К.“ ЕООД, съобразно
уговорките в споразумението е 69 000 лева – 60800 лева – остатък от
продажна цена на получен самосвал марка М. и 8200 лева – част от дължима
законна лихва за забава и съдебно-деловодни разноски. Съобразно уговорките
в споразумението на 15.01.2020г. е преведена сумата 6000 лева и на
17.02.2020г. е преведена сумата 6000 лева /или общо са преведени 12000
лева/. Следователно от общо дължимата по споразумението сума 69 000 лева
са погасени 12000 лева. Дължимият остатък от главницата е в размер на
57 000 лева. До датата на издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист в заповедното производство на 13.08.2020г. не са
преведени никакви други суми, въпреки настъпилия падеж на вноските,
уговорени в т.3 от споразумението. Доказателства за такива плащания не са
представени и по настоящото дело. Следващите два превода са след
образуване на изпълнителното производство въз основа на издадения
изпълнителен лист. На 06.10.2020г. е преведена сумата 8800 лева по сметка на
ЧСИ С.Д. по изп. дело №***/****г., а на 19.01.2021г. – сумата 40 000 лева по
сметка на „Х.К.“ ЕООД.
Видно от заключението на вещото лице С.Г.Н. по допуснатата съдебно
– счетоводната експертиза се установява, че ищецът е уведомил съдебния
изх.пълнител за получения превод от 40 000 лева. Както сумата 8800 лева,
така и тази от 40 000 лева са разпределени за погасяване на задължения на
длъжника Б. към „Х.К.“ ЕООД като са погасени такса ЧСИ – 637.30 лева,
разноски – 8598.18 лева, законна лихва – 2565 лева и главница – 37060.58
лева. Така към 28.01.2021г. непогасената главница е в размер на 19 939.42
лева, непогасена законна лихва – 55.39 лева и непогасена такса по ТТРЗЧСИ
– 4002.08 лева. Този извод на вещото лице съвпада с посоченото в
удостоверение №****/01.02.2021г. на ЧСИ С.Д.. Той не се опровергава и от
представените от ответника платежни нареждания. Всички те са взети
предвид в изпълнителното производство, описани са и в заключението на
5
експертизата. Налице са осъществени парични преводи, но те не установяват
заплащането на пълния размер на дълга на Я. Б. към „Х.К.“ ЕООД. Ето защо
оплакванията в жалбата, че съдът не е обсъдил всички доказателства, имащи
отношение относно погасяване на задълженията към взискателя по
изпълнително дело №***/****г. по описа на ЧСИ С.Д., са неоснователни.
Действително от страна на ответника по делото са представени платежни
нареждания, но от тях не се установява твърдяното от него пълно погасяване
на дълга. Други плащания, извън тези, за които са представени нареждания,
не се твърди да има осъществени. Що се отнася до образуваното гр.д.
№367/2021г. пред РС – Д., за което пред въззивната инстанция бяха
представени доказателства, дори и да се приеме за допустим предявения по
това дело иск /предвид стабилизираните заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист/, по който твърденията за нищожност се основават на
нежеланието на Б. да плати законната лихва за забава и съдебно-деловодните
разноски по водените дела за обезпечение на иска и исковото производство
/прекратено при оттегляне на иска с оглед сключеното споразумение/,
евентуалното разглеждане и уважаване на такава претенция би повлияло само
на точния размер на подлежащото на удовлетворяване притезание на
взискателя в изпълнителното производство. Дори и да не е дължимата сумата
8200 лева – посочена в споразумението като част от дължима законна лихва
за забава и съдебно-деловодни разноски, размерът на непогасения дълг според
представените доказателства, е много по-голям.
Следователно до настоящия момент вземането на взискателя „Х.К.“
ЕООД – гр. П. против С. Яв. Б., действащ като едноличен търговец с фирма
ЕТ „С.Б.“ – гр. Д. не е удоволетворено. Ответното дружество не ангажира
доказателства за изплащане на паричното задължение на едноличния
собственик на капитала към посочения взискател в пълния му размер.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките,
визирани от нормата на чл.517 ал.4 от ГПК. Искането е основателно и следва
да бъде постановено прекратяване на ответното търговско дружество. До
същите правни изводи като краен резултат е достигнал и окръжния съд,
поради което решението му като правилно и законосъобразно в частта,
постановяваща прекратяване на ответното дружество следва да бъде
потвърдено.
6
По отношение на частта от решението, касаеща откриване на
производство по ликвидация на „М.Т.С.“ ЕООД – вярно е, че съгласно чл.156
ал.1 и 2 от ТЗ с оглед прекратяване на дружеството следва да се открие
производство по неговата ликвидация, да се определи нейния срок и да се
назначи ликвидатор. Това е необходимо и с оглед охрана интересите на
взискателя. Това обаче следва да стане след влизане в сила на решението за
прекратяване на ответното дружество и то в рамките на охранителното
производство чрез вписване на посочените обстоятелства в търговския
регистър. Подобно искане – за откриване на производство по ликвидация на
ответното дружество – не се съдържа и в исковата молба на ищеца. Ето защо
същото се явява и постановено свръхпетитум. Предвид изложеното и на
основание чл.270 от ГПК в посочената част решението се явява недопустимо
и следва да бъде обезсилено.
От страна на ищеца – настоящ въззиваем се претендира заплащане на
разноски за въззивното производство в размер на 2000 лева. От представения
договор и материализираното в него изявление на пълномощника за
получаване в брой на сумата 2000 лева – адвокатско възнаграждение се
установява обстоятелството, че такива разноски действително са сторени. Ето
защо и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва „М.Т.С.” ЕООД – ****, ЕИК
********** да бъде осъдено да заплати на „Х.К.“ ЕООД – **** сумата 2000
лева – разноски в производството пред Апелативен съд – Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15 от 21.04.2021г., постановено по т. д.
68/2020 г. по описа на Окръжен съд – С., в частта с която по иск с правно
основание чл.517 ал.4 от ГПК, предявен от „Х.К.“ ЕООД – **** е
постановено прекратяване на „М.Т.С.” ЕООД – ****, ЕИК ********** и е
осъдено „М.Т.С.” ЕООД – гр. Д. да заплати на „Х.К.“ ЕООД – гр. П. сумата
2050 лева – разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №15 от 21.04.2021г.,
постановено по т. д. 68/2020 г. по описа на Окръжен съд – С. в частта, с която
е постановено откриване на производство по ликвидация на „М.Т.С.” ЕООД –
7
****, ЕИК *********8.
ОСЪЖДА „М.Т.С.” ЕООД – ****, ЕИК ********** да заплати на
„Х.К.“ ЕООД – **** сумата 2000 лева – разноски в производството пред
Апелативен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8