№ 1031
гр. Бургас, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500573 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 129 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на "Водоснабдяване и канализация "ЕАД
– Бургас с вх. № 5309/18.04. 2022 г.по описа на БОС, подадена против
разпореждане № 2962/09.03.2022 на Бургаския районен съд, постановено
по гр. д. № 8779/2021 г. на същия съд , с което на осн.чл. 129 ал. 3 ГПК е
прекратено производството по делото и обезсилена заповед за изпълнение
,издадена по ч.гр.д.№ 2669/2020 г. по описа на БРС.
Оплакванията на частния жалбоподател са ,че преди да се произнесе
относно изпълнението на дадените указания за внасяне на депозит за особен
представител е следвало да се произнесе по направеното искане за
намаляване на определения депозит в размер на 300 лв. и чак след това –с
оглед на уважаването или не на това искане ,да постанови определение за
прекратяване на делото .Моли се за отмяна на атакуваното определение и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският окръжен съд отделение, намира, че като постъпила в
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в
частното въззивно производство частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по делото е било образувано по искова молба от
„ВиК“ЕАД-Бургас против И.Н. М. на осн.чл. 422 от ГПК вр.79 и чл. 86 ЗЗД
1
за установяване по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумите ,за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2669/2020 г. по
описа на БРС
Преписи от исковата молба са били връчени на ответника по реда на чл.
47 ал. 1-ал. 5 от ГПК –на постоянния му и настоящ адрес,както и по
местоработата му /на които адреси ответникът не е бил намерен /,поради
което на основание ал. 6 от цитираната разпоредба с разпореждане от
09.02.2022 г. районният съд е назначил особен представител на ответника
,като е определил депозит в размер на 300 лв. ,платими от ищеца .Със същото
разпореждане е оставил без движение исковата молба и е дал едноседмичен
срок на ищеца за представи вносна бележка за заплатен депозит за особен
представител по депозитна сметка на БРС ,уведомявайки го ,че в противен
случай делото ще бъде прекратено .Съобщение за разпореждането е връчено
на процесуалния представител на ищеца на 22.02.2022 г. На същия ден е
входирана молба от ищеца с искане да бъде намалено определеното
възнаграждение за особен представител на ответника от 300 лв. до
установения минимум от 150 лв.С резолюция от 23.02.2022 г. съдът е
разпоредил молбата да се приложи към делото и същото да се докладва след
изтичане на срока за внасяне на депозит за особен представител .
С разпореждане № 2962/08.03.2022 г. съдът ,като е констатирал ,че в
дадения на ищеца срок –изтичащ на 01.03.2022 г. ,указанията му за внасяне на
определения депозит за особен представител не са изпълнени ,не е поискано и
удължаване на срока ,е прекратил производството по делото и обезсилил
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2669/2020 г. на БРС.
Разпореждането е правилно.
Няма спор ,че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за
назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е
сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и
чл. 128 ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото
невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото. Както
правилно е посочил и районният съд , участието на особен представител в
производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително и до
назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на
съдопроизводствени действия, а невнасянето на определеното от съда
2
възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната
инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка
инстанция, в който смисъл е и практика на ВКС – определение №
200/13.05.2019 г., постановено по гр. дело № 4493/2018 г. на ІV г. о.
Съобразявайки данните за връчване на препис от исковата молба, заедно с
приложенията към нея на ответника М. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, вр. чл.
47, ал. 5 ГПК, районният съд е приел, че неспазването на установеното по
силата на чл. 47, ал. 6 ГПК задължение на ищеца да внесе определеното му от
съда възнаграждение за особен представител, се явява преграждащо делото
обстоятелство за извършване на следващи съдопроизводствени действия.
Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се
дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е
прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба.
Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по
същество предпоставка за движение на делото /аналогично на изискването
ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при
отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при
неизпълнение/.
Назначаването на особен представител на ответника е процесуално
действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието
на предпоставките за това.То не е действие по искане на някоя от страните
или по инициатива на съда/т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от
волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК е неприложима.
Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл. 76 ГПК и
тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението
за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява
разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл.128 т.2
ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да
ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са
приравнени на държавната такса.
Нередовността произтича от неспазването на изискването по чл.128 т.2
за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски
във вр. с чл. 47 ал.6 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на
чл.129 ал.4 вр. ал.3 ГПКОтделно, за пълнота на изложението, следва да бъде
посочено, че поисканото от ищеца намаляване на възнаграждението за особен
3
представител с нарочна писмена молба , няма значение за задължението на
ищеца да внесе възнаграждение за особен представител на ответника, което
му е надлежно съобщено от съда след осъществена вече процедура по
връчване на книжата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед заявеното в
частната касационна жалба оплакване, че въззивният съд не е съобразил, че
по молба на ищеца от 22.02.2022 за намаляване на определеното
възнаграждение , липсва произнасяне от първоинстнационния съд, следва да
се посочи, че в случая е налице произнасяне –с разпореждане от 23.02.2022 г.
, а и дори и да е налице непроизнасяне ,страната е следвало да поиска
удължаване на срока за изпълнение на даденото указание за внасяне на
депозит по реда на чл. 63 ал. 1 ГПК/до произнасяне по молбата за
намаляване на депозита/.
Затова и атакуванато разпореждане следва да бъде потвърдено , а частната
жалба-оставена без уважение ,поради което Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2962/08.03.2022 на Бургаския
районен съд, постановено по гр. д. № 8779/2021 г. на същия съд , с което на
осн.чл. 129 ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото и обезсилена
заповед за изпълнение № 1119/08.06.2020 г-издадена по ч.гр.д..№ 2669/2020 г.
по описа на Бургаския районен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4