Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 13.07.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в,
в открито заседание на двадесет и пети
юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря СТЕЛА КАРАМАНОВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.д. N 2299 по описа за 2017г. и за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени искове с
правно основание 127 ал.2 от СК.
П.Н. ***, в депозирана против М.Д.Д.
, с посочен адрес за призоваване с. Г., общ Б.Д., ул. „Й.Д.“ № 8 за постановяване на решение, с което
да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето К. Ш. ЕГН ********** и да бъде осъдена М.Д.Д. да заплати за една година назад, считано от
датата на депозиране на исковата молба, на детето К. Ш. месечна издръжка в
размер на 200лв, както и да заплаща месечна издръжка в размер на 200лв за
детето. Твърди, че през 2011г е заминал за К. с намерение да започне работа
там, и през същата година се е запознал с М.Д.Д.. От 2012г страните са заживели
заедно, и от съвместното им съжителство е роден синът им К. Ш.. След раждането
на детето родителите поели взаимно грижата по отглеждането му, но майката се е
грижила за него през по-голямата част от времето. През май 2014г М. заявила на
ищеца, че не издържа повече и пожелала да започне работа. След започването на работа от ответницата,
всяка сутрин преди работа ищецът водел
детето на детска ясла и вечер го примирал у дома. През юни ответницата
започнала да се държи странно, била непрекъснато недоволна, спряла да полага
необходимата грижа към детето, и това довело до влошаване отношенията между
тях. В един момент М. довела в квартирата две деца, които представила за свои, едното на
видима възраст около 7-8 години, а другото на около 10 годишна възраст.
В този момент ищецът разбрал, че ответницата има още две деца момичета.
Ответницата постоянно търсела повод за скандал с ищеца и го
изгонила от квартирата, заедно с роденото от съвместното им съжителство дете.
Ищецът наел друга квартира и продължил да се грижи за детето. Ответницата не се
интересувала от детето, ищецът изготвил необходимите документи за да доведе
детето в България, за което уведомил ответницата, но тя проявила безразличие. В
деня на отпътуването дошла да изпрати ищеца и детето на гарата. След връщането
си в България ищецът се установил в дома на майка си в гр. Садово. Ищецът
работи на частни начала, подпомаган от майка си в грижите за детето, а
ответницата до настоящия момент не проявява какъвто и да е интерес към детето,
за две години го е виждала 7-8 пъти по „Скайп“ връзка , осъществена от майката
на ищеца, не се обажда за рождените, именните дни и други празници на детето.
През януари 2017г детето К. постъпило в болница, майката на ищеца се обадила на
ответницата с молба да изпрати пари, но тя отказала. Понастоящем К. е на 4
години, посещава детска градина в гр. Садово и е отглеждан от неговия баща и
бабата по бащина линия. Ангажира събиране на доказателсва, претендира разноски.
Ответникът чрез назначения му особен представител
оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че ответницата
се е дезинтересирала изцяло от детето и е изгонила собственото си дете от общия дом, както и че в периода от разтрогването
на съвместното съжителство до настоящия момент не е търсила детето и не се е
интересувала от здравословното му състояние. Твърди, че от изложеното в ИМ се
установява, че ответницата е осъществявала многократна комуникация по „Скайп“ с
детето. Оспорва и твърденията за отказ от страна на ответницата да изпрати
средства за медикаменти за детето , необходими за лечението в УМБАЛ „Св Георги
Пловдив“ , като твърди че с ИМ не са представени доказателства, че детето
действително е постъпило в болничното заведение. Твърди, че във възрастта на детето К. , то се нуждае пряко от грижите на майка си и счита, че е удачно родителските права да се предоставят на
майката, като твърди, че от изложените факти в ИМ не става ясно дали на
ответницата не е наложена забрана за
влизане в Р България. Оспорва и искането на ищеца за присъждане на издръжка
както за минал период, така и занапред. Твърди , че искът за издръжка за минал период е изцяло
неоснователен, а претендираният размер на издръжка от предявяване на иска е
завишен с оглед нуждите на детето. Моли родителските права да се предоставят на майката, а бащата
да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 130 лв от
предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, които биха дали основание
присъдената издръжка да се измени или прекрати, ведно с лихви за забава. Или в условията на евентуалност, при
предоставяне родителските права на бащата,
да бъде присъдена издръжка
заплащана на детето от майката в размер на 130лв, и да бъде определен
режим на лични отношения на детето с майката. Ангажира доказателства.
О“ЗД“ при Д“СП“ Първомай, в
постъпилия социален доклад изразяват становище, че към момента детето К. Ш. се отглежда при
подходящи жилищно- битови условия от бяща си П.Ш.. Задоволяват се адекватно
всичките му базови, зравни и ежедневни потребности. Не са били установени
рискови фактори за детето в средакта, в
която се отглежда.
След преценка поотделно и в съвкупност на
събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните,
Асеновградски районен съд намира за
установено следното: Не е спорно, че страните по делото са родители на детето К. Ш. – род. на ***г, а и това се установява от представеното и
прието по делото в заверен препис у-ние за раждане, изд. въз основа АР № 0002/16.02.2015г. На детето са извършени всички необходими
планови имунизации и са проведени всички ппрофилактични прегледи по Наредба № 39 от МЗ(л.52). Детето е
постъпило в УМАЛ „Свети Георги“ гр.
Пловдив на 17.12.2016г с хрема и
кашлица, хоспитализиран и изписан на
27.12.2016г, постъпил отново на
11.01.207г с диагноза пневмония и
изписан на 16.01.2017г, постъпил е отново на 21.04.2017г с диагноза остри гастрити и е изписан на
24.04.2017г с препоръка да се спазва ХД(л.53-57вкл).
Ищецът, изслушан по реда на чл.
59 ал.6 СК заявява, че работи когато има възможност, реализира около 500-600лв
месечно, родителите му също работят, подпомагат го както финансово и така и
физически. Заявява, че може да продължи да се грижи за детето.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св. К.К.(пастрок
на ищеца) живят в едно домакинство, с ищеца, детето К. и майката на ищеца,
заявява, че детето се отглежда в дома му в Садово. Твърди, че на 07.01.2015г са пристигнали детото и баща
му в България и оттогава живят заедно
всички, като основната грижа за детето полага ищеца, и неговата майка
също. Детето посещава детска градина в Садово. Твърди, че не е виждал
ответницата , не е разговарял с нея, нямат контакт дори и по телефона. Не му е
известно майката да търси детето по време на празници, знае само че живе в К.
но не знае адреса. Не знае дали тя си идва в България, като заявява че не е
посещавала дома им. Твърди, че в
студеното време детото боледува често зимата, а лятото е здрав, хронични
заболявания няма. Ищецът работи в строистелството и реализира доходи, майка му и свидетеля му помагат. Заявява, че
400-500лв са необходими за отглеждане на детето всеки месец, която сума включва
такса за градина, допълнителни занимания, храна, обувки и дрехи. От ищеца знае,
че майката на детето ги е изгонила - ищеца и детето и те са живели сами на
квартира. Смята че ищецът се справя добре с отглеждането на детето, детето се
чувства добре в дома. Знае, че ищецът е търсил ответницата когато детето е било
болно, за да й поиска пари, но от него знае че му е отказала. Св. Д.Ж.( познава
ищеца и детето К., работи в детската градина която посещава деттето) заявява
,че основната грижа за детето е от бащата, бабата и дядото, те живеят тримата и
детето в една къща. Свидетелят не познава майката на детето, твърди че не е
идвала в градината нито на празници, нито друг път. Детето не споменава нищо за
майката, спокойно е. Всичко необходимо за детето се заплаща от бащата и
неговите родители, детето боледува често, отсъства често от детската градина, и
свидетелят е виждал бащата да купува
лекарства. Таксата за детската градина е 38-40лв месечно, отделно има и
консумативи , както и за извънкласни занимания около 24-30лв. Сочи, че детето е
било на година и половина когато ищецът го е довел в Садово, справя с с
отглеждането му. Не е чула разговор от детето за майката.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Съобразно наведените твърдения и формулирания петитум, следва
да се направи извод, че са предявени първоначален
иск по реда на 127 ал.2 СК – за предоставяне упражняването родителските права
върху детето К., определяне режим на лични отношения, и присъждане издръжка. Не
се оспорва обстоятелсвото, че страните са разделени, както и че детето К. живее
при ищеца, а ответницата
– в К., което обуславя
интереса от предявяване на исковете.
Разгледан по същество. Не се оспорва от ответницата обстоятелството, че
страните са разделени от есента на 2014г, както и че януари 2015г ищецът се е
върнал в България заедно с детето, както и че от този момент за детето се грижи
изцяло ищеца, подпомаган от родителите си. Спорни са обстоятелствата относно
причините за раздялата на страните.
Оспорва се от ответницата обстоятелството да е гонила ищеца и детето от
съвместно обитаваното жилище в К., но доказателства в подкрепа на тези
твърдения не се ангажираха. Недоказани останаха и твърденията майката на детето
да осъществява редовна комуникация с детето. Свидетелите К. и Желева, чийто показания
съдът кредитира като базирани на лични впечатления и безпротиворечиви заявяват,
че не са виждали ответницата, последната не е идвала да търси детето, нито пък
е осъществявала контакт с него. Последното доказва твърденията на ищеца, че
ответницата не се интересува от детето. Установено е от извършеното социално
проучване, че в дома на бащата са създадени много добри условия за живот на детето,
че бащата има възможност и желание да полага адекватни грижи за детето и
да задоволява правилно потребностите му. Установено е по делото, че в дома
на бащата за детето се полагат грижи, както от бащата така и от бабата
по майчина линия, и от мъжа с когото живее тя, бащата работи и получава месечни
доходи, които варират от 400-500лв. Не се
установява ответницата да има възможност и условия да отглежда детето, нито пък
дали работи и какви доходи реализира.
Съдът намира с оглед установените по делото
обстоятелства, че е в интерес на детето да бъдат запазени съществуващите благоприятни
за него условия на живот към момента, които съответстват на нуждите му и са в
състояние да осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие. Бащата
има необходимия капацитет и възможност да полага грижи за детето, подпомаган от
майка си, и от мъжа с когото тя съжителства, и да задоволява потребностите на
детето. Не се установиха от друга страна възможности на майката да полага грижи
и да отглежда детето, съдът приема при така установените факти по делото, че
майката не притежава необходимия родителски капацитет. Ето защо съдът намира, че упражняването на родителските права следва да се
възложи на бащата, и местоживеенето на детето се определи при него. На майката следва да се предостави режим
на лични контакти, за да не бъде прекъсната връзката между майката и детето. Съдът
намира, че подходящ режим на лични контакти на майката е тя да има право да вижда детето в дома на неговия баща всяка първа
и трета събота от месеца за времето от 09.00 часа до 20.00 часа, както и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата. Така определеният режим в най - голяма степен ще обезпечи
поддържането на връзка между майката и детето. Следва да бъде осъдена
ответницата да заплаща за детето К. месечна издръжка в размер на 140лв, считано от предявяване на иска – 21.09.2017г, до
настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване. Съдът приема, с
оглед установените факти по делото, че детето в зимния период боледува често и необходимите
разноски във връзка с тях, че така определената издръжка е съобразена с
потребностите на детето. Основателно е и искането за присъждане на
издръжка за минал период – една година назад, считано от предявяване на иска, с
оглед доказаните по делото обстоятелства, че от януари 2015г само ищецът полага
грижи за детето. Ето защо следва да бъде осъдена ответницата да заплати
издръжка за минал период – считано от 21.09.2016г до предявяване на иска в
размер на 140лв месечно, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Предвид изхода на делото, направеното искане и на
основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца разноски по производството в размер на
960лв.
При този изход на делото, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати ДТ върху
присъдената издръжка в размер на 201,60лв
Мотивиран от гореизложеното,
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху детето К. Ш. ЕГН ********** на неговия баща П.Н.Ш. ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето в дома на неговия баща на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето: К. Ш. ЕГН ********** с неговата майка М. Д.Д. ЕГН **********, с посочен адрес ***, както следва:
тя да има право да вижда детето в дома на неговия баща всяка първа
и трета събота от месеца за времето от 09.00 часа до 20.00 часа, както и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата
ОСЪЖДА М. Д.Д. ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплаща
на детето К. Ш. ЕГН ********** , чрез неговия баща и законен
представител П.Н.Ш. ЕГН **********, с постоянен
адрес *** месечна
издръжка в размер на 140(сто и четиридесет)лв,
считано от предявяване на иска – 21.09.2017г до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване
, както и за минал период – считано от 21.09.2016г до предявяване на иска в
размер на 140(сто и четиридесет )лв, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА М. Д.Д. ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплати на П.Н.Ш.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***
разноски по производството в размер на 960(деветстотин и
шестдесет)лв.
ОСЪЖДА
М. Д.Д. ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплати по
сметка на РС Асеновград ДТ върху присъдената издръжка в размер на 201,60(двеста
и един лв и шестдесет ст).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: