№ 177
гр. Горна Оряховица , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200170 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с жалба от АНДР. Д. СТ. против Наказателно
постановление № 35-0000106/02.02.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „АА“ – Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с което на
основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 43, т. 2, б. „б“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Поддържа, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на процесуалните правила – издадено от некомпетентен орган и в нарушение
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и в нарушение на материалния закон, като
нарушението не е доказано. Моли съда да отмени наказателното
постановление. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от упълномощен защитник. Излага становище за
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Въззиваемата страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АА“ – ПЛЕВЕН, не
се представлява в съдебно заседание.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с редовно призоваване,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
1
Съдът, като се запозна със събраните доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съгласно писмо на Изпълнителна агенция „АА“ изх. № 40-14-
00347/3/09.09.2020 г. /л.33-34/ относно констатирани съществени
несъответствия в протоколите за годност на ППС за превоз на опасни товари
по шосе и документите на превозни средства с рег. № ВТ ****ЕВ, № ВТ
****ЕВ, № ВТ ****ЕВ и № ВТ ****ЕВ, във връзка с постъпило заявление с
рег. № 40- 14-00-347/18.08.2020 г. за издаване на удостоверения за одобрение
на ППС, превозващи определени опасни товари, на 21.01.2021 г. инспектори
от РД „АА“ Плевен извършили проверка в контролно – технически пункт,
находящ се в гр.Горна Оряховица / с издадено разрешение № 613/. В хода на
проверката инспекторите проверили издадените протоколи от извършване на
периодичен преглед за техническа изправност на ППС, с които е определен
вида на посочените четири пътни превозни средства по ADR и въз основа
писмото на ИА „АА“ констатирали, че неправилно на тези ППС е определен
вида на ППС по ADR.
С АУАН серия А-2020, бл. № 281361/21.01.2021 г., приложен на л.6 от
делото, гл.инспектор А. Б. А. констатирал извършено от жалбоподателя А. Д.
С. нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, изразяващо се в това, че на 03.08.2020 г. около 10:03 часа в гр.
гр.Горна Оряховица в КТП с Разрешение № 613 за извършване на периодични
технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, като
председател на комисията при извършване на преглед и проверка по ADR на
полуремарке с рег. № ВТ ****ЕВ марка Шмиц, издава знак № 21421216 с
протокол № 23025330/03.08.20г. в нарушение на изискванията за извършване
на периодични прегледи като не е определил правилно вида на ППС по ADR
и „вместо FL е определил АТ“. Актът е връчен на С. същия ден за
запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу акта. В
законоустановения срок П.К. – Директор на РД „АА” гр. Плевен, издал
против А. Д. С. обжалваното Наказателно постановление № 35-
0000106/02.02.2021 г., с което на основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП му
наложил административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че
е нарушил чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Видно от НП в същото дословно са възпроизведени отразените в АУАН
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Наказателното постановление е връчено на С. на 22.02.2021 г., видно от
приложената на л.5 разписка. Жалбата против наказателното постановление е
депозирана при наказващия орган на 26.02.2021 г./л.3 от делото/.
2
Жалбата е подадена в срок.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите А. и
Х./СЗ 27.04.21г.-л.19/ и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протокола за проведеното съдебно заседание. В хода на съдебното следствие
актосъставителят А. и свидетелят Х. потвърждават описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка. Сочат, че преди извършване на проверката са гледали
видеозапис от наблюдение в реално време на прегледа и предоставен от
агенцията. От записа и писмото на ИА „АА“ установили, че за процесното
ППС неправилно е определен вид АТ вместо FL. А. сочи, че съставил АУАН
и на член на комисията за същото нарушение. Жалбоподателят дава
обяснения, че е дал правилна категоризация с оглед прочита на
наредбата/л.20/.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в
акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по
следните съображения:
АУАН е съставен в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.
34, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че не се образува административнонаказателно
производство ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. с изтичане на давностните срокове по чл.
34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички
правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността. Продължителното бездействие на правоимащия субект
(административнонаказващият орган-АНО) създава неоправдано положение
на несигурност. Хипотезите са посочени алтернативно в закона, като е
достатъчно едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за
3
образуване на административнонаказателно производство. Когато са налице
предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя,
се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на нарушението.
Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на
свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат
съмнение за авторството. Откриване на нарушителя означава установяване и
индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, извършило
противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито
пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или АНО. От представения по делото Протокол от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС с дата 03.08.2020 г.
/л.7/ е видно кои са членовете на комисията и по конкретно, че именно
жалбоподателят С. е председател на комисията извършила прегледа на
полуремарке Шмитц с рег. № ВТ ****ЕВ. Разпоредбата на чл. 11 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС изисква наличие на електронно
регистриране на извършените прегледи в контролно – техническия пункт,
която съгласно ал. 3, т. 15 осигурява предаване на данните към Изпълнителна
агенция „АА“. По делото не са представени доказателства от АНО, че
резултатите от извършения преглед, както и имената на членовете на
комисията са предадени на контролните органи на дата, различна от
съставянето на протокола за извършения технически преглед. Поради това
съдът приема, че нарушителят е открит на посочената в НП дата, която се
сочи да е и датата на извършване на нарушението, а именно 03.08.2020 г.,
когато С. е действал като председател на комисия. Именно от тогава –
03.08.2020 г. е започнал да тече 3-месечния срок за образуване на
административнонаказателно производство. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 21.01.2021 г., т.е. след изтичане на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Ирелевантно е обстоятелството,
че проверката е извършена въз основа писмо на Изпълнителна агенция
„Автомобила администрация“ изх. № 40-14- 00347/3/09.09.2020 г. , изпратено
чрез системата „Архимед“ /и съответно получено на същата дата/, тъй като
размяната на информация в една обща структура /ИА „АА”- РД „АА” – гр.
Плевен/ , е без правно значение. От друга страна от получаване на писмото на
ИА „АА“ до датата на съставяне на АУАН също са изтекли повече от три
4
месеца. Давността е свързана с два признака: - изтичане на установения от
закона срок от време след довършване на деянието и - пасивност от страна на
надлежните органи. Поради изложеното съдът намира, че с изтичане на
тримесечния срок от установяване на извършителя наказващият орган е
загубил възможността за образуване на административно производство,
поради което НП е незаконосъбразно, като последното следва да бъде
отменено само на това основание.
В нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както
контролният, така и наказващият орган са посочили като нарушена законна
разпоредба- разпоредбата на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС. Към датата на описаното в АУАН и НП нарушение –
03.08.2020 г. такава разпоредба не съществува. Тази норма е в сила от
12.11.2020 г. и е въведена с изм. и доп. на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, обн., ДВ, бр. 80 от 2020 г.
АНО е следвало да прецизира налице ли е текст от закона, по който да
се реализира отговорност именно за нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя, съответстващо на текстовото формулиране на
административнонаказателното обвинение. В случая
административнонаказателната отговорност е реализирана по законов текст,
чието текстово формулиране не отговаря на юридическото формулиране на
административнонаказателното обвинение. Контролният орган,
констатирайки адм.нарушение, следва да го опише фактически, като това
описание следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба,
която се сочи като нарушена и на приложената санкционна разпоредба.
Допуснатото е и несъответствие между описанието на нарушението,
нормата, посочена като нарушена от жалбоподателя и приложения
санкционен състав. Специалната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП
изключва приложението на разпоредба на чл. 178а, ал. 10 ЗДвП.
Нарушението е и недоказано. От събраните по делото доказателства не
се установява жалбоподателят к а т о председател на комисия, извършваща
прегледи, да е допуснал извършването на периодичен преглед за проверка на
5
техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на
изискванията, а именно неправилно определяне вида на процесното пътното
превозно средство полуремарке по ADR –„АТ вместо FL“. Актосъставителят
А. и свидетелят Х. сочат, че преди извършване на проверката са гледали
видеозапис от наблюдение в реално време на прегледа и предоставен от
агенцията. От записа и писмото на ИА „АА“ установили, че за процесното
ППС неправилно е определен вид АТ вместо FL. Видеозаписът не е
представен от АНО, а писмо на Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ изх. № 40-14-00347/3/09.09.2020 г. не обуславя и не доказва
този извод на АНО.
Всъщност в спорното наказателно постановление в разрез с изискването
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не са описани абсолютно никакви обстоятелства,
свързани с видовата принадлежност на ППС, никакви негови технически или
други характеристики, от които да се проконтролира извода на АНО, че
жалбоподателя действително „не е определил правилно вида на пътното
превозно средство“, както се сочи в НП. Не са спазени установените
нормативни изисквания по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за
обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото.
Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно и на това основание.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото в размер на 150 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Поради това следва Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ /в структурата на която е административния орган/ да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя АНДР. Д. СТ. направените
по делото разноски в размер на 150 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от
26.02.2021 г.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000106/02.02.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „АА“ – Плевен, с което на
АНДР. Д. СТ. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
500 лв. на основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 43,
т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като
незаконосъобразно.
О С Ъ Ж Д А ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АА“ да заплати на АНДР. Д. СТ. с
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7