№ 229
гр. гр.Несебър, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101618 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.и.К.“
ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д.З.а против Т.И.М., гражданка на Р.Ф., родена на
**********г., с адрес в Р.Б.: гр. С.В., м. „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. **.
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В.и.К.” ЕАД и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. С.В., м. „Ю.п.п.“, жил. сграда „М.Д.“, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. **, със заведена партида в базата данни с аб.№ ****. Твърди се, че в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника
притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като
собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че
съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
1
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били
издадени фактура № ********** от 26.11.2018г. на стойност 92,60 лв. и фактура №
********** от 25.11.2019г. на стойност 89,82 лв., сумите по които не са били
заплатени в 30-дневен срок от издаването на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми
ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 38,79 лв., считано от 27.12.2018г.
до датата на подаване на исковата молба - 01.12.2021г., както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди Т.И.М. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 162,11 лева,
дължима по издадени фактури за периода от 26.11.2018г.- 25.11.2019г., с отчетен
период по фактури 17.10.2017г.-12.11.2019г., сумата в размер на 38,79 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода
от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба – 01.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител - адв. М.И.Т. от АК-Б., с което оспорва
предявените искове, като неоснователни. Твърди, че представените два броя справки-
извлечения не кореспондират с останалите доказателства, тъй като са за абонат с
потребителски номер 975184, различен от посочения в исковата молба абонатен номер
****. Сочи, че ищцовото дружество не представя никакви доказателства за
2
извършените от ответницата плащания, както и по какъв начин същата е уведомена, че
дължи претендираните суми. Излага, че липсва покана за доброволно плащане до
ответницата, с която ищецът я уведомява, че при неплащане ще настъпят съответни
последствия. Навежда, че в качеството на особен представител адв.И.Т. няма връзка с
ответницата и не би могла да представи съответни доказателства в нейна полза,
доказващи плащане на претендираните задължения. Сочи, че процесните фактури,
издадени за дължими месечни такси не са подписани от получателя и представляват
частен свидетелстващ документ. Прави се искане да бъде назначена съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознае с материалите по
делото и счетоводството на ищеца да отговори какво е потреблението на ответницата
за периода 26.11.2018г.-25.11.2019г. и за период от 17.10.2017г.- 12.11.2019г., както и
каква е цената на това потребление и в какъв размер са били плащанията от страна на
ответницата за посочените периоди. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на разноски.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която заявяват, че поддържат исковата молба и допълнително
представената такава. Представят титул за собственост на ответницата върху
процесния имот - нотариален акт. Излагат подробно становище по направените с
отговора на исковата молба възражения за начисляване на консумацията на вода,
отчетена на друг абонатен номер и за липса на покана за доброволно изпълнение.
Оспорват искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза като
неоснователно. Правят искане за допускане на съдебно-техническа експертиза.
Изразяват становище по същество, с което молят съда да уважи исковите им претенции
и да им присъди направените разноски.
Назначеният на ответника особен представител не се явява в съдебно
заседание. Депозира молба, с която заявява, че поддържа отговора на исковата молба,
както и искането за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да
отхвърли искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза, като
неоснователно.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на
3
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ -
Апартамент, находящ се на адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. **, със заведена партита в базата данни с аб. № ****. На следващо място
следва да докаже, че през процесният период ответника е имал качеството потребител
по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на имота и партидата към
ищцовото дружество се е водила на негово име. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на
доказване е указана на страните с Определение № 407 от 04.04.2022г., постановено по
настоящото дело /л.42-43 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Б..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. Видно от представен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том XI, рег. № ****, дело № **** от ****. на Нотариус с рег. №
110 на НК, с район на действие - РС-Несебър /л. 52 - 53/ ответницата М. е собственик
на водоснабдения имот, находящ се в гр. С.В., м. „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл.
*, вх. *, ет. *, ап. **. Като собственик ответницата М. притежава качеството
потребител на ВиК услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
4
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Б., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Б., Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр.
Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство /л. 6/, съдържаща показанията на
отчетеното количество вода по партида с абонатен № ****, с титуляр Т.И. М.. С оглед
на това, съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че ищецът е представил справка друг абонатен номер. От справката-
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1651/185) са правени
следните отчитания: за периода 17.10.2017г. - 30.10.2018г., при което са дадени данни
от клиента, за периода 31.10.2018г. - 27.03.2019г. и за периода 28.03.2019г. -
12.11.2019г., при което водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.
От приложените по делото фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура №
********** от 25.11.2019г. /л. 18 - 19 вкл./ се установява, че посочените количества
били остойностени за посочените периоди. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се
полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените
данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в
справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява от
представената по делото справка-извлечение отчитането е осъществено от служител на
„ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера и е снел показанията на мобилното
устройство, изключая периода от 17.10.2017г. до 30.10.2018г., за който данните са
дадени от клиента /л.6/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
5
потребени. С оглед на гореизложеното се установява, че до водоснабдения имот,
находящ се в гр. С.В., м. „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, с
абонатен № ****, е доставено фактурираното количество вода. След като дружеството
ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси
тяхната стойност.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в претендирания
размер на 162,11 лева, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на
подаване на исковата молба - 01.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 27.12.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 01.12.2021г., възлизащо в размер на 38,79 лева.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 150 лева и юрисконсултско възнаграждение -
100 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.И.М., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес в Р.Б.:
гр. С.В., м. „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на
„В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.",
№ 3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 162,11 лева /сто
шестдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща доставена, отведена и
пречистена вода за обект с адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. **, с абонатен № ****, дължима по издадени фактури за периода от
26.11.2018г. - 25.11.2019г., с отчетен период по фактури 17.10.2017г. - 12.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 01.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 38,79 лева /тридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от
27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Т.И.М., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес в Р.Б.:
гр. С.В., м. „Ю.п.п.“, жилищна сграда „М.Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на
„В.и.К.“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.",
№ 3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от 350 лева /триста и
петдесет лева/, представляващи заплатени по делото разноски.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7