№ 17861
гр. София, 25.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20201110157013 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на търговско дружество "..."
ЕООД, с ЕИК: ..., срещу Е. И. З. и Е. Г. З.. Предявени са обективно
кумулативно съединени искове при разделна отговорност: по чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 51 ТЗ за сумата от 7960 лв., представляваща нанесени вреди - неизплатено
възнаграждение по Договор за поръчка от 05.05.2020 г., както и дължимата
лихва от 21.08.2020 г. до окончателното изплащане; по чл. 92 ЗЗД за сумата
от 27 088 лв., представляваща дължима неустойка, дължима съобразно
уговореното по Договор за поръчка от 05.05.2020 г.
По делото е проведено първо открито съдебно заседание на 19.04.2024 г.
На 23.04.2024 г. е входирана молба от процесуалния представител на ищеца.
Същата е докладвана на съдията-докладчик на 25.04.2024 г.
В нея се прави искане по чл. 389, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение на
предявените искове, чрез налагане на запор върху банковите сметки на
ответника, както и на лекия му автомобил - марка ... (...), модел ..., с
регистрационен номкер ....
Съдът, след преценка на изложените в молбата обстоятелства и на
представените в обезпечителното производство писмени доказателства,
приема следното:
За да бъде допуснато обезпечение на иск, следва да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: искът да е допустим, вероятно
основателен, да е налице обезпечителна нужда - без исканото обезпечение за
ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по
1
бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза, както и
предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща. Липсата на която и да е от
посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за
обезпечаване на иска. Законът задължава съда да допусне обезпечение
винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а
вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от
ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди (т. 5 от ТР 6/2013
на ОСГТК на ВКС от 14.03.2014 г.).
Предвид изложеното, съдът намира, че искането за обезпечение е
неоснователно. Аргументите за това са следните:
На първо място, обезпечителната мярка "запор на банкови сметки" не е
индивидуализирана. От особеното искане в молбата, става ясно, че на ищеца
не са известни банковите сметки на ответника, в такъв случай обаче е
достатъчно да се направи примерно изброяване на банки, за да се приеме, че
предложената мярка е индивидуализирана. Подобно изброяване в процесната
молба не се наблюдава.
На второ място, по отношение на обезпечителната мярка "запор на лек
автомобил" - в молбата не е посочена каква е неговата стойност, за да може
впоследствие съдът да прецени дали не би била налице свръхобезпеченост.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № .../23.04.2024 г., с която е поискано допускане на
обезпечение на предявен иск от управителя на ищцовото дружество "..."
ЕООД - ..., чрез процесуалния представител адв. Х. ...
Определението подлежи на обжалване от молителя в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с частна жалба пред СГС.
Препис от определението да се изпрати на молителя, чрез процесуалния
представител адв. Х. ...
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2