Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………………..2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18094
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е въз основа на предявен от С.А.С., ЕГН: **********
срещу ГД „***, със
седалище и адрес на управление: ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР, изменен по реда на чл. 214 от ГПК за сумата от 1748.53 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.10.2016г. до 01.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът претендира и съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че за процесния период е полагал
труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „командир
на отделение“ в ЛКЦ-Галата от група „ Охрана на държавната граница“ на
ГПУ-Варна към РДГП-МВР за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. Посочва се,
че в този период ищецът е работил на 12-часови смени, при сумирано изчисляване
на работното време, като работното време на държавните служители в МВР,
работещи на смени се изчислявало сумирано за тримесечен период.
В тази връзка се посочва, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до
06.00ч. за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. бил в размер на 1728.00
часа, които приравнени към дневен труд с коефицент
1.143, възлизали на 1975.00 часа. В тази връзка се посочва, че преизчисляването
на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 247.00 часа, който следвало да бъде допълнително
заплатен от ответника. Посочва се, че при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл 187,
ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6.00 лева,
като задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 1482.00
лв. Ищецът е описа подробно в исковата молба положения от него нощен труд помесечно за процесния период.
Излага съображения от правно естество за дължимостта на сумата.
Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва,
че между страните в процесния период е съществувало
служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност длъжност
„командир на отделение“ в ЛКЦ-Галата от група „ Охрана на държавната граница“
на ГПУ-Варна към РДГП-МВР. Посочва, че ищецът е работил на 24 часови /дневни и
нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано
сумарно. Оспорва доводите, че по отношение възможността за преобразуване на
положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излагат се
подробни аргументи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно
правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно
дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. За процесния
период били действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ №
67/14.08.2018г. Съответно така действащите наредби изключвали приложението на
разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР
се сочи да са разписани 8 часова продължителност на нощния труд. Поддържа, че
положеният от ищеца в процесния период нощен труд е
правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е
заплатено в пълен размер. В този смисъл ответникът твърди, че в случая липсва
основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и
нощен такъв вече е бил заплатен. Посочва се, че извънреден труд е налице само
ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време, което не било налице в конкретния случай.
Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът
чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове. Моли за
уважаването им. Претендира разноски. Ответникът чрез своя процесуален
представител поддържа писмения отговор. Оспорва исковете. Моли за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото се установява, че за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. ищецът е работил
при ответника на длъжност „командир на отделение“ в ЛКЦ-Галата от група „
Охрана на държавната граница“ на ГПУ-Варна към РДГП-МВР.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на предоставени на вещото
лице месечни графици за полагане на труд при сменен
режим на работа, както и тримесечни и
месечни протоколи за отчитане на положения от ищеца труд, в т.ч. и нощен за процесния период, се установява, че за процесният
период ищецът е
положил общо 1720 часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждение по 0.25
лева на час дружество. Положеният нощен труд не е бил преизчисляван от ответника
с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан.
Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се
равнява на 1966 ч, като разликата в часовете между посочените две величини е 246 ч., положен извънреден труд, за
които се дължи допълнително брутно възнаграждение в общ размер на 1748.53 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
По делото не се спори, че
страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е
държавен служител в ОД на МВР-Варна. Приложимият закон, уреждащ този
вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно.
Основният спорен по делото въпрос
е алгоритъмът на изчисляването на положените часове нощен
труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове
труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР
посочва, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период – арг. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба
е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира с: 1.)
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; 2.) възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до
01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г). След това от 01.04.2015г.
до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. На следващо
място, за периода от 02.08.2016г. до 10.01.2020 г., който обхваща и процесния период, е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
От анализа на текстовете на горецитираните наредби се установява, че в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40
от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). е било изрично предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която
е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, настоящият състав
намира, че е налице празнота в този подзаконов нормативен акт, която следва да
бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, тоест 1,143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Ето защо искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период се явява доказан
по основание.
По отношение на размера му, на
основание чл. 162 от ГПК съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано
от съда заключение по ССчЕ, от което се установява,
че ищецът, за процесния период, е положил 1720 ч.
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен
труд, възлиза общо на 1966 ч. Разликата между двете стойности в размер на 246 ч.,
представлява положен от ищеца извънреден труд, който съобразно експертизата възлиза
в размер на 1748.53 лева.
По делото ответникът не е
представил доказателства, че е заплатил дължимото допълнително възнаграждение
за извънреден труд в установените от експертизата размери. Предвид това и с
оглед гореизложените съображения исковата претенция за главница е основателна и
следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер, който съвпада с исковата
претенция след увеличението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване на
исковата претенция за главница ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ВРС държавната такса в размер на 69.94 лв., дължима върху целия защитаван
материален интерес (арг. от чл. 72, ал. 1 от ГПК),
както и разноски в размер на 200.00 лв. за извършената съдебно-счетоводна
експертиза, платени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 335.00 лева за заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, в която част има характер на разписка. Тези разноски предвид
основателността на исковите претенции следва да се възложат в тежест на
ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГД „***“ към ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.А.С., ЕГН: ********** сумата от 1748.53 (хиляда седемстотин четиридесет и осем лева и петдесет и
три стотинки) лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 01.11.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт
сумата в размер на 269.94 (двеста шестдесет и девет
лева и деветдесет и четири стотинки) лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА **** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.С., ЕГН: ********** сумата от 335.00 (триста тридесет и пет) лева,
представляващи съдебно- деловодни разноски направени от ищеца в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: