Мотиви към присъда N 109/25.11.2015
година по НОХД N1557/2019г. по описа на ПОС.
Окръжна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.Х.Х. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по
чл.123 ал.1
от НК, за това че на 11.04.2018г. в гр.Пловдив, в качеството си на управител на
„***“ ЕООД с. ***,
обл.Пловдив с ЕИК *** и
технически ръководител на строителния обект, находящ се в гр.Пловдив, ул. „***“ № *** е причинил смъртта на работника Д.И.А.
от с.***, обл. Пловдив, поради немарливо изпълнение на правно регламентираната
дейност – строително-монтажни работи /СМР/, представляващи източник на повишена
опасност, като е нарушил разпоредбите на:
Чл.16,
т.1, б.Б от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004 г./:
„Строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на
подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с
минималните изисквания на тази наредба“.
Чл.26
т.1 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004 г./:
„Техническият ръководител: т.1 изпълнява и контролира спазването на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд“,
Чл.48
от Наредба №2 от 22.03.2004г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004 г./: „Строителни и
монтажни работи в близост до откоси на
изкопи се извършват след проверка от техническия ръководител за
сигурността и обезопасяването им“.
Чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
/обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004 г./: „Паданията от височини се предотвратяват чрез
приспособления/съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение“,
Чл.52
ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.88 от 08.10.1999
г./:
(1). За работни места, които съдържат опасни зони, в зависимост от
степента на риска:
т.1. Се поставят установените знаци за безопасност.
т. 3. Се предприемат необходимите
мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони.
( 2). В местата, където съществуват риск от пропадане
на работещия или от падащи обекти, се прилагат мерките съгласно т.1 и т.3 на
ал.1;
Чл.71 т.4 от Наредба №7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.88 от 08.10.1999 г./: „Работните места
на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени
от: т.4 падане и подхлъзване,
Чл.27 ал.1 от Наредба №12 от
30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на товарно – разтоварни работи /обн.ДВ бр.11 от 03.02.2006 г./:
1. Подът/настилката на товарно – разтоварните площадки и
складовете, стелажните коридори, пътищата за движение и проходите се поддържат
части, без препятствия и разхвърляни предмети по тях“.
Делото
е разгледано по реда на чл.371 т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия Х.
пълно признание на фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразеното съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Аргументира
се, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че
делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца, което да се намали съобразно чл.58а от НК с 1/3. Изпълнението на така
определеното наказание счита, че следва
да се отложи за изпитателен срок от три години. Предлага вещественото доказателство да остане по делото, както и
подсъдимия да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия адв.К.Н. пледира, че обвинението спрямо подзащитния му се явява
несъставомерно, поради което и същия следва да бъде оправдан. Алтернативно
пледира в случай, че съдът го признае за виновен да му наложи наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвид: чистото му съдебно минало, отличната
характеристика, трудова заетост в полза на обществото, както и и наличието на едно изключително
смекчаващо вината обстоятелство, а именно, че смъртта е настъпила в резултат на
самоволие от страна на пострадалия, който е решил да стовари арматурното желязо
от другата страна на оградата, в момент, в който не е имало видимост между него
и краниста. Алтернативно се иска съдът, ако прецени, че подсъдимият е виновен,
да приложи привилегията визирана в чл.123 ал.4 от НК, тъй като той е направил
всичко зависещо от него, за да му
помогне- сигнализирал е на медицинския екип и незабавно е отишъл на обекта. Пледира се в
случай, че подсъдимия бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, изпълнението на
което да се отложи с минимален изпитателен срок.
Подсъдимият И.Х.Х. моли да бъде
оправдан. В последната си дума сочи, че пострадалия е трябвало да извика някой
от работниците, за да му помогне, но не го е сторил. Сочи, че съжалява за
настъпила смърт, но не е виновен.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните и като съобрази разпоредбата на
чл.373 ал.3 от НПК, прие следното за установено от фактическа и правна страна:
Подсъдимият И.Х.Х. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, собственик и управител на „***“
ЕООД с. ***, обл.Пловдив, живущ в с.***, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият И.Х.Х. е едноличен
собственик на капитала и управител на търговско дружество „***“ ЕООД с ЕИК:***,
със седалище в с. ***, обл. Пловдив, с предмет на дейност - строително-
монтажни и ремонтни дейности.
На 01.10.2017 г. между „***“ ЕООД
гр.Пловдив в качеството му на възложител и „***“ ЕООД с. *** в качеството му на
изпълнител бил сключен договор за извършване на строително- ремонти дейности за
обект - жилищна сграда със запазване на съществуващото двуетажно застрояване,
пристрояване и надстрояване с Нк-12,0м. и Нк-14,50м. в УПИ 1-1247 кв.44 по
плана на кв.“***“ и „***“ , гр.Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.521.1120, находящ
се в гр.Пловдив, ул.“***“ №***. Предмет на договора било извършването от страна
на изпълнителя на нова жилищна сграда в Поземлен имот с идентификатор
56784.521.1120 по КК и КР,одобрени със заповед РД № ***/03.06.2009г. на ИД на
АГКК с адрес на имота гр.Пловдив, ул.“***“ № 96, с площ от 153 кв.м., за която
жилищна сграда Община Пловдив, р-н Централен била издала Разрешение за строеж №
***г. Към техническия инвестиционен проект за посочения по-горе строителен
обект имало разработен План за безопасност и здраве, одобрен от Районна
техническа служба при Община Пловдив, Район „Централен“.
Технически ръководител на обекта
в гр.Пловдив, на ул.“***“ №*** бил подс. Х. - управител на „***“ЕООД с ЕИК:***,
който притежавал свидетелство за професионална квалификация сер.***, № *** per.
№ *** от 06.12.2017г., издадено от СУ „Народни будители“ гр.Брацигово за
придобита 3-та степен на квалификация по професия „строителен техник“. На
основание сключен договор от 01.01.2018г. между „***“ЕООД с ЕИК *** като
възложител и подс. И.Х. като изпълнител, подсъдимият приел да полага работа
чрез личен труд като технически ръководител на обекта. В това си качеството подсъдимият
следвало да осъществява техническото ръководство на съответния обект, да
отговаря за безопасността на труда на обекта и за противопожарната безопасност.
Той бил длъжен да познава нормативните изисквания за охрана и безопасност на
работа на строителния обект. Подс. Х. бил лицето, което имало функции по
организация, ръководство и контрол при извършването на тази правно
регламентирана дейност –строително монтажни дейности, представляваща източник
на повишена опасност за нейното правилно и безопасно изпълнение.
Пострадалият Д.И.А. бил назначен
на работа в „***“ ЕООД с ЕИК:*** с трудов договор № *** г. на основание чл.67
ал.1 т.1 от КТ на длъжността "кофражист". Съгласно длъжностната му характеристика основните му служебни
задължения били: бичене и рязане на дървен материал с ръчни инструменти и на
машина /банциг, циркуляр/, монтаж и демонтаж на едро площен кофраж, монтаж на
оградни метални платна; направа и разваляне на кофраж за колони, плочи, греди,
стени, самостоятелни пояси, щурцове, козирки, корнизи, тръбно инвентарно скеле,
направа и разваляне на кофраж за ребрени плочи, сводове, касетирани тавани,
правоъгълни и кръгли резервоари, подпрени с дървено или тръбно инвентарно
скеле; направа на кофраж за нулеви цикли на сгради, направа на обшивка за
тавани и стрехи с дъски; направа на кофраж за осмоъгълни колони, за
турбо-фундаменти с динамично натоварване, за циркулационни канали, направа на
огради от дъски и фазерни плоскости; отвесиране, нивелиране и свързване на
пълзящ кофраж; разваляне на гредореди, дюшемета, сглобяване на кофражни панели
и метални платна при пълзящ кофраж, сложни съединения и сглобки; направа на
преградни стени и обшивки от дъски, фазерни плоскости, хераклити и др. в
тавански и избени помещения; и др. Пострадалият А. е трябвало да бъде запознат
с правилата по безопасност и хигиена на труда и със ЗЗБУТ. Пострадалият бил
запознат с длъжностната си характеристика и бил получил екземпляр от нея на
17.06.2015г., като за строителния обект на ул. „***“ № ***, му бил проведен инструктаж
по безопасност и здраве на 13.11.2017г. Регламентираното работно време на
пострадалия Д.И.А. било от 08,00 ч. до 17,00 ч.
На 11.04.2018 г. сутринта пострадалият
А. се явил на работното си място-„Жилищна сграда със запазване на съществуващо
двуетажно застрояване, пристрояване и надстрояване“, находяща се в гр.Пловдив,
ул.„***“ № ***. Сградата била разположена на ъгъла между улиците „***“ и „***“,
които били перпендикулярни една на друга. Строителният обект откъм ул. „***“ и
перпендикулярната на нея ул. „***“ бил ограден с висока ограда от плътна
ламарина.
На територията на строителния
обект, при основите на сградата имало необезопасен изкоп, дълбок - 3 метра,
чието дъно не било изчистено и имало части от натрошени тухли и други
разхвърлени строителни материали. Върху терена на кота „0 между металната
ограда на обекта и изкопа имало натрупани в безпорядък строителни материали,
арматурни железа и елементи от инвентарно тръбно скеле, които пречели на
работниците за свободното им придвижване в пространството между изкопа и
оградата. Въпреки, че на обекта се извършвали строителни дейности и съществувал
риск от падане от височина, изкопът не бил обезопасен чрез приспособления-
постоянни или временни съоръжения, ограждения или по друг подходящ начин, които
да предотвратят падането от височини.
Подс. И.Х., в качеството му на
управител на „***“ ЕООД, работодател на Д.А. и технически ръководител на
обекта, пристигнал на обекта около 07.30ч.- 08.00ч. на 11.04.2018г., където направил
инструктаж по безопасност на труда и поставил задачите на работниците, сред
които били: пострадалия, свид. Г.Г., свид. Н.М., свид. Т.Т. и свид. В.С..
Задачите били свързани с преместване на строителни материали и извършване на хидроизолация,
след което напуснал обекта,
продължавайки с други свои ангажименти за деня.
Подс. Х. имал нормативни
задължения по организирането и контролирането на строително- монтажната дейност
с цел нейното правилно и безопасно изпълнение. Като управител на дружеството-
строител, той бил лицето, което имало нормативно задължение съгласно ЗЗБУТ във
връзка с организацията, ръководството и контрола на правно регламентираната
дейност, представляваща източник на повишена опасност и осигуряване на
комплексни здравословни и безопасни условия на труд на работещите. Дружеството,
на което подс. Х. бил управител, било работодател на пострадалия А. и му било възложило извършването на конкретна
работа, за която следвало той да получи възнаграждение. Ето защо подс. Х. носел
отговорност за наетите от него работници и имал нормативните задължения по
организация, ръководство и контрол на строително - монтажните работи. Той
следвало да извърши оценка на риска за безопасност и здравето на работещите в
обекта, да планира и приложи подходящи мерки за безопасност, да осигури защита
на работниците при работа при риск от падане от височина, като вземе мерки за
изграждането на парапети, поставянето на мрежи и знаци за безопасност. Подс. Х.
като технически ръководител бил длъжен да изпълнява и контролира спазването на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.
На 11.04.2018г. подс. Х. обаче не
взел необходимите мерки за осигуряване здравословни и безопасни условия на
труд, в унисон с действащото трудово законодателство. Въпреки, че за
работниците съществувал реален риск от падане от височини, на 11.04.2018г. подсъдимият
не взел охранителни мерки при строително- монтажни работи, гарантиращи
безопасността на труда, като не извършил проверка за сигурността и
обезопасяването на дълбокия- три метра изкоп и не забранил работата на работниците,
преди да осигури обезопасяване на работната площадка с приспособления -
постоянни или временни съоръжения, ограждения, така че да се намали риска от
падане от височина, с което нарушил разпоредбите на чл. 16 т.1 б.б, чл.26 т.1,
чл. 48 и чл. 61 от Наредба 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи / обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г./. Макар и работното място да съдържало опасна зона - стеснен участък,
неподготвен и непочистен от строителни отпадъци, в близост до необезопасен
дълбок изкоп, подс. Х. не поставил знаци за безопасност при наличие на изкоп и
на риск от пропадане, не предприел необходимите мерки за предпазване на
работниците при влизане в опасната зона, не създал условия на откритото работно
място работниците да бъдат предпазени от падане и подхлъзване, не предприел
необходимото за поддържане на пътеката за придвижване на работниците чиста и
без препятствия при извършване на товарно- разтоварни работи, с което нарушил
разпоредбите на чл. 52 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2, и чл.71 т.4 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр.88
от 08.10.1999г./, както и чл.27 ал.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи /обн. ДВ бр. 11 от 03.02.2006 г./.
Макар и на 11.04.2018г. подс. Х. да
нарушил изискванията на правилата за безопасно осъществяване на правно
регламентирана дейност по строително- монтажни работи, представляваща източник
на повишена опасност, работниците започнали трудовия процес при съществуващ
реален риск от падане от височина в необезопасения изкоп до основите на
сградата, около който имало натрупани строителни материали, ограничаващи
свободното им придвижване. Във връзка
със строителните работи на обекта било разтоварено окомплектовано в пакети
/пачки/ арматурно желязо. То било стоварено отвън на улицата, пред строителния
обект. За да може арматурното желязо да се качи на строящата се кооперация, подс.
Х. се бил уговорил със свид.С.Т.В., който извършвал услуги с кран и товаро-
транспортна дейности да дойде на обекта на 11.04.2018 г. и с автокран да
повдигне пакетите желязо на плочата на най-горния етаж.
На 11.04.2018г. сутринта св.С.Т.В.-
шофьор и оператор на автокрана с per. № ***, спрял автокрана в гр.Пловдив, на
ул. „***“ в близост до ламаринената ограда. Между оградата и десния борд на
автокрана били поставените пакети от пръчки арматурно желязо. Пострадалият Д.И.А.
бил на земята на кота „0“ и съобразно поставената му от подс. Х. задача
започнал да закача пакетите за куката на автокрана, а колегата му св.Т.З.Т. се
бил качил на плочата на най-горния етаж, за да ги поема. Св. Н.К.М. и св.В.И.С.
работили на втория етаж, св.Г.Ц.Г. работел на стълбището между 4-ти и 5-ти
етаж. След като на плочата на обекта били стоварени няколко пачки с железа,
около 10.20 ч. пострадалият А. закачил пачка желязо за крана, която трябвало да
бъде разтоварена на земята на строителната площадка в обекта, от другата страна
на металната ограда, след което А. преминал от другата страна на оградата, за
да следи за нейното разтоварване. Металната оградата била по-висока от човешки
ръст и нямало пряка видимост между А. и св. С.В.. Операторът на автокрана -
св.С.В. повдигнал пачката с арматура във въздуха над ламаринената ограда на
височина около 2,50 м., а в това време пострадалият Д.А. се намирал на кота „0“
зад ламаринената ограда, в опасна зона на работното му място, в тясно
пространство между оградата и дълбокия 3 м. изкоп при основите на сградата.
Около него на строителната площадка имало множество препятствия - струпани
отпадъци от строителни материали и елементи, които ограничавали възможността му
за придвижване, вместо пътят да бъде чист, без препятствия и разхвърлени
предмети по него, съобразно чл.27 ал.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи. Пострадалият А. се намирал в непосредствена близост
до ръба на изкопа, който не бил обезопасен чрез приспособления - съоръжения,
ограждания, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от
защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце
или чрез еквивалентно алтернативно решение, съгласно изискванията на чл.61 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР. Тъй като в нарушение на чл.52
ал.1 т. 1 и т.3 и ал.2, и чл.71 т.4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, на работното място на открито
на строителната площадка, където съществувал риск от пропадане и където имало
опасна зона, подс. Х. не бил поставил установените знаци за безопасност и не
бил предприел мерки за предпазване на работниците от падане от височина, в един
момент пострадалият Д.А., който се намирал на ръба на изкопа, загубил
равновесие и паднал в необезопасения дълбок изкоп. Вследствие на падането от
височина в дълбокия изкоп, Д.А. получил тежка гръбначно-мозъчна травма в
областта на шийния сегмент, която довело до пареза на жизненоважни центрове по
възходящ тип, причинила неговата смърт.
На 11.04.2018г. в 11.18ч. свид. С.В.
се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента. На мястото пристигнали полицейски
служители от 02 РУ Пловдив - св. А.Ч. и св.Б.Т. и екип на ЦСМП като лекарят св.
Е.П. констатирал смъртта на А., който бил без дихателна и сърдечна дейност.
На мястото на инцидента пристигнал следовател при ОСлО при ОП-
Пловдив, който извършил оглед на местопроизшествието, като със съставянето на
протокола за същия било започнато досъдебно производство- следствено дело №
124/2018 г. по описа на ОСлО при ОП- Пловдив.
Същият ден в Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Пловдив бил получен сигнал за трудова злополука — паднал работник
в изкоп на обект на ул. „***“ № *** в гр. Пловдив. Незабавно служители на
Дирекцията, сред които свид. И.Б. се отзовали на сигнала и посетили обекта. На
място били дадени предписания до изпълнителя на обекта „***“ ЕООД, вкл. и
такива по обезопасяване на изкопа, а с Акт за спиране № 4/11.04.2018 г.
строително — монтажните дейности по обекта били спрени. За неизпълнение на
задължение за осигуряване от страна на работодателя „***“ ЕООД с. *** на
здравословни и безопасни за работниците условия на труд на „*** ЕООД бил
съставен акт за установяване на административно нарушение - АУАН № ***/24.04.2018г.
и било издадено наказателно постановление № ***/16.05.2018 г., с което на „*** ЕООД
с ЕИК ***, със седалище с. *** обл. Пловдив, било наложено административно
наказание имуществена санкция.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена Съдебно медицинска експертиза на труп № 100/2018г. /т.1,
л. 19-22/, от заключението на която се установява, че : при огледа и аутопсията
на трупа на Д.И.А., били установени: счупване на тялото на шести шиен прешлен;
размекчаване на гръбначния мозък на ниво шести шиен прешлен; наличие на кръв в
гръбначномозъчния канал; кръвонасядане на задната надлъжна връзка; счупване на
гръдната кост; разкъсно-контузна рана на главата; охлузване на главата;
кръвонасядания на меките тъкани на главата; хипертрофия на сърцето, с изявена
хипертрофия на лявата камера; коронаросклероза; оток на мозъка и белите
дробове. Вещото лице е посочило, че причината
за смъртта на Д.И.А. била тежка гръбначномозъчна травма в областта на шийния
сегмент, което довело до пареза на жизненоважни центрове по възходящ тип.
Описаните травматични изменения били по главата причинени по механизма на удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие. Счупването на шести шиен прешлен и гръдната кост било причинено от
свръхмерното движение на главата в предна посока /хиперфлексия на главата и
шията/. Преценено по послесмъртните изменения трупът отговарял на смърт от
първото денонощие. При аутопсията била взета кръв от трупа, която била
изпратена за изследване в МБАЛ "Пловдив" АД гр.Пловдив.
Назначена и изготвена в хода на досъдебното
производство е и съдебно химична експертиза, видно от заключението й,
обективирано в Протокол № А- 159/04.05.2018 г. /т.1, л.27 от ДП/ в изпратената
за изследване проба кръв, взета от Д.А., не се установило наличие на алкохол.
Изготвена в хода на ДП е и допълнителна Съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни № 449/2018г. /т.1, л.99-102 от ДП/, от
чието заключение се установява, че по
трупа на Д.И.А. били установени: счупване на тялото на шести шиен прешлен; размекчаване
на гръбначния мозък на ниво шести шиен прешлен; наличие на кръв в
гръбначно-мозъчния канал; кръвонасядане на задната надлъжна връзка; счупване на
гръдната кост; разкъсно-контузна рана на главата; охлузване на главата;
кръвонасядания на меките тъкани на главата; хипертрофия на сърцето, с изявена
хипертрофия на лявата камера; коронаросклероза; оток на мозъка и белите
дробове. Причината за смъртта на Д.И.А. била тежка гръбначно-мозъчна травма в
областта на шийния сегмент, което довело до пареза на жизненоважни центрове по
възходящ тип. Описаните травматични изменения били по главата, причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие. Счупването на шести шиен прешлен и гръдната кост е
причинено от свръхмерното движение на главата в предна посока /хиперфлексия на
главата и шията/. Преценено по послесмъртните изменения трупът отговарял на
смърт от първото денонощие. Вещото лице е посочило, че за да отговори на
въпроса дали наличието на предпазна каска би предотвратило травматични
увреждания довели до смъртта, била извършена литературна справка по казуса.
Посочено е, че според експериментални изследвания при удар в областта на
главата, в случай на външна протекция (от гъста коса, шапка или каска) се
намалява приложената сила с коефициент на амортизация 38,79 % (Крюков). Въз основа
на горепосочените сведения било видно, че силата на удара в областта на главата
в случай на поставен протектор (каска) би могла да бъде намалена, но в никакъв
случай, не би могло да се предотврати прекомерното свиване или разтягане на
шията. В конкретният случай прекомерното свиване на шията в предна посока
(хиперфлекция на шията), проявена със счупване на тялото на шести шиен прешлен;
размекчаване на гръбначния мозък на ниво шести шиен прешлен; наличие на кръв в
гръбначно-мозъчния канал; кръвонасядане на задната надлъжна връзка; счупване на
гръдната кост, установени при извършената аутопсия са както в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта, така и с претърпяната от
Д.А. трудова злополука на 11.04.2018 г. В резултат на гореизложеното, можело да
се направи изводът че наличието на предпазна каска единствено би предотвратило
получаването на травматичните увреждания на главата, изразяващи се в разкъсно-
контузна рана на главата, охлузване на главата, кръвонасядания на меките тъкани
на главата, които са със сравнително повърхностен характер и нямат пряка връзка
със смъртта.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебно - техническа експертиза /т.1,
л.32-39 от ДП/, от чието заключение се
установява, че липсата на пряка видимост между оператора на автокрана и
пострадалото лице и координация в техните действия, липсата на лични предпазни
средства по време на инцидента, необезопасения изкоп при основите на сградата,
чрез приспособления (съоръжения, ограждения), съгласно изискванията на чл.61 от
Наредба №2 от 22 март 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР, липсата на
контрол от отговорните лица по осигуряване на ЗБУТ, незачитане на нормите по
безопасността на труда, са причина за възникналата с Д.И.А. трудова злополука. Вещото
лице е категорично, че процесната сграда
представлявала строеж и е приложима специалната Наредба №2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на СМР. Търговското дружество „***“ ЕООД- с.***, управлявано от И.Х.Х., имало
качеството на строител по смисъла на цитираната наредба и неговият управител
имал всички задължения, визирани в този нормативен акт, предвидени в тежест на строителя. Юридическите и физическите лица,
които самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение,
са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, както и на
работещите, така и на всички останали лица, като носят отговорност за изпълнение
на задълженията си, съобразно чл. 14 от ЗЗБУТ и чл.275 ал.1 от КТ. При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, работодателят е длъжен: да осигури ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопасен начин, да не допуска до местата,
където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица,
които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани, /чл.16 ал.1 т. 6 и 7
от ЗЗБУТ/. Строителят е необходимо да разполага с необходимият персонал нает по
трудови договори за техническо ръководство на строежите и за контрол по спазването на здравословни и
безопасни условия на труд /чл.15 ал. 1 от Закон за камарата на строителите/. Вещото
лице е посочило, че управителят на
търговското дружество- подсъдимият е
съвместявал тези длъжности и носи тяхната отговорност. В случай, че функциите
по спазване на правилата за охрана на труда не бъдат възложени на определено
лице, то тогава работодателят следва лично да осъществява тези функции. Строителят
носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка./чл. 163 ал.1, ал.2 т.1 и ал.3 от ЗУТ/. Строителят
осигурява изискванията на ЗЗБУТ на строителната площадка /чл 24 ал.1, чл.28 ал.1
от ЗЗБУТ, чл.16 т.1 „а“, „б“,“в“, „г“, ,д‘ „е“, „и“, „с“ т.2, т.8, т.10 и чл.19
от Наредба №2 от 22 март 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР/. Техническият
ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ, чл.26
т.1, 2, 3, 4, 7, 8 „в“, 9 „а“, „б“, 10 „а“, чл.48, чл.53 от Наредба №2 от 22
март 2004 г за МИЗБУТ при извършване на СМР/. Вещото лице е приело, че работодателят
не е предприел всички необходими мерки за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи, тъй
като продуктите, изделията и оборудването се доставят на строителната площадка
определена по Плана за безопасност и здраве, след като тя е подготвена за
съхранението им. Посочено е, че строителните работи са дейност с висок
производствен риск и за тях се налага ежедневен инструктаж на работниците и
служителите, съобразно чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. При
работите с висок производствен риск, следва да се спазват мерките и
изискванията за БЗ, съгласно Наредба №2,раздел II, ПБЗ и нормативната уредба за
товаро-разтоварни работи.
Вещото лице е посочило, че извършваната
дейност съставлява източник на повишена опасност. Източник на повишена опасност
представляват такива занятия или дейности, при които най-малкото незнание или
немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота и здравето
на работещите или на други лица. Посочено е, че „опасна зона“ е всяка зона във
и около работното оборудване и в работното място, в която съществува опасност
за здравето или живота на работещите. Застрашен работещ е всеки работещ, който
се намира изцяло или частично в опасна зона /допълнителни разпоредби- §1 т.6 и
7 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Опасна зона за работа, източник
на повишена опасност, е изпълняваната дейност в стеснен участък, неподготвен и
непочистен от строителни отпадъци, при липса на пряка видимост между оператора
на автокрана и пострадалото лице и координация в техните действия, в близост до
необезопасен дълбок изкоп. Вещото лице е посочило, че отговорни по
осъществяването на такава дейност са не само преките изпълнители, но и лицата,
които имат ръководни и организаторски функции, когато правилното и извършване е
свързано с ръководството, организацията и контрола на същата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната
фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, съдът приема за безспорно и
категорично установена от самопризнанията на подсъдимия направени за целите на
съкратеното съдебно следствие, проведено по реда на чл. 371 т.2 от НПК, които
кореспондират с доказателствата, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса,
а именно: показанията на разпитаните свидетели- Т.Т. /л.8 т.І-ви от ДП /, Г.Ц.Г./
л.9 т.І-ви от ДП/, Н.К.М.- /л.10 т.І-ви от ДП/ , С.Т.В.- /л.11 т.І-ви от ДП/, В.И.С.- /л.12 т.І-ви от ДП/, И.С.Б.- /л.16 т.І-ви от ДП/, Е.М.П.-
/л.17 т.І-ви от ДП/, Б.Т.- /л.82 т.І-ви от ДП/, Д.Г.П./л.84 т.І-ви от ДП/ и А.А.Т.-
/л.85 т.І-ви от ДП/, писмените доказателства: удостоверение за актуално
състояние на търговското дружество / л.117 т.І-ви от ДП/, договор за извършване
на работа чрез личен труд- /л.134 т.І-ви от ДП/, справка за съдимост, трудов
договор- /л.2 т.ІІ-ри от ДП/, длъжностна характеристика /л.3-4 т.ІІ-ри от ДП/,
начален инструктаж- /л.5-6 т.ІІ-ри от ДП/, служебна бележка- /л.7 т.ІІ-ри от
ДП/, оценка на риска за здравето и безопасността при работа- /л.8 т.ІІ-ри от
ДП/, Договор за извършване на СМР и Приложение 1 към него- /л.122- 124 т.ІІ-ри
от ДП/, свидетелство за професионална квалификация на подсъдимия Х.- /л.16
т.ІІ-ри от ДП/ и план за безопасност и здраве / л.19- 61 т.ІІ-ри от ДП/,
удостоверение за наследници- /л.73 т.ІІ- ри от ДП/, препис извлечение от акт за
смърт- /л.75 т.ІІ-ри от ДП/, Акт за спиране на СМР- /л.79- 80 т.ІІ-ри от ДП/,
Протокол за извършена проверка- л.81- 84
т. ІІ-ри от ДП, АУАН №*** /л. 85-87
т.ІІ-ри от ДП/, Наказателно постановление №***/16.05.2018г. Протокол №
13/11.05.2018г. на НОИ – /л.95- 102 т.ІІ-ри от ДП/, декларация за трудова
злополука- /л.105-107 т.ІІ-ри от ДП/, протокол за трудова злополука- /л.10
т.ІІ-ри от ДП/, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа- начален
инструктаж /л.118-119 т.ІІ-ри от ДП/, книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа- ежедневен инструктаж /л.129-130 т.ІІ-ри от ДП и заключенията
на изготвените експертизи: съдебно химична / л.27 т.І-ви от ДП/, съдебно
медицинска / л.19-22 т.І-ви от ДП/, допълнителна съдебно медицинска по писмени
данни № 449/2018г. /л.99-102 т.І-ви от ДП/ и техническа експертиза/ л.32-39 т.І-ви от ДП/. От същите
се установява времето и мястото на
деянието, обстоятелството, че на инкриминираната дата е проведен
инструктаж от подсъдимия, както и че
е била поставена задача, да се разтовари арматура на обекта, действията
на пострадалия - закачал куките на арматурата, падането му в изкопа и
настъпването на смъртния резултат.
В показанията на разпитаните по делото
свидетели не се установяват противоречия по отношение на включените в предмета
на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Поради
това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията
на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото, писмени доказателства и експертните заключения. Последните
съдът кредитира с доверие като компетентно изготвени, обстойни, отговорили в пълнота на поставените им
въпроси.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият
И.Х.Х. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е
извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимият И.Х.Х. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, защото на 11.04.2018г. в
гр.Пловдив, в качеството си на управител на „***“ ЕООД с. ***, обл. Пловдив с
ЕИК *** и технически ръководител на строителния обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 96 е причинил смъртта на работника Д.И.А. ***, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност – строително-монтажни работи /СМР/,
представляващи източник на повишена опасност, като е нарушил разпоредбите на:
чл. 16
т. 1 б. “б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004 г./:
„Строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, включително на
подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните
изисквания на тази наредба“;
чл. 26
т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр. 37 от 04.05.2004г./:
„Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд“;
чл. 48
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г./: „Строителни и
монтажни работи в близост до откоси на изкопи се извършват след проверка от
техническия ръководител за сигурността и обезопасяването им“;
чл. 61
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г./: „Паданията от
височини се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и
са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце
и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение“;
чл. 52
ал. 1 т. 1 и т. 3 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.88 от
08.10.1999 г./:
(1). За работни места, които съдържат опасни зони, в
зависимост от
степента на
риска:
1. се поставят установените знаци за
безопасност;
3. се
предприемат необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи при
влизане в опасните зони.
(2.) В местата,
където съществуват риск от пропадане на работещия или от падащи обекти, се
прилагат мерките съгласно т. 1 и т.3 на ал.1;
чл. 71 т. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи /обн.ДВ бр.88 от 08.10.1999 г./: „Работните места на открито се
изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от: т. 4 падане
и подхлъзване;
чл. 27 ал. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005
г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товарно – разтоварни работи /обн.ДВ бр.11 от 03.02.2006 г./ „Подът/настилката
на товарно – разтоварните площадки и складовете, стелажните коридори, пътищата
за движение и проходите се поддържат чисти, без препятствия и разхвърляни
предмети по тях“.
Съдът счита, че са налице всички
изискуеми признаци на състава на престъплението визирано в чл.123 ал.1 от НК,
съобразно задължителната съдебна практика, а именно: Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) и Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., Пленум на
ВС, а именно:
Осъществяваната строително-
монтажна и ремонтна дейност е правно регламентирана, за упражняването на която
се изискват специални знания и опитност по силата на нормативни актове,
проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които подсъдимия
има съответно разрешение. Същата е източник на повишена опасност, тъй като и
най- малкото незнание или немарливо изпълнение, какъвто е и настоящия случай,
създава опасност за живота или за здравето на други лица.
Подсъдимият е субект на
престъплението по чл.123 ал.1 от НК, тъй като същия има право да упражнява тази
дейност, притежава правоспособност- свидетелство за професионална квалификация,
сер.*** №***, рег.№ ***г. издадено от СУ „Народни будители“ гр.Брацигово за
придобита квалификация -3 та степен по професия „строителен техник“ /Решение
№1203/29.10.1974г. по н.д.№ 115/1974г. 3-то н.о на ВКС/. Подсъдимият Х. по
силата на сключен договор за полагане на личен труд изпълнявал длъжността
„технически ръководител“ на обекта. Към инкриминираната дата подс. Х. е имал нормативни
изисквания по организирането, ръководенето и контролирането на строително
монтажната и ремонтна дейност с цел
нейното правилно и безаварийно изпълнение.
В качеството си на едноличен собственик и управител на „***“ ЕООД /изпълнител
на строителството на сграда, описана по- горе/ и на технически ръководител на
обекта той осъществявал административно- разпоредителни и организационно-
контролни функции, включващи осигуряване
на безопасни и здравословни условия на труд, при строително монтажните работи
/Решение № 549/02.12.2011г. по н.д.№ 2710/2011г. на 3-то н.о на ВКС/.
В неговите задължения било
спазване на визираните в нормите на чл.16 т.1 б.“б“, чл.26 т.1, чл.48 и чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
строителни и монтажни работи; чл.52 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 и чл.71 т.4 от
Наредба № 7/23.03.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и
чл.27 ал.1 от Наредба №12/ 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи.
Посочените правни норми предписват поредица от действия и охранителни мерки при
СМР, товарни работи при изкопи и организация на конкретния работен процес,
гарантиращи безопасността на труда. Категорично и безспорно е установено по
делото, че към инкриминираната дата, ръководения от подсъдимия строителен обект
е бил в процес на строеж, като са се извършвали
различни дейности- разтоварвали са строителни материали и се е вдигала арматура от кота 0, чертаели се
стъпала между четвърти и пети етаж, тераси и др. Следователно за работещите в
обекта е съществувал реален риск от
падане от височина, но въпреки това подсъдимият не е изпълнил вменените му
нормативно задължения по осигуряване на ЗБУТ защото:
Откосът до изкопа не бил
обезопасен, поради което е било недопустимо да се извършват в близост до него строително ремонтни,
монтажни или други дейности. Нямало е поставени никакви ограждения, съоръжения
или знаци за предотвратяване на падания,
не е било предприето и укрепване на изкопа, видно от протокола за оглед на
местопроизшествието, фотоалбума и заключението на СТЕ. Така подсъдимият не е
създал условия при работа на открито работно място, работниците да бъдат
предпазени от падане и подхлъзване. Допуснал е складиране на строителни
материали непосредствено до изкопа, който не е бил укрепен и обезопасен по
изискуемия начин. Не е осигурил комплексни ЗБУТ на всички работещи на строежа
лица. В качеството си на управител на дружеството, подсъдимият има право да
наема лица по трудово правоотношение, поради което и е имал задълженията
визирани в чл.16 т.1 б.б от Наредба № 2/22.03.2004г. да спазва минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при строителни и монтажни работи.
Подсъдимият не е предприел
необходимото за поддържане на пътеката, настилката за придвижване на работниците
чиста и без препятствия, като не са били премахнати товарите от нея, видно от
протокола за оглед, фотоалбума към него и заключението на СТЕ. Наличието на
изкоп, на риск от пропадане са създавали задължения за подсъдимия като
технически ръководител и едноличен собственик и управител на дружеството
извършващо СМР, да постави знаци за безопасност и да осигури здравето и живота
на работещите при влизане в опасните зони, каквито действия той не е предприел.
Като не е предприел дължимите комплексни
правомерни действия по осигуряване на ЗБУТ
със съдържанието, произтичащо от горепосочените правни норми,
подсъдимият пряко е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Този
извод се налага от механизма на настъпване на трудовата злополука изяснен в
заключението на СТЕ, а именно загуба на равновесие и пропадане в изкопа и
причината за настъпването на смъртта, посочен в СМЕ и ДСМЕ, т.е налице е пряка причинно следствена връзка
между немърливото изпълнение на служебните задължения на подсъдимия и
настъпилите обществено опасни последици- смъртта на пострадалия Д.А..
Неоснователно е възражението на
защитата, че деянието е несъставомерно, тъй като до инкриминираната дата изкопа
е бил ограден и с оглед поставената на 11.04.2018г. задача да се извърши
хидроизолация, огражденията са били премахнати предния ден или сутринта на
11.04.2018г. Дори и преградните съоръжения да са премахнати на инкриминираната
дата, с цел извършване на хидроизолация от пострадалото лице, което не е
доказано по делото, то това не води до несъставомерност на деянието, тъй като е
налице неизпълнение на посочените по- горе правни норми, регламентиращи безопасното
упражняване на дейност, която е източник на повишена опасност и които се
прилагат независимо от поставените за деня задачи. Разпоредбата на чл.48 от Наредба
№ 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при строителни и монтажни работи, категорично вменява задължение на
техническия ръководител да разреши извършването на СМР в близост до изкопи,
след проверката им, т.е същия следва да се е убедил, че същите са
безопасни за работещите на обекта лица.
На още по- голямо основание следва подсъдимия да се е убедил, че изкопа е
обезопасен, за да разреши извършването на хидроизолация в него, както и да се е
убедил, че брега на изкопа е укрепен и няма да има опасност от пропадане. Ето
защо и според съдът е налице именно немърливо изпълнение на правно
регламентирана дейност от страна на подсъдимия, доколкото подсъдимият не е
изпълнил задълженията си визирани в посочените по- горе бланкетни правни норми.
Неоснователно е искането на
защитата, деянието да бъде квалифицирано по чл.123 ал.4 , във вр. с ал.1 от НК,
доколкото е категорично и безспорно установено по делото, че към момента, в
който подсъдимият е пристигнал на местопроизшествието, пострадалият Д.А. е бил
починал, както и че не той, а свид.С.В. е подал сигнал на тел.112 и е съобщил
за настъпилия смъртен случай. Категорично от показанията на свидетелите се
установява, че свид. В.С. е този, който е слязъл долу в изкопа и е установил тежкото
състояние на пострадалия. Свид. Е.П.- лекаря от ЦСМП отишъл на мястото на
инцидента в показанията си излага хронологията на събитията от момента на
пристигането му на местопроизшествието до
пристигането на служителите на реда. От показанията му се установява, че
е отишъл на местопроизшествието след като е получен сигнал на тел.112, а не
както твърди защитата, да е извикан от подсъдимия. Спусната е с крана носилката
в изкопа, свид. С. е слязъл долу и е установил, че пострадалия е починал. Едва
тогава на място са пристигнали подсъдимия и служителите на реда и лекаря си е
тръгнал. Така изложената от свид. П. хронология на случилото се, изключва
извършени от подсъдимия действия по оказване на помощ на пострадалото лице,
което да обоснове прилагане нормата на чл.123 ал.4 във вр. с ал.1 от НК. За да
се приложи привилегията, съобразно трайната съдебна практика е необходимо
подсъдимият да е предприел всички
зависещи от него мерки за спасяване на пострадалия и същевременно тази
помощ да е създала, макар и малка възможност за спасяване живота на пострадалия
/ Решения № 1189/20.07.1968г. по н.д.№ 942/1968г. 3-то н.о на ВКС , Решение №
551/19.07.1968г. по н.д.№ 446/1968г. на 2-ро н.о на ВКС/. Пристигането на място
на подс.Х. в момент, в който пострадалото лице е било починало изключва
възможността от прилагане на исканата от защитата привилегия на закона.
От
СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. И.Х. е извършил престъплението по непредпазливост, т.нар.
„професионална непредпазливост“, изразила се в небрежност. Същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици – смъртта на пострадалият
Д.А., но е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да стори това.
За индивидуализацията на наказанието
При
индивидуализацията на наказанието на подс. И.Х. съдът взе предвид следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, изразеното
съжаление за настъпилия резултат, добрите му характеристични данни, а като
оттегчаващи: множеството нарушения на правила, регламентиращи безопасното
упражняване на правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност,
както и краткия професионален опит на подсъдимия като строител и технически
ръководител- едва няколко месеца. Съществува превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и наказанието следва да се индивидуализира,
съобразно нормата на чл.54 от НК в размер на
три години лишаване от
свобода. С оглед на приложената процедура за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие в настоящия казус е приложима специалната правна
норма относно индивидуализиране на наказанието, а именно нормата на чл.58а ал.1 от НК. Съгласно тази норма
така определеното наказание от три години лишаване от свобода се редуцира с
една трета и се налага наказание от две
години лишаване от свобода. Налице са основанията на чл.66 ал.1 от НК по
отношение на подс.Х. относно наложеното му наказание две години лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан и за
постигане на целите на наказанието и за превъзпитаването на същия към спазване
на законите на страната не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, поради което същото следва да се отложи за изтърпяване с изпитателен
срок от четири години. Според
настоящият съд на подс.Х. не следва да се налага предвиденото в чл.160 ал.1 от НК факултативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК да се
упражнява определена професия или дейност. Подс.Х. е управител на търговско
дружество, в което работят множество трудово ангажирани лица, на същия не са
налагани други санкции от Инспекцията по труда, поради което и съдът счита, че
подобно наказание не би изиграло своята поправителна роля спрямо дееца и то не следва
да му се налага.
Неоснователно е искането на
защитата, на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК.
Съдът не възприема, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства,
поради които и най- лекото предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко. Не се възприема за основателно и възражението, за наличието
на едно изключително по своя характер смекчаващо вината обстоятелство, а
именно, че смъртта е настъпила в
резултат на поведението на пострадалия. Д.А. е изпълнявал поставените от
подсъдимия на бригадата задачи свързани с преместване на строителни
материали в момент, в който подсъдимият не е бил на обекта, въпреки
задълженията и отговорността си на
технически ръководител на обекта. Следователно подс.Х. не е изпълнявал съвестно
задълженията си по ръководенето и контролирането на строително монтажната
и ремонтна дейност с цел нейното
правилно и безаварийно изпълнение, включващи осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, при строително монтажните работи, след като не е следил за изпълнението на поставените от него
задачи. В тази насока дали пострадалият сам е решил да пусне пачката арматурно
желязо на кота 0 на строителната
площадка е ирелевантно, доколкото извършваните от него действия не са
проконтролирани от подсъдимия, а и е категорично и безспорно установено,
че изкопа е било необезопасен, неукрепен
и над него е била поставена дъска, по който са минавали работниците на обекта, за да извършват възложените им задачи / виж
снимки № 2 и 3 от фотоалбума л. 50 т.І-ви от ДП/. Намиращите се до изкопа складирани части от скеле, арматурни железа и изолационни материали
обосновават и извод, че не за първи път в близост до изкопа се разтоварват и складират строителни материали, което
обстоятелство не може да не е забелязано от подсъдимия, т.е налице е системна
липса на контрол при извършване на СМР. Следва да се отбележи и че в
непосредствена близост до изкопа се намира химическа тоалетна, която е
поставена очевидно за работещите на обекта лица, достъпа до която е през
поставената дъска за преминаване над изкопа, в който е паднал пострадалия.
Предвид изложеното съдът не
споделя изводите на защитата, че следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК на подсъдимия, предвид настъпването на обществено
опасните последици в резултат от самоволните действия на пострадалия и
наличието на множество смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Подс. И.Х. следва да се осъди на
основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените
в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 752.07лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС-Пловдив.
Вещественото
доказателство – 1 бр.си ди диск, приложен в материалите по досъдебното
производство следва да остане по делото до неговото унищожаване.
Мотивиран така съдът се произнесе
с присъдата си.
Председател: