№ 12753
гр. С, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110102108 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.149 и сл. ЗЕ.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С...., срещу ответника М.П.
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С...., с предявени искове и молба до
съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че
ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - общ размер на 2122,73 лева/лв./, от които
1646,53лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 1.11.2018г. до 30.4.2020г., ведно със законна лихва от 1.9.2021г. до изплащане на
вземането, 401,24 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 23.8.2021г., както и
62,40лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия/ДР/ за периода
1.1.2019г. до 29.2.2020г., ведно със законна лихва от 1.9.2021г. до изплащане на вземането, и
12,56лв. - законна лихва за забава за ДР за периода от 31.1.2019г, до 23.8.2021г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.С...., магазинно помещение, с аб.№
3903/инсталация № **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 51188/2021г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на
§ 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр.С...., магазинно помещение, с аб.№
3903/инсталация № **********. Посочва, че съгласно действащите през този период общи
1
условия ОУ/чл.40, ал.1/ срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на
месечните дължими суми е в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване от продавача на данъчна фактура. В този смисъл, заплащането на
дължимите суми е най-късно 20 число на следващия месец, с изтичането на последния ден
от този срок, ответникът в настоящото производство изпада в забава. Твърди се, че ако
„М.П.“ ООД е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки
месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да
предяви възражение по чл.40, ал.2 от ОУ. До дата на подаване на ИМ в съда в
деловодството на ищеца не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат
преразгледани съответните начислени суми.
Дружеството ищец е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати
доброволно дължимата сума, както и че ако „М.П.“ ООД, не заплати същата в 7-мо дневен
срок от получаване на писмото, “...” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по
реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това
Въпреки отправената покана ответникът не е заплатил стойността на доставената
топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение, затова
ищецът е пристъпил към съдебно реализиране на претенциите си чрез подаване на заявление
по чл.410 ГПК, срещу което ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.Счита исковата молба за
допустима, но неоснователна. Твърди, че ищеца не е доставил услугата, която претендира в
посочения размер и за посочения период, като твърди, че в процесния магазин няма
отоплителни тела, нито минават отоплителни тръби. Оспорва се, че сумите са погасени по
давност.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковете, като се прави искане вещото лице
по СТЕ да посети имота лично, преди да изготви експертизата и да отговори на въпросите
на ищеца.
С определение по чл.140 ГПК с № 8236/31.3.2022г./л.80-82 от делото/ за БЕЗСПОРНО
Е прието между страните и те признават следните права и обстоятелства – сключен договор
между страните за спорния обект, за процесния период, за доставка на ТЕ за стопански
нужди.
В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, се представлява от
юр.консулт по пълномощие, като поддържа предявените искове и моли да се уважат.
Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК/л.163 от делото/.
В о.с.з. ответника, редовно призовани, не се явява представляващия управител на
дружеството, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа направените с ОИМ
възражения.
В о.с.з. третото лице помагач Д ЕООД, ЕИК ..., редовно призован, не се представлява
2
от управителя си, от юр.консулт или адвокат. Депозирало е писмена молба с вх.
№114149/6.6.2022г./л.110-133/ с доказателства за отчитане на аб.№3903, като е отбелязано,
че радиаторите за отопление са демонтирани и е без отоплителен щранг/щранг лира/.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, и съгласно законовите
норми уреждащи процесните отночениея, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи – Общи
условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от “...” ЕАД на потребители в гр.С, приети с
решение по протокол № 23 от 3.8.2007г. на С.... “...“ ЕАД на основание чл.149, ал.1 ЗЕ и са
одобрени с Решение № ОУ-033/8.10.2007г. на ДКЕВР, на основание чл.212, ал.1, т.4 ЗЕ/л.8-
19/; Удостоверение за актуално съС.ие на „...” ЕАД/л.20-23/; Договор от 29.7.2015г. скл.от
ищеца с ТС ЕООД/л.24-30/; пълномощно за ищеца за подаване на ИМ/л.31/; Извлечение за
дължими суми за аб.№ **********/л.32/; Договор №9/17.10.2018г. скл.от 3ЛП Д ЕООД с ЕС
с адрес гр.С, ул.Т №5, вх.А и Б/л.33-35/; Решение на ЕС от 1.10.2018г./л.36/; пълномощно за
представителство на ЕС/л.37/; писмо покана от ищеца до ответника за доброволно
заплащане на дължимите суми от 11.1.2021г. с обратна разписка, че пощенската пратка не е
потърсена от ответника/л.38-41/; Договор № 37049/3903 от 22.1.2018г. скл.между ищец и
ответник за доставка на ТЕ за срок от три години до 1.12.2020г./л.42/; Заявление за
откриване на партида по код на платец 1067739 и аб.№ 3903 за ответника от
22.1.2018г./л.43-44/; Договор за наем от 21.11.2017г. скл.от ЕС с ответника, с нотариална
заверка на подписите, за магазинно помещение с площ от 252,2кв.м. с адрес гр.С, ул.Т № 5А
със срок за три години до 31.11.2020г./л.45-56/; Данни от търг.регистър за ответника към
6.8.2021г. и 20.8.2021г./л.57-60/; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК с вх.№ 48757/1.9.2021г. по което е образувано ЧГД№ 51188/2021г. по опис на
СРС/л.61-64/; с-ка от Търг.р-р за актуално съС.ие на ответника към 31.3.2022г./л.78-79/.
По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ЧГД
№ 51188/2021г. по опис на СРС.
По делото съдът е приел молбата на 3-то лице помагач Д ЕООД, ЕИК ..., с вх. №
114149/6.6.2022г. с приложените към нея доказателства за отчитане за ТЕ в процесния
магазин нает под наем от ответника с аб.№ 3903/л.110-133/, като от тези доказателства се
установява, че в магазина няма отоплителни уреди/демонтирани са/ и е без щранг лира.
От заключението на приетата по делото СТЕ/л.139-151/, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, като същата не е оспорена от страните, се установява,
че сумите начислени за процесния магазин са за сградна инсталация и подгряване на топла
вода. За процесния период не са изготвяни изравнителни сметки. Общата сума начислена за
ТЕ е в размер на 2086,12лв., като в сумата не са включени стари задължения и корекции, а
също не е включена сумата за услуга за ДР. Общия топломер на АС е бил преминал
метрологична проверка за годност. Вещото лице е посетило процесния магазин на две
3
различни дати, в различно часово време за да извърши оглед на място, но и на двете дати
магазина е бил затворен/3.5.2022г. и 5.5.2022г./.
От заключението на приетата по делото ССЕ/л.154-155/, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, като същата не е оспорена от страните, се установява,
че за процесния период ответника е извършил плащане за ТЕ на сума от общо 453,99лв., а
незплатени главници са останали в общ размер на 1708,93лв./1641,73лв. за ТЕ и 67,20лв. за
ДР. Лихвите са на обща стойност 413,80лв., от които върху ТЕ – 401,24лв., а върху ДР-
12,56лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай спор между страните няма, че ответника е сключил Договор №
37049/3903 от 22.1.2018г. с ищеца за ползване на предоставени услуги за сградна инсталация
и подгряване на топла вода за спорния магазин находящ се на адрес: гр. С...., магазинно
помещение, с аб.№ 3903/инсталация № **********, за срок три години до 1.12.2020г. Затова
съдът достига до извод, че страните са били в облигационна връзка по силата на договора и
ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за стопански нужди.
По безспорен начин се установи, че за процесния магазин е начислена ТЕ за сградна
инсталация и за подгряване на топла вода, като видно от ССЕ приета по делото ответника
частично е заплатил дължими суми в общ размер за аб.си номер в размер на 453,99лв. в
период 25.7.2019г.-14.5.2021г./л.159 от делото/ чрез три плащания по банков път и чрез Изи
пей, с което по същество той е направил извънсъдебно признание на своите задължения,
затова е платил частично.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че исковете за главници са основателни и
следва да се уважат.
По отношение определяне на размера съдът следва да разгледа възражението за
давност направено от ответника. Видно е от приетата ССЕ, че сумите са начислени за
период 1.11.2018г.-30.4.2020г., а заявление по чл.410 ГПК в съда е подадено на 1.9.2021г., и
като се вземе предвид, че съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС,
4
плащанията за ТЕ се причисляват към „периодичните плащания”, като такива,
характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви и като такива за тях се
прилага 3 годишна погасителна давност, като относно лихвите на основание чл.111, б. „в”
ЗЗД, също е приложима 3 годишната погасителна давност, то съдът достига до извод, че
задълженията преди 31.7.2018г. са погасени по давност, но е видно че претенциите на ищеца
са за суми начислени след 1.11.2018г. Следователно суми погасени по давност няма по
отношение на главниците, затова главниците за ТЕ и ДР следва да се уважат в предявените
размери.
Следва да се уважи предявената законна лихва от дата на подване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 1.9.2021г. върху двете главници.
Следва да се уважи лихвата за забава върху ТЕ в предявения размер, защото тя също не
е погасена по давност.
По отношение на претенцията на ищеца за мораторна лихва върху ДР а от 31.1.2019г.
до 23.8.2021г. в размер на 12,56 лева същата е неоснователна и не следва да се уважава. По
тази претенция съдът намира следното - в общите условия/ОУ/ на ищеца няма установен
специален ред за настъпването на изискуемостта на вземането за стойността на услугата
дялово разпределение/главницата/, поради което приложими са правилата на Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/ и в частност чл.84, ал.2 ЗЗД по отношението на изпадането
на ответника в забава. По делото няма други данни за покана на ответника да заплатят
стойността на услугата дялово разпределение/ДР-главницата/ освен подаването на заявление
по чл.410 ГПК пред СРС на 1.9.2021г. по ЧГД№ 51188/2021г. по описа на СРС. Затова искът
за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на услугата дялово
разпределение за процесния период (преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК в
съда) е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли за предявената сума от 12,56 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е направил разноски за двете производства в общ размер на 768,36 лева, от
които 118,36лв. за платена ДТ, и 200лв. за юр.к.възнаграждение за исково и 50лв. за
заповедно по ЧГД№ 51188/2021г. на СРС, 400лв. депозити за експертизи. С оглед
възражението на ответника следва да се присъди за юр.к.въз-ние само 100лв. Така
съразмерно с уважените искове в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 664,41лв. за двете производства от обща сума 668,36лв. Ищецът е представил списък по
чл.80 ГПК и е приложен по делото на л.163 от делото.
Ответника не е представил списък по чл.80 ГПК, но претендира по договор за правна
защита 500лв./л.109 от делото/платени в брой на ръка. Срещу възнаграждението ищеца е
5
възразил като прекомерно, затова съдът като взе предвид, че делото не е с фактическа и
правна сложност, едно типово дело/с оглед многото разглеждани такива от СРС/, като
дейността на адвоката се изчерпва с участие в две о.с.з., защото ОИМ е подаден от
ответника чрез неговия управител и е подписан от самия управител. Следва да се вземат
предвид при определяне на адв.хонорар и решение на Съда на Европейския съюз (първи
състав) от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, по тълкуване на чл.101,
параграф 1 ДФЕС във вр.чл.4, параграф 3 ДФЕС и произтичащото от него задължение на
съда да проверява във всеки случай дали с оглед конкретните условия прилагането на
правната уредба на адвокатските възнаграждения действително отговаря на легитимни цели,
в случая се налага извод, че претендиране на адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева за явяване в 2 о.с.з. не изпълнява легитимните цели за репариране на разноски по
делото, а по-скоро за злоупотреба с права. Затова съдът следва да присъди по 100лв. за всяко
явяване на адвоката в о.с.з., т.е. да намали хонорара до 200лв. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете за адв.хонорар на ответника следва да се присъди сумата от 1,18лв. от
общата сума от 200лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец „...” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С...., и ответник М.П. ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С...., че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща
сума от 2110,17 лева, от които 1646,53лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.11.2018г. до 30.4.2020г., ведно със законна
лихва от 1.9.2021г. до изплащане на вземането, 401,24 лв. - законна лихва за забава от
31.12.2018г. до 23.8.2021г. върху главница за ТЕ, както и 62,40лв.- представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия/ДР/ за периода 1.1.2019г. до 29.2.2020г., ведно със
законна лихва от 1.9.2021г. до изплащане на вземането, като сумите са начислени за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.С...., магазинно помещение, с аб.№
3903/инсталация № **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 51188/2021г. на СРС, на основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска за сумата от 12,56лв. - законна лихва за забава върху
главница за ДР за периода от 31.1.2019г. до 23.8.2021г.
ОСЪЖДА М.П. ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С...., да заплати
на „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С...., СУМАТА от 664,41
лева/лв./, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото
исково производство и по ЧГД № 51188/2021г. на СРС съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1, ал.5 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С...., да заплати
6
на М.П. ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С...., СУМАТА от 1,18
лева/лв./, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по исковото
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.5
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д ЕООД, ЕИК ..., като трето лице-
помагач на страната на ищеца „...” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение, като на
ищеца се изпрати по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7