ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37
гр. Варна , 07.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20213001000191 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК вр. чл.129, ал.3 ГПК и е
образувано по частна жалба на К. А. П. от гр.Варна против определение №232/02.03.2021 г.,
с което е прекратено производството по т.д.№133/2021 г. по описа на Варненски окръжен
съд.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт като
твърди, че е налице правен интерес от водения иск, доколкото при успешното провеждане,
ще доведе до прекратяване на изпълнителното производство.
Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВОС е образувано по предявени от жалбоподателя срещу
„Бизнесконсулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и П. А. П. от гр.Варна,
искове за прогласяване нищожността на договори за заем, сключени между „Бизнесконсулт“
ООД и П. А. П. в периода 2015 г. – 2019 г. на обща стойност 26643.64 лв. и договор за
обективна новация от 2017 г., по силата на който задължението на „Бизнесконсулт“ ООД за
плащане на стойността на положен от П. П. личен труд по договори за изработка е новирано
в задължение по договор за заем за сумата от 10826 лв., като противоречащи на закона -
чл.38, ал.1, пр.1 ЗЗД, а в евентуалност поради заобикаляне на закона.
В исковата молба ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество,
притежаващ половината от размера на дяловете от капитала, като в периода 2015 г. – 2019 г.,
другият съдружник П. П. е сключил с „Бизнесконсулт“ ООД, представлявано от него като
управител, множество договори за заем, в общ размер на 26643.64 лв. Твърди, че договорите
са сключени без наличието на валидо взети решения от общото събрание на съдружниците,
поради което са нищожни. Излага че с влязло в сила решение №2/03.01.2020 г., постановено
по т.д.1051/2019 г. по описа на ОС – Варна, дружеството е осъдено да заплати на Пламен П.,
сумата от 26643.64 лв. по договорите за заем, сключени между „Бизнесконсулт“ ООД и П.
А. П. в периода 2015 г. – 2019 г., а с влязло в сила решение №109/05.06.2020 г. по в.т.д.
№151/2020 г. по описа на ВнАС, ответното дружество „Бизнесконсулт“ ООД е било осъдено
1
да заплати на П. П. и сумата от 10826 лв. по договор за новация. Твърди, че въз основа на
влезлите в сила решения и издадените изпълнителни листи е било образувано изпълнително
дело №20218950400256 по описа на ЧСИ Л. С., по което е насрочен опис и оценка на
недвижими имоти - ид.ч. от земя и самостоятелен обект в сграда, които са част от къща за
гости „Вила Дива“, чрез която „Бизнесконсулт“ ООД извършва стопанската си дейност.
Интересът от предявените искове за нищожност ищецът обосновава с твърдението, че
последиците от нищожните сделки се отразяват пряко и негативно върху имуществото на
дружеството, което рефлектира върху правата на ищеца като съдружник и в частност
правото му на дивидент.
Действително съдружникът не е лишен от възможността да иска прогласяване
нищожността на сделка, сключена от дружеството, но допустимостта на такъв
установителен иск не е безусловно прогласена, а обусловена от наличието на правен
интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка. Преценката за наличие на
правен интерес се извършва от съда за всеки случай конкретно. Наличието на правен
интерес, като абсолютна процесуална предпоставка, при предявяване на установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК е прието и в решение №133/22.11.2011г. по т.д. №17/2011г. на ВКС, ТК,
І т.о, според което установителният иск е допустим, само когато с установителното решение
ще се постигне целения резултат и няма да се налага да се води след това друг иск.
В случая влезлите в сила осъдителни решение между „Бизнесконсулт“ ООД със
седалище гр.Варна и П. А. П., с оглед присъщото им действие са задължителни за тях и се
ползват с изпълнителна сила и дори при постановяване на положително решение по
исковете за нищожност на договорите, ищецът не може да постигне целения резултат, тъй
като това решение не би било основание за преодоляване на вече формираната сила на
пресъдено нещо и отпадане на изпълнителната сила на осъдителното решение в
отношенията между взискателя и длъжника.
Установителните искове са недопустими и когато лицето има правна възможност да
защити своите права по друг ред – с осъдителен иск. В случая, с оглед на наведените
твърдения, ищецът разполага с правната възможност да води осъдителни искове по реда на
145 от ТЗ, с които да защити членствените си права и имуществени интереси.Това е така и
защото чрез тези искове ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор, но
едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели. Спрямо тези права,
които могат да бъдат предмет на другите искове, установителният иск е субсидиарна форма
за защита.
Несъстоятелни са доводите относно хипотетичното накърняване на правото на
дивидент, т.к. правото на дивидент подобно на ликвидационния дял възниква при
определени условия, които нямат връзка и не зависят от сключените договори за заем и
новация. Правото на иск като субективно право и като средство за правна защита на
субективните права в гражданския процес, е предоставено само на онзи правен субект, който
реално, ефективно може да постигне удовлетворително осъществяване на индивидуални
права, признати от правната норма. Недопустим е, както е в процесния случай, иск за защита
на субективно право, пораждането на което е предполагаемо и е в зависимост от бъдещи
несигурни събития, респективно се основава на правно очакване.
Наред стова следва да се посочи, че дори да са успешно проведени, решенията по
искове по чл.26 ЗЗД не биха довели до прекратяване на изпълнителното производство,
доколкото жалбоподателят се явява трето лице за изпълнителното производство, а защитата
на третите лица в изпълнителния процес е изчерпателно предвидена в разпоредбите на
чл.435 и чл.440 ГПК. В случая, търсената с исковете по чл.26 от ЗЗД не обосновава
приложение на посочените норми.
Това налага извода за недопустимост на исковете, поради което образуваното въз
2
основа на тях производство, следва да бъде прекратено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което частнната жалба, следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. А. П. от гр.Варна против
определение №232/02.03.2021 г., с което е прекратено производството по т.д.№133/2021 г.
по описа на Варненски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд
на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3