Р Е Ш Е Н И Е
№. 260633
гр. Пловдив, 01.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – XXIV наказателен състав в публично
заседание на тринадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД №6044/2020 г.
по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващи от ЗАНН.
Обжалван е
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2011638, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП на Ж.А.Б., ЕГН **********,
като ** на „Ин Тайм“ ООД с ЕИК *********.
С жалбата се
прави искане за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и
неправилен, излагат се аргументи за това, че е подадена декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП от дружеството с посочване кое е лицето управлявало
автомобила, но неправилно издадения електронен фиш не е бил анулиран. С оглед на това се иска
отмяната му.
Жалбоподателят
Ж.А.Б., като ** на „Ин Тайм“ ООД с ЕИК *********, редовно призована не
се явява в съдебно заседание, не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД на МВР
Пловдив не изпраща представител, изпратена е преписката със становище за
потвърждаване на електронния фиш и за присъждане на разноски по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваният
електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 №11743ca за това че, на 30.03.2018 г. в 13.59 часа в гр.Пловдив, на бул.”Цариградско
шосе” до № 51 в посока бул. „Княгиня Мария Луиза“, при въведено ограничение от 50 км/ч
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер”, регистрационен номер ** се движел се с
установена стойност на скоростта 71 км/час и превишена стойност на скоростта 21
км/час, с което извършвал нарушение за движение с превишена скорост. Отразено е
в електронния фиш, че собственик на МПС е
„Ин Тайм“ ООД и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, като е наложена санкция на законния представител на
дружеството Ж.Б..
По делото са
приобщени снимков материал от заснетия от техническото средство клип, копие от удостоверение
за одобрен тип средство за измерване,
протокол от 02.04.2018 г. за използване на автоматизирано техническо
средство или система на дата 30.03.2018 г., писмо от БИМ за първоначална
проверка на техническото средство от дата 11.12.2017 г.
На базата на
всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него товареб
автомобил за обществен превоз на пътници е извършвал движение с отразената
скорост на соченото място. Това обстоятелство е било установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира.
Обжалваният електронен фиш е
издаден по отношение на Ж.Б., като ** на „Ин Тайм” ООД, което дружество е собственик на вписаното в него МПС към момента на
нарушението и което обстоятелство не се оспорва. Правилно е издаден електронния
фиш спрямо В.С., тъй като съгласно изискванията на чл.188, ал.2 от ЗДвП когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия **
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В този смисъл и не може да се приеме, че неправилно е санкциониран
законния представител на дружеството собственик с оглед на твърдения, че не е
управлявал той заснетото МПС. Същият е имал законовата възможност да посочи кой
е управлявал автомобила и след като не се е възползвал от нея правилно е
санкциониран той. Действително е направен опит да се подаде декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП от дружеството собственик на МПС, като се установява че
към декларацията не е било представено копие от свидетелството за управление на
МПС на соченото в декларацията лице – С.И.Т..
Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се
преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съобразно,
правилото на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на
обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове се
изисква към административната преписка, която се изпраща в съда, освен
доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за
участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение
на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на
последната метрологична проверка. Всички посочени данни са приобщени по делото,
като са изпратени в придружителното писмо на наказващия орган, поради което
съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Електронният
фиш съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
Цитираните правни норми
съотнесени към конкретиката на настоящия административноправен спор, налагат
извод за спазени изисквания при издаването на процесния електронен фиш.
Електронния фиш
съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на
скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се
посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.
В случая е
налице нарушение, установено с мобилна
радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до
50 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно
установено.
Следва да се посочи, че в случая с оглед настъпилите законодателни промени
не е било необходимо да се поставя знак Е 24 за обозначаване на зоната на
видеоконтрол, поради което необозначаването в конкретния случай няма как да се
счита за нарушение правата на контролираното лице.
Същевременно нарушението е регистрирано от одобрен тип система за контрол,
поради което и възраженията за липса на компетентност относно последваща
проверка на техническите средства от лабораторията за проверка на
радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха не са основателни.
Спазени са
изисквания за изготвяне на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016
г. за използване на АТСС, същият е коректно попълнен. От доказателствата по
делото се установява, че техническото средство е използвано в часовия интервал
между 13.30 часа и 15.00 часа на 30.03.2018 г. в гр.Пловдив, на бул. „Цариградско
шосе“ до №51, с посока на движение на контролираните МПС към бул.“Мария Луиза“.
Именно на соченото място за контрол е заснето и нарушението на жалбоподателят в
13.59 часа на 12.05.2020 г. Ето защо и съдът счита, че са спазени всички
законови изисквания по установяване на конкретното нарушение и не са допуснати
нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя.
Основния спор
между страните по делото е дали е следвало да се анулира издадения електронен
фиш при наличието на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП подадена в конкретния
случай. Съгласно сочената законова разпоредба електронният
фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. В конкретния
случай от приложената по делото комуникация следва да се приеме за доказано, че
действително е налице подаване на декларация от дружеството собственик по отношение
на това кое лице е управлявало автомобила на дружеството на датата, когато е
осъществено нарушението. Следва обаче да се има предвид, че е безспорно
доказано и непредставяне на копие от свидетелство за управление на МПС на
лицето, което се сочи да е управлявало товарния автомобил. Това изискване е
кумулативно предвидено в законовата разпоредба и за да бъде изпълнен в цялост
фактическия състав, въз основа на който наказващия орган е задължен да анулира
фиша. С оглед на това и съдът счита, че правилно наказващия орган не е извършил
такова анулиране, тъй като не са изпълнени всички законови предпоставки за
това. Ето защо и съдът счита, че изложените аргументи от жалбоподателят не са
основателни.
От друга страна санкцията е приложена правилно, доколкото именно
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП сочи какъв размер трябва да се
наложи. Доколкото и същият е в твърд размер наказващият орган е нямал
възможност за индивидуализация на същата.
От друга страна не са налице и основанията да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.
Съобразно изхода на спора, обаче, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да
бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2011638, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП на Ж.А.Б., ЕГН **********,
като ** на „Ин Тайм“ ООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА Ж.А.Б.,
ЕГН **********, като ** на „Ин Тайм“ ООД с ЕИК ********* да заплати на ОД на
МВР Пловдив направените по делото разноски в размер на 80.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.