Решение по дело №587/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 262
Дата: 21 юли 2023 г.
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20227080700587
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262

 

гр. Враца,  21.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 21.06.2023 г. /двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ЛЮБЕН ВЛАДИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА исково адм. дело № 587 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК  вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано  е по искова молба от „Д.-В.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И.П., срещу Областна Дирекция „Земеделие” гр. Враца, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 1981,00 лв. за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35,236 дка в землището на ***, общ. ***, 2800,00 лв. за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда и 2100,00 лв. пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се направените по производството разноски.

В исковата молба се сочи, че по силата на постигнато споразумение за стопанската 2021/2022 г. на „Д.-В.“ ЕООД е предоставен имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35,236 дка в землището на ***, общ. ***, който впоследствие по силата на Заповед № 399/23.12.2021 г. на ОД „Земеделие“ гр. Враца е приспаднат от общо предоставените площи. Описаният имот е предоставен, както като площ, така и в реални граници, на „А. Ф.“ ООД *** .

Ищецът твърди, че след предоставянето на дружеството на посочения имот, „Д.-В.“ ЕООД е обработило същия, като е направило разходи за обработка - пръскане с тотален хербицид, оране, култивиране два пъти, торене, в размер на общо 1981 лв.

Ищецът сочи, че има сключени договори за аренда по постигнатото споразумение с конкретни лица, по силата на които следва да заплати 80 лв. на декар за предоставените му със споразумението 35 дка или общо 2800 лв.

При обработката и получаването на среден добив на декар за описаните 35 дка земеделска земя се твърди, че „Д.-В.“ ЕООД би получило печалба от 60 лв. на декар или 2100 лв. - пропусната полза за дружеството.

В исковата молба и в уточнителна молба вх. № 4114/29.12.2022 г. се сочи, че претендираните вреди произтичат от незаконосъобразни действия на директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца, изразяващи се в издаването на Заповед № 399/23.12.2021 г. извън срока по чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) - до 01 октомври 2021 г. и при нарушаване на споразумението по чл. 72 ППЗСПЗЗ, постигнато съобразно заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ.

С протоколно определение от 21.06.2023 г. съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, както следва: искът за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26 се счита предявен за сумата от 1982,00 лв. без ДДС; искът за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда по постигнато споразумение с конкретни лица се счита предявен за сумата от 2590,00 лв. без ДДС; искът за пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя се счита предявен за сумата от 3804,00 лв. без ДДС.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника * Р.М., поддържа предявените искове и претендира присъждане на направените по производството разноски съгласно представен списък.

Ответникът – Областна Дирекция „Земеделие” гр. Враца, чрез процесуалния представител * Ц.Д., в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Посочва, че ищцовото дружество няма правно основание за ползване на имот с идентификатор 48492.2.26, съответно няма право да обработва имота и да извършва посочените от него селскостопански мероприятия, тъй като няма сключен договор за ползване на имота, не е заявен от него по реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ и не му е разпределен със заповед на директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца. Ответникът посочва, че Заповед № 399/23.12.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца е влязла в сила и подлежи на изпълнение. Иска от съда да отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Посочва, че заповедта за разпределение на масивите за ползване не е оспорена и е влязла в сила. Предлага да се отхвърли иска.

Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 399/23.12.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Враца, на основание чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ във връзка с искане вх. № ПО-09-2680/26.11.2021г. от заинтересовано лице (ползвател) са разпределени масивите за ползване между собственици и/или ползватели на земеделски земи в землището на ***, общ. ***, по ред и начин съгласно представено доброволно сключено споразумение вх. № ПО-09-2666/25.11.2021 г. за стопанската 2021 – 2022 г. Заповедта не е оспорена в законоустановения срок и е влязла в сила.

С писмо № РД-12-05-83-2/05.05.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Враца управителят на ищцовото дружество е уведомен относно състоянието и ползването на имот с идентификатор 48492.2.26, а именно: имотът е заявен за ползване от „А. Ф.“ ООД със заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с вх. № 106/14.07.2021 г. на ОСЗ за участие в споразумение, съгласно регистриран в ОСЗ договор за наем за срок от една стопанска година с вх. рег. № 24-2529-3/01.07.2021 г. на ОСЗ ***, с наемодател „Ю.“ ООД ***. В общинската служба по земеделие за имота са регистрирани повече от един действащи договори за ползване на различни наематели/арендатори. „А. Ф.“ ООД, чрез представителя си, е уведомено, че е налице колизия на права и имотът ще бъде изключен от споразумение за ползване. В писмото е посочено, че имотът е обект на съдебен спор относно собствеността и ползването, поради което не попада в процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ.

По делото е представен препис от Решение № 217/11.04.2023 г. на РС – Козлодуй по гр.дело № 20221440101274 по описа за 2022 г. (без отбелязване за влизане в сила), с което е признато за установено по отношение на „Е. А.“ АД ***, че Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 48492.2.26 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, общ. ***, обл. ***, местност   *, площ 35236 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива. Със същото решение „Е. А.“ АД *** е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на имота на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието.

Представено е копие на Договор за замяна на недвижими имоти № 02/08.04.2009 г., съгласно който И.Т.Г. и П.Т.Г. отстъпват на държавата в лицето на министъра на земеделието и храните имот № 002026, нива, с площ 35,230 дка в м. *   в землището на ***, общ. *** .

Представени са копия на Договор за аренда на земеделски земи, Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *, том I*, рег. № *, дело № * от **** г., Нотариален акт за покупко – продажба на поземлени имоти – земеделска земя № *, том *, рег. № *, дело № * от **** г., Договор за преаренда на земеделски земи от 05.07.2016 г.

Представена е справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. Козлодуй по партида № ** /17.04.2009 г. за поземлен имот № 002026, площ 35,23 дка, нива, ***, общ. ***, с последно вписване от 02.04.2019 г. на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *, том I*, рег. № *, със страни: продавач – Е. П. С. и купувач  - „Е. А.“.

По делото са разпитани двама свидетели на ищеца.

Свид. Т. Я. се занимава със земеделие на територията на общините *** и ***. Участвал е в изготвянето и подписването на Споразумение за стопанската 2021/2022 г. за землището на ***. По отношение на процесния имот свидетелят посочва, че същият е бил заявен от „А. Ф.“ ЕООД. Имотът е бил в масива на „Д.-В.“ ЕООД. На свидетеля не му е известно споразумението да е претърпяло някаква промяна.

Свид. В. Ц. работи в ищцовото дружество. Същият установява, че през м. септември 2021 г. масива от 1600 дка, в който се намира и процесният имот, е бил напръскан с тотален хербицид, за да бъдат унищожени плевелите, израснали след жътвата на пшеницата. През м. октомври 2021 г. целият масив бил изоран. През м. март 2022 г. било направено култивиране на целия имот и след това бил наторен с 20 кг. тор на декар. След това отново бил култивиран, окопан, били сложени още 20 кг. тор. Конкретно процесният имот не бил засаждан.

По делото е изготвена съдебна агротехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице стойността на разходите за обработка на имота към октомври 2021 г. за пръскане, оране, култивиране и торене е 1982,00 лв. без ДДС; стойността на рентата, заплатена от ищцовото дружество на лица, предоставили по споразумението тази площ, е в размер на 2590,00 лв. без ДДС; печалбата от обработката на имота при среден добив от царевица за стопанската 2021/2022г. е в размер на 3804,00 лв. без ДДС.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца, намира от правна страна следното:

Исковите претенции са допустими и местно подсъдни на Административен съд – Враца. Касае се за претенции за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие на администрацията на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ вр. чл. 203, ал. 2 от АПК, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 204, ал. 2 и ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението за вреди, а искът за вреди е допустимо да се предяви и заедно с оспорването на административния акт. Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Искът е предявен срещу надлежен ответник - Областна Дирекция „Земеделие” гр. Враца, и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в исковото производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Според формулировката в исковата молба и в уточнителна молба вх. № 4114/29.12.2022 г., в настоящото производство претенцията за имуществени вреди произтича от действията на директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца, издал Заповед № 399/23.12.2021 г. извън срока по чл. 37в от ЗСПЗЗ - до 01 октомври 2021 г. и при нарушаване на споразумението по чл. 72 ППЗСПЗЗ, постигнато съобразно заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ.

Законовата процедура за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи е разписана чл. 37в от ЗСПЗЗ. В нея се съдържат правомощията на всеки един от органите в процеса, включително правомощията на директора на ОД „Земеделие“, разписани са и конкретните срокове, в които съответният орган следва да се произнесе с издаване на индивидуален административен акт, завършващ процедурата по разпределение на масивите. Когато се постигне споразумение между ползвателите при условията и в срока по ал.1 – до 30 август, както и когато не бъде постигнато, комисията следва да състави служебно проект за разпределението на ползването на земите по масиви до 15 септември и да изготви доклад до директора на ОДЗ, който и в двата случая в срок до 01 октомври издава заповед за разпределение на масивите. Тази заповед представлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване. В случая, на 23.12.2021 г. Директорът на ОДЗ - Враца е издал заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за разпределение на масивите в хипотезата на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ. В последната е предвидено, че когато в срока по ал. 1 и ал. 4 директорът на ОДЗ не издаде заповедта за определяне масивите за ползване, то всяко заинтересовано лице може да поиска издаването ѝ от министъра на земеделието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Разпоредбата дава гаранции за защита правата на ползвателите, както при непостигане на споразумение с останалите ползватели, така и при забавяне на администрацията, така че в началото на стопанската година, която започва от 01 октомври да се организира ползването на земеделските земи. Съгласно ал. 13 министърът на земеделието или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12. Едномесечният срок тече от момента на поискването. В случая това е поискано от заинтересовано лице (ползвател) с искане вх. № ПО-09-2680/26.11.2021г. и на 23.12.2021 г. е издадена заповедта от Директора на ОДЗ – Враца, който е оправомощен със заповед от МЗХ, т.е. в рамките на предвидения по закон едномесечен срок е налице произнасяне от Директора на ОДЗ с акт. Тази заповед подлежи на самостоятелно оспорване в отделно производство. Същата не е обжалвана и е влязла в сила.  

В исковата молба се твърди, че имот с идентификатор 48492.2.26, предоставен на „Д.-В.“ ЕООД по силата на споразумение за стопанската 2021/2022 г., е приспаднат от общо предоставените на дружеството площи по силата на заповед № 399/23.12.2021 г. на директора на ОДЗ – Враца и е предоставен на „А. Ф.“ ООД (т. 1 от заповедта). Както беше посочено по-горе, въпросът за законосъобразността на посочената заповед не е предмет на обсъждане в настоящото производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице първият и основен елемент от състава на деликтната отговорност, т.е. не е налице твърдяното от ищцовото дружество незаконосъобразно действие на административния орган. Липсата на една от нормативно кумулативно предвидените предпоставки за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до отпадане отговорността на ответника. Предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху дължимите суми от датата на исковата молба до окончателното им плащане.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ в полза на ответника – Областна дирекция „Земеделие“ - Враца, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение след изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК (ДВ – бр. 8/2017г.), според който съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последният препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Според чл. 25, ал.1 от тази наредба за защита по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., а според ал. 2, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания (в случая четири), възнаграждението по ал. 1 може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. Поради това съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.

 

Водим от горното, съдът                                                    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.-В.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И.П., срещу Областна Дирекция „Земеделие” гр. Враца обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 1982,00 лв. за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35,236 дка в землището на ***, общ. ***, 2590,00 лв. за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда и 3804,00 лв. пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, произтичащи от незаконосъобразно действие на Директора на Областна Дирекция „Земеделие” гр. Враца, издал Заповед № 399/23.12.2021 г. извън срока по чл. 37в от ЗСПЗЗ - до 01 октомври 2021 г. и при нарушаване на споразумението по чл. 72 ППЗСПЗЗ, постигнато съобразно заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ.

ОСЪЖДА  „Д.-В.“ ЕООД, ЕИК ** , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И.П., ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

Административен съдия: