Р Е Ш Е Н И Е №201
гр. Хасково, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският
окръжен съд първи въззивен граждански състав,
в публично съдебно заседание на десети юни
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
секретар Р* Р*,
като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в. гр. д. № 692 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 284/28.06.2019 г.по гр.д. № 2056 по описа на
съда за 2018 г., Районен съд - Димитровград е
отхвърлил като неоснователен предявения от „Виа Логистик“ ЕООД гр. Пловдив против Д.Х.Т. *** с правно основание чл. 211,
вр.чл.203 ал. 2 от КТ ,вр.чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на същия да заплати на
„Виа Логистик“ ЕООД гр. Пловдив сумата от общо 10 124,69 лева /десет хиляди сто двадесет и четири
лева и шестдесет и девет стотинки/, обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени при изпълнение на службата на Д* Х.Т.
„ш*, * *", от които: 1867.81 лева - разходи по извършен в
Р.Германия провизорен /временен авариен/ ремонт на Влекач, марка/модел - Мерцедес Актрос, с рег.№*
* РС, и Полуремарке, с рег.№* ЕР, марка/модел
ШМИТЦ СЦС 24 Л 13.62 ЕБ, както следва: за Ремарке с рег.№ РВ ***ЕР
ремонтно-възстановителни работи, на стойност, 687,50
евро /равностойността на 1344.63 лева/ и за тежкотоварно МПС с рег.№ РВ8829 РС ремонтно-възстановителни работи, на стойност
267,50 евро /равностойността на 523.18
лева/, 8256.88 лева - разходи по
извършен в Р.България ремонт на Влекач, марка/модел - Мерцедес Актрос, с
рег.№ *, и Полуремарке, с рег.№*, марка/модел
- ШМИТЦ СЦС 24 Л 13.62 ЕБ, от които: 5758,93 лева, с ДДС за ремонт на
Ремарке, с рег. № ** ЕР, и 2497.95 лева, с ДДС, за ремонт на влекач „М* А*" с рег. № *, ведно със законната лихва
върху сумата от 10 124,69 лева,
считано от датата на деликта - 23.03.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Виа Логистик“ ЕООД, гр.
Пловдив, който чрез процесуалния си представител адв. А.Н., обжалва решението на РС - Димитровград в
срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са подробни
съображения по отношение на установената по делото фактическа обстановка, която
била интерпретирана неправилно от първоинстанционния съд, във връзка с изводите
за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника по делото. Изложени са съображения свързани с действия от страна на
ответника, които според въззивника са умишлени, а не непредпазливи във връзка
със станало ПТП и съответно вредите по товарния автомобил, който същият е
управлявал. Прави се искане въззивната
инстанция да отмени решението на РС-Димитровград и вместо него да постанови
ново, с което да уважи предявения иск в пълния му размер и да присъди на
дружеството направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от въззиваемия Д.Х.Т..
Назначеният във въззивното
производство особен представител адв.З.З.,*** оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира въззивната
инстанция да потвърди решението на РС-Димитровград като правилно и и
законосъобразно.
Пред
въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав
намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на
спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка е
правилно установена , поради което и на основание чл. 272
ГПК изцяло се споделя от въззивния състав.
С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:
Районен
съд–Димитровград е сезиран и се е произнесъл по
предявен от ищеца „Виа Логистик“ ЕООД гр.
Пловдив иск с правно основание чл. 211,вр.чл.203,ал.2 от КТ, вр.чл.45 ЗЗД срещу ответника Д.Х.Т., за заплащане на сумата от общо 10 124,69 лева,представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени при изпълнение на службата на Димчо Х.Т.
„шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона", от които: 1867,81 лева - разходи
по извършен в Р.Германия провизорен /временен авариен/ ремонт на Влекач, марка/модел – Ме* А*, с рег.№ РВ
**, и полуремарке, с рег.№Р**, марка/модел
ШМИТЦ СЦС 24 Л 13.62 ЕБ, както следва: за Ремарке, с рег.№ РВ 1148 ЕР
ремонтно-възстановителни работи, на стойност, 687,50
евро /равностойността на 1344.63 лева/ и за тежкотоварно МПС с рег.№ РВ8829 РС ремонтно-възстановителни работи, на стойност
267,50 евро /равностойността на 523.18
лева/, 8256.88 лева - разходи по
извършен в Р.България ремонт на влекач, марка/модел - Мерцедес Актрос, с
рег.№ РВ** РС, и полуремарке, с рег.№**,
марка/модел - ШМИТЦ СЦС 24 Л 13.62 ЕБ, от които: 5758,93 лева, с ДДС за ремонт
на Ремарке, с рег. № РВ 1148 ЕР, и 2497.95 лева, с ДДС, за ремонт на влекач „М*" с рег. № РВ** РС, ведно със законната
лихва върху сумата от 10 124,69 лева,
считано от датата на деликта - 23.03.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е бил в трудови правоотношения с
ответника като между него и
ответника Д.Х.Т. бил сключен
трудов договор №328/20.02.2018г., съгласно който ответникът бил назначен на длъжността „** *".Със Заповед №2023/26.02.2018г., ответникът бил
командирован да извърши международен превоз на стоки, за периода от 26.02.2018г. до 01.06.2018г.в ЕС и
му бил поверен влекач „*",с
рег.№Р*С и полуремарке с рег.№Р**Р, с
който да извърши превоз
до Германия. На 23.03.2018г., около 03,55 часа, Д.Т., като водач на горепосочената товарна
композиция преминал през подлеза на Фрьолихщрасе, 86150 Аугсбург,допустимата
височина на който подлез била 3,30 метра, а височината на управляваното от ответника МПС 4 метра.
Въпреки наличието на указателни
табели и знаци, ограничаващи височината на пътното съоръжение,ответникът не спазил посоченото
ограничение, навлязъл в подлеза и преминал по неговата дължина в резултат на което цялата покривна
конструкция на влекача и полуремаркето
били повредени/унищожени, като били скъсани и кабелите за движение на трамваи, находящи се в подлеза.След извършен оглед от органите на реда
било установено, че ответникът виновно е нарушил предписанията за общо поведение при движение по
пътищата и с това е нанесъл
щета. Той бил задържан, а управляваното от него МПС, оставено на охраняем
паркинг, в близост до мястото на инцидента. Предвид увреждането на влекача и полуремаркето, придвижването им на
собствен ход до България било невъзможно.Поради това ищецът възложил на оторизиран сервиз
извършването на авариен /временен/
ремонт, като заплатил за това общо сумата от 955 евро или 1867,81 лева. Целта на така извършения ремонт била
да се преведе превозното средство в движение.Извозването му обратно до България било извършено от
друг служител на
фирмата,тъй като след инцидента ответникът бил задържан от властите в Германия.В България бил извършен
цялостен ремонт на увредените части на композицията, в оторизиран сервиз на „Вест ВТ" ЕООД,
като за нови части,материали и труд за ремаркето били платени общо 5758,93 лева.За отстраняване на
повредите по влекача ищецът заплатил сума в размер на 2497,95 лева. Общата
стойност на платените от ищеца ремонти работи по влекача и полуремаркето
възлизала па 8256,88 лева.За извършеното от ответника нарушение, му било
повдигнато обществено обвинение, с обвинителен акт на Окръжен съд - Аугсбург, според който с действията си нарушил виновно предписанията за общо
поведение при движение по пътищата.В писмени обяснения по делото Д.Т. направил пълни
самопризнания за механизма
и причината за настъпилия вредоносен резултат.С Решение на Районен съд –Аугсбург, ответникът е бил лишен от
право да управлява МПС.В тази връзка, при завръщането си в България той депозирал молба, с която
поискал трудовото му правоотношение
с ищеца да бъде прекратено,поради невъзможност да изпълнява трудовите си функции за срок от 1
година - до 17.05.2019 г. Към датата на инцидента 23.03.2018г., действала застраховка „Булстрад
Каско стандарт", като застрахователния договор бил сключен от ищеца в качеството му на
лизингополучател по договор за финансов лизинг, сключен със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
труп".За настъпилото застрахователно събитие, ищецът предявил претенция за
застрахователно обезщетение, но застрахователят отказал да му възстанови сумите
за ремонта на увреденото ППС, мотивирайки се,че поврите са настъпили в следствие на движение по
забранени за движение и
сигнализирани за тази цел пътни участъци, като същите били в следствие на умишлени или причинени с груба
небрежност действия на застрахования или упълномощения водач.В заповедта за
прекратяване на трудовия договор на ответника изрично било посочено, че ищеца има финансови претенции
към него в размер на 9000 лева
за нанесени имуществени щети в голям размер на процесните влекачи полуремарке, непризнати от
застрахователя. Въпреки опитите за извънсъдебно уреждане па отношенията между страните, към настоящия
момент Д.Т. не бил платил
никаква част от общото си задължение.
Поради гореизложеното, ищецът иска съдът да постанови
решение, с което да осъди Д.Т. да заплати на „Виа Логистик"ЮОД
сумата от 10124,69 лева, от която: 1867,81 лева,представляваща обезщетение за платени от ищеца
разходи за временен/авариен/ ремонт на процесиите влекач и полуремарке; 8256,88
лева- обезщетение за платени от ищеца разходи за извършен ремонт на същите
влекач и полуремарке, ведно със законната лихва върху главницата от 10124.69 лена,
считано от датата на деликта 23.03.2018г. до окончателното изплащане па
вземането.Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
Д.Х.Т. не е подал писмен отговор на
исковата молба.В с.з. на 30.05.2019г. е оспорил
иска, като е заявил,че по време на инцидента валял силен сняг и той гледайки
пътя на автомобила не видял поставения над тунела пътен знак за ограничение
движението на МПС над определена височина. Не познавал изискванията за
преминаване по този път, тъй като за първи път минавал по него.След възникналото ПТП по
камиона нямало щети, като на ремаркето бил скъсан единствено брезента от горе.
По
делото безспорно е установено и няма
спор ,че по силата на сключен между страните трудов
договор №00330/20.02.2018 г.,ответникът е бил назначен на длъжността „*** в чужбина за извършване на
международен през на стоки през периода от
26.02.2018г. до 01.06.2018г. На
23.03.2018 г.,в гр.Аугсбург, Германия,при изпълнение на трудовите си задължения,Д.Т.
е реализирал с повереното му ППС
пътно-транспортно произшествие, при което е скъсал електрически кабели, необходими за движение на
трамваите в града, както и е причинил
материални щети по поверените му влекач и полуремарке, като за причинените от ответника щети по транспортната
мрежа на гр.Аугсбург съдът в Германия
му е наложил наказание и го е лишил от правото да управлява МПС за срок от 1 година. Няма спор, че
ищцовото дружество е извършило ремонт
на увредените при въпросното ПТП влекач и полуремарке, и за това е заплатило сумата от общо 10 124,69 лева.
Спорните
по делото въпроси са дължи ли ответникът
на ищцовото дружество сумата
за възстановяване на причинените имуществени вреди на управлявания от него влекач с и полуремарке, и може ли претенцията да бъде реализирана по реда на чл.211
вр.чл.203 ал.2 от КТ вр.чл.45 ЗЗД.
В конкретният случай, съдът е сезиран с искова
молба от работодател против работник, с която се иска последния да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за причинени му имуществени вреди при изпълнение на
трудовите задължения на ответника, в следствие на виновно негово поведение. В
исковата молба са изложени ясни
фактически твърдения за това, че страните по настоящото дело са били в трудови
правоотношения, както и че ответника като служител на ищеца виновно е причинил
на работодателя си имуществени вреди, при и
по повод изпълнение на трудовите му задължения. Твърдението за нанасяне на
имуществени вреди и търсенето на пълна обезвреда
за тях сочи на извод, че се търси реализация на пълна имуществена отговорност на основание чл.211 вр.чл.203 ал.2 от КТ вр.чл.45 ЗЗД.
Видно от заключението на назначената съдебна
експертиза неоспорена от страните при осъществяване на описания механизъм на пътния
инцидент, на посочената увредена композиция е възможно да бъдат увредени именно
частите и детайлите, които са били отремонтирани и за които ищеца е заплатил
обезщетение. Според експертизата може да се приеме, че е налице
причинно-следствена връзка между описания пътен инцидент и настъпилите увреждания на влекача
и полуремаркето,като стойността на вложените при ремонта на влекача и
полуремаркето нови части, детайли, консумативи и положения труд към датата на
обезвредата са за влекача- 523,18 лева за авариен ремонт и 2497,95 лева за
ремонт, или общо за двата ремонта 3021,31 лева, за полуремаркето-1344,63 лева за
авариен ремонт и 5758,93 лева за ремонт, или общо за двата ремонта 7103,56 лева. Според
заключението на вещото лице размерът на общата сума, необходима за пълното
възстановяване на увредените части и детайли по влекача и полуремаркето, считано към датата
на обезвредата
възлизат на общо 10124,69 лева, от които 3021,13 лева за ремонт на влекача и 7103,56
лева за ремонт на полуремаркето.
При така установените по делото факти и
обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 211,вр.чл.203,ал.2 от КТ, вр.чл.45 ЗЗД.
За
да бъде уважен иск за присъждане на обезвреда и за да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/
служителя, е необходимо да са налице елементите на фактическия състав на деликта, а именно:
наличие на деяние, чийто автор е ответника, деянието да е противоправно, да е причинена вреда и да е налице
причинна връзка между деянието и вредата.Следва на са налице и
елементите от фактическия състав
на чл. 203, ал. 2 КТ ,като деянието следва да е
осъществено при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал
виновно и при условията на
умисъл.
Съгласно чл.203, ал.1 КТ, когато вредата е
причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения
отговорността на работника или
служителя може да бъде само ограничена и да се реализира по реда предвиден в раздел втори, глава десета от КТ, а не по
общия ред.
По делото
безспорно е установено,че в изпълнение на своите трудови задължения на 23.03.2018г. Д.Т. е управлявал
поверените му от ищеца влекач и полуремарке в
гр.Аугсбург, Германия, при което е предизвикал ПТП. Няма спор между
страните по делото, че вина за същото носи изцяло водача на ППС, който е нарушил правилата за движение по
пътищата и с това е станал причина за възникване
на ПТП, както и за причиняването на вредите по пътната инфраструктура и
управлявания от него товарен автомобил. От приетото по делото заключение на съдебно-оценителна експертиза, както
и от представените по делото от ищеца писмени доказателства, безспорно се установява, че
при реализираното ПТП, управлявания от
ответника влекач с полуремарке са получили материални щети, което е наложило работодателят
да извърши ремонт на същите и да заплати за него общо сумата в размер на 10 124,69
лева.При така установеното по делото, следва да се приеме за безспорно установено
наличието на противоправно деяние,
осъществено от страна на работника-ответник, което противоправно деяние е в причинна връзка с причинената на работодателя-ищец вреда.
Предвид вида и характера на предявения иск,в тежест на ищцовата страна е да докаже, че умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работника- ответник по предявения иск ищецът е претърпял имуществени вреди,които са му
причинени умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работника, ответник по предявения иск.
Съгласно чл.203,ал.2 КТ ,пълната
имуществена отговорност може да бъде реализирана когато вредата е причинена умишлено, т.е за
да се ангажира пълната имуществена
отговорност на работника следва да се
установи субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, както
и че деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието,предвиждал е неговите последици и е искал или
допускал настъпването им.По делото
липсват доказателства ответникът по
предявения иск да е целял или допускал настъпването на вредите.Въпреки разпределената
от съда доказателствена тежест, в хода съдебното производство не са събрани доказателства, че ответникът Д.Х.Т. реализирайки ПТП е целял или
допускал настъпването на вредоносния резултат за ищцовото дружество и че умишлено е причинил този резултат. Съгласно разпоредбата
на чл.11 ал.2 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
или допускал настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди,
или когато с предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати /
чл.11,ал.3 от НК/.
Несъобразяването на водача на МПС с пътната
обстановка и предизвикването от това на ПТП сочи на непредпазливост. Съгласно чл.203 ал.2
от КТ, при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена
от престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон. Основанието
за възникване
на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й.В настоящия случай, от
събраните по делото доказателства, в т.ч. и от изложеното в самата искова молба от
ищеца, не може да се направи извод, че ответникът е действал умишлено,
защото липсват каквито и да е данни той да е целял или допускал настъпването на
вредоносния резултат. Самият ищец в исковата си молба посочва ,че „ответникът е бил
упълномощен водач, а самите вреди са настъпили поради негово невнимание и
небрежност". Видно от приетото като писмено доказателство писмо от ЗАД "Булстрад Виена Иишурънс Груп",с
което се отказва да бъде изплатено обезщетение за причинените на ищеца вреди, застрахователят
счита ,че уврежданията
по ППС се дължат на грубата небрежност от страна на неговия водач, който не се с
съобразил с височината на ППС и указанията за възможност за преминаване през
проход/тунел. От друга страна, следва да се имат предвид и направените от
германските власти заключения при разследването на процесното ПТП, като в приетите по
настоящото дело писмени документи в превод на български език, изрично се посочва,
че същото е настъпило поради предотвратима небрежност от страна на водача,
както и вследствие на невнимание от негова страна, което е можело да бъде избегнато.Несъобразяването на
водача на МПС с пътната обстановка и предизвикването от това на ПТП сочи на
непредпазливост. Съгласно чл.203 ал.2 от КТ, при умишлено причинена вреда на
работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на
работника се определя от гражданския закон.Основанието за възникване на тази
отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й.Въз основа на
събраните по делото по делото доказателства и при съобразяване на
неблагоприятните последици на доказателствената тежест възложена на ищеца, съдът приема за недоказан в пълнота фактическият състав за
реализиране на търсената от ответника пълна
имуществена отговорност. Не се налице
елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 45 ЗЗД и след като не се установява, че ответникът е причинил вредите
умишлено, предявеният срещу ответника иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед установените по делото факти и
обстоятелства,съдът счита че отговорността на работника може да бъде ангажирана единствено по реда на
чл.203 ал.1,вр.чл.210 от КТ.
Като е
достигнал до същите изводи и е отхвърлил
предявения иск, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284/28.06.2019 г. по
гр.д. № 2056 по описа на
съда за 2018 г., Районен съд -
Димитровград.
Решението може
да се обжалва пред ВКС-София, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
: