РЕШЕНИЕ
№ 595
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110210224 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И. Ч. А., ЕГН:********** чрез адв. Р. П. Р. срещу Заповед за
задържане на лице с рег. №227зз1513/09.07.2022г., издадена от Х. А. Е. на длъжност
„старши полицай“ при 03 РУ- СДВР.
В подадената жалба се излагат сведения за унищожаемост и нищожност на издадената
заповед поради обстоятелството, че на жалбоподателят му е ограничено правото да разбере
защо именно е задържан. Жалбоподателят счита също така, че издадената заповед няма
необходимото по закон съдържание, доколкото не е посочена дори правната квалификация
на твърдяното за извършено от него деяние. На следващо място, се посочва, че в издадената
заповед липсва каквато и да е фактическа обстановка. Моли се за отмяна на процесната
заповед, като се излагат доводи и относно липса на мотиви за нейното издаване.
В съдебно заседание жалбоподателят И. А. редовно призован, не се явява. Не се явява и
упълномощения му представител адв. Р. Р.. Процесуалният представител на жалбоподателя
е представил по делото писмени бележки входирани в СРС с №189499 от 13.09.2022г. В
същите са изложени твърдения, че в обжалваната заповед няма изложени мотиви относно
задържането на жалбоподателя, а също така, че излагането на мотиви в друг акт е допустимо
само ако същият изхожда от един и същ орган и ако задържаното лице е запознато с тях.
1
Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на издадената заповед за
задържане и в този смисъл се моли за неината отмяна. Моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът Х. А. Е.- редовно уведомен, не се явява. За него се явява юрисконсулт Х.в, който
намира, че процесната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган и при
спазване на закона. Намира, че мотивите за задържането на жалбоподателя са изложени в
изготвената по делото докладна записка. Моли за потвърждение на издадената заповед за
задържане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прилага по делото писмени
бележки, с които излага подробни мотиви за законосъобразността на издадената заповед.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
На 09.07.2022г. около 02:06 часа лицето Л. Д. П., ЕГН:**********, докато се намирал в
апартамента си, чул шум от счупване на пластмаса. Когато излязъл на терасата, същият
установил непознати за него лице, което чупело страничното огледало на собствения му лек
автомобил марка „О.“, модел „А.“ с рег. № ... П. се обадил на телефон 112 и потърсил
съдействие.
На място бил изпратен екип на 03 РУ- СДВР. При пристигането си на мястото на инцидента
служителите на 03 РУ установили на място жалбоподателя И. Ч., а също така и
действително счупено странично огледало на лек автомобил „О.“, модел „А.“ с рег. № ...
Жалбоподателят И. Ч. А. бил задържан за срок от 24 часа със Заповед с рег.
№227зз1513/09.07.2022г., издадена от Х. А. Е. на длъжност „старши полицай“ при 03 РУ-
СДВР, считано от 09.07.2022г. в 01:30 часа.
След подаден сигнал от лицето Л. П. в 03 РУ била образувана преписка с рег. №227000-
9682/2022г. по описа на 03 РУ- СДВР в хода на която били дадени сведения от Л. П., И. Ч.,
М. Б. и Г. В. Отделно от това, била изискана справка за получени сигнали към Национален
център „112“.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК- протокол за обиск на лице,
декларация, разписка за върнати вещи и пари от задържано лице, препис от книга за
задържани лица, удостоверение с рег. №513р-79339 от 19.08.2022г. от началник на 03 сектор
към отдел „Човешки ресурси“- СДВР, пр.пр. №35309/2022г. по описа на СРП, в която се
съдържат заявление, сведения, докладни записки, съдебномедицинско удостоверение,
протоколи за доброволно предаване, експертни справки.
Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав. Същите са еднопосочни, приети са по надлежния ред
и следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага допълнителен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
2
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да
оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество е основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по
смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР
правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият
заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното
производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, които са ограничили правото на защита на оспорващата страна и са препятствали
възможността й адекватно да я организира. Съдът намира, че видно от приложената по
делото заповед за задържане на лице в същата е посочено единствено, че са налице
„достатъчно данни за извършено престъпление“. В същата липсва каквато и да е фактическа
обстановка, както и описание на действията или бездействията на задържаното лице, от
които е направен извода от полицейските органи, че са налице данни за извършено
престъпление.
Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да
издаде процесната заповед за задържане, като неговият извод, че лицето е съпричастно към
евентуално извършено престъпление, без посочване на конкретните факти, които са
послужили за изграждане на този извод, е крайно недостатъчно и по съществото си
ограничава правото на защита на задържаното лице.
Изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е проявление на установеното в разпоредбата на
чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено
от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото П. и П. срещу България на ЕСПЧ също се приема, че в
заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на
задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към
случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва да знае за
кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да
организира своята защита чрез оборване на обстоятелства, като неспазването на тези
процесуални изисквания е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на
ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно
от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка –
докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В случая е
налице такъв документ, съдържащ мотиви, а именно приобщените по делото докладни
записки. Посоченото тълкуване на закона по отношение на заповедта за задържане, обаче, е
в колизия с гаранцията, регламентирана в чл. 5, § 2 от ЕКПЧ. В този смисъл, доколкото
3
докладните записки не са били представени незабавно на жалбоподателя, не може да се
приеме, че към момента на задържането му, а и към момента на връчване на препис от
обжалваната заповед, жалбоподателят е бил уведомен и е бил наясно с фактическото
основание за задържането си. С оглед на изложеното съдът намира, че е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя и в частност на това да разбере на какво основание
бива задържан, за да може да организира адекватно защитата си.
На следващо място, се установява и несъобразяване с целта на закона – отменително
основание по чл. 146, т. 5 АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност,
приложим в административното производство чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24 часа
по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има
превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР
съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по изключение е
приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция
при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е
призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е след
извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от
никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена. По делото не се установява
със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на
престъпление. Не е имало и данни за опасност от укрИ.е на жалбоподателя, като със същия
по време на задържането не са извършвани никакви процесуално-следствени действия. Със
задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма
степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира, че издадената
Заповед за задържане на лице се явява незаконосъобразна такава и подлежи на отмяна.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на
оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона
за адвокатурата /ЗА/, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка;
материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Видно от приложената на
л. 42 от делото декларация за правна помощ и съдействие, на жалбоподателя е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Член 36, ал. 2 от ЗА гласи, че размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския
съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. В чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, в случая за дело по
Закона за Министерството на вътрешните работи, възнаграждението е 400 лева. С оглед
цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че адв. Р. Р. осъществява безплатна
адвокатска помощ по делото и има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/в случая 400 лева/ и СДВР следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Р. именно
в посочения размер от 400 лева, както и сумата от 10 лева, представляваща заплатена от
адвоката държавна такса за разглеждане на делото /предвид приложеното по делото на л. 10
платежно нареждане/.
Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. №227зз1513/09.07.2022г., издадена от Х. А.
Е. на длъжност „старши полицай“ при 03 РУ- СДВР, с която И. Ч. А., ЕГН:********** е
задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Столична дирекция на вътрешните работи да
заплати на И. Ч. А., ЕГН:********** сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5