РЕШЕНИЕ
№ / 05.07. Година
2018 гр.
С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.06. 2018 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. СИМИТЧИЕВ
и
секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията
СИМИТЧИЕВт.д.
№ 352 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от “Б.И
С.” ООД, ЕИК: ***, седалище гр.С.З., адрес на управление: ***, представлявано
от В.Й.А. против Х.Д.Р., ЕГН:**********,***,
с която е предявен иск за признаване за установено, че ответника Х.Д.Р.,
ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, дължи на „Б.И С." ООД, ЕИК:***,
седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от В.Й.А., ЕГН:**********,
сума в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, представляваща
задължение по запис на заповед от дата 07.05.2006г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК, до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Правната квалификация на предявения иск –
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.535 и чл.538 ТЗ.
В исковата молба, ищецът сочи, че на 07.05.2006г.,
подписвайки запис на заповед, Х.Д.Р. се е задължил да заплати на „Б.И С."
ООД, гр.С.З., сума в размер на 50 000 лева, със срок за погасяване на
задължението до 30.12.2016г.
Твърди
се, че тъй като в договорения срок, дължимата сума не е заплатена, на
07.08.2017г. ищецът подал заявление по реда на чл.417 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№2309/2017г. на РС - гр.К., като по заявлението съдът издал
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
изпълнителен лист.
Сочи
се, че след връчване на призовката за доброволно изпълнение от частен съдебен
изпълнител, ответника е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Поради това,
за „Б.И С." ООД, гр.С.З. е налице правен интерес от установяване съществуването
на вземането по издадения от ответника Х.
Д. Р. запис на заповед.
Във
връзка с изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 от ГПК да приеме за установено, че
ответника Х.Д.Р., ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, дължи на „Б.И С."
ООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от В.Й.А.,
ЕГН:**********, сума в размер на 50 000,00лева /петдесет хиляди лева/,
представляваща задължение по запис на заповед от дата 07.05.2006г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.417
от ГПК, до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендира
направените по делото съдебни и деловодни разноски и разноски за адвокатско
възнаграждение.
С
исковата молба представя писмени доказателсдтва и прави исконе за приемате им.
Моли
да бъде изискано ч.гр.д.№2309/2017г. на РС гр.К., Гражданска колегия П1-трети
състав и приложено по настоящото дело.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че предявения
установителен иск е допустим, но неоснователен като оспорва същия и излага
съображения.
Твърди,
че ищеца се позовава на запис на заповед, издадена на 07.05.2006г. 3адължителното
съдържание на записа на заповед е посочено в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ.
Като част от това съдържание в т.3 от посочената разпоредба е предвидено
изписване на падежа в текста на документа. Сочи, че в представения запис на
заповед в текста на документа се чете "на падежа или при поискване след
тази дата". Поддържа, че записът на заповед е абстрактна сделка и поради
това се подчинява на императивни изисквания за съдържание и форма. Липсата на
такова съдържание или на част от него е санкционирано с разпоредбата на чл.536
ал.1 от ТЗ. Посочва, че в случая е вписан падеж 30.12.2016г и алтернативно “или
при поискване”, като по силата на чл.537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат
правилата за менителницата. Поради тази причина, падежът на запис на заповед се
определя по реда на чл. 486 от ТЗ. Сочи, че съгласно тази разпоредба, падежът
може да бъде определен по един от четирите начина посочена ал.1 на нормата. В
чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ е предвидено, че падежа може да е „на предявяване”, а в
т.4 "на определен ден". В текста на документа не се съдържа изрично
посочване на падежа. Вписването на "дата 30.12.2016г. или при поискване
след тази дата", не води до определяне на конкретна дата за плащане. Падежът
следва да е ясно и точно определен. Реквизитите на запис на заповед относно
определяне на падежа като точна дата на плащане не допускат алтернативна
възможност при поискване. Липсата на посочване на падеж съобразно законовите
изисквания води до нищожност на записа на заповед С оглед на изложеното
съображение, твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.535, т.3 от ТЗ, тъй като записа на заповед не съдържа един падеж, определен по реда на чл.486,
ал.1 от ТЗ, като това води до приложението на чл.536, ал.1 от ТЗ и записа на
заповед следва да се счита за нищожен, тъй като не са налице изключенията на
ал.2, ал.3 и ал.4 от посочената разпоредба. Посочва, че изводът, че при
посочването на повече от един падеж, записа на заповед е нищожен, следва и от
разпоредбата на чл.486, ал.2 от ТЗ, съгласно която менителницата, издадена с
падежи, определени по друг начин или с последователни падежи е нищожен.
С
оглед на изложеното заявява, че записът на заповед, на който ищеца основава
вземането си е нищожен, поради което въз основа на него не може да се
претендира плащане от ответника в качеството му на издател, тъй като
изискването на чл. 535 от ТЗ за определени реквизити на записа на заповед, е
изискване за формата на документа. Поради това, след като е налице недостатък в
тази форма, а именно нарушено е изискването на чл.535, т.3 от ТЗ, не може да
възникне задължение за плащане.
Извън
изложените съображения за нищожност на този запис на заповед, оспорва
съдържанието на документа. Твърди, че никога не е поемал задължение за плащане
по този запис на заповед в размер на 50 000 лв спрямо ищеца. Оспорва се
съдържанието на документа, както и факта, че ответникът е негов издател и че се
е задължил да заплати сумата на ищеца. Ищецът не посочвал основания за
вземането си. В исковата молба не се съдържали факти относно съществуването на
каузално правоотношение между издателя на записа на заповед и поемателя. Записът
на заповед е абстрактна сделка, тя обезпечава едно вземане, но не установява
произхода на вземането. Поради липса на изложени основания за наличие на
каузална сделка, не може да вземе становище относно основанията на ищеца.
Моли
съда да отхвърли предявения установителен иск за съществуване на вземане по
чл.422 от ГПК и да му присъди направените по делото разноски.
Не
възразява да се приемат представените от ищеца писмени доказателства от които
ще се ползва.
Моли,
с оглед на заявеното оспорване на представения запис на заповед, съдът да
задължи ищеца да представи оригинала на представеното по делото ксерокопие на
запис на заповед, след което да му бъда дадена възможност да направи
доказателствени искания относно назначаването на технически и графологични
експертизи за установяване на време и начин на попълване на бланката на записа
на заповед с машинописен текст и автентичност на положения подпис на издателя.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищецът сочи, че наведените от ответника излага теоретични съображение за нищожност
на записа на заповед подписан от него на дата 07.05.2006г., по силата на който
се е задължил към ищеца, ще обсъди по съществото на спора.
Заявява,
че ще се ползва от представения като доказателство по делото запис на заповед
издаден на 07.05.2006г.
Сочи,
че оригиналът на запис на заповед, издаден на 07.05.2006г. е приложен по
ч.гр.д. №2309/2017г. по описа на РС гр.К., което дело е поискал да бъда
приложено по настоящото с подаване на исковата молба и което вече е приложено
по делото.
Заявява,
че от документите по ч.гр.д. №2309/2017г. по описа на РС гр.К. е видно, че
ответника вече се е запознал с представеният по частното гражданско дело
оригинал на записа на заповед, като счита, че с представеният от него писмен
отговор по настоящото дело, същият е следвало да направи своите
доказателствени искания за назначаване на експертизи, а направеното от него
искане да му бъде дадена последваща такава възможност е вид шиканиране на
процеса.
Ответникът Х.Д.Р. е депозирал допълнителен
отговор, с който твърди, че ищецът не излага никакви основания,
факти и обстоятелства свързани с издаването на записа на заповед.
Заявява,
че ищецът не излага факти в обстоятелствената част на исковата молба относно
кога и защо е издаден записа на заповед, по какъв повод, какво задължение е
поел за да заплати на ищеца сумата по издадения запис на заповед, как и по
какъв начин е получил тази сума, ако му е предоставена такава. Отново оспорва
съдържанието на документа и факта, че е негов издател и че е поемал
задължението да заплати на заповедта на ищеца сумата от 50 000 лв.
Оспорва
твърдението на ищеца, че оригиналът на записа на заповед е приложен по ч.гр.д.
№ 2309/2017г. по описа на РС гр.К., което дело е приложено към настоящето, като
твърди, че в частното гр. дело не се съдържа оригинал на записа на заповед. Ето
защо поддържа искането си съдът да задължи ищеца да представи оригинала на
запис на заповед. Ако по делото е налице оригинал на записа на заповед, то моли
с оглед направеното от него оспорване,
съдът да открие производство по оспорване на документа на осн. чл.193 от ГПК.
Във връзка с това прави следните доказателствени искания:
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Ищецът
основава иска си на твърдения, че е носител на неудовлетворено парично
притезание, произтичащо от запис на заповед, издаден на 07.05.2016г., с който
ответника се задължил безусловно да му заплати сумата от 50000 лв.
По
делото безспорно се установява, че документът, на който се основава вземането,
наименован „запис на заповед“, е подписан за издател от ответника Х.Д.Р..
Представеният документ според съда обаче не
съставлява запис на заповед, тъй като падежът на поетото от издателя
задължението за плащане на сумата от 50000 лв е определен в противоречие с
чл.486 ТЗ. Съгласно чл.486, ал.1 ТЗ, приложим за записа на заповед на основание
чл.537 ТЗ,“ Падежът на менителницата може да бъде: 1. на предявяване; 2. на
определен срок след предявяването; 3. на определен срок след издаването; 4. на
определен ден.“ Според ал.2 на същия текст, „менителница, издадена с падежи,
определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.“
В
настоящия случай, видно от текста на процесния запис на заповед, в същия е посочено
в заглавната част „Запис на заповед“, по-надолу: „дата и място на издаване –
07.05.2006г., гр.С.З.“, „падеж – 30.12.2006г.“, по-нататък: „За сумата от 50000
лв, платими по левовата равностойност по фиксинга на БНБ на дата (не се
посочва)“, след това: „На падежа
30.12.2016г. или при поискване и след тази дата ще заплатя по тоя запис на
заповед без протест на заповедта на В.Й.А. от гр.С.З., ЕГН:**********, в
качеството му на управител на СД“Б.“ седалище С.З., сумата 50000 лева, платими
по фиксинга на БНБ на дата……. „При закъснение, ще платя и законна лихва.“
По-надолу се посочва: „Платец: Х.Д.Р. ***, изд. на 03.08.1992г. от МВР К., ЕГН:**********.“
По-нататък е посочено: „Сумата е платима в гр.С.З. на 30.12.2016г. в 10ч. в
нотариалната кантора на нотариус С.М., вписана под №87 на Нотариалната камара,
с адрес ***“. Накрая е изписано: „Издател, налице е подпис, а по-надолу е
посочено: „Правата по настоящия ще се претендират при нарушение на
договореностите между страните!“
Видно
е, че освен ясното изявление, че записът на заповед е платим на падеж
30.12.2016г. в офиса на посочения нотариус, е налице и изявлението „или при
поискване и след тази дата“, което на практика сочи на посочен втори падеж „при
поискване след 30.12.2006г.“, т.е. очевидно, при предявяване на ценната книга
на издателя след посочената дата.
Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях се поставят
строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на акта, за
съдържанието на които законът съдържа императивни норми, за които дори съдът
следи служебно. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен
от закона, включително за определяне на падежа /чл.535 т.3 вр. чл. 486 ал.1 вр.
чл.537 ТЗ/ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен
ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно
тълкуване. В настоящия случай, по изложените по-горе съображения, това не е
така. В случая, не става въпрос за договор, при който клаузите, при неяснота,
могат да бъдат тълкувани в тяхната взаимовръзка, с оглед установяване на
действителната воля на страните, а за строго формална сделка, по отношение на
която законодателят очевидно не допуска такова тълкуване, въвеждайки ясни
реквизити и конкретно относно падежа, съвсем по-ясни правила за определянето
му, предвиждайки изрично нищожност на цялата ценна книга, ако падежът е определен
по различен от посочените в чл.486, ал.1 начини. Такъв именно е и настоящия
случай.
Освен гореизложеното, следва да се
посочи, макар текста „Правата по настоящия ще се претендират при нарушение на
договореностите между страните!“ да е изписан след подписа на издателя, това
изявление, обективирано в ценната книга, съставлява според съда условие за
претендиране правата по ценната книга, чието авторство също следва да се отнесе
към издателя на записа на заповед, доколкото издателят е поставил подписа си
точно над него без възражения, задрасквания и пр., а поемателят не е и твърдял,
че авторът на изявлението е друг. Това, от своя страна, е самостоятелно
основание за нищожност на записа на заповед, тъй като опорочава безусловността
на поетото задължение по същия и води до липса на изисквания по чл.535, т.2 ТЗ
реквизит „безусловно обещание да се плати определена сума пари“.
По изложените съображения, съдът
намира, че с оглед установената нищожност на записа на заповед, от който ищецът
твърди, че произтича вземането му към ответника, предявеният по делото иск да
се признае за установено, че ответникът Х.Д.Р., ЕГН:**********, постоянен
адрес: ***, дължи на „Б.И С." ООД, ЕИК:***, седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ***, представлявано от В.Й.А., ЕГН:**********, сума в
размер на 50 000,00лева /петдесет хиляди лева/, представляваща задължение
по запис на заповед от дата 07.05.2006г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК, до окончателното
изплащане на дължимата сума, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на
ответника ще се присъдят разноските по делото от 2030 лв за адвокатски хонорар
и 383 лв за експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Б.И С.” ООД,
ЕИК:***, седалище гр.С.З., адрес на управление: ***, представлявано от В.Й.А.
иск за признаване за установено, че ответникът Х.Д.Р., ЕГН:**********,
постоянен адрес: ***, дължи на „Б.И С." ООД, ЕИК:***, седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ***, представлявано от В.Й.А., ЕГН:**********, сума в
размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, представляваща задължение по
запис на заповед от дата 07.05.2006г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК, до окончателното
изплащане на дължимата сума, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изп. лист по ч.гр. дело №2309/2017г. по описа на
Районен съд-К..
ОСЪЖДА „Б.И С." ООД, ЕИК:***,
седалище и адрес на управление: гр.С.З., *** да заплати на Х.Д.Р., ЕГН:**********,
постоянен адрес: ***, разноските по делото от 2030 лв за адвокатски хонорар и 383
лв за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред П.
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: