О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 4867 Година 31.12.2019
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесет и първи декември Година 2019
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1507 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл.
47, ал. 6 ГПК на ответницата е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи,
каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 3434/2018 г. на СтРС.
Следва да се отхвърли
искането по същество в отговора на особения представител на ответницата за открИ.е
на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на оспорената от същия вярност
на представеното от ищеца с исковата молба препис - извлечение от сметка, тъй
като макар и свидетелстващ, същото е частен документ, на чиято материална
доказателствена сила съдът не е подчинен (чл. 180 ГПК).
Поради това проверката на неговата вярност не се подчинява на открито преди
това производство по чл. 193 ГПК, а съдът е длъжен да я провери с оглед всички
останали обстоятелства по делото.
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител
на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация
(доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като
се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването
на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и
изразяват по същество в това, че на 03.07.2018 г. подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си от ответницата. Било
образувано ч.гр.д. № 3434/2018 г. на СтРС и издадена заповед, която била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което предявявал
процесните искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В качеството му на краен
снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите такива през процесния период били общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008
г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от същите, те влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на ищеца. Съгласно чл.
94а ЗЕ, крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг доставчик.
До този момент ответницата не била упражнила правото си на промяна на
доставчика на електроенергия. Същата като физическо лице имала качеството на
битов клиент, съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и била присъединена на ниво ниско
напрежение, което било видно от представените по делото фактури. По силата на
чл. 7, т. 1 от ОУ поел задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на
ответницата с ИТН 2052823 в -. За ответницата бил открит клиентски номер
**********. Тя от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 ОУ, се задължила да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и 2. Съгласно чл.
27, ал. 1 ОУ, при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на
задълженията си по ОУ й доставил на обекта, за периода 09.11.2016 г. -
08.02.2017 г., електроенергия на обща стойност 233.14 лева, която до момента не
била платена. Поради забава в заплащането й ответницата дължала законна лихва в
общ размер от 34.31 лева за периода 28.12.2016 г. - 02.07.2018 г. Законната
лихва се дължала по всяка фактура отделно за период от падежа й до образуване
на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в
същата.
Искането е да се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от
233.14 лева за консумираната от обекта й електрическа енергия от 09.11.2016 г.
до 08.02.2017 г., с 34.31 лева лихва за забава от 28.12.2016 г. до 02.07.2018
г. и законна лихва върху главницата от 03.07.2018 г. до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №
3434 описа за
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
С подадения в срок
отговор особеният представител на ответницата заема становище, че установителните
искове били допустими, но неоснователни, поради което ги оспорвал изцяло. Оспорвал
изложените факти в исковата молба и по конкретно твърдението, че ответницата не
била платила доставената й електроенергия за периода 09.11.2016 г. - 08.02.2017
г. Оспорвал отразените обстоятелства в представения препис – извлечение от
клиентска сметка на ответницата.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях
по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства/факти, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответницата носи
тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в отговора на
особеният й представител, тъй като на тях са основани възраженията за
неоснователност на тези искове.
На основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил като писмени доказателства
по делото цитираните в исковата му молба общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на Е.Е. и общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и
доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: препис – извлечение от
сметка, фактура № **********/14.12.2016 г., фактура № **********/16.01.2017 г.
и фактура № **********/16.02.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ искането по
същество в отговора за открИ.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка
на оспорената със същия вярност на представеното с исковата молба препис –
извлечение от сметка.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3434 по описа за
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 05.02.2020 г. от 11.00 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответницата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: