РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Смолян, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500118 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 и сл. във вр. с чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК.
С Решение № 5/12.01.2022г., постановено по гр.д. № 141/2022г. по описа на Районен
съд – гр. Девин е признато за установено по предявеният установителен иск на основание
чл.422, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.47, ал.5 ГПК, във връзка с чл.318 и
сл., чл.342 и сл. ТЗ от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Джесън Кристос Кинг и Марек Слачик съществуване на вземане спрямо Д. ЯС. Р., с ЕГН
**********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Р. *, вх. *, ет. *, ап. ** в общ размер на сума
959.55 лева, по следните фактури:
1. Фактура № **********/05.02.2019г. за отчетен период 05.01.2019г. - 04.02.2019г., в
размер на 13.48 лева;
2. Фактура № **********/05.03.2019г. за отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г.,
срок за плащане - 20.03.2019г., издадена за сумата от 88.96 лева;
3. Фактура № **********/05.05.2019г, за отчетен период 05.04.2019г. - 04.05.2019г.
сумата о т 529.00 лева;
Задължения за предпочетен номер +**********по
1. Фактура № **********/15.12.2018г. за отчетен период 15.11.2018г. - 14.12.2018г.
сумата 40.12 лева;
2. Фактура № **********/15.01.2019г. за отчетен период 15.12.2018г. - 14.01.2019г. за
1
сумата от 45.38 лева;
3. Фактура № **********/15.02.2019г. за отчетен период 15.01.2019г. - 14.02.2019г. за
сумата 43.89 лева;
4. Фактура **********/15.04.2019г. за отчетен период 15.03.2019г. - 14.03.2019г.,
издадена за сумата от 198.72 лева, всички представляващи неплатени месечен абонамент,
неустойка и дължима сума за мобилно устройство по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************; неплатени месечен
абонамент, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +************ от
14.05.2018г.; неплатени месечни абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************; неплатени
месечни абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +************ от
07.09.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
30.11.2020г. до окончателно изплащане както и направените разноски в заповедното
производство сума в общ размер на 385.00 лева, от които 25.00 лева внесена държавна такса
и 360.00 лева адвокатско възнаграждение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, № 208/02.12.2020г. по ч. гр. д. № 381/2020г. по описа на
Районен съд – Девин.
Със същото решение е осъдена Д. ЯС. Р. да заплати на „Теленор България“ ЕАД
направените разноски по делото в производството пред районен съд в размер 625.00 лева,
от които 25.00 лева държавна такса, 300.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева за
особен представител, както и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, № 208/02.12.2020г. по ч. гр. д. №
381/2020г. по описа на Районен съд – Девин, съобразно признатото за установено вземане в
настоящото производство и за присъдените разноски в настоящото производство, след
влизане в сила на решението.
Недоволна от така постановения съдебен акт е останала Д. ЯС. Р., чрез особения
представител адв. Здр. Ч.. Във въззивна жалба вх.№ 103 от 14. 01.2022 година. Във
въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Според жалбоподателя неправилно съдът е приел за установено по предявения
установителен иск на основание чл.422,във вр.с чл.415,ал.1,т.2 ГПК,във вр.с чл.47,ал5 ГПК,
във връзка с чл.318 и сл. 342 и сл. от ТЗ съществуване на вземане спрямо Д. ЯС. Р. в размер
на 959.55 лева.На следващо място се релевира оплакване, че ответникът не представя
доказателства, оспорващи претендираната сума поради обстоятелството,че като особен
представител няма никаква връзка с ответната страна,за да има информация извършено ли
е плащане или не. Позовава се на т.9 ТР №4/2013г. ОС ГТК ВКС, съгласно която при
разглеждане съществото на спора съдът взема предвид установената фактическа обстановка,
относно съществуване на вземането. Развива оплакване, че ответникът не представя
доказателства,с които да оспори иска,тъй като в неговата тежест пада доказването на
обстоятелства, обуславящи недължимост на претендираното от ищеца вземане,поради
липсата на такава информация и връзка с ответника.Счита,че се нарушават правата на
ответника като не е дададена възможност да се издири и да представи доказателства. Моли
съдът да отмени атакуваното съдебно решение и отхвърли иска като недоказан.
С писменият отговор се поддържа неоснователност на въззивната жалба, като
предвид изяснената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на
първоинстанционното производство според въззиваемото дружество постановеното
решение е законосъобразно и правилно, а подадената срещу него въззивна жалба е
2
неоснователна. Твърди,че въззивникът навежда погрешни твърдения, изцяло
противоречащи на разпоредбите на процесуалния закон. Особеният представител твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за установено съществуването на вземане
спрямо Р. като оспорва, че правата на ответницата в исковото производство са нарушени,
тъй като същата не е участвала лично в процеса, с оглед на което и не е представила
доказателства, оспорващи претендираната сума. Направено е уточнение, че особеният
представител е назначен от съда в първоинстанционното производство в изпълнение на
разпоредбата на чл.47, ал. 6 от ГПК, с оглед на което не става ясно по какъв начин е
извършено твърдяното нарушение на материалния или на процесуалния закон. Нещо повече,
така формулирани възраженията дискредитират ролята на фигурата на особения
представител в процеса. В допълнение, прави впечатление, че в противоречие на
твърденията си, че като назначен процесуален представител на ответната страна не е оказал
правна защита в съответствие със законовите изисквания, особеният представител
формулира като главно искане в подадената въззивна жалба да му бъде определено и
внесено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.Направен е и довод, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото са налице изискуеми и доказани
вземания, които Дяаниела Р. дължи на мобилния оператор.Както е признато в подадената от
особения представител въззивна жалба в първоинстанционното производство не са
представени доказателства за погасяване задълженията или връщане процесните устройства
на мобилния оператор.Предлага съдът да потвърди атакуваното съдебно решение.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателката Д.Р.
призована чрез особения представител адв.Здравко Чепишев не се явява. Не се явява и
особеният представител адв. Здр. Ч..
Въззиваемият „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, с променено
наименование „ИЕТТЕЛ“ЕАД,вписано в ТР на 28.02.2022година, редовно и своевременно
призован не изпраща процесуален представител. В писмена молба пълномощникът му адв.
В. Н., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага да се
потвърди атакувания съдебен акт.
Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид оплакванията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законово установения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивно обжалване, поради което
се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК съдът констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил
сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е сключен договор с Д.Р. на 07.09.2017г. и
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************, на която дата мобилният оператор й е предоставил устройство с марка
ALCATEL U5 BLACK. Излага твърдения, че на 14.05.2018г. и във връзка допълнително
споразумение към договора с предпочетен номер от същата дата „Теленор България“ ЕАД,
като лизингодател е сключил с Д. ЯС. Р. – лизингополучател договор за лизинг, по силата
на който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство
марка NOKIA 2 Black с обща лизингова цена в размер на 92.00 лева, дължима чрез
внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 4.00 лева. Съгласно договора за
лизинг Р. дължи заплащане на сума в общ размер на 56.00 лева, формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 05.02.2019г. - 04.05.2019г. - 4.00 лева - лизингова вноска в пълен
3
размер за отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г., начислена във фактура №
**********/05.03.2019г. и 2/ 52.00 лева - сбор от 13 лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора
за лизинг за отчетен период 05.04.2019г. - 04.05.2019г., начислени във фактура №
**********/05.05.2019г.
На 08.09.2018г. между същите страни е сключено допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, а на 07.11.2018г. между
страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************.
На същата дата 07.11.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
+************, мобилният оператор предоставя на ответника устройство с марка HUAWEI
Telenor 4G MiFi.
Твърди още, че ответницата има неизпълнени задължения за предпочетени номера
+************, +************ и +************ съответно по фактури - №
**********/05.02.2019г. за отчетен период 05.01.2019г. - 04.02.2019г., срок за плащане -
20.02.2019г., издадена за сумата от 88.96 лева, представляваща неплатени абонаментни
такси и лизингова вноска, както следва: а/ 30.98 лева абонаментна такса за предпочетен
номер +************; б/ 36.99 лева абонаментна такса за предпочетен номер
+************; в/ 4.00 лева лизингова вноска за предпочетен номер +************ и г/
16.99 лева абонаментна такса за предпочетен номер +************. С фактурата
претендирана в размер на 13.48 лева, поради извършено плащане в размер на 75.48 лева, се
погасяват напълно задълженията за абонаментни такси и лизингова вноска за предпочетени
номера +************ и +************, както и частично се погасява задължението за
абонаментна такса за предпочетен номер +************ до претендирания размер.
2. Фактура № **********/05.03.2019г. за отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г.,
срок за плащане - 20.03.2019г., издадена за сумата от 88.96 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и лизингова вноска, както следва: а/ 30.98 лева абонаментна такса за
предпочетен номер +************; б/ 36.98 лева абонаментна такса за предпочетен номер
+************; в/ 4.00 лева лизингова вноска за предпочетен номер +************ и г/
17.00 лева абонаментна такса за предпочетен номер +************.
3. Фактура № **********/05.05.2019г, за отчетен период 05.04.2019г. - 04.05.2019г.,
срок за плащане - 20.05.2019г., издадена за сумата от 529.00 лева, представляваща неплатени
неустойки, лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства, както следва: а/ 77.46
лева неустойка за предпочетен номер +************; б/ 62.99 лева дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер +************; в/ 92.46 лева неустойка за
предпочетен номер +************; г/ 52.00 лева лизингови вноски начислени накуп за
предпочетен номер +************; д/ 110.93 лева дължима сума за мобилно устройство за
предпочетен номер +************; е/ 42.48 лева неустойка за предпочетен номер
+************ и ж/ 90.68 лева дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер
+************.
Твърди още, че задълженията за предпочетен номер +************ са
индивидуализирани следните фактури:
1. Фактура № **********/15.12.2018г. за отчетен период 15.11.2018г. - 14.12.2018г.,
срок за плащане - 30.12.2018г., издадена за сумата от 43.89 лева, представляваща неплатени
абонаментна такса и лизингова вноска, както следва: а / 36.98 лева абонаментна такса за
предпочетен номер +************ и б/ 6.91 лева лизингова вноска за предпочетен номер
+************. Сумата се претендира в размер на 40.12 лева, поради извършено частично
плащане в размер на 3.77 лева, което погасява частично задължението за абонаментна такса
до размера на 33.21 лева.
2. Фактура № **********/15.01.2019г. за отчетен период 15.12.2018г. - 14.01.2019г.,
4
срок за плащане - 30.01.2019г. издадена за сумата от 45.38 лева, представляваща неплатени
абонаментна такса и лизингова вноска, както следва: а/ 38.47 лева абонаментна такса за
предпочетен номер +************ и б/ 6.91 лева лизингова вноска за предпочетен номер
+************.
3. Фактура № **********/15.02.2019г. за отчетен период 15.01.2019г. - 14.02.2019г.,
срок за плащане – 02.03.2019г., издадена за сумата от 43.89 лева, представляваща неплатени
абонаментна такса и лизингова вноска, както следва: а/ 36.98 лева абонаментна такса за
предпочетен номер +************ и б/ 6.91 лева лизингова вноска за предпочетен номер
+************.
4. Фактура № **********/15.04.2019г. за отчетен период 15.03.2019г. - 14.03.2019г.,
срок за плащане - 30.04.2019г., издадена за сумата от 198.72 лева, представляваща неплатени
неустойка, лизингови вноски и дължима сума за мобилно устройство, както следва: а/ 92.46
лева неустойка за предпочетен номер +************ б/ 34.55 лева лизингови вноски
начислени накуп за предпочетен номер +*********** и в/ 71.71 лева, дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер +************.
Общо претендираните суми с исковата молба са в размер 959.55 лева,
представляващи неплатени месечен абонамент, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************; неплатени месечен абонамент, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************ и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен
номер +************ от 14.05.2018г.; неплатени месечни абонаменти, неустойка и дължима
сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************; неплатени месечни абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************ и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен
номер +************ от 07.09.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 30.11.2020г. до окончателно изплащане на вземането, както и е
направено искане съдът да осъди Д. ЯС. Р. да заплати сторените съдебно -деловодни
разноски по ч.гр.д. № 381/2020г. и в настоящото производство.
При разглеждане на делото е установено от фактическа страна, че на 30.11.2020г.
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ответника и е образувано ч.гр.д. № 381/2020г. по описа на Районен съд - Девин.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, №
208/02.12.2020г. за сумите: 959.55 лева (деветстотин петдесет и девет лева и 55 стотинки) -
задължение по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************; договор за лизинг към допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 14.05.2018г.; допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от
08.09.2018г.; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************; допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и
договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата 959.55 лева,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2020г. до изплащане на вземането и
разноски по делото 25.00 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 360.00 лева (триста и
шестдесет лева) - адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 151/05.03.2021г., поради връчване на заповедта, при условията на
чл.47, ал.5 ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск, относно вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Указани са последиците от неизпълнение на тези указания, ако заявителят не представи
доказателства, че е предявил иск в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение
5
частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418 ГПК. На 16.03.2021г.
ищецът е получил разпореждането.
В срок на 14.04.2021г., видно от датата на пощенското клеймо на 12.04.2021г. е
предявен специалният положителен установителен иск по чл.422 ГПК за установяване
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 381/2020г. по описа на Районен съд – Девин.
От приложените към исковата молба договори за мобилни услуги и договори за
лизинг, сключени с ответника се установява, че на 07.09.2017г. между ищеца и ответника е
сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99 промо 2000МВ” ,със
стандартен месечен абонамент в размер на 30.99 лева. Ответникът не е изпълнил
задължение в общ размер 30.98 лева, представляваща неплатена абонаментна такса за
отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г., поради което е начислена неустойка съгласно
спогодба между „Теленор“ и КЗП в размер 77.46 лева, равна на три месечни абонаментни
такси и начислена във фактура № **********/05.05.2019г.
На същата дата 07.09.2017г. и във връзка горепосоченото допълнително
споразумение към договор с предпочетен номер +************ мобилният оператор
предоставя на ответника устройство с марка ALCATEL U5 BLACK, по което дължи сума в
размер 62.99 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална цена и начислена във фактура №
**********/05.05.2019г.
На 14.05.2018г. и по повод допълнително споразумение към договор с предпочетен
номер +************ ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
устройство марка NOKIA 2 Black с обща лизингова цена в размер на 92.00 лева, дължима
чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 4.00 лева. Съгласно договора
за лизинг ответникът има задължение в размер на сумата 56.00 лева, формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2019г. - 04.05.2019г. съответно - 4.00 лева -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г., начислена
във фактура № **********/05.03.2019г. и 52.00 лева - сбор от 13 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към договора за лизинг за отчетен период 05.04.2019г. - 04.05.2019г., начислени във
фактура № **********/05.05.2019г.
На 08.09.2018г. между същите страни е сключено Допълнително дспоразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 36.99 с допълнителни 5000МВ” със стандартен месечен абонамент
в размер на 36.99 лева. не е изпълнила задължение в общ размер 36.98 лева, представляваща
неплатена абонаментна такса за отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно Раздел III, т. 3 от споразумението, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 92.46 лева, която не надвишава три месечни абонаментни
такси и е начислена във фактура № **********/05.05.2019г.
Ответникът дължи и сума в размер на 110.93 лева, начислена във фактура №
**********/05.05.2019г., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
На 07.11.2018г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет + 16,99” със стандартен
месечен абонамент в размер на 16.99 лева., по който има неизпълнени задължения в общ
размер 30.48 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период
05.01.2019г. - 04.03.2019г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 42.48 лева, която не надвишава три месечни абонаментни
6
такси и е начислена във фактура № **********/05.05.2019г. На същата дата 07.11.2018г. и
по повод горепосочения договор с предпочетен номер +************, ищецът е
предоставил устройство с марка HUAWEI Telenor 4G MiFi, за което поради неизпълнение
дължи сума в размер на 90.68 лева, представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена и начислена във
фактура № **********/05.05.2019г.
Горепосочените задължения за предпочетени номера +************, +************
и +************ са дължими по фактури:
1. Фактура № **********/05.02.2019г. за отчетен период 05.01.2019г. - 04.02.2019г.,
срок за плащане - 20.02.2019г., издадена за сумата от 88.96 лева, по която претендира
плащане в размер на 13.48 лева, поради извършено плащане в размер на 75.48 лева, което
погасява напълно задълженията за абонаментни такси и лизингова вноска за предпочетени
номера +************ и +************, както и частично погасява задължението за
абонаментна такса за предпочетен номер +************ до претендирания размер.
2. Фактура № **********/05.03.2019г. за отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г.,
срок за плащане - 20.03.2019г., издадена за сумата от 88.96 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и лизингова вноска - а/ 30.98 лева абонаментна такса за предпочетен
номер +************; б/ 36.98 лева абонаментна такса за предпочетен номер
+*************; в/ 4.00 лева лизингова вноска за предпочетен номер +************ и г/
17.00 лева абонаментна такса за предпочетен номер +************.
3. Фактура № **********/05.05.2019г, за отчетен период 05.04.2019г. - 04.05.2019г.,
срок за плащане - 20.05.2019г., издадена за сумата от 529.00 лева, представляваща неплатени
неустойки, лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства, както следва: а/ 77.46
лева неустойка за предпочетен номер +************; б/ 62.99 лева дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер +************; в/ 92.46 лева неустойка за
предпочетен номер +************; г/ 52.00 лева лизингови вноски начислени накуп за
предпочетен номер +************; д/ 110.93 лева дължима сума за мобилно устройство за
предпочетен номер +**********; е/ 42.48 лева неустойка за предпочетен номер
+************ и ж/ 90.68 лева дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер
+************
На 07.09.2017г. и по повод договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ е сключен договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Nova Smart Gold с обща
лизингова цена в размер на 201.55лева, дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски,
всяка една в размер на 6.91 лева, както и първоначална вноска в размер на 42.62 лева.
Съгласно договора за лизинг ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на
55.28 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.11.2018г. - 14.04.2019г.-
а/ 6.91 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.11.2018г. -
14.12.2018г., начислена във фактура № **********/15.12.2018г.; б/ 6.91 лева - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 15.12.2018г. - 14.01.2019г., начислена във фактура
№ **********/15.01.2019г.; в/ 6.91 лева - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
15.01.2019г. - 14.02.2019г., начислена във фактура № **********/15.02.2019г. и г/ 34.55 лева
- сбор от 5 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг за отчетен период 15.03.2019г. -
14.04.2019г., начислени във фактура № **********/15.04.2019г.
На 08.09.2018г. между горепосочените страни е сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** за срок от
24 месеца с абонаментен план „Тотал 36,99 с допълнителни 5000МВ” със стандартен
месечен абонамент в размер на 36.99 лева. По това споразумение не са изпълнени
7
задължения в общ размер 108.66 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за
отчетен период 15.11.2018г. - 14.02.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел
III, т. 3 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 92.46 лева,
която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/15.04.2019г. Начислена е сума в размер на 71.71 лева във фактура №
**********/15.04.2019г., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
Задълженията за предпочетен номер +************ са по фактура №
**********/15.12.2018г. за отчетен период 15.11.2018г. - 14.12.2018г., срок за плащане -
30.12.2018г., издадена за сумата от 43.89 лева, представляваща неплатени абонаментна такса
и лизингова вноска, както следва: а / 36.98 лева абонаментна такса за предпочетен номер
+************ и б/ 6.91 лева лизингова вноска за предпочетен номер +************.
Претендира се сума в размер 40.12 лева, поради извършено частично плащане в размер на
3.77 лева. 2. Фактура № **********/15.01.2019г. за отчетен период 15.12.2018г. -
14.01.2019г., срок за плащане - 30.01.2019г. издадена за сумата от 45.38 лева,
представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, както следва: а/ 38.47
лева абонаментна такса за предпочетен номер +************ и б/ 6.91 лева лизингова
вноска за предпочетен номер +************. 3. Фактура № **********/15.02.2019г. за
отчетен период 15.01.2019г. - 14.02.2019г., срок за плащане – 02.03.2019г., издадена за
сумата от 43.89 лева, представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска,
както следва: а/ 36.98 лева абонаментна такса за предпочетен номер +************ и б/ 6.91
лева лизингова вноска за предпочетен номер +************. 4. Фактура №
**********/15.04.2019г. за отчетен период 15.03.2019г. - 14.03.2019г., срок за плащане -
30.04.2019г., издадена за сумата от 198.72 лева, представляваща неплатени неустойка,
лизингови вноски и дължима сума за мобилно устройство, както следва: а/ 92.46 лева
неустойка за предпочетен номер +************; б/ 34.55 лева лизингови вноски начислени
накуп за предпочетен номер +************ и в/ 71.71 лева, дължима сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +************.
Задълженията на ответника по сключения договор с мобилния оператор са заявени по
чл.410 ГПК до Районен съд - Девин в общ размер 959.55 лева, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 381/2020г. по
описа на Районен съд – Девин, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК, което инициира предявеният иск по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна според настоящия състав от
представените писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в договорни
отношения по сключени между тях договори и допълнителни споразумения към четири
договора за мобилни услуги с предпочетени номера и договори за лизинг.
По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на
действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата
- абонаментни такси и вноски, както и за месечни лизингови вноски, прекратени съответно
на 07.08.2019година и 14.04.2020година, поради изтичането на сроковете за които са били
сключени.
В договора за електронни съобщителни услуги се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението му. Същото е положението с договора за продажба на изплащане.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени
при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия,
8
които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен в отговора на исковата молба или в о.с.з. и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите, съгласно даденото разрешение в решение
№ 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010 г., I т.о. е прието, че оспорване на документа
може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда
– чл. 193, ал. 1 ГПК, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения. По същия начин договорите за лизинг съдържат съществени
параметри-общата лизингова цена на предоставените устройства,броят и размерът на
лизинговите вноски, срокът на договорите, а съгласно чл.4 от договора с подписването им,
лизингополучателят декларира и потвърждава предаването от страна на лизингодателя на
устройства във вид годен за употреба и изрядно функциониращи.
Отделно от това ответницата има задължението да заплаща цената за предоставените
й услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е изпълнила, но по делото въобще не се
ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена
фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма
никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка
фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договорите. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма
значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е
предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и
допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно,
като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен
договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като
липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да
заплати ползваните услуги.
В заключение по делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договорите, като е предоставил посочените далекосъобщителни услуги и мобилно
устройство, от което следва, че в тежест на ответницата възниква задължението за
заплащане на цената. Ответницата не е оспорила нито размера на потребените от нея услуги,
нито тяхната цена, нито стойността на мобилния апарат. Не са представени доказателства, от
които може да се направи извод, че не са ползвани услугите на ищеца, подробно описани в
приложенията към фактурите или мобилният апарат й е бил предостваен. Тук е момента да
се посочи, че ответницата не оспори фактурираните цени на доставените услуги, поради
което издадените фактури, в които са обективирани претендираните вземания за проведени
разговори и месечни абонаментни такси за използване на клетъчната обществена мрежа на
ищеца за процесните периоди и предоставянето на мобилни апарати на лизинг.
С процесните договори страните са поели насрещни права и задължения, като
основното задължение поето от ответницата е именно заплащането на месечните
абонаментни такси, използвани далекосъобщителни услуги и цената на мобилните
телефони, което не е изпълнено от нея. Предвид всичко изложено настоящия съдебен състав
приема предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за основателен и
като такъв следва да се уважи.
Предвид гореизложеното и поради съвпадане изводите на настоящия състав с
изложените от районен съд, атакуваното решение е законосъобразно постановено и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора направените разноски в настоящето производство за
заплатено възнаграждение на особения представител на Д. ЯС. Р. в размер на 300 лева ,
както и заплащане на държавна такса за депозираната въззивна жалба в размер на сумата 25
9
лева следва да се възложат в тежест на жалбоподателката.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/12.01.2022г., постановено по гр.д. № 141/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Смолян като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА Д. ЯС. Р. да заплати на „ИЕТТЕЛ“ЕАД,вписано в ТР на 28.02.2022година
направените разноски пред въззивния съд за заплатено възнаграждение за назначеиня
особен представител адв.Здр. Ч. в размер на сумата 300 лева, а в полза на Смолянски
окръжен съд да заплати държавна такса за въззивната жалба в размер на сумата 25лв.
(двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10