Решение по дело №502/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 163
Дата: 8 март 2023 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20221800500502
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. С., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.

Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело
№ 20221800500502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД гр. С., от гр. Ч. срещу
решение № 57 от 06. 06. 2022 год. по гр. дело № 534/2020 година на РС П., първи състав с
което е отхвърлен предявения от ЗАЕАД „Б.В.И.Г.“ АД гр. С., ЕИК ********* срещу А. Т.
М., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 2832.58 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Б.К.С." във връзка с щета №
470419191932570 в размер на 2832.58 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 27. 02. 2020 година до окончателното изплащане на сумата. Във въззивната жалба
се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
първоинстанционно решение и се иска отмяната му и по същество съдът да уважи
предявения иск и да присъди в полза на жалбоподателя разноските му по делото за първата
и въззивната инстанции.
Въззиваемият А. Т. М., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат П.
представя писмен отговор на въззивната жалба, в който взема становище, че въззивната
жалба е неоснователна и за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.
Претендира и присъждане на направените разноски във въззивната инстанция.
Софийски окръжен съд, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира
следното:
При служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК на обжалваното решение №57 от
06.06.2022 г. на РС П. първи състав, по гр. дело № 20201860100534 по описа за 2020 година,
съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
По същество съдът прие следното:
Производството по делото е образувано но искова молба (ИМ) на ЗАД „Б.В.И.Г."
АД, ЕИК *********, град С., ул.„П." № 5, срещу А. Т. М. ЕГН **********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, от Кодекса за застраховането (КЗ), вр.чл.
1
45 от ЗЗД.
Сред фактите на които се основава иска, в ИМ се твърди, че на 14.06.2019 г. около
14:30 часа в с. Ч., в близост до хвостохранилището в града, ответникът А. Т. М., водач на
товарен автомобил марка „Мерцедес", модел 2421, с ДК № КН ****АТ, при излизане от път
без предимство и включване на път с предимство, отнема предимството и предизвиква ПТП
с попътно движещия се т.а. марка Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК, собственост
на „С.Б. - клон Г.", управляван от З.З., в резултат на което на автомобила Тойота се нанасят
материални щети. В исковата молба се твърди, че товарният автомобил марка Тойота, модел
Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК, е бил застрахован в ЗАД „Б.В.И.Г." АД на основание
застрахователна полица по застраховка „Б.К.С." № 4704190570000116, с валидност от
23.02.2019 г. до 23.02.2020 г. В исковата молба се твърди, че нанесените в резултат на това
ПТП щети на застрахования товарен автомобил Тойота, модел Хайлукс, с ДКН №
ЕВ****ВК са описани в двустранен констативен протокол за ПТП от 14.06.2019г., описи на
претенция и опис-заключение по щета. В ИМ се твърди, че били увредени следните части
по автомобила Тойота Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК: дясна колона на кабина, десен панел
на товарния отсек, заден десен калник и др. Ищецът твърди в ИМ, че ремонта на този
автомобил е възложен на доверен сервиз на ищеца застраховател ЗАД „Б.В.И.Г." АД „В. Г."
ЕООД с възлагателно писмо и че с двустранно подписан приемо-предавателен протокол,
отремонтирания автомобил е предаден на собственика му без възражения. За стойността на
ремонта била издадена данъчна фактура за сумата от 2832, 58 лева. В исковата молба се
твърди също така, че въз основа на доклад по щета от 10.09.2019 год. ЗАД „Б.В.И.Г." АД е
одобрило да се изплати на доверения сервиз „В. Г." ЕООД, извършил ремонта на увредения
автомобил, сумата 2832.58 лв. съответстваща на издадената от последния фактура за ремонт,
която сума с преводно нареждане за кредитен превод е изплатена. В исковата молба се
твърди, че към момента на настъпване на описаното застрахователно събитие, за
управляваното от виновния водач МПС с ДКН № КН****АТ не е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно вписванията в
протокола за ПТП и справка в Гаранционен фонд. В исковата молба се съдържа
претенцията, че с изплащането на застрахователното обезщетение ЗАД „Б.В.И.Г." АД на
основание чл. 410 от Кодекса за застраховането встъпва в правата на застрахования
собственик на увреденото имущество срещу ответника като причинител на вредата и
виновен водач за процесното ПТП - А. Т. М.. За уреждане на вземанията между
застрахователя по имуществената застраховка и лицето, причинило вредата, ЗАД „Б.В.И.Г."
АД е предявило претенцията си срещу А. Т. М. за изплатеното обезщетение в размер на
2832.58 лв. До ответника била изпратена регресна покана изх. № 06845/18.11.2019. До
настоящия момент сумата не била платена. В исковата молба се сочи във връзка с правния
интерес от предявения иск, че за ищеца ЗАД „Б.В.И.Г." АД възниква правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ),
във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно А. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.Б. I" №
11, вх. А, ет. 1, ап. I, да бъде осъден да заплати на „ЗАД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК *********
сумата от 2832.58 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по
автомобилна застраховка „Б.К.С." във връзка е щета № 470419191932570 в размер на
2832.58 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 27.02.2020 г. - датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати
разноските по делото.
Ответникът А. Т. М. в срока по чл. 131 от ГПК в писмения отговор на исковата
молба, а така също и с отговора на въззивната жалба и в проведените съдебни заседания
пред първата и въззивната инстанция оспорва изцяло предявения иск чрез пълномощника си
адвокат Пушкаров и взема становище да бъде отхвърлен иска и да му се присъдят
разноските по делото със следните възражения по същество:
1. Оспорва да е налице основание за встъпване на застрахователя ищец ЗАД
„Б.В.И.Г." АД в правата на застрахования по застраховка „Б.К.С., обективирана в
застрахователна полица №4704100570000116 относно изплатеното му по щета №
470419191932570 застрахователно обезщетение и разноски за определянето му общо 2832,58
лв. Твърди във връзка с това възражение, че липсва основание да бъде ангажирана
отговорността му по чл.410, ал.1. т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на исковата сума.
Твърди, че процесното ПТП на 14.06.2019 год. в 14,30 ч., за което е приложения към
2
исковата молба двустранен констативен протокол, е с участието на управлявания от него
товарен автомобил Мерцедес 2421 с ДК№ КН****АТ на работодателя му „К. АД клон с.Б."
при и по повод възложената му от последния работа с него в района на Хвостохранилище
„Ч.", във връзка с изпълнението на обект „Надграждане на хвостохранилище „Ч." до кота
630. Изразява становище, че съгласно чл.49 ЗЗД - този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа, при което положение, встъпването на застрахователя в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски
за неговото определяне, би могло да стане по реда и на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр.
чл.49 ЗЗД със заявяване на исковата претенция спрямо лицето, възложило работата, при и по
повод изпълнението на която са причинени вредите на застрахования, но не и с насочване
на претенцията към лицето, на което е възложена работата /чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.45
ЗЗД/. Твърди, че наред с това, работодателят му, който му е възложил работата, при която е
станало ПТП с материални вреди за застрахования друг участник в ПТП, е следвало да
застрахова предоставения му за изпълнение на работата автомобил по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност", което той не е сторил и именно това става причина
за суброгацията, до каквато нямало да се стигне, ако предоставения му за работа автомобил
имал застраховка „Гражданска отговорност", а претендираните щети щели да бъдат
обезщетени от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност", без да е налице
възможност и необходимост в конкретния случай за приложение на чл.410 КЗ/. С оглед
изложеното, ответникът изразява становище, че е недопустимо насочването към него на
исковата претенция за заплащане на сумата 2832, 58 лв. тъй като не е надлежния ответник.
Според становището на ответника изразено в отговора на исковата молба, ако съдът приеме
за допустим предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД предявен
против него, моли съда да го отхвърли като неоснователен по съображения, че няма вина за
процесното ПТП. В тази връзка ответникът оспорва твърдението на ищеца ПТП да е станало
„в близост до хвостохранилището в града", както и твърдението че той, управлявайки т. а с
ДК №КН****АТ, при излизане от път без предимство и включване в път с предимство е
отнел предимството и с това да е предизвикал ПТП с попътно движещия се т.а. „Тойота
Хайлукс" с ДК № ЕВ ****ВК. Оспорва твърдението в ИМ, че в резултат на което негово
поведение са причинени материалните щети на този участващ в ПТП автомобил. Твърди, че
всъщност, истината съществено се различава от изложеното в исковата молба, както и в
частния документ,: заявление за изплащане на застрахователно обезщетение - приложение
№1 към исковата молба, в който е записано от водачи на другия автомобил: „при излизане от
път без предимство, другия участник не се съобразява с предимство и нанася щети по
автомобила, който управлявам и с който се движа по главен път". Категорично възразява
фактическата обстановка на ПТП да е тази, описана в исковата молба и в посочения частен
документ и ги оспорва, както и оспорва всички приложени частни документи, които се
позовават и/или възпроизвеждат такава фактическа обстановка на проявеното ПТП. Във
своите възражения относно обстоятелствата на ПТП и причините за възникването му
ответникът твърди, че мястото на ПТП се намира извън пътна инфраструктура, а именно - в
района на работната площадка на строителния обект „Надграждане на хвостохранилище
„Ч.", а не „в близост" до него. Според ответника действителната причина за ПТП била не
отнемане на предимство, за каквото при липсата на пътна инфраструктура в района на
обекта не може да се говори, а несъобразяване и невнимание от страна на водача на т.а.
„Тойота Хайлукс", който преминал в опасна близост до тежкотоварния камион, управляван
от ответника, при движението му в обекта и засичането на ответника, без да се съобразява
със скоростта на движение и възможностите за спиране при неспазена разумна дистанция от
негова страна. Ответникът също така оспорва стойността на щетите по т.а. „Тойота
Хайлукс" вследствие на процесното ПТП да възлиза на сумата 2832,58 лв., както и
възразява, че е налице разминаване между записаното в двустранния констативен протокол
на самото място на ПТП с дата 14.06.2019 год. /смачкан заден капак и колона/, спрямо
записаното по-късно в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение с дата
20.06.2019 год. от водача му З.З. дясна колона кабина, десен товарен отсек, и впоследствие
изготвените от застрахователя и изпълнителя на ремонта частни документи - опис на
претенция №50-06020-0364/19/20.06.2019 год., калкулация на претенция №50-06020-
0364/19/20.06.2019 год., възлагателно писма от 27.06.2019 год., доклад по щета
3
№470419191932570, при което изплатената с приложената към исковата молба фактура
№**********/16.08.2019 год. сума за ремонт на автомобила 2832,58 лв. е завишена.
В писмения си отговор ответникът е направил искане на основание чл. 219, ал. 1 от
ГПК да бъде привлечено- и в производството пред първата инстанция е привлечено като
трето лице помагач „К." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Кюстендил, ул.„Оборище" № 5.
С определение от 29.12.2020 г. в з.з. съдът е допуснал „К." АД с ЕИК ********* в
качеството му на трето лице помагач на ответника.
Третото лице помагач „К." АД в дадения му срок не е дало писмен отговор и не е
взело становище по иска, включително и в производството пред въззивната инстанция.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
На 14.06.2019 г. около 14:30 часа в с. Ч., в близост до хвостохранилището в града,
в района на „Надграждане на хвостохранилище „Ч.“ ответникът А. Т. М., като водач на
товарен автомобил марка „Мерцедес", модел 2421, с ДК № КН ****АТ, при управлявал този
автомобил и при потегляне от разширение на пътя в строителния обект, за да се включи в
движението по същият главен път се отклонил наляво, за да влезе от разширението в пътя,
не пропуска движещия се по този път товарен автомобил марка Тойота, модел Хайлукс, с
ДКН № ЕВ****ВК, собственост на „С.Б. - клон Г.", управляван от свидетеля З.З. и така
причинил пътно транспортно произшествие в резултат на което на автомобила Тойота са
причинени вследствие поведението на ответника и по негова вина материални щети на
стойност исковата сума, включително 10 лева ликвидационни разноски по определянето на
щетата. Към момента на процесното ПТП, осъществило се на 14. 06. 2019 година увреденият
при това ПТП товарен автомобил марка Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК, е бил
застрахован в ЗАД „Б.В.И.Г." АД на основание застрахователна полица по застраховка
„Б.К.С." № 4704190570000116, с валидност от 23.02.2019 г. до 23.02.2020 г. Нанесените в
резултат на това ПТП щети на застрахования товарен автомобил Тойота, модел Хайлукс, с
ДКН № ЕВ****ВК са описани в двустранен констативен протокол за ПТП от 14.06.2019г.,
описи на претенция и опис-заключение по щета. Видно от тези документи и от
заключението на автотехническата и оценителна експертиза, при това ПТП причинено от
ответника М. били увредени следните части на застрахования при ищеца товарен автомобил
Тойота Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК: дясна колона на кабина, десен панел на товарния
отсек, заден десен калник, подкалник PVC заден, калобран заден, противоударна лепенка
панел, задна дясна врата на кабина, метален държач на калник, потвърдено и от
заключението на съдебната автотехническа експертиза. Ремонтът за възстановяване на
нанесените при същото ПТП щети на този автомобил е възложен на доверен сервиз на
ищеца застраховател ЗАД „Б.В.И.Г." АД „В. Г." ЕООД с възлагателно писмо, препис от
което е приложен по делото. С двустранно подписан приемо-предавателен протокол,
препис от който е приложен по делото отремонтирания в сервиз „В. Г." ЕООД товарен
автомобил Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК е предаден на собственика му без
възражения. За стойността на ремонта била издадена данъчна фактура за сумата от 2832,58
лева. Автотехническата и оценителна експертиза, заключението на която се кредитира от
настоящата въззивна инстанция потвърждава, че именно това е сумата за възстановяване на
причинените от процесното осъществило се на 14. 06. 2019 год. ПТП щети. Въз основа на
доклад по щета от 10.09.2019 год., препис от която е приложен по делото, ищецът ЗАД
„Б.В.И.Г." АД е одобрил да се изплати и е изплатил на доверения сервиз „В. Г." ЕООД,
извършил ремонта на увредения автомобил, сумата 2832.58 лв. съответстваща както на
издадената от същия сервиз фактура за ремонт, така и на кредитираното от настоящата
инстанция заключение на автотехническата експертиза. Не е спорно между страните по
делото, че към момента на настъпване на описаното застрахователно събитие, за
управляваното от виновния водач МПС с ДКН № КН****АТ не е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това се установява и от
протокола за ПТП и приложената по делото справка от Гаранционен фонд.
От двустранния протокол за ПТП и от показанията на свидетеля З.З. се установява,
че той е водачът управлявал движещият се по пътя и увреден от процесното ПТП товарен
4
автомобил марка „Тойота", модел "Хайлукс", рег. № ЕВ****ВК. Видно от протокола за ПТП
и от показанията му процесното пътно-транспортното произшествие се е осъществило в
района на хвостохранилището в с.Ч. на 14. 06. 2019 год. около 14 часа и 30 мин.
Непосредствено преди да настъпи ПТП този свидетел се движел по черен стар асфалтов път
с управлявания от него товарен автомобил „Тойота", модел "Хайлукс", рег. № ЕВ****ВК
след камион самосвал, а управляваният от ответника „Мерцедес" водоноска с ДК № КН
****АТ бил спрял отстрани до пътя в дясно. Когато свидетелят З.З. с управлявания от него
товарен автомобил марка „Тойота", модел "Хайлукс", рег. № ЕВ****ВК подминавал
водоноската тя рязко свила в ляво и с предната част на своя автомобил ударил „Тойотата" в
задния ляв калник.
От писмените доказателства по делото, включително и от двустранния протокол за
ПТП и заключението на допуснатата и изслушана по делото в първата инстанция авто-
техническата експертиза, кредитирано от настоящата инстанция се установява, че на
14.06.2019 год около 14,00-14,30. 13,00 часа товарен автомобил марка „Тойота" модел
„Хайлукс" с рег. № ЕВ****ВК собственост на „С.Б. - клон Г.", управляван от З.З. се движи
по път в района на „Хвостохранилище" с. Ч.. В същото време на уширение намиращо се
вдясно на пътя по посока на движението на Тойотата се намира товарен автомобил
„Мерцедес" 2421 с рег. № Кн****АТ собственост на „К." АД клон с. Б. с водач А. Т. М.. В
момент, когато т.а. „Тойота" модел „Хайлукс" с рег. № ЕВ****ВК преминава покрай
автомобила „Мерцедес", последният потегля завивайки същевременно наляво. По този
начин, т.а „Мерцедес" с предна лява част удря задна дясна част на т.а. Тойота. Описаните
щети по т.а. „Тойота" в двустранния констативен протокол за ПТП са: смачкан заден калник
и колона, като са посочени десен калник и колона в дясната странична част, дясна колона на
кабина, десен панел на товарния отсек, заден десен калник, подкалник PVC заден, калобран
заден, противоударна лепенка панел, задна дясна врата на кабина, метален държач на
калник. Тези щети са пряка и непосредствена последица от ПТП, станало на 14.06.2019 год.
около 14,00- 14,30 часа. Застрахователят е констатирал нанесените щети съгласно
изготвения от него опис на претенцията. Стойността на ремонта на т.а. марка „Тойота"
модел „Хайлукс" с рег. № ЕВ****ВК но пазарни цени възлиза на 2832,58 лв. с ДДС,
потвърдено и от заключението на автотехническата и оценителна експертиза, кредитирана
от настоящата инстанция.
Не са основателни възраженията на ответника че не е причинил процесното ПТП,
осъществило се на 14. 06. 2019 година в 14:30 часа в село Ч.. Навсякъде по света, и по
пътищата за обществено ползване, и в строителен обект който потегля и се включва в
движението по пътя е длъжен да пропусне движещите се по същия път превозни средства.
Касае се за разширение на пътя от което ответникът А. Т. М. е потеглил с управляваното от
него МПС и щом е предприел маневра да се включи от това разширение в главния път
отклонявайки и наляво управлявания от него товарен автомобил именно той е причинил
процесното ПТП осъществило се при сблъсъка между управляваното от него МПС и
движещия се в същата посока по главния път товарен автомобил Тойота, модел Хайлукс, с
ДКН № ЕВ****ВК. Разпоредбите на чл. 25 от Закон за движението по пътищата относно
маневрите по силата на чл. 2 ал. 3 от ЗДвП са приложими и за пътища които не са отворени
за обществено ползване, при положение че няма други правни разпоредби и не се
установява да е определено друго от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Щом от разширение се включва в пътя отклонявайки се наляво, ответникът е имал
задължението преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая ответникът А. М. не е изпълнил това свое задължение, и завивайки
наляво за да се включи в главния път се е ударил в движещият се по този път товарен
автомобил Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК автомобил и така е причинил
процесното ПТП с материални щети. Това се установява от приложените по делото
двустранен протокол за ПТП и от заключението на автотехническата експертиза, което
Софийският окръжен съд кредитира включително и за механизма на ПТП и причината за
възникването му. По силата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, в тежест на ответника е на обратно
доказване, а от събраните по делото доказателства не се оборва презумпцията за вина,
установена в тази разпоредба. При това положение съдът приема за установено, че
5
ответникът не само е причинил процесното ПТП по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и чл. 410
ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането, а и това причиняване е виновно, при форма на вина
непредпазливост и така, както е отразено двустранния протокол за ПТП, подписан и от
ответника се налага изводът че именно отв. А. М. виновно е причинил процесното ПТП и
щетите от това ПТП. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът като
застраховател по застраховка Каско на основание застрахователена полица по застраховка
„Б.К.С." № 4704190570000116. с валидност от 23.02.2019 г. до 23.02.2020 г е изплатил
сумата от сумата 2832.58 лв. на доверения сервиз -„В. Г." ЕООД, извършил ремонта за
възстановяване на щетите от това ПТП осъществило се на 14. 06. 2019 година. Сумата за
възстановяването на тези щети е в размер на 2832.58 лв. потвърдено от събраните по делото
доказателства, включително заключението на автотехническата и оценителна експертиза
кредитирано от настоящата инстанция, като отговарящо на изискванията за обективност,
компетентност и пълнота.
С изплащането на застрахователното обезщетение ищецът ЗАД „Б.В.И.Г." АД на
основание чл. 410 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД встъпва в
правата на застрахования и обезщетен от ищеца собственик на увреденото имущество
срещу ответника като причинител на вредата и виновен водач за процесното ПТП - А. Т. М..
За уреждане на вземанията между застрахователя по имуществената застраховка и лицето,
причинило вредата, ЗАД „Б.В.И.Г." АД е предявило претенцията си на ответника А. Т. М. за
изплатеното обезщетение в размер на 2832.58 лв. До ответника била изпратена регресна
покана препис от която е приложен по делото. До приключване на устните състезания по
делото във въззивната инстанция сумата не е платена от ответника.
Изложеното от фактическа страна се установява, както от показанията на
свидетеля З.З., така също и заключението на автотехническата експертиза и от приложените
по делото писмени доказателства: Двустранен констативен протокол за ПТП от 14.06.2019
год., Застрахователна полица „Б.К.С." № 4704190570000116 г., ведно с предложение за
сключване на застраховка; Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение; Опис
на претенция; Калкулация на претенция; Възлагателно писмо от 28.06.2019 год. ; Фактура №
**********/16.08.2019 г.; приемо-предавателен протокол; Доклад по щета от 10.00.2010 г.;
Преводно нареждане за кредитен превод от 12.09.2019 г.; Справка относно липсата на
застраховка „Гражданска отговорност" от Гаранционния фонд; Писмо от 17.10.2019 год., от
ЗК Лев Инс АД; Писмо изх № 06845/18.11.2019 г., ведно е покана по регресна претенция и
пощенски илик; Свидетелство за регистрация, контролен талон и свидетелство за
управление на МПС и талон за преминат технически преглед; Снимки на увреденото МПС;
Общи условия; трудов договор №000000000011/03.06.2011) год.; трудова книжка на А. Т. М.
сер. 3, №162298; лична карта на А. Т. М.; пътен лист за т.а, „Мерцедес 2021" с ДК № ****
АТ и присъствен лист на работниците на „К." АД клон с.Б.,
От приета по делото съдебно-оценителна експертиза и изслушано в съдебно
заседание пред първата инстанция вещо лице, се установява, че е издадена фактура с
№********** от 16.08.2019 година с основание за „ремонт по калкулация на претенция №
50-06020-0364/19 на Тойота Хайлукс ЕВ ****ВК" в размер на 2832.58 лева. Купувач е ЗАД
Б.В.И.Г., а търговецът визиран като продавач, осъществил услугата по издадената фактура е
В. Г. ЕООД. С платежно нареждане за кредитен превод от 12.09.2019 година. ЗАД Б.В.И.Г. е
изплатила сумата в размер на 2832.58 лева на В. Г. ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна
страна:
I. По иска с правно основание чл. 410. ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ),
вр.чл. 45 от ЗЗД, Софийският окръжен съд намира следното:
Доказан по своето основание и размер е предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане на ответника А. Т. М. да заплати на ЗАД
"Б.В.И.Г." сумата 2832,58 лв. , представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско", ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда - 27. 02.
2020 год. до окончателното изплащане.
По безспорен начин се установяват предпоставките за регресна отговорност на
6
прекия причинител на вредата на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ. С цитираната
разпоредба са се признава специално суброгационно право на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение в изпълнение на свое договорно задължение, да встъпи в
правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От представените по делото доказателства се установява, че на 14. 06. 2019 год.
На 14.06.2019 г. около 14:30 часа в с. Ч., в близост до хвостохранилището в града, в района
на строителен обект „Надграждане на хвостохранилище „Ч.“ след бариерата обозначаваща
входа на обекта, ответникът А. Т. М., като водач на товарен автомобил марка „Мерцедес",
модел 2421, с ДК № КН ****АТ, при управление на този автомобил, при потегляне от
разширение на пътя в строителния обект, за да се включи в движението по главния път се
отклонил наляво, не пропуска и отнема предимството на движещият се в същата посока по
този път товарен автомобил марка Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК, собственост
на „С.Б. - клон Г.", управляван от свидетеля З.З. и така причинил пътно транспортно
произшествие в резултат на което на автомобила Тойота са причинени от ответника А. Т. М.
и по негова вина описаните по-горе материални щети на стойност 2832,58 лв. Към датата и
часа на това ПТП – 14. 06. 2019 година, 14:30 часа увреденият от ответника и това ПТП
автомобил Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК е имал действаща застраховка
"Каско" при дружеството ищец със срок на действие на застраховката 23.02.2019 г. до
23.02.2020 г. От заключението на вещото лице по назначената и изслушана в първата
инстанция автотехническа експертиза безспорно се установиха видовете щети, нанесени на
автомобила Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК и причинно-следствената връзка
между тях и пътнотранспортното произшествие, а така също е доказано и това че именно
ответникът е причинил ПТП и щетите от него с описаното по-горе поведение – потегляне с
отклонение на автомобила наляво, с което предизвикал сблъсък между управлявания от
него автомобил „Мерцедес", модел 2421, с ДК № КН ****АТ и движещият се по същия път
автомобил Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК, управляван от свидетеля З.З.. От
своя страна ищецът установи също, че исковата сума 2832.58 лева е била изплатена на „В.
Г.“ ЕООД - автосервизът, в който бил извършен ремонтът на увредения при процесното
ПТП товарен автомобил Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК.
Предвид изложеното до тук, настоящата въззивна инстанция намира, че
предявения иск за главницата ще следва да се уважи. По отношение на неговия размер като
съобрази събраните по делото писмени доказателства и заключенията на експертизите
приема че предявеният иск с правно основание чл. 410 ал. 1, т. 1 от КЗ се явява основателен
и доказан в пълния предявен размер от 2832.58 лева.
Основателен съдът намира и иска за заплащане на лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение. Както бе посочено и по-горе, с регресна покана, ищецът
поканил ответника да изпълни задължението си за плащане на обезщетението в десетдневен
срок. По силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД длъжникът причинил непозволено увреждане изпада
в забава и без покана, и обезщетението дължимо от него става изискуемо от момента на
увреждането. При съобразяване на тази разпоредба, възстановяване на вредите от ищеца и
регресната покана, съдът приема че във всички случаи ответникът към момента на
предявяване на иска на 27. 02. 2020 година е бил в забава и от тогава на основание чл. 86 ал.
1 ЗЗД дължи на ищеца и законната лихва върху главницата 2832.58 лева до окончателното й
изплащане.
Неоснователни са възраженията на ответника че няма вина за ПТП. Вината в
гражданското право най-общо се характеризира като неполагане на дължимата грижа - в
случая ответникът не е спазвал правилата за движение по пътищата, поради което е станал
причина за настъпване на ПТП, с начина по който е потеглил – завивайки наляво и
врязвайки се в пътя от разширението на което бил спрял преди това, като не е пропуснал и е
блъснал движещият се по този път в същата посока автомобил, управляван от свидетеля
З.З.. По делото Софийският окръжен съд приема за доказано, че именно ответникът е
причинителят на вредата по смисъла на чл. 410 ал. 1, т. 1 от КЗ, че същият следва да носи
вината за настъпване на ПТП и вредите. Същият механизъм на ПТП е възприет и от вещото
лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза и съдът намира този механизъм на
ПТП за установен и доказан по делото.
Тъй като изводите на настоящата въззивна инстанция не съвпадат с тези на
7
районния съд в обжалваното първоинстанционно решение, същото следва да се отмени и по
същество Софийският окръжен съд следва да осъди ответникът А. Т. М. да заплати на
ищеца 2832.58 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Б.К.С." във връзка с щета № 470419191932570, причинена на товарен
автомобил Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК при ПТП осъществило се на 14. 06.
2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27. 02. 2020 година до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, с оглед основателността на предявения иск,
ответника следва да бъде осъден да заплати сумата 1250 лева за направените по делото в
двете съдебни инстанции разноски, от които 1193, 94 лева за първата инстанция и 56, 65
лева разноски за втората инстанция.
По изложените съображения, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 57 от 06. 06. 2022 год. по гр. дело № 20201860100534 по
описа на РС П., първи състав за 2020 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Т. М. с ЕГН ********** на основание чл. 410 ал. 1, т. 1 от Кодекс за
застраховането да заплати на „ЗАД „Б.В.И.Г." АД с ЕИК ********* сумата 2832.58 лв. /две
хиляди осемстотин тридесет и два лева и 58 стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Б.К.С." във връзка с щета №
470419191932570 в размер на 2832.58 лв., причинена от А. Т. М. с ЕГН ********** на
товарен автомобил Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК при ПТП осъществило се на
14. 06. 2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27. 02. 2020
година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. Т. М. ЕГН **********, с адрес град П., ул. "К.Б. 1" № 11, вход А,
етаж 1, ап. 1, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати на „ЗАД „Б.В.И.Г." АД с ЕИК
********* сумата 1250 лева за направените по делото в двете съдебни инстанции разноски,
от които 1193, 94 лева за първата инстанция и 56, 65 лева разноски за втората инстанция.
Решението е постановено с участието на „К.“ АД с ЕИК ********* като трето лице
помагач на страната на ответника А. Т. М. ЕГН **********.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8