реш е н И Е
№ 802/2.11.2021г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито
заседание на четиринадесети
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 810, по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на А.Н.С. ***,
чрез адв. Б. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0340-000106 от 16.06.2021 г.,
издадена от Началник РУ Септември към ОДМВР
Пазарджик.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на А.Н.С. принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП –прекратяване на
регистрацията на л.а *** за срок от една година.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е
незаконосъобразен, като издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неизяснена
фактическа обстановка. Оспорва се нарушението по чл. 102 т.1 от ЗДвП. Иска се от съда да отмени оспорената
заповед. Претендират се
разноски.
Ответникът по оспорването – началник РУП към ОД на МВР
Пазарджик, РУ Септември, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
На 16.06.2021 г., в с. Карабунар,
неправоспособният Д. С. Д. управлявал л.а ***, собственост на жалбоподателката.
Бил спрян за проверка от полицейски служители и за констатираното нарушение по чл. 150 от ЗДвП
му бил съставен АУАН, серия GA 429418.
Впоследствие била издадена и оспорената
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0340-000106 от
16.06.2021 г., с която по
отношение на С. била наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“от ЗДвП –прекратяване на
регистрацията на л.а *** за срок от една година. Било преценено, че след като е
допуснала неправоспособен водач да управлява автомобила й, жалбоподателката е
извършила нарушение на чл. 102 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката е получила заповедта на 26.06.2021 г. и е подала
жалбата в РУ Септември на 12.07.2021
г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от Началника на РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, в това му качество и е налице
необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед рег. №
312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу лицето Д. С. Д.. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, т.2а буква „а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се налага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
- за срок от 6 месеца до една година. При
тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
прилагане на мярката е автомобилът да
е управляван от неправоспобен водач. В този случай ПАМ се налага на собственика
на автомобила като санкция, че е допуснал неправоспособен водач да управлява
автомобила му. Именно такава е
конкретиката на настоящия казус- допускайки собственото й МПС да бъде
управлявано от неправоспособния Димитров, жалбоподателката е осъществила
състава на нарушение по чл. 102 от ЗДвП. Нарушението на водача по чл. 150 от
ЗДвП е констатирано със съставения АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
описаната в акта, е на жалбоподателката.
Макар и в
жалбата да се оспорва изложената фактическа обстановка, доказателства, оборващи констатациите в
съставения АУАН не се ангажираха от жалбоподателката. Съдът при преценка на
съдържащите се в административната преписка доказателства намира за доказани
фактическите обстоятелства, дали основание на органа за прилагане спрямо С. на
процесната ПАМ по чл. 171 т.2а, б “а“ от ЗДвП.
Независимо от посоченото обаче, от
страна на ответника не са изложени съображения, поради които процесната ПАМ е
приложена по отношение на жалбоподателката в максимално предвидения от закона
едногодишен срок.
Материята, относно ПАМ има уредба в
нормата на чл. 22 от ЗАНН. Според посочената норма, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
преустановяване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ, а според
чл. 171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
В заповедта не са изложени мотиви защо
се прилага ПАМ за предвидения в закона максимален срок. Посочено е бланкетно,
че случая не е маловажен, поради което не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Ако обаче
се прилагаше чл. 28 от ЗАНН, то ПАМ изобщо не следваше да бъде издавана, а
това, че случая не се приема за маловажен, няма как да обоснове налагането на ПАМ
за максималния срок от една година. Това е така, доколкото всеки немаловажен
случай на административно нарушение подлежи на санкциониране, но за преценка на
размера на наложеното наказание следва да се съобразят отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства- първите обуславят по- висок размер на
наказание, а вторите- по- нисък. Отегчаващи вината обстоятелства не са изложени
от административния орган, поради което незаконосъобразно ПАМ е приложена за
максималния период от една година.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че от административния
орган е нарушен принципа на съразмерност в чл. 6 ал.2 от АПК. За постигане
целта на приложената спрямо жалбоподателя ПАМ, е достатъчно същата да бъде
приложена за минимално предвидения от закона 6-месечен срок.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0340-000106 от
16.06.2021 г., с която по
отношение на А.Н.С. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2а, б. „б“от ЗДвП –прекратяване на
регистрацията на л.а *** за срок от една година, като
НАМАЛЯВА срока на прилагане на
посочената ПАМ от една /1/ година на 6
(шест) месеца.
Решението е окончателно.
Съдия: (П)