Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 11.07.2012 година, постановено по гр. дело № ... по описа на Горнооряховски районен съд за 2011 година, Г. С. Г. е осъден да заплати на З. „А. Б.”, гр. С. сумата от 4 094,28 лв., платено застрахователно обезщетение в размер на пазарната стойност на нанесената имуществена вреда на автомобил при пътнотранспортно произшествие на 02.01.2008 година на главен път І – 4 км. 152 + 800, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 25.07.2011 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 891,99 лв., разноски по делото. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 4 722,77 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е обжалвано от З. „А. Б.”, гр. С. в отхвърлителната му част с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен вцялост с присъждане на разноски за въззивното производство. Позовава се на неправилна преценка на събраните по делото доказателства. В нарушение на материалния закон съдът взел предвид овехтяването на подменените части по увредения автомобил. Овехтяването било без правна стойност по причина, че ако не би се случиÙо пътнотранспортното произшествие, не би се наложила подмяна на части. Ответникът по жалбата - Г. С. Г. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Ищцовата страна - З. „А. Б.”, гр. С. - излага в исковата си молба, че ответникът е причинил пътнотранспортно произшествие на 02.01.2008 година на главен път І – 4 км. 152 + 800, от което били нанесени вреди. За тях ищецът, по силата на договор за застраховка, заплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил. Тъй като ответникът не е имал застраховка „гражданска отговорност” нито е притежавал свидетелство за правоуправление, по реда на настоящото производство се търси присъждане на платеното по застрахователната полица в размер на сумата от 4 722,77 лв., ведно със законна лихва и разноски. Ответната страна – Г. С. Г. - оспорва исковете с възражение, че няма вина за процесното транспортно произшествие, вида на вредите по застрахования автомобил и тяхната стойност. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Ответникът е причинил пътнотранспортно произшествие на 02.01.2008 година на главен път І – 4 км. 152 + 800, от което били нанесени вреди лек автомобил „Тойота Корола Версо 2.0 ТД”. Собственикът на повредения автомобил е бил в договорни отношения с ищеца и по силата на застрахователното правоотношение помежду им последният е заплатил обезщетение в размер на сумата от 4 722,77 лв. – решението в необжалваната част във връзка с правилата на чл.296, т. 2, предложение първо и чл. 297 от ГПК. Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на иска в търсения размер. Транспортният инцидент, причинените вреди по застрахования автомобил и плащането на обезщетение от страна на ищеца запълват фактическия състав на регламентираното в чл. 213, ал. 1 от ЗК регресно право на ищеца-застраховател. Неговият обем законът фиксира като стойност на платеното обезщетение иобичайните разноски, направени за неговото определяне. В тази стойност се включва и исковата сума. Виждането че подменените части имат овехтяване, а заради това – и по-ниска стойност, не рефлектира върху стойността на вредата, щом като тя може да бъде отстранена единствено с нови части. Стойността на последните е меродавна за определяне на застрахователното обезщетение, оттам и на обема на регресното право, защото ако тези разходи не се направят, автомобилът не би бил в експлоатационното си състояние преди пътнотранспортното произшествие. Като основателен в търсения размер, искът следва да бъде уважен вцялост. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от КЗ сочат, че ищецът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 12,57 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 11.07.2012 година, постановено по гр. дело № ... по описа на Горнооряховски районен съд за 2011 година, в частта, с която искът на З. „А. Б.”, гр. С. против Г. С. Г. е отхвърлен за разликата от присъдената сума от 4 094,28 лв. до пълния претендиран размер от 4 722,77 лв., вместо което постановява: Осъжда Г. С. Г. от гр. Г., ул. „Б.” № 4, вход „б”, етаж ІІІ, ЕГН: * да заплати на З. „А. Б.”, гр. С. сумата от 628,49 /шестстотин двадесÕт и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ лв., платено на застраховано лице обезщетение по застраховка „Пълно каско валутна клауза”, ведно със законната лихва върху вземането по чл. 86 от ЗЗД, считано от 25.07.2011 година до окончателното му заплащане, на основание чл. 213, ал.1 от Кодекса за застраховането, както и сумата от 12,57 /дванадесет лева и петдесет и седем стотинки/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |