Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1547 29.12.2022г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.БУРГАС,
първи състав, на тридесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
Съдия:
Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 938 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано
е по жалба на А.Н.Т., с адрес: ***, чрез пълномощник-адвокат Р.В. от БАК, със
съдебен адрес ***, срещу решение № 32-154025 от 12.05.2022г. на Директора на ТД
Митница Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, издадено при неправилно
приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административно
производствените правила и прави искане да бъде отменено изцяло. Сочи се, че липсват
основания за определяне на „нов размер на митническа стойност“, съответно
постановеното решение в тази връзка е издадено в разрез с приложимото право. Сочи
се, че използваният източник- електронна страница в Интернет е ненадежден
източник на информация. Освен това, в информацията на самата интернет страница
е посочено, че не се носи отговорност за пълнота и точност на информацията.
Позовава се и на разпоредбата на чл.19б, ал.1 от ЗМ определяща крайният срок за
произнасяне на органа, като счита просрочието с 56 дни за съществено нарушение
на производствените правила. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и пледира да бъде уважена, респективно да му се
присъдят разноските по делото.
Ответникът - Директора на Териториална
дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и
прави искане да бъде оставане без уважение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, намира, че
жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, която има
право и интерес от обжалването и е насочена срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. При разглеждане на оспорването
по същество, съдът съобрази следното:
На 25.05.2021г. с МД с MRN 21BG001008035696R3 А.Т. е поставил под
режим допускане за свободно обращение употребяван пътнически
автомобил-катастрофирал, марка JEEP, модел WRANGLER, шаси № (VIN) 1J4FA49S12P747033. Автомобилът е
превозен от пристанище на натоварване Montreal - КАНАДА
/CA/ до пристанище на разтоварване в
Република България – Бургас, с контейнер BEAU4187237.
Митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение е 1186.14 лева, определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, предвид
декларирания в посочената МД метод за определяне на стойността с код 1
„Договорна стойност на внасяните-стоки“, като е взета предвид цената на
автомобила по приложената към МД фактури/Invoice с № RA-E21030302 от 03.03.2021г. издадена от „Quebec“ INC, 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада
декларирана в размер на 918 CAD, преизчислена по валутния курс за митнически цели 1,29209 BGN/CAD, приложим към датата на приемане на МД.
Данъчната основа е изчислена в размер на 1186.14 лева, като са определени,
взети под отчет и заплатени вземания за мито в размер на 118.61 лева и ДДС в
размер на 260.95 лева.
При
възникнали съмнения относно действителната цена на стоката е извършен последващ контрол на митническата декларация и е
взета предвид налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен
номер на шаси VIN 1J4FA49S12P747033, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена
продажна цена на аукцион с дата 03.03.2021 г. за сумата от 4 350 САD, със
статус „продаден“ (SOLD) и „odometer 229 517 actual miles“ /действителни мили/ в
страната на износа, с посочен продавач „Quebec“ INC.
С писмо, изх.№ 32-321193 от 11.10.2021г. (л.70 от делото) от жалбоподателя
са изискани доказателства с потвърждение на декларираната цена (търговско досие
по сключената сделка, договор с продавача, договор с крайния получател на
автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения, проформа фактура и
друго кореспонденция), както и документи относно извършените плащания към
доставчика – продавач на стоката и всякакви други данни, сведения и документи
удостоверяващи цената по сделката.
В отговор от страна на А.Т. са представени описаната по-горе фактура от
03.03.2021г., митническа декларация и доклад от застрахователната компания за
щетите по автомобила. Сочи се, че транспортните разходи, както и тези за
получаване на колата при крайна дестинация са също за негова сметка.
С рег.№ 32-151360/11.05.2022г. е изготвена докладна записка до директора на
ТД Митница Бургас (л.44 и сл. от делото), в която на основание чл.29, вр. с
чл.22 §6 от Регламент № 952/2013г., както
и чл.19, ал.7 от ЗМ е предложено да бъде издадено решение, с което да се
определи нов размер на митническата стойност за стоката поставена под режим
допускане за свободно обращение с цитираната по-горе митническа декларация.
Посочено е, че след проверка на приложените към митническата декларация
документи и допълнителната информация, митническите органи са установили
липсата на доказателства в подкрепа на декларираната цена - поръчки, оферти,
плащания за автомобила или др.предшестващи сделката; липса на доказателства за
извършени плащания към продавача; съответно приложения към митническата
декларация „Permit“ № L 6690585
от 12.03.2021г. за процесното МПС с е издадено в страната на износа /КАНАДА/ на
името на Suburban Auto Parts INC, 535 WENTWORTH ST WEST
OSHAWA, ONTARIO, което не съвпада с данните от Фактурата от
03.03.2021г. в МД от 25.05.2021г.- „Quebec“ INC. Прието е, че датата на продажбата е 03.03.2021г. поради липса на
документи за друга предшестваща дата на сделката, а същата дата е описана и
като време на приключване на аукцион със същият автомобил. Представената към МД
фактура обаче е приета като негодна да послужи за митническите цели, защото
вносителят се позовава на фактура, издадена от „Quebec“ INC на лицето „Атанас Н.Т.“, което
лице няма никаква доказана обвързаност с проверявания автомобил. Изтъкнато е, че при проверката на данните в
приложените към информацията за аукциона 11 броя изображения на автомобила е
удостоверено неговото състояние, т.е. че е повреден, която информация се потвърждавала и от заявеното в
декларацията, че автомобилът е „катастрофирал“. Посочено е, че данните от
аукциона сочат продажна цена от 4350 канадски долара на автомобил със същият
номер на рама /шаси/. Отделно от това, поради липсата на разход за транспорт,
са взети предвид допуснати за свободно обращение автомобили с отправно
пристанище Монреал- Канада и място на
разтоварване Бургас- България за
които са декларирани транспортни разходи до ЕС в размер на 516.84 лева за всяка
от взетите предвид други декларации, съответно изчисленият средностатистически
размер възлиза на сумата от 516.84 лева. Уточнява се, че това са данни за месец
„НОЕМВРИ 2020“. Предвид факта, че вносителят Т. не предоставя информация за
реално заплатени разходи за транспорт от Канада до България, следвало да се
приеме така изчисленият среден размер възлизащ на сумата от 516.84 лева, които следва да се добавят към митническата стойност.
Със
съобщение peг. № 32-9114/11.01.2022г. (л.59 и сл. от делото) по реда на чл.22, §6 Регламент № 952/2013г.,
жалбоподателят е уведомен, че ще бъдат предприети действия за издаване на
решение с цел определяне на нов размер на задълженията,
като ще бъде взета предвид продажната цена посочена в аукциона в размер на 4350
САD, увеличена с транспортните разходи. Митническата стойност на стоката,
допусната до свободно обращение ще бъде изчислена в размер на 5 620.59
лева (4350 САD х 1,29209 САD/BGN = 5620.59 BGN + 516.84 лева за транспорт или
общо 6137.43 лева –определена нова митническа стойност). Митото е посочено в
размер на 613.74 лева и ДДС в размер на 1350.23 лева.
С решение № 32-154025 от 12.05.2022г. на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.70, §1 във връзка с чл.71, §1, б.“д“, подб.“i“ от Регламент №
952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение от описаната митническа
декларация е определена митническа стойност в размер на 6137.43 лева, възникване на вносно митническо
задължение на 25.05.2021г. (дата на приемане на митническата декларация) и на
основание чл.85, §1 от Регламент № 952/2013г. при прилагане на ставка от 10 %
за вносно мито е определено
вносно митническо задължение в размер на 613.74 лева. На основание чл.55,
ал.1 от ЗДДС е определена и данъчна
основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС за стоката,
поставена под режим допускане за свободно обращение в размер на 6751.17 лв., съответно на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС
във връзка с чл.77, §1,
б.„а“ и с чл.77, §2 от
регламента е определено задължение за ДДС в размер на 1350.23 лв. На основание
чл.105, §3 и §4 от регламента е определено за вземане под отчет и
досъбиране вносно мито в размер на 495.13 лв. и ДДС в размер на 1089.28 лв.,
общо в размер на 1584.41 лева /представляващ
разликата между изчислен и заплатен размер на база декларираните данни и
установения от митническите органи размер/, които задължения са възложени на жалбоподателя
Т..
Решението е връчено на адресата на 27.05.2022г.
и е оспорено с жалба от 10.06.2022г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
във връзка с чл.220, ал.1 от ЗМ. /л.2 и л.43 от делото/.
В хода на съдебното производство по реда на
чл.171, ал.5 от АПК бяха дадени указания на жалбоподателя, че следва да
ангажира доказателства за твърдяните от него факти, от които черпи благоприятни
последици, а именно, че действителната продажна цена на процесния автомобил,
закупен от оспорващия е именно декларираната от него стойност. В изпълнение на
тези указания, в открито заседание на 30.11.2022г. от страна на жалбоподателя
бе представен заверено копие на кореспонденция по електронната поща между
пълномощника на жалбоподателя и ел. адрес на „Quebec“ INC, надлежно преведен на български език /л.230-235 от
делото/, според чието съдържание от страна на издателя на фактурата от
03.03.2021г. е потвърдено, че продажната цена е 918 канадски долара, която е
получена в брой от представител на фирмата в България. Превода е надлежно заверен
от съответен преводач, като са приложени и документи за плащане на извършената
услуга.
При така направените фактически констатации, въз
основа на приложените по делото писмени доказателства, съдът обосновава
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Решение № № 32-154025 от 12.05.2022г. на директора на Митница Бургас е издадено от
компетентен орган, съобразно
правомощията му по чл.19, ал.1 и ал.7 от
ЗМ, при спазване на предвидената от законодателя писмена форма.
В хода на
административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата
незаконосъобразност. Това е така, защото жалбоподателят е уведомен за образуваното производство,
съответно предоставена му е възможност да изрази становище и да ангажира
допълнителни доказателства и правото му на защита не е нарушено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
издаденото с 56 дни просрочие решение е процесуално незаконосъобразно на това
основание. Не е налице съществено процесуално нарушение, с оглед неспазване на
срока по чл.19б, ал.1 от ЗМ. Действително в посочената норма е предвидено, че решение, с което се установяват митническо
задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок,
но не по-късно от 30 дни от започването на производството, но този срок, като
всеки един срок за издаване на индивидуален административен акт е инструктивен,
а не преклузивен. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС, например Решение № 4481/11.05.2022г. по адм.д.№ 8550/2021г., решение № 7321/16.06.2021г. по
адм.д.№ 2023/2021г., решение № 7499/16.06.2020г. по адм.д.№ 3267/2020г. и др.
В допълнение на изложеното, следва
да се има в предвиди, че в чл.22 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс също е предвиден 30-дневен срок за издаване на
решението, но само за случаите, в които митническите органи действат въз основа
на заявление, но не и за служебно образувани производства, с оглед нормата на
чл.29 от Регламента. В случаят, административното производство е започнало по
инициатива на митническите органи, тоест служебно и спрямо него се прилага
давностния срок за установяване на митнически задължения, предвиден в чл.103,
§1 от Регламента, а именно 3 години от датата на която е възникнало
задължението. Процесното митническо
задължение е възникнало на 25.05.2021г., когато е подадена и приета
митническата декларация, поради което този срок не е изтекъл към момента на
издаване на обжалваното решение и не е налице съществено процесуално нарушение.
При съобразяване на издадения акт
с материалноправните изисквания и целите
на закона, съдът констатира следното:
Процесният автомобил, предмет на митническо
остойностяване е поставен под режим „допускане до свободно обращение“ на 25.05.2021г.
при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).
Митническия кодекс и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила
за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение), въвеждат
редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане,
гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса
обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния
размер на митническите задължения.
Съгласно чл.70, §1 от МК, митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно §2,
действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
В правомощията на митническите органи съгласно чл.48 от Регламента е
извършването на последваш контрол, за целите на който митническите органи
могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.
Аналогично, в нормата на чл.140 от Регламента за
изпълнение, е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности
– в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали
договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в чл.70, §1 от МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на
допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно
определени или фиктивни митнически стойности.
В цитираната норма на чл.70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г. е предвиден общия принцип за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл.74 са предвидени
вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да
се определи съгласно чл.70. В този смисъл, когато митническата
стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не може да се
определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда
на чл.74, §3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени
договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за
определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е
сторено. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в
отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично
следващото правило в установената поредност, в този смисъл е и съдебната
практика, например Решение №
3699/18.04.2022г. постановено по адм.д.№ 11027/2021 г. на ВАС.
По реда на чл.48 от МК, във вр. чл.84 от ЗМ, митническа декларация с цитирания
по-горе номер е била предмет на последващ контрол, относно верността на данните
за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за
определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични
държавни вземания - мито и ДДС. В хода на тази проверка административният орган
е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната
цена на стоката, както и елементите които се прибавят към нея при определяне на
митническата стойност и в последствие е издал процесното решение, с което е
процедирал за досъбиране вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа
стойност на внесения автомобил. Органът се е позовал на разпечатка от интернет сайт,
за да обоснове извода, че действителната договорна стойност на процесния
автомобил закупен от жалбоподателя е 4350 САD, а не както е посочено в
митническата декларация и приложената към нея фактура – 918 САD.
Така
направените изводи са необосновани, доколкото не намират опора в данните от
административната преписка. Данните, съдържащи се в посочената от ответния орган
интернет страница биха могли да доведат до съмнения относно действителната
покупна цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни, за да послужат за
нейното определяне, нито имат нужната достоверност. В посочена информация от цитирания
сайт се съдържа информация за продажба на автомобил с идентичен номер на този
закупен от жалбоподателя и същите данни за изминат пробег, но не е отразено, че
именно жалбоподателят е закупил процесният автомобил за сумата от 4350 канадски
долара. Наред с това, следва да се отбележи, че така установената информация не
представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната
достоверност, респ. да се използва като база данни или за съпоставка. Вярно е, че приложената в
хода на административното производство фактура от 03.03.2021г.,
както и приложените допълнително от жалбоподателя данни за електронна кореспонденция с
издателя на фактурата „Quebec“ INC не съдържа дата на полученото плащане от 918 канадски долара
в брой, но не би могло да се приеме за установено, че посочената от ответния
орган продажна цена от 4350 канадски долара е действителната продажна цена за
процесния автомобил, която е платена именно от А.Т. в цитирания електронен
аукцион. Независимо, че датата на аукциона 03.03.2021г. съвпада с датата на
издаване на фактурата представена от жалбоподателя към митническата декларация
не може еднозначно да се приеме, че именно той е купувачът по тази сделка.
Съвсем отделен е въпросът, че липсват категорични доказателства за провеждането
на аукциона въобще, респективно за евентуалните лица, участвали в процедурата
по наддаване за закупуване на автомобила, доколкото наличието на данни в
подобен ненадежден източник не може да удостовери такива факти с нужната
достоверност, дори да се приеме, че датата 03.03.2021г. е меродавна за
придобиване на автомобила. Дори да е налице съмнение в цената на реално
осъществената сделка не са налице никакви други годни доказателствени
източници, които да я опровергаят, защото данните в интернет страница не могат
да се считат за такива. Съгласно нормативната уредба, в настоящото
административно производство не би могло да се определи реална митническа
стойност въз основа на подобен източник на информация, поради което направените
от ответния орган констатации са необосновани. Дори да се приеме, че с подобен
подход би могло да се събират достоверни данни и да се използват за целите на
настоящото производство, тези данни не съдържат съществен елемент от твърдяната
сделка, а именно липсва каквато и да е кореспондентност между посоченият от
административния орган купувач /жалбоподателя/ и данните за купувача, отразени
в интернет страницата и обсъдени по-горе в решението. В този смисъл, самият
извод за идентичност между така описаната продажба с конкретните страни на
сделката /конкретния купувач/ се базира на предположения, защото недостоверния
източник въобще не съдържа данни за подобно лице.
Административният орган без да
оспорва автентичността на представените документи, макар и да съставляват
частни такива, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на
декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на
информацията съдържаща се в интернет страница, при положение, че в самата
страница е отразена липсата на гаранции за достоверност на информацията.
Безспорно митническата стойност е договорната
стойност на стоките, поради което е необходимо се изследва само и единствено
действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият
е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват
цената на стоката. В решението не е посочена и причината за незачитане на
данните за платената сума в приложените материали от жалбоподателя, при
условие, че не се отрича автентичността. Същият е представен в превод на
български език в съдебното производство и установява по категоричен начин
осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите
характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите,
формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно трайната практика на ВАС,
обективирана в решение № 9350/13.07.2020г. по адм.д.№ 14433/2019г., решение №
15563/15.11.2019г. по адм.д.№ 6328/2019г. и др., в тежест на митническите
органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на
стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на
основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка
за неприемането на декларираната митническа стойност.
Предвид всичко изложено, налице е
необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност, а не на самата декларирана стойност, респективно липсват надлежно
установени основания за увеличаване на стойността на автомобила.
В случаят, предвид преценката на
органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото
не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната
договорна стойност на стоката, с оглед данните установено в посочения интернет
сайт, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл.74, § 2, респективно по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за определяне
на митническата стойност. Вместо да стори това и да ползва един от посочените
методи, било чрез използване на договорната стойност на идентични или сходни
стоки, съответно изчислената стойност или стойността основаваща се на
единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза,
съгласно изискванията на чл.74, § 2 или чрез разумни способи по смисъла и по реда
на чл.74, §3 от Регламента, органа неправилно е определил митническата стойност
на автомобила единствено въз основа на данните посочени в интернет страница.
Така предвидените процедура и методи за определяне на по-висока митническа
стойност, вменяват задължението на митническите органи да положат необходимата грижа
за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава. На това принципно положение е основана и
процедурата по чл.140, §1 от Регламента за прилагане, с уточнението, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му. В този смисъл,
като не е спазил разписаното в
Регламента императивно правило за начина на определяне на митническата стойност
на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон, което
е довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност.
Отделен е
въпроса, че съвсем неотносим към процесната сделка от 03.03.2021г. се явява
отчетеният за сравнение период за извършен международен транспорт /м. ноември
2020г./, въз основа на който е добавена и стойност като транспортни разходи,
тъй като сравнителният период е дори през различна календарна година и няколко
месеца преди извършената сделка, поради което са неясни съображенията на органа
за сравняване на други извършени доставки избрани на такъв произволен принцип.
Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на
стоката, незаконосъобразно с обжалваното решение са определени и задължения за
мита и ДДС.
По тези съображения, съдът счита, че като не е приел декларираната
договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено
съобразно публикуваната информация за проведен аукцион в интернет сайт на трета
държава, директорът на ТД Митница Бургас е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен, на основание чл.172, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.220 от ЗМ.
При този
изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, от които 10,00 лева
платена държавна такса; 510 лева платено адвокатско възнаграждение /л.158-160 от делото, вкл. списък на
разноските и договор за изплащане на възнаграждение в размер на 510 лева/,
като не са представени доказателства за увеличаване размера на уговореното и
платено адвокатско възнаграждение и следва да се присъди именно посочената сума
от 510 лева. Към разноските следва да се добавят и доказаните разходи за
извършен превод в размер на 21 лева за прилагане на доказателства в последното
съдебно заседание или общо в полза на жалбоподателя да се присъди сумата от 541
/петстотин четиридесет и един/ лева разноски по делото за настоящата инстанция.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 32-154025
от 12.05.2022г. на Директора на ТД Митница Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ да заплати на
А.Н.Т., с адрес: ***, сумата от 541.00 /петстотин четиридесет и един/ лева, общ
размер на разноските по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба от страните, в 14-дневен срок от съобщаването, пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: