Решение по дело №1263/2019 на Районен съд - Кърджали

       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

11.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

11.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1263

по описа за

2019

година.

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К-11-ДНСК-88/31.10.2019 г., издадено от зам.-началник на ДНСК гр.София, с което на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 000 лв. на „Електро Гарант“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, с ЕИК ***, за извършено нарушение на чл.142, ал.5, т.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ.

Жалбоподателят „Електро Гарант“ ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Сочи, че дружеството не било извършило посоченото в акта и наказателното постановление нарушение, поради което неправилно била ангажирана отговорността му. В производството по установяване на административното нарушение и издаване на АУАН и наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли атакуваното постановление да бъде отменено.       

Жалбоподателят в съдебното заседание се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че Заповед № РД-08-5/13.06.2019 г., на която се позовавал наказващият орган не била влязла в сила към момента на съставяне на АУАН. Затова не можело да се говори за осъществен състав на нарушение от страна на жалбоподателя. Нещо повече, с решение на АС-Кърджали тази заповед била отменена като незаконосъобразна. При обосноваване на извода си за допуснато нарушение, наказващият орган се позовавал на разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗУТ, последно изменение с ДВ бр.25/26.03.2019 г. В случая обаче имало започнала процедура по одобряване на инвестиционните проекти преди влизане в сила на това изменение и приложима била редакцията на чл.27, ал.3 от ЗУТ преди изменението. Обвинението срещу жалбоподателя било абсолютно недоказано, а наказателното постановление не съдържало описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Противоречиви били данните по преписката относно това кога точно и къде е извършено евентуално вмененото нарушение на дружеството, ако изобщо можело да се говори за такова. Според наказващия орган изпълнителното деяние се състояло в извършване на оценка за съответствие на идеен инвестиционен проект, като изрично било записано, че нарушението е извършено в Община Кърджали с подаването на заявление от 21.05.2019 г. Цитираното заявление не било подадено от „Електро Гарант“ ЕООД, а от възложителя на строежа, което било съвсем друго юридическо лице. Самото извършване на оценката за съответствие не било осъществено на 21.05.2019 г. в Община Кърджали. Самата оценка била датирана от 02.05.2019 г., като имало и предходна оценка от 11.03.2019 г., която също била част от административната преписка. Извършването на оценката за съответствие като вид действие било еднозначно на обективиране върху материален носител. Това очевидно станало най-късно на 02.05.2019 г. със съставянето на комплексния доклад. Не можело да се сподели и записаното в наказателното постановление относно мястото на извършване на оценката за съответствие. Допуснато било и съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН. Същият бил подписан от инж.Д.К. в качеството му на свидетел при извършване или установяване на нарушението, а по делото се установило, че той не е присъствал при извършване на нарушението. Не фигурирал и в констативния протокол от 31.05.2019 г., в който била обективирана извършената служебна проверка по чл.156 от ЗУТ. При това положение АУАН бил съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Отделно от това, свидетелите по акта трябвало да са поне двама, а не един. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.                

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М., която моли оспорваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че нарушението било безспорно установено, а при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление били спазени изискванията на ЗАНН. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.  

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2019 г. свидетелят П.А. – старши инспектор в РДНСК Кърджали, извършил служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на Разрешение за строеж № 100/23.05.2019 г. Същото било издадено от главния архитект на Община Кърджали за обект „Многофамилна жилищна сграда с търговски партер, Секция-1, УПИ VIII-631, кв.245, гр.Кърджали”. Свидетелят А. констатирал, че оценката за съответствие на идейния инвестиционен проект на обекта със съществените изисквания към строежите била извършена от жалбоподателя „Електро Гарант“ ЕООД гр.Кърджали, във функциите му на консултант. След проверка на документацията, той приел, че оценката за съответствие на проекта е извършена в нарушение на правилата и нормативите за устройство на територията. Установените при проверката обстоятелства били отразени в Констативен протокол № РС-КЖ-100/31.05.2019 г. По този повод на 04.07.2019 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.142, ал.5, т.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ. Актът бил връчен на същата дата на Г.С.И. – управител на „Електро Гарант“ ЕООД гр.Кърджали, който го подписал с възражение. Актосъставителят посочил, че за УПИ II, пл.сн. № 501, кв.245 по плана на гр.Кърджали, имало влязъл в законна сила ПУП-ПРЗ на 10.01.2019 г., одобрен със Заповед № 1438/17.12.2018 г. на Кмета на Община Кърджали, с който се предвиждало разделяне на имота и обособяване на три нови урегулирани поземлени имоти, а именно - УПИ VII-631, с площ 707 кв.м., УПИ VIII-631, с площ 3561 кв.м. и УПИ IX-631, с площ 998 кв.м., в кв.245 по плана на централна градска част на гр.Кърджали, както и промяна на отреждането на новообразуваните имоти от административно обслужване в смесена централна зона /Ц/, съгласно промяна на общия устройствен план на гр.Кърджали и промяна на градоустройствените показатели, съгласно писмо от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, както следва: височина - до 30 м.; Плътност на застрояване - до 80%, Коефициент на интензивност /Кинт./ - до 3,0 и минимална озеленена площ - 20%. Видно от графичната част, със същия ПУП-ПРЗ се предвиждало свързано застрояване на двете странични регулационни линии на новообразувания УПИ VIII-631, с УПИ VII-631 и УПИ IX-631 в кв.245 по плана на централна градска част на гр.Кърджали, като УПИ VIII-631 се явявал ъглов имот с лице към три улици. В ситуацията на част „Архитектурна”, в графичната част на фасада „Запад“ и графичната част на разпределение на кота +22,08м. на идейния инвестиционен проект било предвидено калканната стена между УПИ VII-631 и УПИ VIII-631 в кв.245 по ЦГЧ на гр.Кърджали, да се покрие до кота +22,08м., равна на 259,28м. надморска височина, след която жилищната сграда - Секция-1 да отстъпи на разстояние 3,22 м., видно от графичната част на разпределение на кота +24,98м., което било нарушение на чл.27, ал.3 от ЗУТ /изм. ДВ, бр.25 от 2019 г./. В конкретния случай височината на застрояване превишавала тази в съседния УПИ VII-631, кв.245, тъй като калканната стена, предвидена да се изгради в VIII-631, кв.245, достигала до кота +24,98 м., равна на 262,18 м. надморска височина, и надвишава с 2,90м. тази в цитирания съседен имот. За строежа имало издадено Разрешение за строеж № 100/23.05.2019 г. от главния архитект на Община Кърджали, което било отменено със Заповед № РД-08-5/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК София. Контролният орган приел, че нарушението е извършено на 21.05.2019 г. в Общинска администрация-Кърджали, с подаване на заявление с вх.№ АС-ДС-82 от 21.05.2019 г. На 31.10.2019 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 000 лв. за извършено нарушение по чл.142, ал.5, т.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ. 

Видно от представения по делото препис от решение от 19.12.2019 г. по адм.дело № 228/2019 г. по описа на АС-Кърджали, съдът е отменил като незаконосъобразна издадената Заповед № РД-08-5/13.06.2019 г., с която е отменено Разрешение за строеж № 100/23.05.2019 г. и одобрения идеен проект към него за процесния обект „Многофамилна жилищна сграда с търговски партер, Секция-1, УПИ VIII-631, кв.245, гр.Кърджали”.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.А. и Д.К., Акт за установяване на административно нарушение № К-11/04.07.2019 г., Констативен протокол № РС-КЖ-100/31.05.2019 г., Комплексен доклад от 02.05.2019 г. относно оценка за съответствието на проекта с основните изисквания към строежите, Разрешение за строеж № 100/23.05.2019 г., Заповед № РД-08-5/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК София, Заявление с вх.№ АС-ДС-82 от 21.05.2019 г., Заявление с вх.№ АС-ДС-39 от 14.03.2019 г., Комплексен доклад от 11.03.2019 г. относно оценка за съответствието на проекта с основните изисквания към строежите, Проектна документация на обект „Многофамилна жилищна сграда с търговски партер, Секция-1, УПИ VIII-631, кв.245, гр.Кърджали”, препис от Решение от 19.12.2019 г. по адм.дело № 228/2019 г. по описа на АС-Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.   

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.142, ал.5, т.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ.  Разпоредбата на чл.142, ал.5, т.2 от ЗУТ предвижда, че оценката за съответствие на идейния инвестиционен проект обхваща проверка за съответствие с правилата и нормативите за устройство на територията. Чл.27, ал.3 от ЗУТ /изм. ДВ, бр.25 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г./ гласи, че предвидените с общ или с подробен устройствен план максимални интензивност и плътност на застрояване могат да се надвишават в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии само ако и доколкото това е необходимо за покриване на калканните стени на сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, като височината и дълбочината на застрояването не могат да превишават тези в съседните урегулирани поземлени имоти. В тези случаи минималната задължителна озеленена площ се намалява пропорционално на увеличената плътност на застрояването. От събраните по делото доказателства се установява, че „Електро Гарант“ ЕООД гр.Кърджали, във функциите му на консултант действително е извършил оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите относно процесния обект „Многофамилна жилищна сграда с търговски партер, Секция-1, УПИ VIII-631, кв.245, гр.Кърджали”. Тази оценка била обективирана в Комплексен доклад от 02.05.2019 г. Не се установи обаче същата да е извършена от жалбоподателя в нарушение на правилата и нормативите за устройство на територията, респ. не се установи вмененото му нарушение на чл.27, ал.3 от ЗУТ /изм. ДВ, бр.25 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г./.  Това е така, защото по силата на § 46, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр.25 от 2019 г./ започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и по издаване на разрешение за строеж, които не са приключили до влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред. Съгласно ал.2 започнати са производствата по ал.1, за които до влизането в сила на този закон е внесен инвестиционен проект за съгласуване и одобряване от компетентния орган и/или за издаване на разрешение за строеж. Безспорно се установи, че за процесния строеж е имало започнато производство по съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, въз основа на подадено заявление с вх.№ АС-ДС-39 от 14.03.2019 г. на възложителя „Ариете Сити Център“ ООД. Затова неправилно е прието от актосъставителя и наказващия орган, че приложима в случая е разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗУТ /изм. ДВ, бр.25 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г./, както и че жалбоподателя е извършил оценката за съответствие на инвестиционния проект в нарушение на този текст. Относима към производството е нормата на чл.27, ал.3 от ЗУТ, действаща преди изм. ДВ, бр.25 от 2019 г., а същата гласи, че плътността и интензивността на застрояване не се ограничават в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии. Подобно нарушение не е установено и не е вменено на жалбоподателя. На следващо място, съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление е допуснат съществен порок, довел до нарушаване правото на защита на нарушителя. В акта и наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 21.05.2019 г. в Общинска администрация-Кърджали, което безспорно не е нито датата, нито мястото на нарушението. Оценката за съответствие на инвестиционния проект на строежа е извършена от жалбоподателя на 02.05.2019 г., видно от датата на съставяне на комплексния доклад обективиращ оценката. Мястото на нарушението също не е Общинска администрация-Кърджали, както се твърди. Там е било подадено заявление с вх.№ АС-ДС-82 от 21.05.2019 г. от възложителя „Ариете Сити Център“ ООД с приложени документи, сред които и оценката за съответствие на проекта със съществените изисквания към строежите. Това действие по подаване на заявлението няма нищо общо с изготвянето на самата оценка, което се е случило по друго време и на друго място. Датата и мястото на нарушението са задължителен реквизит на акта и наказателното постановление и липсата им или несъответствието с действителните такива, както е в случая, представлява съществено нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По този начин е накърнено правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за кога и къде извършено административно нарушение му се налага наказание. Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 2 000 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 2 000 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Дирекцията за национален строителен контрол със седалище гр.София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-11-ДНСК-88/31.10.2019 г., издадено от зам.-началник на ДНСК гр.София, с което на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 000 лв. на „Електро Гарант“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, с ЕИК ***, за извършено нарушение на чл.142, ал.5, т.2 вр. чл.27, ал.3 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол със седалище гр.София, да заплати на „Електро Гарант“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, с ЕИК ***, сумата от 2 000 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                      

 

 

                                                 Районен съдия: