Р Е Ш Е
Н И Е
№ …………/18.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и пети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 6607 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от
В.С.С. с ЕГН ********** и Л.С.С.
с ЕГН **********, двамата с адрес: *** и със съдебен адрес:***, чрез адв. Т. от ВАК срещу
И.И.М., ЕГН ********** и И.Г.М., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Т.С.
от ВАК осъдителен иск с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на реална част от 104 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на гр. в,
селищно образувание ***, представляващ поземлен
имот с идентификатор ****, целия с площ 607 кв.м. при граници на имота ПИ с
идентификатори ********и ****, която реална част от 84 кв.м. е разположена
в крайната източна част на ПИ с идентификатор ****, а преди това
крайната западна част от ПИ № **** по КП от 1983г. и при граници на реалната
част: от север – ПИ 580/стар 1749; от юг – ПИ 575/стар 1746; от запад –
останалата част от ПИ с идентификатор ****; от изток ПИ с идентификатор ****, както и за осъждане на ответниците да предадат на
ищците владението върху така описаната реална част от имота.
Ищците основават активната си материалноправна
легитимация по иска за собственост, основана на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата на договор за покупко - продажба от 13.05.2003 г., обективиран в
акт № 159, том I, нот.дело № 94/2003 година, Нотариус М Т са
придобили недвижим имот, находящ се в землището на гр.в местност «» и
представляващ място с площ от 1000 кв.метра по предходен документ за собственост, а по
плана на СО»***» от 1999 година представляващ ПИ 584, напълно идентичен с поземлен имот № **** по предходния план
на местността от 1983 година, ведно с построената в имота сезонна постройка. Праводателите им са
придобили собствеността върху имота по силата на възмездна сделка през 1995 година, а тяхната праводателка го е придобила от Р Г А и Н А С след доброволна делба, извършена на 11.11.1992 година и надлежно
вписана в Нотариата при Районен съд в. Навеждат твърдения, че при делбата са
поделени два самостоятелни имота на един и същи собственик, съставляващи
отделни дворища, с определена между тях граница по плана от 1983 година, като имотът
на праводателите на продавачите на ищците завършвал с уширение в западния си
край и имал обща граница с ПИ 1746. При извършване на делбата границата между двата имота
била материализирана на място, като имотът са придобили съобразно трайно
установените му на терена граници. При изработване на предходния план на терена
била допусната грешка, като заснемането на западната граница на имота било
неправилно. Грешката била пренесена на кадастралната карта на гр. в, одобрена
през 2008 година, като при интегриране на КККР с ПНИ на СО. »***» - съобразно Заповед № КД 14-03-471 от 16.02.2012 година на СГКК в,
имотът им получил идентификатор ****, при грешно нанесена западна
граница на същия в полза на ответниците,
които били собственици на ПИ ****. На 30.04.2015г. ответниците навлезли в имота им и окосили част от тревата в западния му
край, след което премахнали съществуващата ограда, а на 17.05.2015г. въпреки
противопоставянето поставили нова ограда на мястото, където била посочена
имотната граница между имотите по новия план. Твърдят, че след одобряване на
новите, неправилно отразени очертания на ПИ с идентификатори **** и ****, реалната граница на владение на място не била променена, като всеки
владеел имота си в размери, очертани от старата ограда. Ищците осъществявали
необезпокоявано фактическата власт върху имота до 17.05.2015г., когато владението
им било отнето от ответниците насилствено. Ответниците упражняват понастоящем
фактическа власт върху спорната реална част от имота, без да имат правно
основание за това. Ето защо молят за разрешаване на възникналия спор за
собственост със сила на пресъдено нещо между страните
и положително произнасяне по предявения иск.
В рамките на предоставената им възможност в срока и по
реда на чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, обективиращ изявлението им, съобразно което оспорват изцяло
насочения срещу тях иск по същество като неоснователен. Оспорват да е налице
грешка в кадастралната карта относно нанасянето на източната граница на имота,
че на 30.04.2015 год. са навлезли в имота
на ищците, като окосили част от тревата в западния край и са съборили
съществуващата ограда, а на 17.05.2015 год., въпреки противопоставянето от страна на ищците са
изградили нова ограда на посоченото като граница място по новия план. Оспорват,
че ищците са владели имота от момента на придобиването му (13.05.2003 год.) до датата на
насилствено отнемане на владението (17.05.2015 год.), по начина очертан от наличната стара ограда.
Твърдят, че при придобиването на имота от ищците, действащ е бил плана за СО „***"
от 1999 год., като границата между двата имота била идентична изцяло с действащата
сега кадастрална карта. На 11.04.2002 год. по силата на възмездна сделка, обективирана в
нотариален акт № 107, т. I, peг. № 2055, д.
98 от 2002 год. на Нотариус № 224, вписан в СлВп вхл per. № 4700/11.IV.2002 год., акт № 59, т. XIII, д. № 2870/2002 год., стр. 93088, са придобили 500.00 кв. метра идеални
части от недвижим имот- място, цялото с площ от 1005 кв.метра /а по скица 1220.11 кв.м./, находящо се
в м-ст „****", в землището на гр. в,
представляващо ПИ № 576 по кадастрален план от 1999 год. на СО „***", идентичен с имот № 1147, при общи граници
имот № 577, имот № 578, имот № 579, имот № 584, имот № 575 и от две страни път. При придобиването му, имотът бил ограден и отграничен от съседните имоти с жив плет, но при границите,
в които праводателят им е предал владението,
съвпадащи с тези нанесени в скицата, представена при изповядване на
нотариалната сделка, издадена въз основа на действащия към момента КП на СО „ ***" от 1999 год.. През 2003 год. при поставяне на бунгало в имота, изградили и ограда от мрежа. На 24.11.2014 год. праводателят им
продал и останалата част от имота, а именно 485.00 кв.м. идеални части
от него, представляващ ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. в,
стар идентификатор **** номер по предходен план 576, цялото с площ по скица 1220 кв.м. На 26.06.2014 год., заедно с
новите съсобственици уредили отношенията по съсобствеността си, като сключили
договор за доброволна делба акт № 101, т. II, peг. № 4903, д. 292/2014 год.,
заверен от нотариус № 147, вписан в СлВп вх. peг. № 13851/27.IV.2014 год., акт № 157, т. VI, д. № 2066. По силата на
договора придобили в дял и индивидуална собственост следния недвижим имот: ПИ с
проектен идентификатор ****, с площ от 607 кв.м., находящ се в гр. в, СО „***", бивша местност „****", при
граници: ПИ №№ ***** ****. По повод на извършената делба, при обособяването на двата отделни имоти,
било направено трасиране, съобразено с действащите КККР на гр. в. Не били
изменяни съществуващите външни граници на имота, единствено била нанесена
новата вътрешна граница. Ново ограждане на имотите било направено през месец май 2014 год., изцяло при спазване на точките на трасиране и без
съществено изменение на местоположението съществуващата ограда. Ищците
разрушили новопоставената ограда и премахнали
поставените от геодезистите означения. Отново била изградена оградата при
спазване на кадастралната и регулационна граница между имотите по кадастралната
карта. Навеждат доводи, че след придобиването на имота, ищците не са били във
владение на същия. Установили са владение едва през 2013 год., но само върху
придобития имот, без твърдяната реална част. От момента на закупуването до
началото на фактическото владение през 2013 год., имотът на ищците бил пустеещ. Считат, че ищците
не могат да придобият реалната част по давност, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Сочат, че за отстраняване на грешка в кадастралната карта е предвидена
процедура в ЗКИР, каквито доказателства не са представени. Ето защо считат
насочения срещу тях иск за собственост за неоснователен и молят за
постановяване на решение, с което същия бъде отхвърлен.
В съдебно заседание, страните
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
Варненският районен съд, след като прецени
поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, намери за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт ****, дело 94/2003г., В.С. и
Л.С. са придобили възмездно правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. в, местност «****» и
представляващ място-лозе с площ от 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот пл. № 584 по
кадастралния план на СО “***“ от 1999 година, представляващ ПИ 584, идентичен с
поземлен имот № **** по предходния план на местността ****, ведно с построената в имота сезонна
постройка и направените в мястото подобрения и трайни насаждения, при граници
на мястото: поземлени имоти с пл. № ****, път, поземлен имот пл. № 731,
поземлен имот пл. № 585 и поземлен имот пл. № 576.
От Нотариален акт № 198, том ХХV, рег. № 6769 дело
6406/1993г. е видно, че Г Ц Ае придобила възмездно
правото на собственост върху недвижим имот: лозе, находящо се в землището на
гр. в, местност ****, цялото с пространство 1000 кв.м., пл. № 1759 по плана на
местността при граници И А; С Д.; К Й ; пътека; И С.; Н П;
И М; Ж М, заедно с насажденията в него.
Представен е Нотариален акт № 184, том ХХV, дело
7870/1995г. за поправка на НА за продажба на недвижим имот №198 относно № на
парцела, който е поправен на ****, вместо погрешно посочения 1759.
Видно от Договор за доброволна делба на недвижим
имот от 11.11.1992г., Р А и Н С са получили в дял
недвижим имот: Лозе, находящо се в землището на гр. в П, цялото с пространство
1000 кв.м., обособено като дворище 1759 по кадастралната основа на местността
при граници И А, път и дворище 1755 по плана на местността, заедно с намиращите
с в него подобрения и насаждения.
Установява се от Нотариален ****., че И.М. и И.М. са
придобили възмездно само 500 кв.м. ид.ч. от недвижим
имот с обща площ 1005 кв.м. по договора за доброволна делба от 11.11.1992г. и 1220.11 кв.м. по скица,
находящо се в землището на гр. в, П, представляващо поземлен имот пл. № 576 по
кадастрален план от 1999 г. на селищно образование ***, идентичен с имот №
1147, при общи граници: имоти ****и от двете страни път.
Представен е Нотариален ****год. на Нотариус при ВРС за собственост върху недвижим
имот придобит чрез договорна делба от праводателя на ответниците И А, а именно: лозе в
П, цялото с пространство 1005 кв.м., обособено като дворище 1147 по
кадастралната карта на местността, при граници: от двете страни път; Р Г и Н А,
заедно с подобренията и насажденията.
От Договор за доброволна делба на недвижим имот Акт ********,
д. № 292/2014 г., се установява, че в дял и индивидуална
собственост на
ответниците е поставен следния недвижим имот: ПИ с проектен идентификатор ****, с площ от 607 кв.м., находящ се в гр. в, СО „***", бивша местност „****", при
граници: ПИ №№ **** **** ****. Имотът е образуван от поземлен имот **** по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-64/1605.2008 г на изпълнителния директор на АГКК,
целия с площ по скица 1220 кв.м..
Представен е Протокол за трасиране, означаване и
координиране от 12.05.2014г. на границите между ПИ ******.
Приложена е
прокурорска преписка вх.№ 25440/17.04.2018г. на ВРП относно възникналия между
страните спор във връзка материализираната на място граница между имотите.
Не се спори относно обстоятелството, че
фактическата власт върху претендираната земна площ се упражнява от ответниците.
С оглед дадената възможност на ищците за събиране на
гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели, в режим на водене, с показанията на които да
установят наведените от тях фактически твърдения досежно упражняваната
непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху спорната реална
част от имота с намерение за своене в периода от 2003г. до 2015г., са разпитани
свидетелите П С и Й Д.
В показанията си св. Събев установява, че познава ищците
отдавна. През 2003г. си купили недвижим имот по пътя за Каменар. Оградата между
двата имота била от дървени колове с мрежа. Последно бил в имота 2015г. и
тогава видял, че оградата е сменена. Ищецът му казал, че съседите са сложили
новата ограда. Изместената през 2015 г. ограда била успоредна на старата
ограда, но по-навътре в имота на ищците. На мястото, което сега било към
съседния имот, ищците си сеели домати. 2014г. посетил също имота и всичко си
било като преди, вкл. и оградата.
Св. Димчева е майка на ищцата. Заявява, че през
2014г. обработвала имота на ищците - садила зеленчуци. През 2014г. имало дървена ограда, а
сега е телена. Завзетото място се намирало в западната част на техния парцел.
Никой не й е правил забележка, че сее в чужд двор. В горният край на мястото имало ябълка, а в
долния край където е по-широко имало вишна и сега били отсечени. Имало диви
лози.
С оглед дадената възможност на ответниците за събиране
на гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели, в режим на водене, с показанията на които да
установят наведените от тях фактически твърдения досежно границите в които е
владян имота, поставянето на ограда между двата имота, включително разрушаването
на първата изградена ограда след трасирането от страна на ищците, са разпитани
свидетелите Ц Я и Д И.
Св. Янчева в показанията си установява, че познава
ответниците от 2002г. Съседи са в м-ст ***.
От 2002г. ответниците живеят в имота си там. Имотът им бил ограден с дървени колове. Точно на границата
между двата имота имало едно или две дървета на оградата от страната на ищците. Имало лози по продължение
на самата ограда. Оградата била под ъгъл в посока юг.
Св. Игнатов познава ответниците от 2000 г. Знае, че
имат дворно място по пътя за Каменар от 2002г.. Там се установили. Не е
посещавал често имота. От 2003г. до сега е ходил 2 или 3 пъти и то само е минавал
покрай тях, като е ходил до имота на сина им. Когато
купили имота, не бил със стабилна ограда, а с жив плет /тръни, дръвчета, храсти/.
Откакто знае имота, винаги оградата е била от жив плет. Оградата с имота от
изток била от асмалък. През 2013г. или 2014г. го
викали да слагат нова ограда, но не успял да отиде.
За установяване площта, границите по КК и
регулационните планове, и идентичност между съседните имоти, по делото са
ангажирани специални знания, чрез провеждане на СТЕ. Съдът дава вяра на
заключението на вещото лице Х. като обективно и компетентно дадено. Според
заключението местонахождението на процесните имоти се намира в м-ст
***, за която територия има влязъл в сила ПНИ с.о. ***, одобрен със заповед №РД
11-7706-36/28.01.2011г. на Областен управител на област в и същият е интегриран
в действащата кадастралната карта на административен р М, одобрена със заповед
№РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АК-София. Първият изработен кадастрален план е
от 1956г. - на м-ст Крайбрежието, гр. в, последващи са : КП-1983г-„Северно от Възраждане“-изработен
в М 1:2000, КП-1999г.-м.„***“, КП на ползвателите към ПКП, ПКП, ПНИ
- /който план е интегриран в кадастралната карта на административен р М/ и КККР
на р М, гр. в. Изследвайки съществуващите картни основи, представените
документи за собственост и видно от изготвените комбинирани скици №1 и №2 към СТЕ, вещото лице не
намира графична идентичност между имоти-1747 и **** по КП-1983г. по плана на „
Северно от Възраждане“ с имоти с идентификатори **** и **** по ПНИ и имоти с идентификатори **** по действащата кадастрална карта
на гр. в, тъй като има разминаване на западната граница на имот 1747 по КП-
1983г./отразена в скица №2/ и имот 576 по ПНИ
/преди отразяването на делбата в имот 576/, а по отношение на останалите
граници има съвпадения /поради денивелацята на
терена/. Имотната граница между двата
поземлени имота по КП от 1983 година не съвпада с границата по КККР към
момента. Видно от изготвена комбинирана скица №2 застъпващата част на пл.№****
по КП- 1983г., по плана на „Северно от Възраждане“ и имот 576 по ПНИ и с
идентификатор **** по КК, е с площ – 104 кв.м.. Съобразно
изявленията на вещото лице в о.с.з., съобразно имотните граници, имота на ищците е с площ 1114 кв. м. по кадастралният план от 1999г., който е идентичен с
кадастралният план на ползвателите, идентичен и с ПНИ на ползвателите.
Така изложената фактическа установеност
обуславя следните правни изводи:
По предявения реивандикационен иск в тежест на ищцовата
страна бе да установи по безспорен начин обстоятелството, че притежава право на
собственост върху имота, породено на соченото основание – валиден договор за покупко продажба,
идентичността на придобития и процесния имот и факта, че понастоящем
именно ответниците упражняват фактическа власт върху имота.
При успешно доказване
на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците от друга страна бе да
установят всички наведени от тях положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения, от които черпят благоприятни
за себе си правни последици, включително и валидно правно основание /право на
собственост на основание договор за покупко-продажба/, по силата на което
упражняват понастоящем фактическа власт върху спорния имот.
В
настоящия случай не се спори, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор
****,
на основание валиден договор за покупко продажба
обективиран в Нотариален
акт ****, дело 94/2003г., както и че ответниците са
собственици на съседния недвижим имот с ид. № ПИ ****,
на основание валиден договор за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален ****..
Не се спори и относно обстоятелството, че фактическата власт върху
претендираната земна площ се упражнява от ответниците.
Спорен
е въпросът дали претендираната от ищците земна площ е част от техния имот, съобразно
КК на гр. в, одобрена със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АК-София, респ. ПНИ на с.о. „***“, одобрен със Заповед № РД11-7706-36/28.01.2011г. на Областен управител на област в.
На този въпрос бе отговорено положително от заключението по допуснатата СТЕ, според
която материализираната на място граница между двата имота не съвпада с
границата между тях посочена в ПНИ, съответно и в КК. Частта от имота на ищците
с площ от 104 м2 попада в имота собственост на ответниците. От извършеното обследване на кадастралните планове и кадастралната
карта за процесната територия не е открита нарочна заповед за изменение на
имотните граници /на имоти №**** и 1747 по КП-1983г., и по следващите
кадастрални планове и кадастрална карта/.
Изложеното
в заключението на вещото лице се потвърждава и от разпитаните свидетели и
кореспондира с изложеното в исковата молба.
В
настоящия случай се установи, че ищците упражняват фактическата власт върху
имота от придобиването му през 2003г., присъединявайки владението и на праводателите си, като границите в него
съществуват във вида, в който са били до 2015г., когато оградата е била
преместена от ответниците. От разпитаните свидетелите, вкл.
и тези в полза на ответниците се установи, че на границата между двата имота е имало две овощни
дървета, които се намирали на оградата от страната на ищците, които към настоящия момент при поставяне на новата
ограда са били премахнати.
При изложените съображения, предявеният реивандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в
съответствие с направеното искане, в полза на ищците се дължат разноски за
производството, съобразно представените доказателства за извършването им, чиито
размер възлиза на 900 лева /50 лева заплатена
държавна такса; 250 лева депозит вещо лице и 600 лева възнаграждение за защита
и съдействие от един адвокат/. Разноски за назначаване на особен представител
не са извършвани, поради което поисканите такива в размер на 300 лева не следва
да се възлагат в тежест на ответниците.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответниците
И.И.М., ЕГН ********** и И.Г.М.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че ищците В.С.С. с ЕГН ********** и Л.С.С. с
ЕГН **********, двамата с адрес: *** притежават правото на собственост върху
реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. в,
селищно образувание ***, представляващ поземлен
имот с идентификатор ****, целия с площ 607 кв.м. при граници на имота ПИ с
идентификатори ********и ****, с площ на реалната
част от 104 кв.м.,
означени в оранжев цвят на приложената на л. 134 от делото комбинирана скица,
която приподписана от съда представлява неразделна
част от настоящото решение, при граници на частта: от север – ПИ 580/стар 1749; от юг – ПИ 575/стар 1746; от запад –
останалата част от ПИ с идентификатор ****; от изток ПИ с идентификатор ****,
като
ОСЪЖДА владеещите
несобственици И.И.М., ЕГН ********** и И.Г.М.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** да предадат на В.С.С. с ЕГН ********** и Л.С.С. с
ЕГН **********, двамата с адрес: *** владението върху реалната част от гореописания
имот, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН ********** и И.Г.М., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на В.С.С. с ЕГН ********** и Л.С.С.
с ЕГН **********, двамата с адрес: *** направените съдебни разноски в размер на 900 лв. /деветстотин лева/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: