Решение по дело №354/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК)

 

Образувано е по жалба на О. Л. М. от [населено място] , [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0996-000178/17.06.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрация на ППС – лек автомобил Мерцедес Е 280 ЦДИ с рег.№[рег. номер] за срок от една година. В жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт, като се поддържа, че оспорения административен акт е неправилен и незаконосъобразен. В съдебно заседание, оспорващият не взима становище по жалбата си.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като развива доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0996-000178/17.06.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрация на ППС – лек автомобил Мерцедес Е 280 ЦДИ с рег.№[рег. номер] за срок от една година. Мотивите се свеждат до това, че на 16.06.2024г., около 03,09 часа, в [населено място], [улица], с посока на движение центъра на [населено място] към [улица]управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№[рег. номер]“ с рег.№[рег. номер] след употреба на алкохол над 0,5 промила, установено с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен №ARРМ, като уреда отчита 1.39 промила алкохол в издишания въздух. Водача е изследван за алкохол и с техническо средство Алкотест 7510 null с фабр.№ ARD-0227, който също отчита 1,39 промила алкохол. За така описаното нарушения на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП на оспорващият е съставен АУАН серия GA №1153653/16.06.2024г.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

От приетия на л.12 по делото АУАН серия GA №1153653/16.06.2024г. се установява, че на 16.06.2024г., около 03,09 часа, в [населено място], [улица], с посока на движение центъра на [населено място] към [улица]управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№[рег. номер]“ с рег.№[рег. номер] след употреба на алкохол над 0,5 промила, установено с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен №ARРМ, като уреда отчита 1.39 промила алкохол в издишания въздух. Водача е изследван за алкохол и с техническо средство Алкотест 7510 null с фабр.№ ARD-0227, който също отчита 1,39 промила алкохол. На оспорващият е издаден талон за изследване №286229/16.06.2024г. (л.22 по делото), като видно от Протокол за мезицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвтта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози изготвен от лекар в МБАЛ гр.Лом (л.18-20 по делото) и лист за преглед на оспорващият (л.17 по делото) се установява, че оспорващия е отказал взимане на кръвна проба за алкохол.

Въз основа на така установеното, Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“ е издал оспорената в настоящето съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0996-000178/17.06.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрация на ППС – лек автомобил Мерцедес Е 280 ЦДИ с рег.№[рег. номер] за срок от една година. Оспорения административен акт е връчен на лично оспорващия на 19.07.2024г., което се установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.УРИ 301.000-12399/29.07.2024г. е подадена в рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.

От така описаната фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“, който е овластен с правомощия със Заповед №301з-1224/26.03.2024г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.29 по делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи (л.30-32 по делото), като в случая и заеманата от административният орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.: чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

По разбиране на настоящата съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Следва да се посочи, че оспорващия не отрича, че е употребил алкохол и е управлявал МПС, което е описано в административния акт. Пълния разбор изисква да се посочи, че на 16.06.2024г., около 03,09 часа, в [населено място], [улица], с посока на движение центъра на [населено място] към [улица]управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№[рег. номер]“ с рег.№[рег. номер] след употреба на алкохол над 0,5 промила, установено с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен №ARРМ, като уреда отчита 1.39 промила алкохол в издишания въздух. Водача е изследван за алкохол и с техническо средство Алкотест 7510 null с фабр.№ ARD-0227, който също отчита 1,39 промила алкохол. На оспорващият е издаден талон за изследване №286229/16.06.2024г. (л.22 по делото), като видно от Протокол за мезицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвтта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози изготвен от лекар в МБАЛ [населено място] (л.18-20 по делото) и лист за преглед на оспорващият (л.17 по делото) се установява, че оспорващия е отказал взимане на кръвна проба за алкохол. При наличието на това безспорно установяване е налице нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При наличието на безспорно установена материално правна предпоставка, каквато е управлението на МПС от водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, която е установена по описания в материалноправната разпоредба ред, временно на основание чл.171, т.2а, б.б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрация на ППС – лек автомобил Мерцедес Е 280 ЦДИ с рег.№[рег. номер] за срок от една година. Пълнотата изисква да се отбележи, че оспорващият не сочи доказателства, които да установяват твърдението му, че управляваното МПС е в режим на СИО, като видно от приетото на л.23 по делото извлечение от база данни за регистрация на МПС, той е собственик на превозното средство, тоест той е надлежния адресат на административната принуда, която е упражнена с оспорения административен акт.

Настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че във всички случай управлението на МПС от водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила застрашава безопасността на движението, респективно живота и здравето на участниците в него, тоест следва да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че оспорващият не оспорва констатацията, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. В административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния орган да наложи принудителната административна мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на оспорващия, като административният орган е изложил мотиви, който са свързани с високата обществена опасност на деянието и са дали основание да наложи ПАМ към максималния размер предвиден в материалния закон.

По разбиране на настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващия от правото му на защита. Следва да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания - дата и част на извършване на нарушението, на нарушителя и на управляваното МПС, тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон. Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

При цялостната проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0996-000178/17.06.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрация на ППС – лек автомобил Мерцедес Е 280 ЦДИ с рег.№[рег. номер] за срок от една година е законосъобразна и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Л. М. от [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0996-000178/17.06.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“.

Решението не подлежи на обжалване.